№ 8
гр. Сливница, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б. С.“ ЕООД, с която на основание чл. 59, ал.
1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-
003634/18.06.2021 г., издадено от Е.И. А. – директор Дирекция „Инспекция по
труда – Софийска област“ към ИА „Главна инспекция по труда“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П. който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 20.04.2021 година свидетелите В. Г. СТ., П.Е. и М. М. М. -
служители при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили
проверка по спазването на трудовото законодателство на обект: цех за
матраци, находящ се в с. А........, стопанисван от жалбоподателя „Б. С.“
ЕООД. Проверката продължила по документи на 26.04.2021 г. и 12.05.2021 г.
в сградата на „Инспекция по труда Софийска област“. При проверката е
констатирано, че И. Н. Г. е полагала труд на длъжност „шивач“ при
жалбоподателя в качеството му на работодател. Между И. Н. Г. и
1
жалбоподателя „Б. С.“ ЕООД е бил сключен трудов договор №
00000003/01.12.2020 г. като уведомление с вх. № 23388203034405/02.12.2020
г. е заверено на 02.12.2020 г. в 18:57 часа след като И. Н. Г. вече е била
започнала полагането на труд при жалбоподателя. От таблицата за отчитане
на явяването/неявяването на работа през м. декември е установено, че за И. Н.
Г. са отбелязани 20 работни дни през м. декември. Освен това на И. Н. Г. било
заплатено трудово възнаграждение за 20 отработени дни за м. декември.
За констатираното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на 18.05.2021
година В. Г. СТ. – гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област” съставила срещу жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 23-003634.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 18.06.2021 г. инж. Е.И. А. –
директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издала
и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението,
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по
чл. 63, ал. 2 от КГ, като с този административно-наказателен акт на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3
от КТ.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели – В. Г. СТ., П.Е. и М. М. М.;
събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства: съставеният АУАН № 23-003634 от 16.02.2021 г., трудов
договор № 00000003/01.12.2020 г., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 23388203034405/02.12.2020 г.,
декларация от 20.04.2021 г., таблица за отчитане явяването/неявяването на
работа през месец декември 2020 г., разчетна платежна ведомост за м.
декември, служебна бележка № 4/2020 г. и декларация за проведен
инструктаж от 01.12.2020 г., правилник за вътрешния трудов ред на „Б. С.“
ЕООД, заповед № 3-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда”, заповед № 3-0025/08.01.2019 г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 3-
0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда”, служебна бележка изх. № 21053123 от 07.07.2021 г., заповед № ЧР-
1060/15.11.2017 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда“,
заповед № ЧР-1231/04.10.2018 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция
по труда“.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, които са
очевидци на нарушението. Показанията са категорични, ясни,
непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички
писмени доказателства по делото. От показанията се установява, че при
извършената проверка е констатирано нарушението. В показанията на
2
свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и
обстоятелствата около нарушението.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно
от представените по делото заповеди, длъжностни характеристики и
служебни бележки/.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4
от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за подписване и
предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
По съществото на нарушението следва да се има предвид, че
законодателят е предвидил писмена форма за действителност за трудовия
договор /арг. чл. 62, ал. 1 от КТ/. Според чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок
3
от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Същевременно съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска
работника до работа преди да му е предоставил тези документи /чл. 63, ал. 2
от КТ/. В случая в НП е посочено, че жалбоподателят в качеството си на
работодател е нарушил именно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ като е
допуснал до работа И. Н.Г. на длъжност „шивач” преди да предостави копие
от уведомлението за сключен трудов договор, заверено от НАП.
По делото се установи, че на 01.12.2020 г. между жалбоподателя „Б. С.”
ЕООД и И. Н.Г. е сключен трудов договор, по силата на който на последната е
възложено да полага труд при жалбоподателя на длъжност „шивач”. По
делото е представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ с вх. № 23388203034405/02.12.2020 г. в 18:57 часа. От
представените по делото таблица за отчитане явяването/неявяването на
работа през месец декември 2020 г., разчетна платежна ведомост за м.
декември, служебна бележка № 4/2020 г. и декларация за проведен
инструктаж от 01.12.2020 г. се установява, че И. Н.Г. е била допусната до
работа на 01.12.2020 г., тъй като тази дата е отбелязана като работна за
лицето. Освен това от разчетноплатежната ведомост за заплати се установява,
че на И. Н.Г. е заплатено пълно възнаграждение за месец декември.
Посочените документи са издадени от жалбоподателя /негови служители/ и
съдържат неизгодни за него обстоятелства.
Следователно при анализа на събраният по делото доказателствен
материал, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по
делото, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател по
смисъла на КТ, е допуснал до работа лицето, описано в АУАН и НП, без да
му предостави копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ от ТД на НАП.
Този установен по делото факт, дава основание да се приеме, че дружеството
е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.
В конкретния случай, съдът приема, че не са налице предпоставките за
прилагане на привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 от КТ, с оглед
изричната разпоредба на чл. 415в ал. 2 от КТ, която изключва изрично
нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ, от кръга на маловажните.
Относно размера на наказанието: Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН
административното наказание се определя в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 414,
ал. 3 от КТ предвижда налагането на административно наказание
„имуществена санкция” от 1500 до 15 000 лева на работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от същия
закон. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
4
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен и не е
прекомерен с оглед характера на нарушението, а и е малко над неговия
минимален размер.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт.
Ето защо с оглед изхода на делото му се дължи заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление № 23-003634/18.06.2021 г., издадено от Е.И. А. –
директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към ИА
„Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя „Б. С.“ ЕООД, ЕИК
........ със седалище с. А........, ул. ........, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от
КТ.
ОСЪЖДА „Б. С.“ ЕООД, ЕИК ........ със седалище с. А........, ул. ........ да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” сумата от 100
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5