Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064
гр. Н., 06.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н.в публичното заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №316 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба на основание чл.108 от ЗС от страна на ищеца И.Н.С. ***, действащ чрез процесуалния му представител адв. Т. М. от *АК, против ответниците Ш.Х.Н. и М.И.Н.,***.
В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Н. С. И., починал на ***г. в гр. К., негов ***. Наследодателят след смъртта си оставил четирима свои наследника - *** си, двама ***а и ***. *** на И. и *** на ищеца починала през *** година, на ***г. Така наследници на двамата починали съпрузи останали ищецът И.Н.С., неговият брат Х.Н.С. и сестра им Е. Н. Ш.. Наследодателите оставили в наследство недвижим имот - дворно място с площ 1300 кв.м., представляващ по плана на селото ***в кв. 57, при граници: от двете страни улици, от юг УПИ ***и от запад УПИ ***, ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда, сайвант и дам. Тези три постройки били разположени в северната част на имота на регулационната линия, срещу парцели XIII и XII от кв.33, намиращи се на отсрещната страна на улицата. Наследодателят закупил този имот на ***г., като за покупката бил съставен НА №**, т.1, дело ***г. на НПРС. Всички описани в този акт постройки съществували и сега, като къщата била предоставена на ищеца от родителите му и се ползвала от него и сега. През 1980 г. бащата, за да обезпечи и двамата си ***а, учредил на ***а си Х.Н. право на строеж. Конкретно, в строителния дневник на стр.116 било регистрирано разрешително за строеж №**г. за къщата на Х.Н. и се съдържали данни за протокол №***г. за дадена строителна линия и ниво. От графичната извадка ставало ясно в коя част на имота е следвало да се построи втората жилищна сграда за брата на ищеца. Той действително я построил, на посоченото в протокола място, което било по източната регулационна линия. После заживял в сградата със семейството си. Волята на баща им била братята да поделят поравно дворното място и всеки да има свой двор и къща. По време на „Голямата екскурзия“ ищецът се изселил в Р. Турция, но като си идвал периодично винаги отсядал в къщата си. От смъртта на родителите си и досега той поддържал къщата, като сестра му и брат му никога не се противопоставили да я има за изцяло своя собствена. Преди една година, при разговор с племенника си Ш.Х.Н., ищецът узнал, че за имота му неговият брат се е снабдил с нотариален акт. Направил справка в имотния регистър и така се установило, че на ***г. племенникът му Ш.Х. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност №**, том VIII, рег. №**г., нот. дело №**г. по регистъра на нотариус №**с район на действие НПРС, за целия парцел, ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. В акта не било конкретизирано точно коя къща е описана. Всъщност ответникът живял с баща си в новопостроената къща през 1980 г. От години той живеел в гр. Ш.. Никога не бил живял в къщата на ищеца, или ползвал стопанските постройки до нея. Доколкото обаче се снабдил с нотариален акт за целия парцел, а в него не се уточнявало кои сграда и постройки са описани, правата на ищеца били ограничени. Към датата на снабдяване с констативния нотариален акт ответникът бил в гражданки брак с втората ответница М.И.Н., поради което тя също се легитимирала като собственик на имота със съпруга си в режим на съпружеска имуществена общност.
Считайки, че ответниците не са придобили процесния имот по давностно владение, ищецът моли съдът да признае за установено спрямо ответниците, че той е собственик по наследство на 1/3 ид. част от недвижимия имот, намиращ се в с. Б., обл. Ш. с площ 1300 кв.м., описан по-горе, както и на построената в него полумасивна жилищна сграда, сайвант и дам, които постройки са ситуирани в северната част на имота, на регулационната линия срещу парцели XIII и XII в кв.33, намиращи се на отсрещната страна на улицата, както и да осъди ответниците да му предат владението върху 1/3 ид.част от дворното място и в цялост владението върху жилищната сграда, стопанска постройка и дам, намиращи се в северната част на парцела. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищецът не е собственик на посочената идеална част по наследство, то той моли съда да признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на същия имот по давностно владение, протекло в периода от 2004 г. до месец юли 2020 г. Моли също така да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В предоставения им срок за писмен отговор ответниците са депозирали общ такъв, като в него сочат, че оспорват предявените искови претенции и смятат исковата молба за допустима, но неоснователна. Ответниците заявяват, че са собственици на недвижимия имот, обективиран в нотариалния акт от 2007 г. и приложен от ищеца по делото, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в режим на СИО. Те владеели описания там имот - УПИ ***в кв.57, включително построените в него жилищна сграда, лятна кухня, сайвант и дам изцяло, несмущавано и непрекъснато и явно повече от 10 години, по–точно 13 години. Били налице предпоставките на недобросъвестното 10 годишно владение, защото от снабдяването с нотариален акт през 2007 г. били изминали 13 години. Оспорват твърденията на ищеца, че периодично той е пътувал до България и отсядал в имота. Заявяват, че от *** г. до 2020 г. той посетил страната не повече от 7-8 пъти и предимно отсядал при сестра си Е. Ш. в с. П.. Посещавал процесния имот, но като идвал на гости на брат си Х.С. - баща на ответника, като по никакъв начин не демонстрирал собственическо поведение спрямо ответниците. Още докато били живи наследодателите на ищеца той знаел, че имотът е собственост на ответника Ш.Н.. Ищецът трайно се устроил в Р.Турция и бил подпомаган от своите родители с допълнителни средства. Тъй като бащата на ответника имал свой собствен дом, родителите им изявили воля внукът им Ш. също да има свой дом, предвид предстоящата му сватба и за благодарност за грижите, които той полагал за баба си и дядо си. Точно затова подписали пълномощно рег. №**на ***г. на Кметство – с. Б., с което упълномощили ответника да прехвърли на себе си процесните имоти, като описали същите, включително и документа за собственост, който притежават. Прехвърлянето на собствеността не било осъществено, поради липса на средства. За изразената воля, обаче знаели всички наследници, включително и ищеца. През периода 1997 г. - 2007 г. била осъществена трайна, несмущавана от никого и явна фактическа власт върху имотите, която продължавала и до днес. За поддръжката на дворното място и сградите ответниците били подпомагани от бащата на първия ответник, той стопанисвал имота. В дворното място, в непосредствена близост до процесните сгради имало засяти от ответниците 15 овощни дървета на възраст над 10 г. Титуляр на партидите за ел. енергия и вода бил ответникът Ш.Х.. Предвид ежемесечното плащане на тези разходи, при наличието на твърдяната грижа за имота, ищецът лесно можел да разбере през годините на чие име са партидите за тези плащания. Той обаче след установяването си в Турция трайно се дезинтересирал от дворното място и сградите. Те били декларирани на името на първия ответник в Община К., отдел „МДТ“ още на ***г. Така в периода 1997 г. – 2007 г. ответниците упражнявали владение на имота и го придобили по давност. С тези аргументи ответниците молят предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме, че ответниците са владяли процесния имот през посочения период, то те молят, съдът да приеме, че са владяли имота в периода 2007 г. до настоящия момент и като са го придобили по давност в този период, то отново да отхвърли ищцовата претенция като неоснователна и недоказана.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът И.Н.С. е наследник на Н. С.И.– починал на ***г., което е видно от представеното по делото удостоверение за наследници №***от ***г. на Кметство – с. Б.. След смъртта си Н. И. оставил за свои наследници *** си Х. И. И. – починала на ***г. и децата си: ***а си И.Н.С. (ищец по делото); ***а си Х.Н.С. и *** си Е. Н. Ш.. Двамата ответници са съпрузи, сключили граждански брак през *** г., като ответникът Ш.Х.Н. е *** на Х.Н. И..
Приживе наследодателят Н. С.И.и *** му Х. И. И. са били собственици на недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. Ш., представляващ дворно място от 1 300 кв.м., с построените в него полумасивна жилищна сграда, сайвант и дам, съставляващо парцел ***от кв.57 по плана на селото, който урегулиран ще съдържа 1 300 кв.м., при граници: от две страни улици, И.С.Х. и С. Х. М.. Собствеността върху имота придобили чрез договор за покупко-продажба, за който бил съставен нотариален акт НА №**, т.1, дело ***г. на НПРС. В този имот Н. И. и Х. И. живяли с децата си. През 1980 г. те предоставили на по-големия си *** Х.С. правото да построи в имота къща, в която да се установи със своето семейство. Така на името на Х.С. било дадено разрешение за строеж – издаден протокол №***г. с дадена строителна линия за жилище в източната част на парцела до границата с улицата. Тази къща била построена и в нея Х.С. живял със своето семейство, а родителите му, както и и ищецът, останали в старата къща, която се намирала в северната част на парцела. През *** г. ищецът се оженил за свидетелката Ф.С.С.и те двамата живяли при родителите на ищеца в същата стара къща.
През *** г. цялото семейство на Н. и Х. И., включително семействата на Х.С. и на ищеца, а и на Е. Н. Ш., се изселили в Република Турция. След около три месеца ***та на семейство И. и сестра на ищеца Е. Н. Ш. се върнала в България със съпруга си – свидетеля О.Х.Ш.и се прибрали в с. Б., където живеели и преди това. След около още три месеца в България се върнал бащата на ответника Х.Н.С. и се установил с цялото си семейство в построената от него къща в с. Б. в имота на родителите си, а ищецът и родителите му останали в Турция. През *** г. ответникът Ш.Х.Н. сключил граждански брак с ответницата М.И.Н.. Тогава той се обадил на ищеца и поискал от него разрешение да живее в старата къща, тъй като нямало къде да се установи с новосформираното си семейство. Ищецът се съгласил и от тогава ответниците заживяли в къщата на бабата и дядото на ответника Х.Н.С. и Х. И. И.. Те двамата (семейство И.) се върнали от Турция за сватбата на внука си, живели известно време в къщата, но през *** г. отново заминали за Турция при ищеца и там починал първо Х.Н.С. през *** г., а година след това и Х. И. И..
Преди заминаването си в Турция, на ***г. Х.Н.С. и Х. И. И. отишли в Кметство – с. Б. и там изготвили пълномощно, в което било вписано, че те двамата упълномощават ответника да ги представлява пред служба по вписванията при РС – Н.и при съответния нотариус, с район на действие РС – Н., при извършване на дарение на собствения им имот, описан в нотариален акт НА №**, т.1, дело ***г. на НПРС, находящ се в с. Б., „от 1 300 кв.м., с построените в него полумасивна жилищна сграда, сайвант и дам, съставляващо парцел ***от кв.57“. Текстът на пълномощното бил изготвен от свидетелката Х.Г.К., която тогава била секретар в кметството. Х.Н.С. и Х. И. И. подписали пълномощното, след което свидетелката К. положила печат за удостоверяване на подписите им и вписала, че заверката се извършва от кмета на селото (по това време тази длъжност изпълнявал Р.Ш.А.), под рег. №**/***г., и се подписала вместо кмета.
В процесния имот ответниците живяли година-две след сключването на брака си и после се преместили в гр. Ш., където работили. В имота се връщали в почивните дни, грижили се за мястото, ответникът посадил там овощни дръвчета. След няколко години престой в гр. Ш. ответниците заминали за чужбина, където и понастоящем живеели и работели, а в процесния имот се връщали по-рядко. През 2007 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на този имот по давностно владение. Пред нотариуса той посочил трима свидетели, които заявили, че ответникът има имота по наследство от дядо си и с нотариален акт№**, том VIII, рег. №**г., нот. дело №**г. по регистъра на нотариус П. А., рег. №**, с район на действие НпРС, той бил признат за собственик по давностно владение на следния имот: дворно място от 1 300 кв.м., за което е отреден УПИ ***в кв.57 по плана на с. Б., заедно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и стопански сгради, при граници: от две страни улица, УПИ ***и УПИ ***. Още през *** г. ответникът декларирал имота на свое име в данъчната служба, като посочил, че го е придобил чрез дарение. Така всички данъци, такси и суми за потребления в имота, били заплащани от името на ответника.
