Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.03.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и трети февруари година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8905 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е предявен пряк иск с пр. основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД, както и иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
Г.Т.В. ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.Я.Д., с която е предявен пряк иск с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗД „Е.“
АД, ЕИК ******, да заплати сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания от травми в резултат на ПТП
настъпило на 08.08.2018 г. по вина на водача на л.а.„Волво С 60“ с per. № ******,
чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 07.06.2019г. – датата на постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 08.08.2018г. около 12:45ч. на локален път с. Мартен - с.
Сандрово се е движил велосипед марка „Бачини“ с рама № G10310276, управляван от
ищеца В., а попътно зад него се е движил лек автомобил „Волво С 60“ с per. № ******,
управляван от Н.П.. Сочи се, че на около 700м. след изхода от с. Мартен в
посока с. Сандрово, поради неправилно изпреварване и недостатъчна дистанция,
водачът на лекия автомобил станал причина за ПТП, като блъслал с движещия се
пред него велосипедист. При пътниния инцидент пострадал ищеца като
велосипедист.
Сочи се, че за произшествието
е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 611/164 по описа на
ПП-ОДМВР гр. Русе в
който са описани обстоятелствата за ПТП. Твърди се, че след ПТП пострадалият ищец е
откаран с екип на ЦСМП в УМБАЛ „Канев“ без спомен за случилото се, поради
загуба на съзнание, и е настанен в отделение по Неврохирургия, където след
извършени прегледи и изследвания са установени – разкъсно –контузна рана в
областта на тила – 6см., обилно кървяща и замърсена, подкожен хематом в дясно темпорално,
фрактура на темнната кост на черепа, субарахноиден кръвоизлив в черепната
кухина в ляво слепоочно, контузио церебри /мозъчно сътресение/, кръвонасядания
и охлузвания на дясна предмишница, дясна предкитка, дясно коляно и подбедрица,
охлузвания на ляв глезен и ходило. Изложени
са съображения, че получените, вследствие на ПТП, множество травматични увреди
са причинили болки и страдания на пострадалия, които са били със значителен
интензитет 2-3 месеца след инцидента. С оглед характера на нараняванията Т.В. е
следвало да спазва щадящ режим, което го е поставило в невъзможност да посреща
със собствени сили обикновени битови потребности, поради което имал нужда от помощ. Наведен е довод, че получените
травматични увреждания по своя медикобилогичен признак представляват
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като само навременната
лекарска намеса и проведено лечение са предотратили летален край. Твърди се, че в резултат на травмите ищецът изпитвал
е силни болки, увеличаващи се и при най-малко движение - сядане/лягане,
завъртане, имал е остро главоболие и е изпитвал непрестанна отпадналост и
замаяност. Сочи се, че преди ПТП ищецът водил активен начин на живот, а
последиците от инцидента са довели до промяна в нормалното протичане
ежедневието на млад човек, като възвръщането към обичайните делнични занимания
е коствало дълго време, усилия и търпение- както от негова страна, така и от
страна на близките му. ПТП се е отразило изключително негативно на
емоционалното състояние на Г.В.- станал е неспокоен, тревожен и лесно
раздразним, затворил се е в себе си и трудно общувал с хора. Имал продължително
посттравматично възстановяване. По време на възстановителния период се е
чувствал потиснат, безпомощен и в тежест на семейство и роднини, изпитвал е
силно притеснение дали ще се възстанови напълно.
Твърди, че по
отношение на лек автомобил марка „Волво“, модел „С 60“ с рег.№ ****** е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Е.“ АД със
застрахователна полица № BG/07/118002131333 със срок на действие от
26.07.2018г. до 25.07.2019г. Заявява, че с претенция за изплащане на
обезщетение вх. № РК-014-7990/07.03.19г. е сезирал ЗД „Е.“ АД на основание
чл.429, ал.1 КЗ, но с писмо Изх. № РК-014-7990/3/07.06.19г. застрахователното
дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение. Съобразно изложеното
моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът ЗД „Е.“АД в срока по чл.367 ГПК
е депозирал писмен отговор, в който излага становище за недопустимост на
предявените искове, като твърди, че ищцовата страна не е изпълнила задълженията
по чл. 498, ал.3 КЗ. Поддържа, че не е налице нито едно от основаният по чл.498,
ал.3 КЗ - забавено плащане, отказ за плащане или несъгласие от страна на
пострадалия. В отговора ответникът оспорва прекия иск по основание и размер.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния лек
автомобил и посочения в исковата молба период, но оспорва наличието на
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Волво С 60“ с рег.№ ******.
Оспорва механизма на ПТП. Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и
неимуществените вреди. Навежда възражение за съпричиняване вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди, че същият, като велосипедист е нарушил
чл. 79 и следващите от ЗДвП. Твъди се, че пострадалият е управлявал технически
неизправен велосипед, без поставена
защитна каска, както и че не се е движил възможно най-близо до дясната граница
на платното, като така сам се е поставил в опасност и е създал предпоставки за
настъпване на ПТП. Твърди се, че приноса на пострадалия е поне 90 % в
причиняване на вредоносния резултат. В отговора е наведено възражение за
прекомерност на исковата претенция. Оспорва и акцесорната претенция на ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока по чл.372 ГПК ищецът представя
допълнителна ИМ, с която представя данни за личната му банкова сметка.
В срока
по чл.373 ГПК ответното дружество не е депозирало допълнителен отговор.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. Л.поддържат предявените
искове. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В открито съдебно заседание ответникът ЗД
„Е.“ АД, чрез пълномощника юрк. К.оспорва исковете. Представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 611/164 от 08.08.2018г. и
протокол за оглед на местопроизшествие на ОД на МВР Русе, съставен относно ПТП настъпило на 08.08.2018г. на локален път
–с.Мартен – с.Сандрово между велосипед „Бачини“ с рама № G10310276, управляван
от Г. Т.В. и л.а „Волво С 60“ с per. № ****** с десен волан, управляван от Н.Н.П.,
при което пострадал велосипедиста Г.В. с
получен субарахноидален кръвоизлив –
настанен в УМБАЛ „Канев“ АД. Отразено е, че причините за ПТП се изясняват, като
е образувано ДП №1920/ 18 г. /л. 8, л.12-л.13
от делото /
Видно от Епикриза
по ИЗ № 17784/18г. на УМБАЛ „Канев“ АД,
гр.Русе, ищецът Г.Т.В. на 19 г. е докаран от ЦСМП в лечебното заведение на 08.08.2018г.,
след претъпяно ПТП, без спомен за случилото се, като след извършени прегледи и
изследвания, е поставена диагноза: контузио
капитис. В.Л.К. Капитис.САК. Контузио церебри. Отразено е, че на същата дата –
08.08.2018г. е извършена оперативна интервенция. Назначена е медикаментозна
терапия и на 14.08.2018г. е изписан от лечебното заведение с подобрение, като
са определени контролни прегледи. /л.9 от делото/
Прието е
неоспорено Съдебномедицинско удостоверение №8253/14.08.2018г. идадено от ОСМ
при УМБАЛ „Канев“ АД издадено след преглед и освидетелстване на Г. Т.В., в
което се сочи, че ищецът след претърпяно ПТП е получил счупване на дясна темнната
кост на черепа, субарахноидален кръвоизлив в черепната кухина в ляво, подкожен
хематом в дясна теменно тилна област, разкъсно –контузна рана в областта на
тила, кръвонасядания в лява подлопатъчна област, охлузвания на дясна
предмишница, дясна предкитка, дясно коляно и подбедрица, охлузвания на ляв
глезен и ходило.
От ангажираните
от ответника писмени доказателства се установява, че във вр. с процесното ПТП и
причинената при него средна телсна повреда на ищеца е образувано образувано ДП
№1920/ 2018 г. по описа на ОДМВР Русе, пр.пр.№4624 /2018г. на Районна
прокуратура Русе.
С Постановление от 15.02.2019г. на
прокурор от РП Русе е прекратено наказателно производство ДП
№1920/ 2018 г. по описа на ОДМВР Русе, пр.пр.№4624 /2018г. на Районна
прокуратура Русе, водено престъплението по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2 във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В мотивите на същото е прието, че че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като Н.П. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. /л.72-74
от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Х.М. – специалист неврохирург,
неоспорена от страните. От заключението на СМЕ се установява, че при процесното
ПТП ищецът Г.Т.В. на 19г. е претърпял следните увреждания:
■ Мозъчна контузия;
■ Фрактура на дясната теменна кост на черепа без разместване;
■ Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки вляво слепоочно;
■ Контузия на главата;
■ Разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата;
■ Охлузвания на дясна мишница;
■ Кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана на дясна предкитка;
■ Кръвонасядания в дясна подлопатъчна област;
■ Кръвонасядане и
охлузвания на дясно бедро;
■ Охлузвания и одрасквания
на дясно коляно, дясна подбедрица и десен глезен;
■ Охлузвания и одрасквания на ляв глезен и ляво ходило. В констативната част на СМЕ е отразено, че
пострадалия след претъпяното ПТП, при което е блъснат от автомобил, е
транспортиран от екип на ЦСМП и е настанен за лечение в Неврологично отделение
на УМБАЛ „Канев“ АД – Русе. При постъпването му пациентът е сомнолентен, без
спомен за слочилото се, с опласвания главоболие и световъртеж. Наличие на Разкъсно-контузна
рана в дясна теменна област. Оценка по Глазгоу кома скала 13 точки /норма 15/.
