Разпореждане по дело №334/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1957 от 29.08.2024 г., подадена от О. Д. чрез кмета на същата, с упълномощен процесуален представител – адвокат Г. Д. В., против Решение № BG05M9OP001-2.062-003/4 от 12.08.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. за верификация на постъпило искане за плащане. В жалбата се съдържа и особено искане за спиране на производството на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

С процесното решение, въз основа искане за плащане № 6 на ИСУН 2020 с отчетен период 01.01.2021 г. – 01.09.2022 г., относно проект „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и умствена изостаналост“, се определя общ размер на верифицираните средства 30 047.10 лв. и се отклонява искане за плащане в размер на 3 172.28 лв. за непреки разходи поради наличието на предпоставки за недопустимост по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. На основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и във вр. с Решение за определяне на финансова корекция рег. № BG05M9OP001-2.062-003/39 от 26.07.2024 г. е „извършена финансова корекция в размер на 76 355.81 лв.“ по сключен договор № 164 от 10.05.2021 г. със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД, отчетени с фактура № 118 от 03.09.2021 г., като разходите се разпределят в искания за плащане, съответно, № 2 – 61 084.65 лв. и № 6 – 15 271.16 лв. Определена е сума за възстановяване в общ размер от 31 037. 55 лв. – размера на верифицираните разходи по внесеното ИП № 6, от което е приспадната извършената ФК по отчетени разходи в ИП № 2.

Решението е връчено по електронен път на адресата на 13.08.2024 г., видно от комуникация, приложена по делото на електронен носител. В съпроводителното писмо, с което жалбата и преписката са изпратени в АСГ, е посочено, че жалбата е депозирана в УО на 26.08.2024 г., в рамките на законния срок за обжалване, поради което съдът приема, че тя е подадена в срок и от заинтересована страна – адресат на процесния ИАА.

В процесното решение е отразено, че ИП № 6 не е окончателно такова. С него бенефициентът предявява повторно разходи, които са вече отказани за верификация от УО в предходно административно производство, предявени с ИП № 2, по което е налице произнасяне от страна на УО с влязъл в сила акт – Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 30.12.2021 г., като искането е от 29.12.2021 г.

По отношение на повторно предявени разходи на стойност 45 318.26 лв. е налице развито друго допълнително административно производство по определяне на ФК, приключило с Решение от 22.03.2022 г., частично отменено по съдебен ред. Спрямо част от същите разходи УО е провел нова процедура по определяне на ФК, в резултат на която е постановено Решение от 26.07.2024 г. /приложено към административната преписка поделото/.

При преценката за допустимостта на предявените за плащане 48 490.54 лв. УО намира, че с частичната отмяна на Решението от 22.03.2022 г. съдът не постановява дължимост на заявените от бенефициента суми. Съдебната проверка е по отношение законосъобразността на наложената ФК, а не върху допустимостта на заявените за възстановяване разходи. Тези разходи са били вече отказани за плащане в предходно производство, но поради различни причини.

Относно заявената сума от 45 318.26 лв. разходите са отказани с т. 2 от Решението за верификация по ИП от 29.12.2021 г., което е влязло в сила като необжалвано.

Относно сумата от 30 047.10 лв. /за придобиване на активи – материални и нематериални/ съдът е счел, че бенефициентът не е допуснал нарушения при възлагане на обществените поръчки, поради което и УО потвърждава допустимостта на тези разходи за тази стойност.

Относно разходите за СМР на стойност 15 271.16 лв. същите са допустими, но за тях е определена ФК.

Разходите на стойност 3 172.28 лв. са недопустими, като по отношение на тях е вече определена недопустимост с влязъл в сила ИАА и повторна верификация не може да се направи.

Предявените повторно разходи представляват единна ставка, която се определя като процент към преките допустими разходи, като не е предвидена законова възможност за такова повторно предявяване, освен в хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, но такива предпоставки не са налице.

По тези причини УО намира, че е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, която определя ИП за в тази му част за недопустимо, поради което органът не следва да се произнася по него.

В т.2 от Решението на същия административен орган от 26.07.2024 г. е определена ФК в размер на 25% върху сумата от отчетените като допустими разходи, засегнати от допуснати нарушения по договора с доставчика, но към датата на издаване на процесния ИАА това решение е връчено, но невлязло в сила.

На тези основания се: 1. верифицират разходи от 30 047. 10 лв.; 2. Отклоняват се като недопустими такива за 3 127.28 лв.; 3. Извършва се ФК в размер на 76 355.81 лв. по двете ИП №№ 2 /за 61 084.65 лв./ и 6 /за 15 271.16 лв./; 4. Определя се общ размер на сума за възстановяване – 31 037.55 лв.

В жалбата си О. Д. оспорва процесното Решение и моли за спиране на производството по делото. Жалбата се явява нередовна поради липса на приложени доказателства за внесена ДТ, поради което до отстраняване нередовността съдът не може и не следва да се произнесе и по това акцесорно искане.

В жалбата се сочи, че решението се оспорва изцяло. Жалбоподателят намира, че предходно издаденото и цитирано по-горе решение на същия УО от 26.07.2024 г. е за налагане на същата ФК, което прави незаконосъобразно процесното такова и е основание за исканото от него спиране на настоящото съдебно производство до изясняване на спора по законосъобразността на това предходно издадено решение. Процесният ИАА незаконосъобразно съдържа както частична верификация на заявени за плащане разходи, така и разпореждане за налагане на ФК, като по този начин се издават два административни акта, с които се налага такава корекция, за една и съща нередност, като процесният се явява втори по реда на издаването си. Не са дефинирани и разграничени ясно в настоящото решение основанията за неверифициране на ИАА и за налагане на ФК, което не е направено. Налице е и противоречие между фактически и правни основания, като фактическите са свързани с преценката за допустимост ва извършените разходи, а правните – с твърдения за извършена нередност и определяне на ФК чрез препращане към предходно решение, невлязло до момента в сила. На практика в процесния ИАА не се съдържат ясни основания за издаването му. Цитирането единствено на предходно издаден ИАА е недостатъчно като фактическа обосновка за издаването на процесния такъв, още повече, че първият не е влязъл в сила.

В отговор по депозираната жалба УО оспорва допустимостта и основателността на същата, като се изразяват и доводи против направеното искане за спиране на производството.

Съдът намира, че делото е такова с определен материален интерес, въз основа на който следва да се определи размера на дължимата от жалбоподателя ДТ. Цялата предявена за внасяне сума с ИП № 6 е 48 490.54 лв. От нея се верифицират 30 047.10 лв. Сумата от 3 127.28 не се верифицира като недопустима. От наложената ФК сумата от 15 271.16 лв. касае същото ИП № 6. Налага се обаче и ФК от 61 084.65 лв. по ИП № 2, като сумарно двете ФК по двете ИП възлизат на стойност 76 355.81 лв., като сумата е определена като ФК с процесното решение. Дали тази сума частично съставлява и ФК по друго решение е част от предмета на спора. Така материалният интерес възлиза на 79 528.09 лв., в която сума влиза предвидената сума за възстановяване по т. 4 от ИАА. На основание чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ дължимата ДТ е в размер 0.8% върху този интерес или 636.22 лв.

С оглед така изложеното съдът следва да остави без движение депозираната жалба до отстраняване на горепосочената нередност, като определи срок за това.

От ответната страна следва да се изиска да попълни административната преписка, представена до момента по делото.

Воден от изложеното Административен съд- Габрово

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалба с вх. № СДА-01-1957 от 29.08.2024 г., подадена от О. Д. чрез кмета на същата, с упълномощен процесуален представител – адвокат Г. Д. В., против Решение № BG05M9OP001-2.062-003/4 от 12.08.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. за верификация на постъпило искане за плащане.

УКАЗВА на жалбоподателя, че същият, в 7-дневен срок от съобщаването, следва да внесе по сметката на Административен съд – Габрово дължима държавна такса в размер на 636.22 лв. и в същия срок да приложи оригиналния платежен документ по делото. При неотстраняване нередовността в така постановения срок жалбата ще се остави без разглеждане, а делото ще бъдепрекратено.

УКАЗВА НА УО на ОП „РСЧ“ в МТСП, на основание чл. 152, ал. 4, във вр. с ал. 2 и 3 и чл. 170, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1 от АПК, че в негова тежест е да установи, че е компетентен да издаде оспорения ИАА орган. Същият следва да представи в 3-дневен срок от съобщаването и Искане за плащане № 2, което се цитира в решението, в едно с приложенията към него; Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 30.12.2021 г. и доказателства за влизането му в сила /връчване на адресата/; Решение за налагане на ФК от 22.03.2022 г.; Същият следва да установи кои точно разходи се явяват повторно предявени с ИП № 6. Да посочи на какъв етап се намира производството по оспорване на Решението на същия УО от 26.07.2024 г. за налагане на ФК към настоящия момент. Органът следва да представи доказателства за наличието на основания за налагане на финансова корекция и неверифициране на заявените с ИП № 6 разходи, както и за предоставяне възможност на жалбоподателя да представи писмени обяснения, възражения и доказателства относно установеното в спорния ИАА. Налице е и вътрешно противоречие в съдържанието на самото решение досежно размера на определените за допустими разходи.

Преписи от съдебния акт да се изпратят на жалбоподателя и на УО в едно с призовките.

Разпореждането не подлежи на обжалване.