Р Е Ш Е Н И Е
№ 347 24.01.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
петнадесети януари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 9074 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Б.Р.Ф. против М.А.Ю., с която са
предявени два осъдителни иска – за сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата от датата на увреждането
28.10.2012 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 203,47 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвата от датата на
подаване на исковата молба, които вреди са резултат от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда.
В
законоустановения едномесечен срок отговор
от ответника не е постъпил.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли
съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С
присъда № 78/19.04.2019 г. по НОХД № ***/2018 г. по описа на БРС, в сила от
08.05.2019 г., М.А.Ю. е признат за виновен в това, че на
28.10.2012 г., в гр. Бургас, ж.к. ***, в двора на дома си, находящ се на ул. ***,
като удрял с юмруци и като ритал в областта на главата и в различни участъци на
тялото Б.Р.Ф., вследствие от които Ф. паднал на
земята, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на
пета дланна кост на дясната ръка, довела до трайно затруднение на движението на
дясна ръка за срок от около 5-6 седмици при обичайно протичане на оздравителния
процес – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, поради което му
е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от три години.
Съгласно
императивната разпоредба
на чл. 300 от ГПК задължителна по отношение на гражданския
съд сила е придадена на влязлата в сила присъда на наказателния съд (или споразумение за решаване на наказателното дело) и
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Предвид
изложеното гражданският съд не изследва въпроса за вината на причинителя на увреждането,
причинната връзка между неговото
поведение и настъпилото увреждане, характера на последното и срока на
оздравителния процес, и е обвързан от постановения съдебен акт по наказателното
дело.
Установява
се от доказателствата по делото, че в резултат от действията на ответника
ищецът получава освен фрактура на ръката, но и фрактура на носни костици, както
и вторична глаукома със съответно намаление на дясното око, като след проведено
лечение зрението и въотреочното налягане на дясното око са напълно възстановени
(мотиви към присъдата).
Установява
се, че в периода 28.10.2012 г. – 30.12.2012 г. ищецът е хоспитализиран в
неврохирургично отделение към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД, като са констатирани: контузия
на лицето, мозъчно сътресение, фрактура на носа и на дясна орбита“. На
31.10.2012 г. ищецът постъпва в Очна болница „Бургас“, като му е поставена
окончателна диагноза „вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото“.
Констатиран е изразен хематом на дясното око, обхващащ горен и долен клепач
(потвърдено и от свидетеля М. П. А., според който дясното око на Ф. e
„затворено“). Изписан е с подобрение на 02.11.2012 г.,
като заплаща потребителска такса в размер на 11,60 лева. Предписани са му и медикаменти,
които той закупува на 02.11.2012 г., като заплаща сумата от 51,87 лева.
На
06.11.2012 г. Ф. заплаща сумата от 45 лева за издаване на съдебно-медицинско
удостоверение. На 04.12.2012 г. е направен скенер на мозъка на ищеца, за което
той заплаща сумата от 70 лева, за което му е издадена фактура. На 06.12.2012 г.
Ф. заплаща сумата от 25 лева за преглед в оториноларингологичен кабинет.
От
показанията на свидетеля А. се установява, че след деянието ищецът се оплаква от
главоболие, световъртеж, ръката му е гипсирана, а носът е бинтован. Около
половин година след инцидента Ф. още чувства болка в носа. Психически се
променя и не иска да излиза от дома си, за да не пострада отново.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М. П. А. и С. А. М..
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявени
са два иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
Заплатените
от ищеца суми (45 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, 25 лева
за преглед в оториноларингологичен кабинет, 70 лева за скенер на мозъка, 51,87
лева за медикаменти и 11,60 лева потребителска такса) са пряка и непосредствена
последица от претърпяното от него телесно увреждане, причинено от ответника,
поради което последният следва да бъде осъден да заплати тази сума. Тъй като
лихва за имуществени вреди се претендира от датата на подаване на исковата
молба, следва да бъде присъдена именно от този момент.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Неимуществените
вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни, обективно настъпили обстоятелства – характер и
степен на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на
постравматични заболявания, намаляване на работоспособността, възраст на
пострадалия, икономическа конюнктура.
Неимуществените
вреди могат да се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; болките и страданията върху
целостта на организма и здравето на увредения.
Установи се по
делото, че пострадалият има видими следи от нараняване по лицето след инцидента
(„затворено“ око, подута глава, бинтован нос заради счупените носни костици),
което обективно го загрозява и се отразява на самочувствието му, както и на нормалното функциониране на сетивата му –
зрение и обоняние.
Ноторен
факт е, че счупването на кост на ръка и счупване на носни костици, както и оток
на окото причиняват болка, а в случая счупването на дясната ръка води и до затрудняване движението й за срок от около 5-6 седмици при обичайно
протичане на оздравителния процес. Неминуемо за този период пострадалият
изпитва затруднения да задоволява сам физиологичните си нужди.
Установи се, че
ръката, окото и носът са възстановени, но в продължение на почти половин година
ищецът изпитва болки в носа и в главата.
Начинът, по
който са причинени телесните увреждания – непредизвикана агресия, изразяваща се
в удари с юмруци и ритане в областта на главата и в различни участъци на тялото,
както и самите те като резултат от деянието, се отразяват и на психиката на Ф.,
който става по-затворен в себе си и не желае да напуска дома си.
Няма
доказателства уврежданията да се повлияли на трудовата ангажираност на
пострадалия – трудовото му правоотношение да е прекратено в резултат на
инцидента, респективно Ф. да не е могъл да си намери работа заради травмите.
Имайки
предвид всички
гореописани обстоятелства,
настъпили в живота на ищеца
вследствие на деянието на ответника,
съдът счита, че е справедливо
обезщетението за неимуществени вреди да се определи на сумата от 7000 лева, като над този размер до пълния претендиран такъв от 15
000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Лихвата
при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като
допълнение към размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от момента на деянието, поради
което следва да бъде присъдена, считано от 28.10.2012 г.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, които с оглед изхода от спора са в
размер на 331,66 лева (част от заплатеното адвокатско възнаграждение, съответна
на уважената част от исковете).
Ответникът също има
право на разноски, но не е направил искане за присъждането им.
Тъй като ищецът е
освободен от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, то на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда сумата
от 330 лева, представляваща дължими държавни такси за уважения размер на двата иска.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.А.Ю.,
ЕГН – **********, да заплати на Б.Р.Ф., ЕГН – **********, следните суми: 203,47 лева (двеста и три лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени суми за медицински услуги и медикаменти и за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение, в резултат на нанесена му от ответника средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на пета дланна кост на
дясната ръка, довела до трайно затруднение на движението на дясна ръка за срок
от около 5-6 седмици при обичайно протичане на оздравителния процес, за което е признат за виновен с присъда № 78/19.04.2019
г. по НОХД № ***/2018 г. по описа на БРС, в сила от 08.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба
на 23.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 7000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и влошено емоционално
състояние, в резултат на нанесени му от ответника телесни увреждания,
квалифицирани като средна телесна повреда, за което деяние Ю. е признат за
виновен с присъда № 78/19.04.2019 г. по НОХД № ***/2018 г. по описа на БРС, в
сила от 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от момента
на деликта 28.10.2012 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА М.А.Ю.,
ЕГН – **********, да заплати на Б.Р.Ф., ЕГН – **********, сумата 331,66 лева (триста
тридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.А.Ю.,
ЕГН – **********, да заплати в
полза на БРС сумата от 330 (триста и тридесет) лева,
представляваща сбор от дължимите държавни
такси за уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