По спешност е извършена хуругична обработка – ревизия и шев на раната в дясна
слепоочна област Извършени са обрани изследвания – копютърна томография на
глава, при която са установени посочените по – горе травми.
Вещото лице д-р М. обосновава извод, че получената от ищеца при процесното
ПТП мозъчна контузия с фрактура на свода на черепа и травматичен кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки има медико-биологична характеристика „Разстройство на
здравето, временно опасно за живота”. Останали травматични увреждания са
причинили на пострадалия болки и страдания за срок до 20 дни. Сочи, че претърпените
телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото
лице описва, че по делото не е представена медицинска документация за
състоянието на пострадилия след процесното ПТП, респ. наличие на болки,
страдания и т.н. При това положение и при неизвършен личен преглед, на този
въпрос може да се даде само теоретичен отговор, а именно: възстановителен
период - 12 до 18 месеца; интензивни болки и страдания до 3 месеца, значителни
до 6 месеца и умерени до 12 месеца (при липса на усложнения).
В обясненията си в о.с.з. на 13.10.2020г.
вещото лице д-р М. пояснява, че субарахноидален кръвоизлив представлява общ
дифузен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, който е бил налице при ищеца.
Сочи, че по принцип се приема, че всяка мозъчна контузия, независимо от
степента и от какво се определя се приема, че е реализира медикобиологичния
признак, разстройство на здравето временно опасно за живота, защото може да се
развие мозъчен оток и други.
Заключението на СМЕ, изготвена от в. л. д-р Х.М. – неврохирург, съдът
възприема като обективно и компетентно дадено.
От приетото от съда неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. С.Д., се установява, най-вероятен
механизъм на произшествието:
На 08.08.2018 г. около 12:45 ч. по локален път между с. Мартен - с.
Сандрово се движил лек автомобил „Волво“ с рег.№ *******. Посоката на движение
на лекия автомобил е била от с. Мартен към с. Сандрово, като скоростта му е
била от порядъка на 77 км/ч. На около 700 м. след изхода на с. Мартен водача на
автомобила, когато се е намирал на разстояние от 66,66 м. до мястото на удара е
възприел пострадалия велосипедист, който е започнал да се отклонява на ляво.
Сочи се, че водачът на автомобила също е предприел действия по смяна на лентата
за движение отклонявайки автомобила в ляво, когато автомобила се намирал на
разстояние до мястото на удара от 49,67 метра водача на автомобила е предприел
спиране. Велосипедистът от своя страна в този момент се е намирал на разстояние
до мястото на удара от 4,33 метра и същия е продължил движението се под ъгъл
около 44° спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от 5,8 км/ч.
Настъпил удар е при скорост на автомобила от 38 км/ч в предната му дясна част /
дясната част на предната броня/ и лявата част на задното колело / в областта на
задната вилка/. От удара в следствие на силите и моментите възникнали при него
велосипедът е започнал да ротира около масовия си център по посока на
часовниковата стрелка, тялото на велосипедиста се е наклонило към автомобила. Последвало
е „носене“ на тялото, главата е достигнала до челното стъкло и го чупи с
тилната си част. При последващото движение на автомобила напред и вляво в режим
на аварийно спиране, тялото на пострадалия е паднало на платното за движение и
се установило на мястото описано в протокола за оглед. Вещото лице описва, че
от направения анализ и определения механизъм на произшествието като причини за
настъпването му могат да се посочат:
- субективните действия на водача на
автомобила, който е предприел
действия по смяната на лентите за движение при положение, че имал възможност
своевременно да възприеме предприетото от велосипедиста отклоняване на посоката
му на движение в ляво и чрез предприемане на спиране без промяна на
посоката е могъл да предотврати настъпването на събитието чрез спиране.
- субективните действия на водача на
велосипеда, който при отклоняване на
посоката си на движение в ляво по навлизане в лентата за насрещно движение, не
се съобразил със скоростта на движение и посоката на лекия автомобил.
Според заключението на САТЕ мястото на удара е по широчина на платното за
движение на 4, 10м. в ляво от десния край платното, като така определеното
място е съобразено с обективните находки при огледа.
В проведеното на 13.10.2020г. о.с.з., вещото лице инж. Д., пояснява, че
ударът е настъпил в лентата за насрещно движение, като велосипедистът е
навлязъл в лентата за насрещно движение със задната гума и вилка.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Д., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
По искане на ответната страна е допуснато изслушването на комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица инж. С.Д. и д-р Х.М..
В него е прието е, че получените травматични увреждания при ищеца са
локализирани в дясната теменна област на главата - контузия, разкъсно-контузна
рана и фрактура на теменната кост. Травмата е била високо енергийна, причинила
е контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.
Най-вероятно е получена при падане на терена и удар на главата в пътната
настилка. Вещите лица сочат още, че
ако велосипедистът е бил с коректно поставена предпазна каска, тези травматични
увреждания не биха се получили. Прието е още, че велосипедът се движил преди
удара под ъгъл от 44° спрямо посоката на движение на автомобила. За да се получи този ъгъл при
определената скорост на движение от 5,8 км/ч същият е изминал разстояние до
мястото на удара от 5,60 м., като преди да предприеме промяна на посоката си на
движение велосипеда се движил на разстояние от около 0,60 м. в ляво от десния
край на платно за движение, считано по посоката на огледа.
Сочи се още, че ударът е настъпил в
предната дясна част на автомобила и лявата част на задното колело на
велосипеда, в областта на задната вилка. Експертите
приемат, че при своевременна реакция от страна на велосипедиста, същият е имал
възможност да предотврати произшествието чрез спиране при определената му
скорост на движение от 5,8 км/ч. В района на произшествието не е имало хоризонтална и вертикална пътна
маркировка. Участъка от пътя където е настъпило произшествието е прав,
видимостта е била добра. Удар е настъпил в предната дясна част на автомобила / дясната част на
предната броня/ и лявата част на задното колело / в областта на задната вилка/.
В о.с.з. на 13.10.2020г. вещите лица поясняват, че уврежданията биха
настъпили, конкретно с тези травми с тежка контузия в частта на главата и
фрактурите. Сочат, че може би ищецът е щял да получи по-леки травми, тъй като каската
предпазва главата, мозъка и черепа от травматични увреждания при пътни
инциденти.
За установяване на неимуществените вреди е изслушан свидетелят Т.Г.В.
/54г., баща на ищеца/ Свидетелят Т. В. сочи в показанията си, че пътният
инцидент със сина му се случил преди около две години на осми август в района
на русенските села Сандрово и Мартен. Тогава Г. прекарвал ваканцията си в с.Сандрово с майка си.За
настъпилото ПТП свидетелят разбрал същия ден към 15ч. от жена си, която му казала, че синът им е приет
в болницата в гр.Русе. Свидетелят В.
сочи, че вечерта пристигнал в болницата. В лечебното заведение сина им Г. бил с
майка си, т.к. лекарите държали да има придружител с него, който да му говори, за да остане буден, защото
заспивал, дори и по време на разговор. Свидетелят посочва още, че прекарал вечерта
там, след това се редували с майка му. Не бил адекватен. Както говорел заспивал
и не помнел теми от разговора. След една седмица го изписали от болница и останали
в гр. Русе още седмица, защото не можел да пътува. Бил на легло и ставането
било само да седне. Дразнела го светлина,
не можел да гледа ТВ, нито да чете.
Излизали с него вечер по тъмно. Оплаквал се от главоболие, имал шев и
световъртеж, загуба на концентрация, при навеждане виене на свят и лекарства,
които трябвало да взима 2-3 пъти на ден. Имал кръвоизлив и едното лекарство било
за разреждане на кръвта. Месец след като се прибрали, оплакванията
продължавали. Вторият месец, когато започнал да учи, Г. споделял, че имал
проблеми при навеждане, както и с концентрацията с ученето. Свидетелят
сочи, че след случилото се сина им Г. не карал колело, нямал спомен от случилото се.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Т.Г.В., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По искане на ответната страна са
събрани показания чрез разпит по делегация пред РС - Русе на свидетеля Н.Н.П.
/29 г./. Свид. П. сочи в показанията си,
че с майка му пътували от гр. Мартен към с.Сандрово по второстепенен път. На
излизане от гр. Мартен тръгнал в посока с. Сандрово и на 150 -200 метра
забелязал колоездача от неговата страна, движещ се в същата посока, в която бил
и той. Намалил, защото видял, че
колоездачът губи равновесие, криволичи, движел се бавно, едва ли не ще спре. Свидетелят
сочи, че минал в най-лявата страна, за да избегна колоездача, но в този момент и
колездачът направил рязко ляв завой. Св.П.
сочи, че натиснал спирачките и в този момент се ударил в задната ос на
велосипеда . Каплата на велосипеда се ударила в бронята на колата. Свидетелят
описва, че колоездачът паднал от колелото към предното стъкло. Твърди, че преди
спирачния път се движел със 70-75 км/час. Сочи още, че пътят там е второстепенен, като вентите
са две - по една, за всяка от посоките. В този участък пътят бил равен. Нямало
ограничена видимост. В района на ПТП нямало табели за
ограничаване на скоростта. На мястото на ПТП не съществува пътна маркировка,
която да разделя лентите. На мястото на ПТП нямало нито
банкет, нито паркинг.
Автомобилът се
намирал от средата към лявата страна на платното. Свид. П. сочи, че видял велосипедиста от много далеко, но когато
започнал да го настига, към 30-40 метра преди да го настигне, започнал да
намалявам скоростта и да се изнася в лявата страна и в момента, в който се изравнили,
колоездачът направил рязък ляв завой пред колата, криволичейки по платното. Преди удара велосипедистът бил отдясно, преминал към средата на пътя, от
дясна към лява пътна лента.
Показанията на свидетеля Н.Н.П., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид възможната му заинтересованост, като пряк
участник в процесното ПТП, като относно поведението на велосипедиста не ги
кредитира, доколкото са изолирани и тенденциозни.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 08.08.2018 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника ЗД „Е.“ АД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
за процесния лек автомобил, управляван от Н.П.. Нещо повече, в приетия и неоспорен
по делото Констативен протокол за ПТП е посочено, че за лекия автомобил е
налице застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Е.“ АД.
Представена е
молба- претенция с вх. № РК-014-7990 от 07.03.2019г., видно от която
ищецът Г.Т.В. е предявил пред ответното ЗД „Е.“ АД искане за изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от 100 000лв.,
вследствие процесното ПТП. /л.19-л.21 от делото/
Видно от
приетото писмо изх. № РК-014-7990 от 07.06.2019г., ответното - дружество
отказало изплащане на обезщетение, с мотива, че не са предствени изисканите от
пострадалия документи – съдебен акт за приключване на наказателното
производство, АЕ, СМЕ, банкова сметка. /***.22 от делото/
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи
се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 19
-л.21 от 07.03.2019 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 08.08.2018г. между велосипеда, управляван от ищеца и лекия
автомобил управляван от Н.П., които се движили попътно в посока с. Сандрово, на
равен участък, без ограничения на видимостта. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента Н.П., изразяващо
се в нарушаване на правилата на чл. 25. (1) „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“,
като е нарушил и правилото залегнало в чл.5, ал.2 т.1 от ЗДвП, според което
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“.
Деянието му е виновно,
при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Наличието на велосипедист на
пътя през лятото е предвидимо и обичайно събитие като водачът Н.П. е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици от предприетата маневра. Не се
твърди, нито доказа същия да издал звуков сигнал с клаксон, за да предупреди
колоездача за приближаването на автомобила. Това му нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. Установи се, че на
сочената в исковата молба дата на локален път с. Мартен – с. Сандрово, ищецът е
бил блъснат от водача на лек автомобил марка „Волво С 60“, с рег. № ******* – Н.П.,
който е предприел маневра заобикаляне, чрез смяната на лентите за движение, като реализирал ПТП с движещия се пред него
велосипедист – Г.В., който получил ЧМТ и травматичните увреждания описани в
приетата СМЕ.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лекия автомобил марка „Волво“, модел „С 60“,
с рег. № ******* – Н.П..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗД „Е.“ АД
е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, медицински документи и гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по
казуса. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания от пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние".
При
определянето му настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени
по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Х.М.
