Р Е Ш Е Н И Е
№ 647
гр. Пловдив, 14
април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори март, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Петя Петрова, като разгледа административно дело №986 по описа на
съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Е.К.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адвокат П.И.- пълномощник, обжалва
Заповед №А-290 от 17.02.2021г. на кмета на община Асеновград, с която е одобрен
проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), план за застрояване
(ПЗ), с работен устройствен план (РУП) за урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-1373 с контактни УПИ V-църква, параклис и УПИ VII-1374, кв.107 по плана на гр.
Асеновград. Установява се режим на застрояване, съгласно нанесените
задължителни линии на застрояване с червен цвят, надписи с червен цвят, коти с
червен и черен цвят и показатели на режима на застрояване със син цвят на
приложения проект.
Претендира се обявяване
нищожността на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на
заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото
разноски, съгласно списък на разноските (лист 306). Изрично се възразява за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. На
01.04.2022г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№6423 (листи 319-324) от
адвокат И., подкрепяща заявеното в жалбата.
Ответникът- кмет на
община Асеновград, представляван от адвокат Х.М.- пълномощник (лист 110А),
изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените
по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 309); изрично възразява
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Заинтересуваното лице- В.Н.Д.,
представляван от адвокати Д. А. и П.К.- пълномощници (лист 112), изразява
становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените
по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 312); изрично възразява
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
На 01.04.2022г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№6426 (листи 325-326) от
адвокати А. и К., подкрепяща изразеното становище.
Заинтересуваното лице- К.К.Л.,
чрез адвокат А.С.- пълномощник (лист 118), изразява становище за основателност
на жалбата; изрично възразява за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения от ответника и заинтересуваното лице В.Д.; представя писмени
бележки в подкрепа на изразеното становище (листи 319-316). Адвокат А.С.
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Заинтересуваното лице-
Храм “Свети Н.“- Асеновград, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата, настоящият състав на съда констатира следното:
Оспорената заповед (листи
14-15) е съобщена на заинтересуваните лица посредством съобщение с
Изх.№94-В-608 от 18.02.2021г. (лист 9), изпратено до адресатите му чрез
пощенски оператор. Според приетото по делото заверено копие на известие за
доставяне (лист 10, долу), пощенска пратка, съдържаща “94-В-698“, е получена от Е.Л. на 15.03.2021г. Жалбата (листи 4-6) е
подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата,
постъпва при пощенски оператор на 29.03.2021г., видно от поставеното клеймо
върху пощенския плик (лист 7), или в рамките на законоустановения срок, като
искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със
срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК.
Според разпоредбата на
чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП
и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър (КР), когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. А според разпоредбите на
чл.131, ал.2, т.т.1 – 5 от ЗУТ (приложима редакция към 17.02.2021г.), непосредствено засегнати от предвижданията на
ПУП недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато
се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването
им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат
намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на
имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се
въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.
По
силата на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по Закона
за селскостопанското настаняване на бежанците (ЗСНБ) от 24.02.1936г., с №8, том
I,
рег.264, Н.дело №110/1936г. (листи 90-92), Г. Л. И. придобива от Държавата
право на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно урегулирано
място, находящо се в Станимака (Асеновград), с площ от 205 кв.м. Според
удостоверение за наследници 144/К от 24.09.1990г. (лист 93), Г. Л. И. почива на
03.08.1965г., а негови законни наследници са Е. А. Л., Н. Г. М., К. Г. Л. и Р.
Г. К.. Според удостоверение №71 от 21.09.1990г. (лист 94) на Районен съд-
Асеновград, Н. Г. М. и Р. Г. З. (К.) вписват отказ от наследството, останало от
покойните им родители Г. Л. И. и Е. А. И. (Л.). Според удостоверение за
наследници №229 от 09.12.2002г. (лист 95), законни наследници на К. Г. Л.,
починал на 22.11.2002г., са А. М. Л., Е.К.Л. и К.К.Л.. А според удостоверение
за наследници с Изх.№РСТ18-УГ01-6660 от 12.10.2018г. (лист 96), законни наследници
на А. М. Л., починала на 07.10.2018г., са К.К.Л. и Е.К.Л..
Според скица, Копие от
кадастралната карта с данни от КРНИ (лист 144), в кадастралната карта (КК) на
гр. Асеновград, одобрена със Заповед №300-5-52 от 08.07.2004г. на изпълнителния
директор на Агенцията по кадастър (АК), понастоящем Агенция по геодезия,
картография и кадастър (АГКК), е заснет поземлен имот (ПИ) с идентификатор
№00702.515.206, с площ от 218 кв.м., а в КР за собственик на имота е записан Г.
Л. И.. Видно от графичната част на процесния проект за изменение на ПУП-ПЗ с
РУП (лист 67, 148), за ПИ с идентификатор №515.206 е отреден УПИ VII-1374, който е съседен на
УПИ VI-1373 (ПИ с идентификатор №515.205) и между застрояването в УПИ VI-1373 и в УПИ VII-1374 се допускат
намалени разстояния, поради което е налице
хипотезата на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ и за жалбоподателката е налице правен
интерес по отношение на заявеното оспорване.
Следователно, като
подадена при наличието на правен интерес и в съответствие с изискването за
срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На първо място следва да
бъде посочено, че от страна на ответника не са представени всички документи, цитирани
в оспорената по делото заповед. Заверени копия на част от тях представляват
приложения (листи 234-285) към заключението на вещото лице Х.И.С. (листи
218-233) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието с изрично
заявени възражения от страна на пълномощника на жалбоподателката и
заинтересуваното лице К.Л., и което съдът кредитира, като компетентно и
безпристрастно изготвено и съответстващо на приетите по делото доказателства.
На 19.10.2016г. в община
Асеновград постъпва Заявление с Вх.№94-В-506 (лист 247) от В.Н.Д., собственик
на ПИ с идентификатор №515.205 (УПИ VI-1373), съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 26.06.2015г., с №68, том 5, рег.№4355, Н.дело №823/2015г. (лист
56), да бъде разгледано проектно предложение за застрояване в УПИ VI-1373, кв.107, предварително
съгласувано с Министерство на културата (МК) и Националния институт за
недвижимо културно наследство (НИНКН).
Като приложение към
заявлението са представени: скица предложение за застрояване в УПИ VI-1373, кв.107 (листи 234-235, 239-242), изготвена от арх. В. И.
Г., притежаваща пълна проектантска правоспособност (лист 60, 236) и вписана в
регистъра по чл.165 от Закона за културното наследство (ЗКН), според Удостоверение
№09-00-0106 от 14.09.2011г. (лист 58, 237); Становище с
Изх.№33-НН-638 от 12.08.2016г. (листи 245-246) на заместник-министър на
културата, с което становище, на основание чл.84, ал.1 и ал.2, във връзка с
чл.83 от ЗКН, и въз основа на становище на Национални институт за недвижимо културно
наследство (НИНКН) с изх.№9400-1643 от 08.08.2016г. (неприложено по делото), се
съгласува “Скица - предложение, Вариант 1, за застрояване в УПИ VI-1373, кв.107, гр.
Асеновград. Според посоченото становище, в имота, предмет на документацията,
няма регистрирани обекти със статут на недвижими културни ценности. Статут на
територията: ГПК (групов паметник на културата) около “Консулатото“, в това
число имоти 1372, 1373 и 1374, кв.107, елемент от ГПК “Метошка махала“,
деклариран с протокол №25 от 26.11.1991г. като ГПК с категория “местно
значение“ и режими за опазване, приети с протокол №16 от 24.07.2008г.
Със Заповед №А-1911 от
22.11.2016г. (лист 63) на кмета на община Асеновград, на основание чл.135,
ал.3, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, във връзка с постъпило заявление с Вх.№94-В-506
от 19.10.2016г., становище Изх.№ЗЗ-44-638 от 12.08.2016г. на МК, съгласувано с
главния архитект на община Асеновград, се разрешава изработването на проект за
изменение на ПУП-ПЗ с РУП за УПИ VI-1373 (ПИ №515.205 по КК), с контактни УПИ V-църква, параклис и УПИ VII-1374, кв.107. Проектът да се
изготви от компетентен проектант, съгласно чл.230, ал.1 от ЗУТ и на основание
чл.6 и чл.29, ал.1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в
инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), и да отговаря на изискванията на Наредба
№8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове (Наредба
№8) и Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7).
По делото не са
ангажирани доказателства Заповед №А-1911 от 22.11.2016г. да е съобщена на заинтересуваните
лица, като в писмо с Изх.№94-В-89(1) от 01.03.2022г. (лист 305) кметът на
община Асеновград заявява, че “няма доказателства за влизането в законна сила
на Заповед №А-1911/22.11.2016г. на кмета на община Асеновград“.
Проектът за изменение на
ПУП-ПЗ с РУП (листи 57, 61-62, 67, 148) е изготвен от правоспособен за целта
специалист- арх. В. Г., която притежава пълна проектантска правоспособност
(лист 60, 236) и е вписана в Регистъра на лицата с пълна проектантска
правоспособност при Камарата на архитектите в България (КАБ), според
информация, достъпна на страницата на КАБ в интернет на адрес: https://kab.bg/registr/arhitekti/. Като приложение към
заявление с Вх.№94-В-608(2) от 13.03.2017г. (лист 52) на В.Д. проектът е внесен
за “издаване на виза за проектиране“. Вероятно като приложение към посоченото заявление
са представени: геодезическо заснемане (листи 68-81) на ПИ с идентификатор №515.205,
изготвено от инж. М. А. Г.- притежаваща пълна проектантска правоспособност
(лист 82); Становище с Изх.№ЗЗ-НН-80 от 23.02.2017г. (листи 53-54, 55) на
заместник-министър на културата, с което, на основание чл.84, ал.1 и ал.2, във
връзка с чл.80, ал.3 от ЗКН и становище на НИНКН с Изх.№9400-2373 от
24.01.2017г. (неприложено по делото), съгласува ПУП-ПЗ с РУП за УПИ VI-1373, кв.107 (ПИ №515.205
по КК), с изисквания, подробно изброени в становището.
Проектът е съобщен на
заинтересуваните лица, съгласно чл.128, ал.3 от ЗУТ, за което по делото е
прието заверено копие на нарочно съобщение с Изх.№94-В-608 от 16.03.2017г.
(лист 51).
На 07.04.2017г. в община
Асеновград постъпва възражение с Вх.№94-В-608-3 (листи 46-47) от А. М. Л. и Е.К.Л..
Преписката е разгледана
от Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при община Асеновград,
назначен със Заповед №А-27 от 09.01.2017г. (листи 180-181), който с решение по
точка 10. от дневния ред, прието с протокол №15 от 20.06.2017г. (листи 45,
149-155), приема, че проектът за изменение на ПУП-ПЗ с РУП следва да бъде
върнат за отстраняване на недостатъците, изчерпателно изброени в 6 пункта.
На 26.03.2018г. в община
Асеновград постъпва заявление с Вх.№94-В-608/7/ (лист 44) от В.Д. за разглеждане
на проект за ПУП-ПЗ с РУП (вероятно преработен вариант).
С писмо Изх.№94-В-608/8/
от 05.04.2018г. (лист 43) на главния архитект на община Асеновград, се
уведомява В.Д., че следва представеният проект за ПУП-ПЗ с РУП да се съгласува
с Министъра на културата по реда на чл.84 от ЗКН.
На 25.07.2018г. в община
Асеновград постъпва заявление с Вх.№94-В-608 (лист 42) от В.Д., към което е
приложено Становище с Изх.№ЗЗ-НН-80 от 11.07.2018г. (лист 41) на Министъра на
културата, с което се съгласува ПУП-ПЗ и РУП, части “Архитектура“ и
“Геодезическа снимка“. Видно от графичната част на процесния проект за
изменение на ПУП-ПЗ с РУП (лист 148), в същия е положен печат от МК, в който е
вписано “изх.№(МК)ЗЗ-НН-80/11.07.18“.
Преработеният проект за
изменение на ПУП-ПЗ с РУП е съобщен на заинтересуваните лица, съгласно чл.128,
ал.3 от ЗУТ, за което по делото е прието заверено копие на нарочно съобщение с
Изх.№94-В-608 от 03.10.2018г. (лист 40).
На 26.10.2018г. в община
Асеновград постъпва възражение с Вх.№94-В-608-10 (листи 35-36) от жалбоподателката
Е.Л..
Преписката е разгледана
от ЕСУТ при община Асеновград, който с решение по точка 8. от дневния ред,
прието с Протокол №38 от 18.12.2018г. (листи 34, 161-165), не приема проекта и
връща същия на заявителя за представяне на нотариално заверено писмено съгласие
от собственика на УПИ V-църква, параклис, на основание чл.21, ал.5 от ЗУТ; както
и разрешение от Общински съвет- Асеновград по реда на чл.36, ал.4 и 5 от ЗУТ по
отношение на намалените разстояния към съседни УПИ, надвишаващи разрешените отклонения
по чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Протокол №22 от 04.08.2020г. на ЕСУТ при
община Асеновград (листи 166-170), назначен със Заповед №А-788 от 11.05.2020г.
(лист182-183) на кмета на община Асеновград, който с решение по точка 5. от
дневния ред, на основание чл.128, ал.7 от ЗУТ, не приема представения проект и
връща същия за изпълнение на указанията: заявителят да представи нотариално
заверено писмено съгласие от собственика на УПИ V-църква, параклис, на
основание чл.21, ал.5 от ЗУТ; както и разрешение от Общински съвет- Асеновград
по реда на чл.36, ал.4 и 5 от ЗУТ по отношение на намалените разстояния към
съседни УПИ, надвишаващи разрешените отклонения по чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
На 06.08.2020г. в община
Асеновград постъпва заявление с Вх.№94-В-607-14 (лист 30) от В.Д., към което е
представена нотариално заверена декларация от 07.10.2019г. (лист 32) от Й. К.
Г.- енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство на Храм “Свети
Н.“- Асеновград (лист 33), че е съгласен да бъде извършено свързано застрояване
между собствения на църквата УПИ V-църква, параклис и УПИ VI-1373, кв.107, като В.Д.
надстрои съществуваща жилищна сграда с посочените в проекта височини и съгласно
съгласуването на проекта с МК.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Решение №376, взето с протокол №17 от
30.09.2020г. на Общински съвет- Асеновград (лист 21), с което решение, на
основание чл.21, ал.1, т.11 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА) и чл.36, ал.4, във връзка с чл.36, ал.2 от ЗУТ и
Заявление с Вх.№94-В-608-14 от 06.08.2020г. на В.Д., дава съгласие между
новопредвиденото застрояване в УПИ VI-1373 и съществуващите сгради в УПИ V-църква, параклис, кв.107
да е с отклонение, по-голямо от установеното с чл.36, ал.2 от ЗУТ, а именно- да
е с размери, както се предвиждат с внесения със заявление с Вх.№94-В-698 от
25.07.2018г. от В.Д. проект за изменение на ПУП-ПЗ с РУП, съгласуван с МК,
съгласно Становище с Изх.№ЗЗ-НН-80 от 11.07.2018г.
Преписката е разгледана
от ЕСУТ при община Асеновград, назначен със Заповед №А-2267 от 18.12.2020г.
(листи 184-185), който с решение по точка 15. от дневния ред, прието с Протокол
№1 от 06.01.2021г. (листи 17-18, 19-20, 171-179), отхвърля възражение с
Вх.№94-В-608 от 26.10.2018г. на жалбоподателката Л.; приема проекта за
изменение на ПУП-ПЗ и РУП и предлага на кмета на община Асеновград да издаде заповед
за одобряването му.
Като приложение към
писмо с Изх.№94-В-608(16) от 04.02.2021г. (лист 16) на главния архитект на
община Асеновград на Е.Л. се изпраща копие на Протокол №1 от 06.01.2021г. на
ЕСУТ при община Асеновград, след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателката
възражение в този смисъл. Вярно е, че оспорената по делото заповед е издадена
след изтичане на 14-дневния срок от приемането на проекта от ЕСУТ, съгласно
чл.129, ал.2 от ЗУТ, но този срок е инструктивен и неспазването му не е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.6, ал.7 от ЗУТ, условията и редът за работа на експертните съвети се уреждат със заповед
на органа, който ги назначава. Със Заповед №А-2267 от 18.12.2020г. е
установено, че ЕСУТ при община Асеновград провежда заседания в постоянния си
състав (председател + 12 члена), като по искане на председателя на ЕСУТ (главен
архитект на община Асеновград) се свиква разширеният състав (още 19 члена). В
заповедта няма определени изисквания за начина, по който се взимат решения от
ЕСУТ, нито пък е посочен кворум за провеждане на заседанията на съвета. При
това положение, следва да се приеме за установено, че решението по точка 15. от
дневния ред, прието с Протокол №1 от 06.01.2021г. на ЕСУТ при община Асеновград,
е валидно и законосъобразно, тъй като протоколът е подписан от всички,
участвали на заседанието, общо 7 постоянни членове на ЕСУТ.
Вярно е също така, че по
делото не са ангажирани доказателства за влизане в сила на Заповед №А-1911 от
22.11.2016г., респективно доказателства, че същата е съобщена на
заинтересуваните лица, но като основание за издаването на същата е посочена
разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, според която норма, влязъл в сила ПУП
може да се изменя при наличие на съгласие на собствениците на имоти по чл.131,
ал.2, т.1 (имотите, предмет на плана). Предмет на процесния проект за изменение
на ПУП-ПЗ с РУП е само УПИ VI-1373, който е собственост на В.Д., поради което несъобщаването
на Заповед №А-1911 от 22.11.2016г. на останалите заинтересувани лица не
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
тъй като на всички заинтересувани лица са съобщени изготвеният и преработеният
проекти за изменение на ПУП-ПЗ с РУП, с което правото им на участие в производството
е осигурено.
Настоящият състав на
съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен за целта орган,
какъвто се явява кметът на община Асеновград, съгласно нормата на чл.129, ал.2
от ЗУТ, и по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран
спор.
Също така, одобреният
проект за ПУП-ПЗ с РУП е изработен въз основа на кадастрален, застроителен и
регулационен план (КЗРП), одобрен със Заповед №А-312 от 08.06.1992г. на кмета
на община Асеновград (лист 145, 248). Извадки от посочения КЗРП са листи 146,
147, 249-252 от делото. Съгласно чл.82, ал.2 от Правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), в приложима
редакция към 08.06.1992г., посочената заповед е обнародвана в “Държавен
вестник“, бр.53 от 30.06.1992г. При липсата на доказателства на за неприключили
съдебни производства по оспорването ѝ, съгласно чл.138 от Закона за
териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), в обхвата на процесния проект
за изменение на ПУП-ПЗ с РУП, следва да се приеме, че същата е влязла в сила.
Освен това, според §6, ал.1 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в
сила на този закон /31.03.2001г./ териториалноустройствени планове, общи и
подробни градоустройствени планове запазват действието си. Съответно,
одобреният през 1992г. КЗРП представлява действащ ПУП по смисъла на ЗУТ, в
обхвата на който попада оспореният проект за изменение на ПУП-ПЗ с РУП,
противно на възражението на жалбоподателката за нищожност на оспорената по
делото заповед, предвид направеното с нея одобряване на проект за изменение на
ПУП-ПЗ с РУП при липсата на действащ ПУП.
Ето защо, като издадена
от компетентен орган и при наличието на влязъл в сила ПУП, чието изменение се
одобрява, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената
поделото заповед е валиден административен акт.
Според
установеното от нормите на чл.103, ал.ал.1 и 4 от ЗУТ, устройствените планове
са общи и подробни, като всеки устройствен план се съобразява с предвижданията
на устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява
по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.
За град
Асеновград няма изработен и действащ общ устройствен план (ОУП).
Според чл.110, ал.1,
т.т.4 и 5 от ЗУТ, подробните устройствени планове могат да бъдат план за застрояване
(ПЗ), както и работен устройствен план - РУП (план за застрояване и силуетно
оформяне).
Според чл.113 от ЗУТ,
(1) РУП се съставя за ограничена част от територията (отделен УПИ или група
УПИ) и се изработва въз основа на действащ ПУП по чл.110, ал.1, т.1, 2 и 3 или
едновременно с него. С РУП не може да се променят характерът и начинът на
застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план; (2) РУП се
съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия ПУП само при
условията на чл.36 или при свързано застрояване в повече от два УПИ; (4) РУП
определя точно: 1) разположението и очертанието на сградите в план, както и
минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите
за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване; 2)
необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им
в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и
архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното
архитектурно-пространствено оформяне; (5) по искане на възложителя проектът за
изменение на ПУП може да се изработи, съобщи, одобри и да влезе в сила
едновременно с проекта за РУП.
А
според посочениета като част от основанията за издаване на оспорената заповед
разпоредби на чл.36 от ЗУТ, (2) Въз основа на РУП заварените масивни сгради могат
да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като се спазват
изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени
имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние
от сградите до съответните имотни граници. В този случай се допуска
разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много
с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и
възможностите за застрояване; (4) В случаите по ал. 1 - 3 по-големи отклонения
от установените в тях за квартали и улици с предимно застроени урегулирани
поземлени имоти (50 на сто и повече) могат да се допускат по предложение на
кмета на общината с решение на общинския съвет, прието с мнозинство не по-малко
от две трети от общия брой на съветниците.
В
случая, УПИ VI-1373 (отреден за жилищно застрояване, според графичната
част на проекта) попада в жилищна зона (Ж) по смисъла на чл.6, ал.1, т.1 от
Наредба №7 и по-точно в разновидност на зоната с преобладаващо застрояване с
малка височина (до 10 м), означена като Жм (чл.16, т.1 от Наредба №7).
Съгласно изискването на
т.11.2 от Приложение №1 към чл.68 от Наредба №8, маркировката на режима на
застрояване представлява матрица (пример №5 от Приложение №3), каквато матрица
(както и таблица с устройствени показатели) за УПИ VI-1373 се съдържа в
проекта.
Определеният за УПИ VI-1373 показател за
плътност (процент) на застрояване /Пзастр/, представляващ отношението на сбора
от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на
УПИ, изразено в процент (§5, т.17 от ДР на ЗУТ и чл.9, ал.1 от Наредба №7), е
до 60% (застроена площ (ЗП) от
121 кв.м. / 206 кв.м. площ на ПИ 515.205). От своя страна, съгласно чл.19, ал.1
от Наредба №7, Пзастр за жилищни зони с преобладаващо като характер ниско
застрояване, определено в зависимост от височината на сградите на основното
застрояване (чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ), е с максимално допустима стойност 60%,
или Пзастр е в допустимите стойности. Показателят за интензивността на
застрояване (Кинт), представляващ отношението на разгънатата застроена площ към
площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число (§5, т.19 от ДР на ЗУТ
и чл.10 от Наредба №7), определен с процесния проект е от 1,2 при максимално
допустима стойност от 1,2, съгласно чл.19, ал.1 от Наредба №7. Показателят за
процент на озеленяване на УПИ /Позел/, представляващ отношението на площта под
естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент
(чл.11, ал.1 от Наредба №7) за УПИ VI-1373 е определен на максимално 40%, което е в
съответствие със стойностите по чл.19, ал.1 от Наредба №7 също от 40% до 60%.
Изрично в графичната част на проекта (лист 178) е отразено, че задължителната
височина на застрояване е от 3,50м. до 6,00м. и не повече от 10,00 м.
Посочено е също така, че
се установява свързано застрояване в два съседни имота, което застрояване е
ситуирано в проекта със задължителни линии на застрояване (по които
задължително се разполагат сградите в приземното им ниво).
Вярно е, че според
заключението на вещото лице С., са налице отклонения от изискванията за графично
оформяне на устройствените планове, установени от нормите на Наредба №8,
доколкото котите, отговарящи на отклонение по чл.36 от ЗУТ, се изписват с
червен цвят, докато в проекта котите, отговарящи на отклонение по чл.36 от ЗУТ,
са изчертани с черен цвят, но посоченото отклонение в графичното оформление на
проекта е несъществено такова, тъй като не препятства възможността за извършване
на преценка на решението на проектанта.
Настоящият състав на
съда намира, че процесният проект за изменение на ПУП-ПЗ с РУП съответства на
изискванията за съдържание и графично оформление, установени от нормите на ЗУТ,
Наредба №7 и Наредба №8, поради което проектът е законосъобразен. Ото своя
страна, като одобрява законосъобразен проект с оспорената по делото заповед,
кметът на община Асеновград постановява акта си без противоречие с относимите
материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по прилагането му.
Противно на възражението
на жалбоподателката, настоящият състав на съда намира, че е налице единство
между графичната част (проектът за изменение на ПУП-ПЗ с РУП) и текстовата част
на оспорената по делото заповед, тъй като в проекта (лист 178) е нанесен текст,
идентичен с текста на заповедта (листи 14-15). Следователно, оспорената по делото
заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния
акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното в същата изчерпателно
посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ,
както и редът за нейното оспорване.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с целта
на закона, насочена към устройство на територията, гарантиращо благоприятни
условия за живеене, труд и отдих на населението.
Предвид гореизложеното,
като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма
на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с
целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен акт,
жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважена.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката,
както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, в полза на адвокат А.С., са неоснователни и не следва да бъдат уважени.
В полза на ответната
страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид
изрично заявеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателката за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, съдът
съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. Според чл.36, ал.2 от
ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес по ЗУТ, минималното
адвокатско възнаграждение за една инстанция е 900,00 лева.
Според
§2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за нерегистрираните по Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност (ДДС), а за регистрираните
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Според точка 3. от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК,
докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена
разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна
защита и съдействие от 04.06.2021г. (лист 110, 311) на адвокат М. е заплатено в
брой възнаграждение в размер на 900,00 лв. и ДДС в размер на 180,00 лв., за
което е издадена фактура с №227 от 04.06.2021г. (лист 111, 310). Очевидно е, че
заплатеното адвокатско възнаграждение от 900,00 лв. (без ДДС) не е прекомерно,
противно на направеното в тази връзка възражение от процесуалния представител
на жалбоподателката.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №А-290 от 17.02.2021г. на кмета на
община Асеновград, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ с РУП за УПИ
VI-1373 с контактни УПИ V-църква, параклис и УПИ VII-1374, кв.107 по плана на гр.
Асеновград. Установява се режим на застрояване, съгласно нанесените
задължителни линии на застрояване с червен цвят, надписи с червен цвят, коти с
червен и черен цвят и показатели на режима на застрояване със син цвят на
приложения проект.
ОСЪЖДА Е.К.Л., ЕГН **********,***59, сумата от 1 080,00 (хиляда и осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.К.Л., ЕГН **********,
да заплати на В.Н.Д., ЕГН **********, сумата от 900,00 (деветстотин) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/