№ 100
гр. П., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500596 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260923 от 21.07.2021г., постановено по гр.дело
№658/2020г. по описа на Окръжен съд-П., е признато за установено по
отношение на АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М. Н. АТ. с ЕГН:**********,
двамата от с.М., обл.П., ул.“К. и М.“№10, със съдебен адрес: гр.П.,
ул.“П.К.“№26, ет.2, офис 11-чрез адв.И.Н., на основание чл.108 от ЗС, че ВЛ.
ИЛК. Р. с ЕГН:********** и М. Дм. Р., родена на 05.10.1966г., гражданка на
Р.ф., чрез пълномощника им Т.Д.Д. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“В.“№35,
със съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№38, ет.2, чрез адв.Н.А., са собственици на
основание възмездна правна сделка и реализирано право на строеж на
следните самостоятелни обекти от „Жилищна сграда с магазини, заведение за
производство и продажба на тестени изделия и закуски и гараж“ със застроена
площ от 314,15кв.м., съгласно Разрешение за строеж №37/29.03.2011г., в ПИ с
идентификатор .... по КККР на гр.П., последно изменени със Заповед №КД-
1
14-16-1166/08.06.2010г. на Началника на СГКК-П., с административен адрес:
гр.П., ул.“П.н.“№55, с площ от 442кв.м. по скица /427кв.м. по акт за
собственост/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; с
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м.; стар идентификатор ...,
кв...., парцел ..., а именно: апартамент №25 /в т.ч. тераси от 16,25кв.м./,
находящ се на 6 ет. на кота +14,60м., със застроена площ от 92,70кв.м.,
състоящ се от коридор, дневна, килер, две спални, баня-тоалетна и две тераси,
ведно с 4,38%ид.части от общите части на сградата, равняващи се на
12,33кв.м. от общите части, при граници: на изток – п.№24, на запад – тераса
и външен зид, на север – коридор и външен зид, на юг – външен зид, отгоре –
покрив, отдолу – ап.№№22 и 23 и коридор; 20/424,80ид.части от сутеренния
етаж на сградата, при реално ползване на паркоместо №6, с площ от
20,00кв.м., ведно с 13,75%ид.части от общите части на сградата, равняващи се
на 34,4577кв.м. от общите части, находящо се в северната страна на
подземния паркинг, при граници: вътрешен зид, паркоместо №5, стълбищна
клетка и свободна площ за маневриране, и са осъдени да им предадат
собствеността и владението на същите недвижими имоти, като иска за
разликата от 20/424,80ид.части до 20/145ид.части от сутеренния етаж на
сградата е отхвърлен, и АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М. Н. АТ. с
ЕГН:**********, двамата от с.М., обл.П., ул.“К. и М.“№10, със съдебен адрес:
гр.П., ул.“П.К.“№26, ет.2, офис 11-чрез адв.И.Н., са осъдени да заплатят на
ВЛ. ИЛК. Р. с ЕГН:********** и М. Дм. Р., родена на 05.10.1966г., гражданка
на Р.ф., чрез пълномощника им Т.Д.Д. с ЕГН:**********, от гр.П.,
ул.“В.“№35, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№38, ет.2, чрез адв.Н.А., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, общо сумата от 3013лв. – такси и разноски по
съдебното производство.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
АНТ. Г. АТ. и М. Н. АТ., които чрез пълномощника им адв.И.Н. го обжалват
като недопустимо в установителната му част, евентуално като неправилно,
включително в осъдителната, и претендират то да бъде обезсилено и
производството по исковете в установителните им части прекратено,
евентуално да бъде отменено и исковете отхвърлени и в установителната и в
осъдителната им части. Съображенията са, че между същите страни на
същото основание и със същото искане е водено и приключено гр.дело
№1931/2017г. на Окръжен съд-П., тъй като правото на строеж /до изграждане
2
на сградата в груб вид/ и правото на собственост върху нея/самостоятелен
обект в нея /след изграждането й/ не са различни материални права, а проявни
форми на едно и също материално право. Изтъква се и, че изграждането на
сградата в груб вид е настъпил в хода на производството по приключилото
дело факт, който е обхванат от преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо на решението и ищците не могат да се позовават на него, с
каквато сила решението се ползва и по преюдициалния въпрос относно
принадлежността на правото на строеж. Застъпва се неправилно да е прието
ответниците да са били недобросъвестни като са попречили на ищците да
реализират правото си на строеж в рамките на петгодишния давностен срок.
Претендира се за присъждане на направените за двете съдебни инстанции
разноски.
Въззиваемите страни ВЛ. ИЛК. Р. и М. Дм. Р. са депозирали чрез
пълномощника си адв.Н.А. писмен отговор на въззивната жалба с подробни
съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото от
първоинстанционния съд с обжалваното решение и претендират за неговото
потвърждаване и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от ВЛ. ИЛК. Р. и М.
Дм. Р. против АНТ. Г. АТ. и М. Н. АТ. искове с правно основание чл.108 от
ЗС за признаване на правото им на собственост като придобито на основание
реализирано право на строеж, учредено на 27.06.2011г. с Нотариален акт
№.....г. на нотариус С.З., върху апартамент №25 и 20/424,80 ид.части от
сутеренния етаж на сградата при реално ползване на паркоместо №6,
находяща се в гр.П., ул.“П.н.“№55, надлежно индивидуализирани по
кадастралната карта, и за осъждане на ответниците да им предадат владението
върху тези обекти.
Страните и във въззивното производство не повдигат спор относно
следната, приета за установена въз основа на събраните писмени
доказателства с обжалваното решение фактическа обстановка: На
27.06.2011г., съгласно Нотариален акт №.... на нотариус С.З., ответниците А.и
като собственици на ПИ с идентификатор .... са учредили възмездно и
3
безсрочно права на строеж в полза на „И.“ООД върху обекти от предвидената
за изграждане в имота сграда, сред които и апартамент №25 и целия
сутеренен етаж, включващ и паркоместа. На същата дата 27.06.2011г. с
Нотариален акт №.....г. на нотариус С.З., „И.“ООД е продало на ищеца В.Р.,
през време на брака му с ищеца М.Р., правото на строеж върху процесните
апартамент №25 и 20/424,80ид.части от сутеренния етаж на сградата при
реално ползване на паркоместо №6. Сградата е завършена в груб строеж към
28.09.2017г., когато е съставен Акт обр.14 за приемане на конструкцията. За
завършеността на двата процесни обекта е прието заключение от 24.02.2021г.
на съдебно-техническа експертиза, според което апартаментът е завършен на
степен за приемане и въвеждане в експлоатация, а в подземния гараж е
обособено паркомясто, а не гараж. За сградата е издадено Удостоверение №30
от 05.03.2020г. на главния архитект на Община-П., район „Ю.“ за въвеждане в
експлоатация и строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта.
С влязло в сила Решение №953 от 06.07.2018г., постановено по гр.дело
№1931/2017г. по описа на Окръжен съд-П., потвърдено с Решение №10 от
05.02.2019г. по в.гр.дело №634/2018г. по описа на Апелативен съд-П., са
отхвърлени предявените от настоящия ищец В.Р. против сегашните
ответници А.и искове по чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е
собственик на придобитото право на строеж върху процесните обекти, поради
реализирането на правото на строеж с изграждането в груб строеж на
сградата. В решаващите мотиви е прието във връзка с възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност, че правото на строеж не е било
погасено с изтичане на давностния срок от учредяването му през 2011г., тъй
като собствениците на земята са създали пречки пред реализирането му, но, с
оглед настъпилия в хода на производството факт на построяване на сградата в
груб строеж, правото на строеж се е трансформирало в право на собственост и
не съществува. Влязлото в сила решение е обвързващо и за неучаствалата в
производството по това дело съпруга М.Р., предвид необходимото другарство
на съпрузите по искове за вещни права, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност.
Спорът между страните и във въззивното производство се концентрира
около обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение по цитираното дело.
4
Настоящата инстанция намира, че в правната ни система вещното право
на собственост и ограниченото вещно право на строеж са регламентирани
като отделни и самостоятелни досежно тяхното съдържание и
правопораждащи и правопогасяващи юридически факти и същите подлежат
на самостоятелна защита. Правото на строеж по чл.63,ал.1 от ЗС включва
правомощията на носителят му да построи сграда върху чужда земя и да стане
собственик на построеното, като правните способи за придобиването му са
предвидени в общата за вещните права върху чужда вещ разпоредба на чл.55
от ЗС – правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона,
и то подлежи на самостоятелна защита, съгласно чл.111,ал.1 от ЗС. Правото
на собственост включва правомощията на титуляра да управлява, владее и се
разпорежда с вещта и то се придобива по предвидените специално за него в
нормата на чл.77 от ЗС правни способи – правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона, и подлежи на защита, съгласно чл.108,
чл.109 и чл.109а от ЗС. Законово определена хипотеза на придобиване на
правото на собственост е чрез реализиране на правото на строеж, когато
носителят на последното е упражнил включващото се в него правомощие да
построи сградата. С изграждането й в груб вид възниква обектът на правото
на собственост, от който момент правото на строеж е в латентно състояние и
проявява самостоятелното си съществуване ако сградата погине, съгласно
чл.66,ал.2 от ЗС. В този смисъл и противно на застъпваното от
жалбоподателите правото на строеж не е неделимо от правото на собственост
и не се касае за едно и също материално право. Целта на суперфицията е да
изключи презумпцията на приращението по чл.92 от ЗС и тя бива постигната
с построяването на сградата, върху която от този момент възниква право на
собственост за суперфициара с присъщите на това право правомощия на
пълно господство над нея. При това положение приключилото и настоящото
дело не са с един и същ предмет, тъй като касаят различни субективни
материални права и основания за възникването им, и не е налице забраната по
чл.299,ал.1 от ГПК за пререшаване на вече разрешен спор.
Построяването на сградата в груб строеж е настъпил в хода на
първоинстанционното производство по приключилото дело факт.
Действително, както считат и жалбоподателите, този факт се обхваща от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по това дело,
тъй като настъпването му е правопогасяващо основание по отношение
5
защитаваното право на строеж, а с отхвърлянето на иска на това основание
със задължителна сила е установено, че надлежно придобитото и възникнало
право на строеж е престанало да съществува от този момент. Противно на
застъпваното от жалбоподателите, обаче, не се касае за преклудиран факт, на
който ищците е недопустимо да се позовават в настоящото производство. По
общо правило ищецът не е длъжен да изчерпи в процеса всички пораждащи
претендираното от него право факти, а ответникът трябва да изчерпи
всичките си възражения срещу възникването и съществуването на това право,
в противен случай фактите, от които те произтичат, се преклудират и е
недопустимо да бъдат наведени впоследствие за оспорване на същото право.
В този смисъл фактът на построяване на сградата е преклудиран, но като
такъв, на който се основава правопогасяващо възражение досежно правото на
строеж, а не като пораждащ защитаваното сега от ищците право на
собственост, на който те е допустимо да се позоват.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на възраженията на
жалбоподателите за недопустимост на предявените искове, съответно на
постановеното по тях първоинстанционно решение в обжалваните му части.
Ответниците своевременно с отговора на исковата молба са заявили
възражение за изтекла в тяхна полза петгодишна погасителна давност по
чл.67 от ЗС по отношение на правото на строеж за периода от учредяването
му на 27.06.2011г. до 27.06.2016г. Такова възражение те са навели и в
производството по приключилото дело. То не е преклудирано от влязлото в
сила решение по това дело, тъй като с него съществуването на правото на
строеж не е отречено поради изтекла погасителна давност, а мотивите на
същото не са източник на сила на пресъдено нещо. Следва да се има предвид,
обаче, че срокът по чл.67 от ЗС е давностен и за него се прилагат правилата
на чл.110-120 от ЗЗД. По аргумент от чл.118 от ЗЗД собственикът на земята
не може да се позове на давността след като правото на строеж е реализирано
и възражение за изтекла погасителна давност на това основание е
недопустимо. В такава насока е и Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012г.
по тълк.дело №1/2011г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай придобитото от ищците с договора от 27.06.2011г.
право на строеж е реализирано с построяване на сградата в груб строеж към
28.09.2017г., преди предявяване на иска с подаването на 13.03.2020г. на
6
исковата молба, поради което възражението за изтекла погасителна давност
не следва да се разглежда и не могат да бъдат обсъждани по същество
доводите на жалбоподателите и събраните доказателства в тази насока.
Налице е при това положение наведеното от ищците придобивно
основание за претендираното право на собственост върху процесните обекти
в режим на съпружеска имуществена общност, които няма спор да са във
фактическа власт на ответниците, за наличие на основание за каквато те не са
ангажирали доказателства, поради което правилно с обжалваното решение
исковете са уважени и същото в обжалваните му части следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемите за присъждане на направените от тях за въззивното
производство разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им
заплатят сумата от 1200лв. за адвокатско възнаграждение по представен
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2021г. и списък.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260923 от 21.07.2021г., постановено по
гр.дело №658/2020г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по отношение на АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М.
Н. АТ. с ЕГН:**********, двамата от с.М., обл.П., ул.“К. и М.“№10, със
съдебен адрес: гр.П., ул.“П.К.“№26, ет.2, офис 11-чрез адв.И.Н., на основание
чл.108 от ЗС, че ВЛ. ИЛК. Р. с ЕГН:********** и М. Дм. Р., родена на
05.10.1966г., гражданка на Р.ф., чрез пълномощника им Т.Д.Д. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“В.“№35, със съдебен адрес: гр.П.,
ул.“Й.Г.“№38, ет.2, чрез адв.Н.А., са собственици на основание възмездна
правна сделка и реализирано право на строеж на следните самостоятелни
обекти от „Жилищна сграда с магазини, заведение за производство и
продажба на тестени изделия и закуски и гараж“ със застроена площ от
314,15кв.м., съгласно Разрешение за строеж №37/29.03.2011г., в ПИ с
идентификатор .... по КККР на гр.П., последно изменени със Заповед №КД-
14-16-1166/08.06.2010г. на Началника на СГКК-П., с административен адрес:
гр.П., ул.“П.н.“№55, с площ от 442кв.м. по скица /427кв.м. по акт за
собственост/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; с
7
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м.; стар идентификатор ...,
кв...., парцел ..., а именно: апартамент №25 /в т.ч. тераси от 16,25кв.м./,
находящ се на 6 ет. на кота +14,60м., със застроена площ от 92,70кв.м.,
състоящ се от коридор, дневна, килер, две спални, баня-тоалетна и две тераси,
ведно с 4,38%ид.части от общите части на сградата, равняващи се на
12,33кв.м. от общите части, при граници: на изток – п.№24, на запад – тераса
и външен зид, на север – коридор и външен зид, на юг – външен зид, отгоре –
покрив, отдолу – ап.№№22 и 23 и коридор; 20/424,80ид.части от сутеренния
етаж на сградата, при реално ползване на паркоместо №6, с площ от
20,00кв.м., ведно с 13,75%ид.части от общите части на сградата, равняващи се
на 34,4577кв.м. от общите части, находящо се в северната страна на
подземния паркинг, при граници: вътрешен зид, паркоместо №5, стълбищна
клетка и свободна площ за маневриране, и са осъдени да им предадат
собствеността и владението на същите недвижими имоти, И В ЧАСТТА, с
която АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М. Н. АТ. с ЕГН:**********, двамата
от с.М., обл.П., ул.“К. и М.“№10, със съдебен адрес: гр.П., ул.“П.К.“№26, ет.2,
офис 11-чрез адв.И.Н., са осъдени да заплатят на ВЛ. ИЛК. Р. с
ЕГН:********** и М. Дм. Р., родена на 05.10.1966г., гражданка на Р.ф., чрез
пълномощника им Т.Д.Д. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“В.“№35, със
съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№38, ет.2, чрез адв.Н.А., на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, общо сумата от 3013лв. – такси и разноски по съдебното
производство.
ОСЪЖДА АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М. Н. АТ. с
ЕГН:**********, двамата от с.М., обл.П., ул.“К. и М.“№10, да заплатят на
ВЛ. ИЛК. Р. с ЕГН:********** и М. Дм. Р., родена на 05.10.1966г., гражданка
на Р.ф., чрез пълномощника им Т.Д.Д. с ЕГН:**********, от гр.П.,
ул.“В.“№35, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№38, ет.2, чрез адв.Н.А.,
сумата от 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9