Ищецът за първи път се върнал в България след изселването си през *** г. и от тогава всяка година се връщал в страната със семейството си. Отсядали в същата къща, собственост на родителите му, за която ответникът се снабдил с нотариален акт. Ищецът оставял средства на брат си да заплаща ел.енергия и вода за имота. Тези завръщания в имота продължили след *** г., след *** г., както и след 2007 г. В периода след 2004 г. ищецът правил и ремонти в къщата. През 2005 г. ответникът съборил постройката и тогава ищецът, заедно със свидетеля О.Ш.извършили ремонт, изградили три стаи и баня. Наели майстор от с. П., който я измазал; после изляли бетон на пода в стаите, направили ел.инсталацията. Преди около две години ищецът и ответникът се видяли на сватбата на сестрата на ответника и тогава Ш.Х.Н. казал на ищеца повече да не влиза в имота без негово разрешение и да прави нищо там. Тогава ищецът разбрал, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за имота по давностно владение.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе – удостоверение за наследници; нотариални актове; протокол за дадена строителна линия; пълномощно рег. №**/***г. на Кметство – Б.; фактури за платена ел.енергия и вода; удостоверение за декларирани данни в Община – К.; данъчни декларации за *** г., 2015 г. и 2017 г.; списък с преминавания през ГКПП на Р. България за периода ***г.- ***г.; от заключенията по назначените по делото съдебно-техническа експертиза и графическа експертиза; от показанията на посочените от страните свидетели О.Х.Ш., Ф.М.А., Ф.С.С., М.Е.И., В.М.Ю., Х.Г.К. и Х.Н.С.; както и от обясненията на страните. При преценката на доказателствения материал съдът счете, че следва да приеме всички доказателства за достоверни и истинни. Налице са някои противоречия в свидетелските показания на свидетелите, посочени от ищеца от една страна и тези, посочени от ответниците от друга, но относно съществените за случая обстоятелства няма драстични противоречия. Относно фактите, че ищецът се е завръщал всяка година в процесния имот и е давал средства за разходи по имота, а и извършвал ремонти там, съдът дава изцяло вяра на показанията на посочените от него свидетели, тъй като ги счита за съответстващи си и безпротиворечиви, докато от показанията на свидетелите, посочени от ответниците е видно, че тези свидетели не са информирани, нямат възприятия относно тези факти.
На базата на така установените факти от доказателствата съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Предявеният от ищеца иск е основателен и доказан. Безспорно е, че бащата на ищеца и дядо на ответника Н. С.И.е бил собственик на основание покупко-продажба на недвижимия имот, описан в нотариален акт №**, т.1, дело ***г. на НпРС. След смъртта на Н. И., както и на *** му, собствеността върху този имот се разпределя на децата му – на ищеца И.Н.С.; на бащата на ответника Х.Н.С. и на тяхната сестра Е. Ш.. Така след смъртта на родителите му ищецът е придобил по наследство собствеността върху 1/3 идеална част от техния имот. Безспорно е също така по делото, че в дворното място, собственост на Н. С. И., бащата на ответника Х.Н.С. е построил къща, която понастоящем не е отразена на издадената по делото скица, но съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза представлява жилищна сграда, с долепена към нея лятна кухня и санитарно помещение, които са изградени преди *** г. и са търпими по смисъла на ЗУТ.
През *** г., когато ответникът и *** му са се нанесли в имота на Н. С. И., това е станало очевидно със съгласието на собствениците, и тогава ответниците са получили държането на имота, не и неговото владение. До 2004 г. ответниците по никакъв начин не са установили владение над процесния имот, тъй като дотогава собствениците на имота са били живи и няма данни някой от тях да им е предал владението. Предвид това твърдението на ответниците, че са придобили имота в резултат на недобросъвестно владение, протекло в периода 1997 г. – 2007 г. е недоказано и не може да приеме, че към 2007 г. те са станали собственици на имота по давност.
През 2004 г. със съставяне на пълномощното от страна на Н. С.И.и Х. И. И., те не са извършили дарение в полза на ответника, защото не е спазена изискуемата за това нотариална форма за договор за дарение. С това пълномощно те реално не са и предоставили на ответника право да ги представлява при сключване на договор за дарение, защото самото пълномощно не е надлежно заверено от кмета на селото. По делото безспорно се установява, че заверката на подписите на упълномощителите не е извършена от кмета на селото, чието име е вписано на положения печат, а от секретаря на кметството. Самото пълномощно, обаче в частта му на частен документ, подписан от собствениците на имота (чиито подписи се установи, че са положени действително от посочените в него упълномощители), съобразено ведно с показанията на свидетелката Х.Г.К., която твърди, че съпрузите И. пред нея изрично са заявили, че искат да оставят имота на внука си, е доказателство за това, че двамата наследодатели са имали намерението да предадат на ответника владението на имота. Предвид това може да се приеме, че ответниците са установили владение над процесния имот през 2004 г.
За да се установи, че имотът е бил придобит от ответниците по давност, то следва да е доказано, че владението им е било непрекъснато, необезпокоявано, явно и неоспорено, както и демонстрирано пред останалите съсобственици по недвусмислен начин. В настоящия случай са налице противоречиви доказателства относно това дали ответниците ясно са демонстрирали владението си пред ищеца. Ответниците твърдят, че ищецът е узнал за намерението на неговите родители още през 2004 г., което по делото не е доказано с категоричност. Ищецът от своя страна твърди, че узнал за съставения нотариален акт по давност едва преди две годни. Безспорните факти, от значение за този въпрос са следните: ищецът периодично се е връщал в страната със семейството и отсядал в имота; предоставял средства на брат си за заплащане на разходи за имота; след 2004 г. извършил ремонт на процесния имот, който е съществен, свързан с изграждане на помещения; след 2004 г. ответниците не са живяли постоянно в имота, но периодично са го посещавали, поради което без съмнение са узнали за извършения от ищеца ремонт. Всички тези обстоятелства водят до извода, че ответниците не са демонстрирали ясно владението си спрямо ищеца. За да бъде осъществено безспорно владението на имот, когато има лица, които се легитимират като негови собственици, то владелецът следва именно спрямо тези лица категорично да демонстрира фактическата власт и намерението за своене, за да демонстрира именно спрямо собствениците по начин ясен за тях начин, че свои имота, както и да извърши действия, с които успешно (в правен смисъл) да отблъсне владението на собствениците. Тук е видно, че ищецът периодично е посещавал имота, със знанието, че ответниците са негови държатели; давал средства за разходи, извършил ремонт, без да има противопоставяне от ответниците, поради което за него е било неясно намерението на ответниците за своене. Предвид това съдът счита, че спрямо ищеца те не са демонстрирали владението си недвусмислено и твърденията им, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност в периода 2007 г. до 2020 г. също са недоказани, поради което не може да се счете, че те са станали собственици на имота в този период. В обясненията си ответникът Ш.Н. твърди, че съобщил на ищеца за съставения нотариален акт за собственост на имота по давност през 2011 г., когато бил на гости на ищеца със *** си, но ако това е моментът на узнаването от страна на ищеца, то към момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл изискуемият придобивен давностен срок.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ищцовата претенция е основателна и доказана и съдът следва признае по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот по наследство от родителите си и да осъди ответниците да му предадат владението на тази част. От заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че към момента на мястото на старата сграда, закупена от Н. С.И.с договора, обективиран с нот. акт №**, т.1, дело ***г. на НпРС съществуват постройки в северната част на имота до регулационната линия на улицата, представляващи жилищна сграда, навес и гараж, които постройки са търпими по смисъла на ЗУТ. Предвид това процесният имот следва да се индивидуализира, както следва: 1/3 идеална част от дворно място от 1 300 кв.м., за което е отреден УПИ ***в кв.57 по плана на с. Б., заедно с построените в северната част на имота до регулационната линия на улицата жилищна сграда, навес и гараж, при граници: от две страни улица, УПИ ***и УПИ ***. По предявеното в условията на евентуалност от страна на ищеца основание за собственост на имота, а именно, че имотът е придобит от него по силата на давностно владение, съдът не следва да се произнася, доколкото счита, че следва да уважи претенцията по първото от посочените от ищеца основания.
Относно заявеното оспорване на документ: Ищцовата страна е заявила оспорване на представен от ответниците документ, а именно пълномощно рег. №**/***г. на Кметство – с. Б.. Документът е оспорен в частта му на частен документ, с твърдението, че не е подписан от лицата, посочени като автори на пълномощното, т.е. от упълномощителите. По делото е назначена и изготвена графическа експертиза от чието заключение се установява, че пълномощното е подписано именно от лицата, посочени като негови автори. Предвид това твърденията на ищеца за неистинност на пълномощното в частта му на частен документ, не са доказани и съдът с решението си следва да постанови, че оспорването на този документ е недоказано.
При уважаването на ищцовата претенция, на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът следва да отмени частично издадения нотариален акт №**, том VIII, рег. №**г., нот. дело №**г. по регистъра на нотариус №**с район на действие НпРС, а именно само за размера от 1/3 идеална част от описания в него имот.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски от 1 120 лв., съгласно представения списък на разноските.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш.Х.Н., с ЕГН ********** и М.И.Н., с ЕГН **********,***, че И.Н.С., с ЕГН********** ***, Е СОБСТВЕНИК по наследство от Н. С.И.– починал на ***г. и Х. И. И. – починала на ***г., на 1/3 (една трета) идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. Ш., а именно: дворно място от 1 300 кв.м. (хиляда и триста квадратни метра), за което е отреден УПИ ***(втори за сто тридесет и девет) в кв.57 (петдесет и седем) по плана на с. Б., заедно с построените в северната част на имота до регулационната линия на улицата жилищна сграда, навес и гараж, при граници: от две страни улица, УПИ ***и УПИ ***.
ОСЪЖДА Ш.Х.Н., с ЕГН ********** и М.И.Н., с ЕГН **********,*** да предадат на И.Н.С., с ЕГН********** *** владението на 1/3 (една трета) идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. Ш., а именно: дворно място от 1 300 кв.м. (хиляда и триста квадратни метра), за което е отреден УПИ ***(втори за сто тридесет и девет) в кв.57 (петдесет и седем) по плана на с. Б., заедно с построените в северната част на имота до регулационната линия на улицата жилищна сграда, навес и гараж, при граници: от две страни улица, УПИ ***и УПИ ***.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот №**, том VIII, рег. №**г., нот. дело №**г. по регистъра на нотариус П. А., с рег. №**, с район на действие НпРС, за частта от 1/3 (една трета) идеална част от описания в този нотариален акт имот.
ПРИЗНАВА, че оспорването, заявено от ищеца И.Н.С., с ЕГН********** ***, на представения по делото документ - пълномощно рег. №**/***г. на Кметство – с. Б., в частта му на частен документ, подписан от посочените в него упълномощители, Е НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Ш.Х.Н., с ЕГН ********** и М.И.Н., с ЕГН **********,*** да заплатят на И.Н.С., с ЕГН********** *** направените по делото разноски в размер на 1 120 лв. (хиляда сто и двадесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: