О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Ловеч, 30.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря ............................, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 796/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от В.В.Х. против М.В.Х. за заплащане на сумата от 200,00 лв. – сторени разноски в производството по гр. д. № 2538/2017 г. по описа на РС Габрово.
Исковата претенцията е предявена в рамките на производство по делба /по искането за извършване на делба е образувано гр. д. № 1229/2018 г. по описа на РС Ловеч/, а след отказ на съда да я приема за съвместно разглеждане е образувано производството по настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сторила разноски по обявяване смъртта на наследодателя ѝ – Веселин Х.Х. по гр. д. № 2538/2017 г. по описа на РС Габрово, в размер на 200,00 лв., като отправя искане те да се възложат за заплащане на ответника.
Съдът, като се запозна с молбата, намира, че производството нея е недопустимо, основание за прекратяването му.
Отговорността за разноски е деликтна. Тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вреди от предявяването на неоснователен и недопустим иск, като включва внесени такси и разноски, сторени в производството и възнаграждение за един адвокат. Тя не може да се реализира в рамките на охранителните производства, тъй като по тях няма насреща страна, която с поведението си да е станала повод за завеждане на делото, за което следва да понесе отговорност за сторените разноски /арг. чл. 541 ГПК/. Процесуалният закон изчерпателно урежда способите, чрез които се реализира отговорността за разноски, а претендирането им като самостоятелен иск е недопустимо поради погасяване на тази правна възможност извън процеса. Това становище е застъпено в мотивите на т. 10в на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. То, макар и изложено във връзка с исковете за установяване на вземания по оспорена заповед за изпълнение, е приложимо досежно вземанията за разноски, сторени във всяко съдебно производството. Аргументи в насока такава, че отговорността за разноски може да се реализира само в рамките на производството, в което те са сторени, могат да се почерпят от разпоредбата на чл. 81 ГПК, която задължава съда да разгледа въпроса с разноски в крайния си съдебен акт. По въпроса с разноските съдът дължи произнасяне с акта си по същество, евентуално с този, който слага край на производството поради наличието на процесуални пречки. В случая се претендират разноски, сторени в охранително производство – производството по обявяване на смърт. Те не подлежат на присъждане в рамките на производството, в което са сторени /чл. 541 ГПК/, а по аргумент от изложеното, за тях не може да се води исков процес за присъждането им.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА подадената от В.В.Х. искова молба и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 796/2019 г. по описа на РС Ловеч.
Определението може да се обжалва от ищеца в 1-седмичен срок от връчването му с частна жалба пред Окръжен съд Ловеч.
Съобщението до ищците да се изпрати на адрес гр. София, ж. к. „Дружба“, № 265, вх. А, ет. 1, ап. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: