МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 1126/2016 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Х.К.М. за
престъпление по чл.198 ал.1 от НК за това, че на 28.07.2014 г. в гр. Пловдив е
отнел чужди движими вещи – дамска кожена чанта на стойност 9.96 лв., червило на
стойност 2.80 лв., спирала за очи – 2.94 лв., черен молив – 2.21 лв., гланц за
устни – 3.20 лв., гребен – 0.95 лв., очна линия – 2.55 лв., парична сума от 100
лв., всичко на обща стойност 124,61 лв., от владението на П.С.А. *** с
намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване с употреба на нож.
По делото не е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск.
Съдебното следствие се проведе по реда
на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо
подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието.
Моли съда да признае М. за виновен и да му определи наказание лишаване от
свобода при условията на чл.55 от НК. Конкретизира размера на желаното за
налагане наказание – две години, което да бъде намалено с една трета предвид
реда на провеждане на съдебното следствие – или наказание от 16 месеца лишаване
от свобода. Иска се да се отложи изпълнението на лишаването от свобода в този
му размер с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК. Взема
се становище и относно разноските по делото – за присъждане в тежест на
подсъдимия, както и за веществено доказателство – да останело по друго досъдебно производство.
Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Ц. не оспорва извършването на престъплението от
подзащитния му, нито правната квалификация. Изразява съгласие с искането на
прокурора относно размера на наказанието, което следва да се наложи.
Подсъдимият Х.К.М. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен, признава фактите така както са изложени в
обвинителния акт, не дава обяснения за други факти и обстоятелства. Иска
минимално наказание, като също се съгласява с искането на прокурора относно
наказанието.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият
Х.К.М. е роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, неработещ, със
средно образование, неосъждан, с ЕГН **********.
На 28.07.2014 г. около 22.30 ч. подсъдимият
Х.М. *** към района на Централната железопътна гара. В близост до северната
автобусна спирка на бул. „Х. Ботев” срещу Централна гара той срещнал
свидетелката П.А.. А. се занимавала с п., предложила на подсъдимия сексуални
услуги и той се съгласил.
След извършването на такива услуги от свидетелката
спрямо М. от другата страна на булеварда до намиращи се там тоалетни
подсъдимият останал неудовлетворен и поискал връщане на дадените преди това 20
лева за услугата. А. отказала връщането на парите и тръгнала в посока на
намираща се на бул. „Х. Ботев” заложна къща. Подсъдимият тръгнал след нея и
като я настигнал започнал да дърпа дамската й чанта и дрехите й. Жената се
отскубнала за момент и побягнала, но била настигната от М.. Последният започнал
пак да дърпа дамската й чанта и дрехите й с намерение да вземе намиращи се там
вещи и пари. В дамската си чанта П.А. държала лична карта, пари в общ размер на
100 лева, червило, спирала за очи, черен молив, гланц за устни, гребен, очна
линия. Свидетелката започнала да вика вкл. и на турски език /А. се самоопределя
като т. по етнически произход/, викала
по име за помощ свой роднина – свидетелят М.М., за когото знаела, че се намира
някъде из района. Виковете на А. били чути от свидетелите А.А., М.М. и Ф.Х..
Подсъдимият извадил малко ножче, с което заплашил жената да не вика, продължил
да дърпа дамската й чанта, на която чанта дръжките се скъсали.
Първи до М. и А. отишъл св. А., който запитал
подсъдимия защо дърпа жената. М. му казал да не се намесва, но като видял, че
се приближават св. М. и друго лице от ромски произход, побягнал държейки в ръце
чантата на П.А.. Той се насочил към пешеходния подлез, а оттам и към магазин
„Била”, като бил подгонен от няколко р. Свидетелката А. разказала на св. Х. –
също п., накратко, че подсъдимият я бил заплашвал с ножче, че я ударил и че й
взел дамската чанта.
При опит да се прехвърли през ограда, за да стигне да
паркинга на магазин „Била”, и гонен от няколко р. Х.М. паднал на дясната си
ръка, която се счупила. От него изпаднало и джобното ножче. Въпреки падането и
счупването на ръката, подсъдимият станал, опитал се да продължи бягството си,
но бил настигнат от гонещите го и му бил нанесен побой. От него бил отнет от
биещите го мобилния му телефон „LG E430” с ИМЕЙ
358614053670499, с намиращи се в телефона батерия и сим
карта, взета била и дамската чанта на А. с принадлежностите в нея.
Инцидентът между М. и А. бил забелязан от случаен
минувач, чиято самоличност не е била установена в хода на развилото се
наказателно производство, който съобщил на дежурния служител от „Транспортна
полиция” гр. Пловдив свидетелят Г.М., че непознат мъж бие някакви жени в
близост до тоалетните, които пък били близко до заложната къща на бул. „Х.
Ботев”. Св. М. заедно с неговия колега св. И.С. се насочили към това място и
заварели двете свидетелки А. и Х., които били уплашени. От жените полицаите
научили, че А. била нападната от мъж, който й издърпал дамската чанта и избягал
в посока на магазин „Била”. Св. М. започнал оглед на района, при който оглед
бил пресрещнат от св. М. и друго лице от р. произход. М.М. носел
принадлежностите за гримиране, които били преди това в дамската чанта на А.,
предал ги на полицаите и си признал, че тръгнал да гони грабителя. За
козметичните принадлежности заявил, че ги бил намерил в храстите до сградата на
Ж.П. управлението. Двамата служители на „Транспортна полиция” гр. Пловдив
отвели свидетелите А., М. и А. до сградата на полицейското им управление,
където принадлежностите за гримиране били върнати на пострадалата А..
Стойността на дамската чанта на св. П.А. била 9.96
лв., на червилото – 2.80 лв., на спиралата за очи – 2.94 лв., на черният молив
– 2.21 лв., на гланцът за устни – 3.20 лв., на гребенът – 0.95 лв., на очната
линия – 2.55 лв.
В хода на разследването по започналото досъдебно производство свидетелят М.Р. М. предал мобилния
телефон на подсъдимия М. „LG E430” с ИМЕЙ 358614053670499,
с намиращи се в телефона батерия и сим карта, за
което предаване бил съставен протокол за доброволно предаване от 29.07.2014 г.
/л.37 от досъдебното производство/. След приключване
на разследването по делото с постановление от 24.11.2015 г. наблюдаващият досъдебното производство прокурор отделил от досъдебното производство материали – в частност
вещественото доказателство мобилен телефон „LG E430”
с ИМЕЙ 358614053670499, с намиращи се в телефона батерия и сим
карта, и постановил отделените материали да се изпратят за прилагане към друго досъдебно производство – под № 781/2014 г. по описа на
Второ РУП гр. Пловдив, което се е водело за деянието спрямо Х.М. като пострадал
/нанесения му побой и вземането на телефона му/.
Според заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ /л.59 и 60 от досъдебното
производство/ стойността на отнетите на 28.07.2014 г. от подсъдимия М. вещи от
св. А. е следната: дамска кожена чанта – на стойност 9.96 лв., червило – на
стойност 2.80 лв., спирала за очи – на стойност 2.94 лв., черен молив – на
стойност 2.21 лв., гланц за устни – на стойност 3.20 лв., гребен – на стойност
0.95 лв., очна линия – на стойност 2.55 лв., парична сума от 100 лв., или
всичко на обща стойност 124.61 лв. Личната карта като документ за самоличност
не е била включена в предмета на обвинението за грабеж и не е била оценявана от
експерта по СОЕ.
Така
изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за безспорно установена
въз основа на: признанието на подсъдимия Х.К.М. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от показанията
на разпитаните пред разследващия орган свидетели А., М., С., Х., М., А., М., И.
също ползвани на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, заключението на
вещото лице по СОЕ, протокол за доброволно предаване, разписки, справки за
лица, характеристични справки, справки за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по
делото доколкото не откри разминавания в твърденията на свидетелите по
основните факти, касаещи престъпната дейност на М., и които са залегнали в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признати изцяло от подсъдимия.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ като компетентно, изградено въз основа на нужните знания и опит
в съответната област, неоспорено от страните по делото.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие,
че подсъдимият Х.К.М. с действията си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.198 ал.1 от НК, тъй като на 28.07.2014 г.
в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи
на обща стойност 124.61 /сто двадесет и четири лв. и шестдесет и една
ст./ лева, от владението на П.С.А. *** с намерението противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
От обективна страна свидетелката П.С.А. ***
е упражнявала владение, като е носела със себе си на 28.07.2010 г. в гр.
Пловдив собствените й дамска чанта, в която имало пари в общ размер на 100
лева, червило, спирала за очи, черен молив, гланц за устни, гребен, очна линия, което владение е било прекъснато от подсъдимия Х.М. с
упражняване на физическа сила – издърпвайки дамската чанта и късайки дръжките
й, както и чрез заплашване – с действия – с показване на малко ножче, и със
словесна заплаха да не вика. Проявената физическа сила и заплаха са лишили от
възможността пострадалата А. да се противопостави на намерението и действията
на нападателя, насочени към отнемането на движимите вещи. Стойността на
отнетите вещи е общо в размер на 124.61 лева, или дамска кожена чанта – на
стойност 9.96 лв., червило – на стойност 2.80 лв., спирала за очи – на стойност
2.94 лв., черен молив – на стойност 2.21 лв., гланц за устни – на стойност 3.20
лв., гребен – на стойност 0.95 лв., очна линия – на стойност 2.55 лв., парична
сума от 100 лв.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици.
При така приетото за извършено престъпление от страна
на подсъдимия Х.К.М. и определената правна квалификация на деянието – по чл.198
ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му
бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да
определи наказанието при условията на чл.58 А от НК, което задължение е
наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по
реда на което се проведе съдебното следствие – по Глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.198
ал.1 от НК е лишаване от свобода от три до десет години, а разпоредбата пък на
чл.58 А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на
наказанието с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата
част на НК, като в ал.4 на чл.58 А от НК е предвидена възможност за определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за
прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца. В
настоящия случай съдебният състав като съобрази определящите отговорността
обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи подсъдимия за
извършеното от него престъпление грабеж, следва да се определи при условията на
чл.58 А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като счете, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и най – лекото предвидено наказание /в
случая лишаване от свобода в минималния предвиден размер от три години и
редуциран с една/трета до две години ако се прилага
чл.58 А ал.1 от НК/ се оказва несъразмерно тежко. Като такива смекчаващи
отговорността обстоятелства се приеха направеното признание на вина, чисто
съдебно минало, ниска стойност на вещите предмет на престъплението и
възстановяването на част от тях на пострадалата, млада възраст, липса на
постоянна работа. Освен това съдът не отчете каквито и да било отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия. Затова и предвид
многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства като по – благоприятна за дееца съдът
приложи разпоредбата на чл.58 ал.4 вр. чл.55 от НК, тъй като приложението на
чл.55 – в случая по чл.55 ал.1 т.1 от НК, дава възможност за определяне и
налагане на наказанието лишаване от свобода при предвиден минимум под този
предвиден минимум за съответното престъпление и то до размер на минимално
предвиден за вида наказание лишаване от свобода. Водейки се от горното,
съдебният състав прие да определи и наложи на подсъдимия Х.К.М. наказание на
основание чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 58 А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК
лишаване от свобода в размер на шест месеца. За постигане целите на
наказанието, както по отношение на индивидуалната, така и на генералната
превенция съдът прие, че не следва така определеното и наложено на подсъдимия М.
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца да бъде търпяно
ефективно, а следва изпълнението му да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. За условното осъждане основен аргумент
съдът изведе пак от чистото съдебно минало на лицето, признанието на вина,
неговата млада възраст. Това наказание като вид, размер и с отложено изпълнение
се прие за справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на
дееца.
По отношение на заявеното от прокурора становище с
искане за произнасяне на съда относно веществено доказателство по делото –
което в случая е било мобилен телефон „LG E430” с
ИМЕЙ 358614053670499, с намиращи се в телефона батерия и сим
карта, собственост на подсъдимия Х.К.М., съдът не би могъл да се произнесе по
същото, тъй като този мобилен телефон вече не е част от настоящото дело, т. е.
по делото няма веществено доказателство, за което да се произнася съдебната инстанция.
Както се посочи и по – горе още преди внасянето на делото в съда наблюдаващият досъдебното производство прокурор се е произнесъл по това
веществено доказателство със свое постановление от 24.11.2015 г. /копие от
което е закрепено от корицата на досъдебното
производство/ като го е отделил като материал и е разпоредил предаването му за
нуждите по друго досъдебно производство.
По делото са направени разноски за възнаграждение на
вещо лице в общ размер на 50 лева, от които 30 лева във фазата на досъдебното производство от страна на ОД на МВР гр. Пловдив
и 20 лева във фазата на съдебното производство от страна на съда, които
разноски съдебният състав предвид изхода на делото присъди в тежест на
подсъдимия Х.М. на основание чл.189 ал.3 от НПК за заплащането им съответно –
30 лева по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив и 20 лева по сметка на РС Пловдив в
полза на Висш съдебен съвет.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.