О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-260502 04.03.2021 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно
гражданско дело № 293 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Кукуш” №1, представлявано
от Александър Димитров и Младен Милоски, чрез юрисконсулт Михаил Караколев,
против разпореждане № 2114/23.11.2020г. по ч.гр.д.№ 725/2020г. на Районен съд
–Несебър, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на дружеството за издаване на
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против длъжника „Байкалски Бриз“ ООД, ЕИК
********* за сумата от 140 лв., представляваща неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа по договор №
***за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М3557247, както и в частта, в която се иска присъждане
на разноски над сумата от 75 лв. до пълния претендиран размер от 175 лв.
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по
чл.275, ал.1 ГПК –препис от разпореждането е връчен на дружеството-заявител на
08.12.2020г ,а жалбата е изпратена с куриер на 11.12.2020г, същата е подадена от страна с
правен интерес да обжалва и е допустима.
Жалбоподателят счита
обжалваният акт за незаконосъобразен. Посочва, че съдът неправилно е приел, че
неустойка не се дължи, тъй като не са изложени твърдения длъжникът да е
уведомен, че следва да върне оборудването. Заявява, че договорът между страните
съдържа клаузи, според които след прекратяване на договора, абонатът следва да
върне предоставеното му оборудване, като в противен случай ще му бъде начислена
неустойка, представляваща цената на същото. Счита, че ако са налице условията,
предвидени в договора и общите условия, а именно: абонатът да не е заплатил в
продължение на 124 дни своите задължения, то договорът се счита едностранно
прекратен по вина на абоната, с произтичащите от това последици, в това число връщане на оборудването или
начисляване на неустойка, в случай на невръщане.
Иска от съда разпореждането в атакувана част да бъде
отменено, както и да бъдат признати разноските в пълния претендиран от
заявителя размер.
Ч.гр.д.№725/2020г на Несебърски районен съд е
образувано по заявление, подадено от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Кукуш”
№1, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против „Байкалски Бриз“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Несебър, Слънчев бряг –Запад, к/с „Амадеус“11 за сумата от 79,17 лв., представляваща неплатени
суми за периода 17.08.2018г. – 07.01.2019г. за ползвани електронни съобщителни
услуги по договор № ***за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер М3557247, сумата от 140 лв.,
представляваща неустойка, начислена поради предсрочно прекратен договор по вина
на абоната, сумата от 177,25 лв.,
представляваща неплатени суми за периода 19.01.2018г. – 18.08.2018г., за
ползвани електронни съобщителни услуги по договор № ***за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М5384354.
Заявителят е посочил, че съгласно чл.54.12 от ОУ към
договора, при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане,
договорът се счита едностранно прекратен по вина на абоната и се начислява
неустойка в размер на 140 лв.
В обстоятелствената част е посочено още, че за
описаните задължения са издадени месечни фактури за предоставени услуги, а по
отношение на претендираната сума в размер на 140 лв. е посочено, че същата
представлява неустойка за невърнато оборудване по ценова листа.
Предвид констатираното несъответствие по отношение
основанието за начисляване на неустойка в размер на 140 лв., съдът е указал на
заявителя да уточни обстоятелства, относими към прекратяването на договор № ***със
системен партиден номер М3557247, дали абонатът е уведомен и съответно поканен
да върне оборудването, както и да представи договорите за електронни
съобщителни услуги, ведно с общите условия към тях.
В изпълнение на разпореждането на съда, заявителят е уточнил,
че договор № ***за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М3557247, сключен между между страните, е прекратен на 23.11.2018г., на основание
чл.54.12 от Общите условия, или по-конкретно същият е прекратен поради
неплащане на задължения. Сочи, че задължението за връщане на оборудването е
заложено в разпоредбите на Приложение № 1, с което са уговорени параметрите на
съответната услуга и съответно при прекратяване на договора, предоставеното от
оператора оборудване следва да бъде върнато от абоната, и ако същото не бъде
върнато, или е върнато в неизправно състояние, то абонатът дължи обезщетение в
размер на стойността на оборудването. Покана за оборудването не се изисква.
По отношение указанието за представяне на процесните
договори и общи условия към тях, заявителят е посочил, че нормата на чл.410,
ал.3 ГПК е приложим към вземания, произтичащи от договор, сключен с потребител,
и доколкото длъжникът в настоящия случай е юридическо лице – търговец, то
разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК не е приложима.
Районният съд е издал заповед за изпълнение за сумата
от 79,17 лв., представляваща
неплатени суми за периода 17.08.2018г. – 07.01.2019г. за ползвани електронни
съобщителни услуги по договор № ***за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М3557247, за сумата от 177,25 лв., представляваща неплатени суми за периода 19.01.2018г. –
18.08.2018г. за ползвани електронни съобщителни услуги по договор № ***за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М5384354, както и за
сумата от 75 лв.-разноски по делото, представляващи 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв. за заплатена държавна такса.
Районният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 140 лв., представляваща неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа по договор № ***за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М3557247, както и в частта за разноски над сумата от 75
лв. до пълния претендиран размер.
В мотивите съдът е посочил, че макар и заявителят да
счита, че не следва да уведомява абоната за връщане на оборудването, то в
процесния случай неустойката е начислена поради неизпълнение на договорното
задължение за връщане на оборудване след прекратяване на договора, и тъй като
срокът за изпълнение на това задължение не е предварително определен, следва да се приложи разпоредбата на чл.84,
ал.2 от ЗЗД и съответно длъжникът да бъде поканен. По делото липсват твърдения
длъжникът да е бил уведомен, поради и което съдът е отхвърлил заявлението в
тази част.
Настоящата инстанция намира следното:
В уточнението към заявлението се твърди ,че съгласно чл.54.12 от Общите условия, при
забава в плащането на дължимите суми от абоната повече от 124 дни ,договорът се
счита едностранно прекратен.Твърди се още,че задължението за връщане на
оборудване е заложено в
разпоредбите за отговорност на
Приложение №1 – уговорено е,че при прекратяване на договора в случаите ,определени
в Общите условия и невърното оборудване ,операторът има право да получи
обезщетение в размер на стойността на оборудването.Видно от приложените справки за
неплатени задължения ,задължението
по цитирания договор с падеж 16.09.2018г е със забавено плащане от повече от 124 дни и
договорът е едностранно прекратен към
дата 23.11.2018г/ така се твърди в
уточняващото заявление след
разпореждането на съда от 01.09.2020г/.Твърди се ,че при прекратяване на
договора се дължи връщане на оборудването , то не е върнато ,поради което се претендира
уговорена неустойка в размер на 140лв.Съдът не споделя мотивите на
районния съд, че задължението за връщане на оборудване не е станало изискуемо,поради това ,че
длъжникът не е поканен да изпълни, а това
означава ,че не би могло да възникне и задължение
за заплащане на неустойка.На първо място, заявителят твърди, че е възникнало
задължение за връщане на оборудването, то не е изпълнено и затова се дължи неустойка/ обратното е приел районния
съд/.Освен това, ако едно задължение е без посочен срок, то изпълнение се дължи веднага/чл.69,ал.1 ЗЗД/ ,а поканата е необходима за изпадане в забава-чл.84,ал.2 ЗЗД.След като се твърди,че договорът е
прекратен поради неплащане на задължение
по фактура № *********/17.08.2018г,
с падеж 16.09.2018г и след прекратяване се дължи връщане на оборудването ,за да
е изискуемо задължението, покана не е необходима.Определянето на падежа на задължението от началния момент на
забавата не може да бъде споделено.Падежът и забавата са две различни
понятия.ЗЗД не обуславя настъпването на падежа от получаване на покана за изпълнение ,а граматическото тълкуване на
чл.69,ал.1 ЗЗД навежда на извод,че покана не е необходима. Падежът на
задължението за връщане на оборудването е настъпил, още повече, че се твърди
прекратяване на договора още през 2018г и преди да поиска издаване на заповед
за изпълнение, кредиторът е изчакал
добросъвестно повече от необходимото
време за изпълнение на това задължение.Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за уговорената неустойка следва да бъде уважено.
По отношение на присъдени разноски, настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд ,че размерът до който следва да се
уважи искането за присъждане на разноски
е 75лв.Чл.78,ал.8 ГПК препраща по отношение на размера на възнаграждението на
юрисконсулта към чл.37 от ЗПП. Съобразно
този законово текст заплащането се определя в наредба,приета от МС.Разпоредбата
на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда, че по заповедно производство
размерът на възнаграждението е от 50 до 150лв, като правилно съдът е
преценил липсата на фактическа и правна
сложност на производството.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №2114/23.11.2020г по ч.гр.д.№725/2020г на
районен съд –Несебър, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „А 1
България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
„Байкалски Бриз“ ООД , ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата
140лв ,неустойка за невърнато оборудване по ценова листа по договор №
***за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М3557247 и
вместо него постановява :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „А 1 България „ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София ,ул.“Кукуш“№1 срещу „Байкалски Бриз“ ООД , ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление :к.к.“Слънчев бряг“, к-с
“Амадеус“№11,вх.Б,ап.41б за сумата 140лв ,представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за връщане на оборудване по ценова листа по договор
№ ***за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М3557247.
ВРЪЩА делото на районен съд –Несебър
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ жалбата „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ********* против
разпореждане №2114/23.11.2020г по
ч.гр.д.№725/2020г на районен съд –Несебър,в частта ,в която е отхвърлено искането за присъждане на
разноски над сумата от 75лв до претендирания размер от 175 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: