Р Е Ш Е Н И Е
№ 260261 24.03.2021
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
На шестнадесети март година 2021
В публично заседание в следния
състав:
Председател: МАЯ
СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от
съдията Стефанова НАХД № 603 по описа на БРС за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата
на И. К. Ц. с ЕГН ********** ***, и съдебен адрес *** чрез адв.Н.О. ***
(изрично упълномощена) против наказателно постановление № НП-3281/11.12.2020г.,
издадено от кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.26 т.4 от
Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяване на водните площи (НВДОВП)
приета с ПМС №182 от 1996г, обн.ДВ бр.65 от 31.07.1996г и на основание и на
основание чл.32 ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000
(две хиляди) лева.
С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно
постановление, като се поддържа, че същото е незаконосъобразно. Навеждат се
доводи, че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, фамилното име на нарушителя е било сгрешено, липсвал точен адрес и
ЕГН на свидетеля в акта и не е било посочено мястото на извършване на
нарушението. Счита се, че наложената глоба е прекомерна с оглед обществената
опасност на дееца. В условията на евентуалност се моли същата да бъде намалена
на 100 лева.
В съдебно заседание, пред настоящия съд, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се представлява. Не се сочат
нови доказателства.
За наказващия орган-Община Бургас, редовно уведомен, чрез упълномощен
представил –юрисконсулт, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема, че жалбата подадена в срока по
чл.59 ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и е процесуално допустима, но
разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
Няма спор и съдът приема аз установено, че на 12.09.2020г свидетелите Ж.С.
и Д.Ф., и двамата специалисти в Дирекция УКОРС при Община Бургас, осъществявали
функциите си по охрана на обществения ред в гр.Б. на територията на П. п., в
района на павилионите на „Ф.“, където имало събитие. Около обяд получили
обаждане от директора на Дирекция УКОРС, че на М. имало скачащи лица.
Свидетелите са насочили към района на моста (М.), където в 13,45 часа възприели
три лица от мъжки пол, облечени в бански костюми да скачат в морето от второ ниво
от м. на място, находящо се на ц. б. п.,
въпреки наличието на две предупредителни табели, съдържащи забраната да не се
скача в морето от това съоръжение. Сред скачащите бил и жалбоподателя Ц. Свидетелят
Ж.С. изчакал Ц. да излезе от водата на пристана на корабите за остров С. А. и да
се изкачи на основното ниво на м. , след което с колегата си се приближил и
поискал да му представи документ за самоличност. След като Ц. представил
личната си карта, свидетелят С. го попитал дали е видял табелите, забраняващи
скачането. При тях бил и спасител на плажа, който също е направил забележка на
жалбоподателя преди идването на специалистите от УКОРС. В присъствието на
жалбоподателя свидетелят С. съставил срещу него акт за установяване на
административно нарушение №0098624 от 12.09.2020г (лист 8 от делото), където
подробно описал извършеното като скачане от втория етаж на м. , който не е пригоден
за тази цел. Деянието квалифицирал като нарушение по чл.26 т.4 от НВДОВ.
Екземпляр от акта бил връчен на Ц. веднага след съставянето му срещу подпис,
без възражения.
Въз основа на съставения акт, впоследствие било издадено и атакуваното
наказателно постановление (7 от делото), в което при почти същата фактическа
обстановка и при идентична правна квалификация на нарушението, на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 2000 лева. Наказателното постановление било
издадено на 11.12.2020г от кмета на Община Бургас, който е определен в
наредбата да издава наказателни постановления.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят Ж.С. и свидетеля по акта Д.Ф.. От техните показания е видно,
че при извършване на проверката и писането на акта жалбоподателят през цялото
време говорел по телефона с баща си като предложил на инспекторите да им
ходатайства, тъй като бил полицай в С. По цялото протежение на м. имало забранителни табели да не се скача от
моста, а нарушителят бил спрян от актосъставителя в средата на съоръжението след
като излязъл от водата. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като
ги намира за безпристрастни, последователни
и логични.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. и Ф. потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН № 0098624/12.09.2021г., както и от приложените по делото писмени доказателства събрани в хода на съдебното
следствие.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
При описаната фактология, извлечена от
свидетелските показания на актосъставителя С. и свидетеля по акта Ф. и
писмените доказателства в административнонаказателната преписка, съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а жалбоподателят е могъл да
реализира правата си в пълен обем във всеки момент на производството, а не само
в съдебната фаза. Актът и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, а съгласно чл.27 ал.2 и ал.3 от НВДОВП съдържат всички
предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Независимо, че е сгрешена
фамилията на нарушителя и в акта, и в НП, то ЕГН е изписано правилно и това е
достатъчно да бъде индивидуализиран нарушителя. При предявяването на акта
жалбоподателят е имал възможност да посочи несъответствието, но не го е
направил. Имал е и втора възможност по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН в нарочно
писмено възражение, която не е била реализирана по надлежния ред. Съдът счита,
че посоченото несъответствие не представлява съществено нарушение, което да е
довело да накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Деянието е коректно и пълно описано, правилно е
квалифицирано като нарушение на чл.26 т.4 от наредбата, където е въведена
изрична забрана посетителите на водни площи да скачат от плавателните съдове и
брегови съоръжения, непригодени за тази цел. Съдът намира нарушението за
безспорно и категорично доказано. Актосъставителят непосредствено е възприел
факта, че жалбоподателят Ц. скача в морето от второ ниво на м. на централния плаж в гр.Бургас, което
съоръжение не е пригодено за такава цел въпреки наличието на достатъчно големи,
видими и ясни забранителни табели по
отношение на скачането. Прочее жалбоподателят също не оспорва наличието
на такива табели и това, че е скачал от моста.
Поради изричното препращане от чл.27 ал.1 от НВДОВП
нарушението законосъобразно е подведено под санкционното правило на чл.32 ал.1
от ЗАНН, съгласно което с глоба от 100 до 2000 лева се наказва всеки, който не
изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издадени и приети
от Министерския съвет, освен ако деянието не съставлява престъпление. В
конкретния случай Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяване на
водните площи е приета с ПМС №182 от 1996 г и обнародвана в ДВ бр. 65 от
31.07.1996г, а за извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в
максималния размер от 2000 лева. Тъй като е налице възможност размерът на
наложеното административно наказание да бъде обсъждан и редуциран от съда, то с
оглед обществената опасност на деянието и на дееца е определен несъразмерно
високо. Наказание глоба в размер от минималните 100 (сто) лева в пълен обем би
спомогнало да бъдат реализирани целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.
В тази си част НП следва да бъде изменено, и потвърдено в останалата.
С оглед изхода на срока и след като нито една от
страните не е поискала присъждане на разноски, то и съдът не следва да се
произнася.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.
1, изречение първо предложение първо и второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № НП-3281/11.12.2020г., издадено от кмета на Община Бургас, с
което за нарушение на чл.26 т.4 от Наредбата за водоспасителната дейност и
обезопасяване на водните площи (НВДОВП) приета с ПМС №182 от 1996 г., обн.ДВ
бр.65 от 31.07.1996г и на основание чл.32 ал.1 от ЗАНН на И. К. Ц. с ЕГН **********
***, и съдебен адрес *** чрез адв.Н.О. ***, в частта му относно размера на
наказанието глоба като я НАМАЛЯВА от 2000 (две хиляди) на 100 (сто) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-3281/11.12.2020г.,
издадено от кмета на Община Бургас, в останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.