и показанията на свидетеля Т.В.:
а/ брой, вид
и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – същият е получил -
Мозъчна контузия; Фрактура на дясната теменна кост на черепа без разместване;
Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки вляво слепоочно; Контузия на
главата; Разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата; Охлузвания
на дясна мишница; Кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на дясна предкитка;
Кръвонасядания в дясна подлопатъчна област; Кръвонасядане и охлузвания на дясно
бедро; Охлузвания и одрасквания на дясно коляно, дясна подбедрица и десен
глезен; Охлузвания и одрасквания на ляв глезен и ляво ходило,
б /
продължителността на лечебния и възстановителния период – между 12 до 18
месеца, включващ интензивни болки и страдания до 3 месеца, значителни до 6
месеца и умерени до 12 месеца /при липса на усложнения;/
в/
обстоятелството, че получената от ищеца при процесното ПТП мозъчна контузия с
фрактура на свода на черепа и травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки
има медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно
за живота;
г/ преживения стрес от настъпилото ПТП и
търпените неудобства и ограничения поради нуждата от грижа и помощ от околните;
д/ младата възраст на ищеца към настъпване на
инцидент, който е бил на 19г., в активен период за образованието му, а след ЧМТ
е имал проблеми с концентрацията при учене;
е/
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие – 2018г., намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити.
Безспорно
в следствие на травматичните увреждания се е затруднило не само придвижването
на ищеца, но и неговото ежедневие за продължителен период от врема. Отчитайки
всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД,
настоящият състав намира, че сумата 70 000 лв.
би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение
за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият сам се е поставил
в опасност, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 79 и следващи от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 80, т.2 от ЗДвП Водачът на велосипед е длъжен: да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
В случая от приетото заключение на АТЕ се
установи, че към момента на удара, велосипедистът се е намирал на разстояние 4,
10м. в ляво от десния край платното. Установи се от приетите заключения на АТЕ
и КМАТЕ, че причина за настъпване на ПТП на 08.08.2018г. освен действията на водача на лекия автомобил
са и субективните действия на водача на велосипеда, който при отклоняване на
посоката си на движение в ляво по навлизане в лентата за насрещно движение под ъгъл от 44°, като не се съобразил със
скоростта на движение и посоката на лекия автомобил.
Ето защо, и при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по делото, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът Г.В. се движил по средата на платното
/в нарушение на разпоредбата на чл. 80, т.2 от ЗДвП/ Приносът на пострадалия за настъпването на
вредите следва да бъде определен в размер на 30 %, с колкото и на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното застрахователно
обезщетение. По отношение на възражението
за съпричиняване, с оглед обстоятелството, че велосипедистът не е носил
предпазна каска, то същото е неоснователно, доколкото разпоредбата на чл. 79 от ЗДвП, не предвижда задължение за носене на каска относно изправността на
велосипедистите.
Поради изложеното,
определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалено и искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за 49 000 лева (70
000 лв. минус 30 %), като за разликата до 70 000лв., искът следва да бъде
отхвърлен, поради установено съпричиняване, а до пълния претендиран размер от
90 000лв, като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретния случай 3-месечният срок е изтекъл на 07.06.2019
г. и от същата дата застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради
което искът за лихва върху обезщетението.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е
освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца,
адвокат Я.Д. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете в размер на 1758, 56 лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на
ищцовата страна се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер
на 326,67 лв., като общо сторените разноски възлизат на 600 лева, съгласно
представяния на л. 144 от делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 266,50
лв., като общо сторените разноски възлизат на 585 лв., от които 5 лв. д.т. за съдебно удостоверение, 400 лв. депозит
за КСМАТЕ и 30.00лв. депозит разпит на свидетел, както и 150 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото, ответното дружество следва
да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1960 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД „Е.” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Г.Т.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Я.Д.
- САК, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във
вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 49 000 /четиридесет и девет хиляди/ лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични
увреди в резултат на ПТП, настъпило на 08.08.2018 г. по вина на водача на л.а.„Волво
С 60“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.06.2019г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
разликата от 49 000лв. до 70000лв., поради установено съпричиняване, а до
пълния претендиран размер от 90 000лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД „Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Т.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Я.Д. - САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 326,67 лв. разноски по
делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ******, да
заплати
на адв. Я.Д. - САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 1758, 56 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Т.В.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК ******, разноски по
делото в размер на 266,50 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА
ЗД „Е.” АД, ЕИК
******, да заплати на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1960 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат
преведени по банкова сметка ***.47 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: