№ 68
гр. Трявна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
в присъствието на прокурора Б. Тр. Б.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело №
20224240100166 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Б. П. Б., с ЕГН: ********** срещу
Прокуратура на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ: за сумата от 20 000 лева - неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 25.08.2019г. и сумата от 1500 лева - имуществени вреди
/платено адвокатско възнаграждение в досъдебното и съдебното
производство/, причинени му в резултат от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 248а ал.2, вр. с ал.1 от НК, повдигнато му
по досъдебно производство № 89/2018г. на ОСлО при ОП-Габрово, за което е
бил признат за невинен и оправдан с Решение № 80/18.11.2019 г. по АНД №
35/2019 г. на ОС - Габрово, потвърдено с Решение № 100137/20.07.2020г. по
ВАНД № 156/2020г. на ВТАС.
Твърди се, че в резултат от повдигнатото обвинение и воденото
срещу ищеца наказателно производство, същият е претърпял имуществени и
неимуществени вреди в посочените по-горе размери.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа исковата претенция и пледира за уважаване на същата и
присъждане на разноски.
1
Ответникът по иска – Прокуратура на Република България в отговора
на исковата молба и в съдебно заседание, представлявана от прокурор Б.,
заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция в
заявения размер. Пледира за намаляване размера на претендираното
обезщетение за имуществени вреди, до съответните минимални размери на
адвокатско възнаграждение по чл.13 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на
ВАС.
Относно обезщетението за неимуществени вреди счита, че същото
следва да бъде определено в значително по-нисък размер, съобразно
действително претърпените вреди.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори между страните, а от изисканото и приложено АНД №
35/2019г. на ОС-Габрово, съдържащо ВАНД № 156/2020г. на ВТАС и ДП №
89/2018г. на ОслО при ОП - Габрово, е видно, че срещу ищеца е водено
наказателно преследване по следственото дело № 89/2018 г. по описа на
ОСлО при ОП- Габрово /Преписка № 2497/2018г. по описа на ОП – Габрово/.
Производството е образувано с постановление на ОП – Габрово от
19.02.2018г. по преписка № 2212/2017г. за престъпление по чл.248а ал.2 от
НК, като с постановление от същата дата е възложено за разследване на
следовател с аргументи за правна и фактическа сложност.
В ОСлО при ОП – Габрово разследването е заведено първоначално
като ДП № 5/2018г..
С постановление на ОП-Габрово от 11.11.2018г. са разделени
материалите по досъдебното производство, като тези, касаещи ищеца Б. Б. са
заведени като ДП № 89/2018г., по което е продължило разследването за
престъпление по чл.248а ал.2 от НК.
На 28.01.2019г. ищецът Б. се е явил, заедно с адв.М. при следовател в
ОСл.О на ОП-Габрово, където му е предявено постановление от 22.01.2019г.
за привличането му в качеството на обвиняем за извършено на 14.06.2017г.
престъпление по чл.248а ал.2 от НК.
С постановлението му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
2
В следственото дело, след постановлението за провличане на
обвиняем е приложено пълномощно с договор за правна помощ на гърба, от
които е видно, че ищецът е упълномощил като защитник по досъдебното
производство адв.Н. М., за което му е заплатил възнаграждение в размер 500
лева.
След предявяване на обвинението, ищецът е разпитан в качеството на
обвиняем, като същият е отказал да дава обяснения.
По досъдебното производство не е приложена призовката за
предявяване на обвинението, поради което съдът се доверява на обясненията
на ищеца и показанията св.Ж., че призоваването е извършено от униформени
служители на МВР, като същото е довело до стрес и притеснения у ищеца и
го е мотивирало да потърси съдействието на близките си за наемане на
адвокат.
На 14.02.2019г. е последвало ново конкретизирано привличане на
ищеца като обвиняем за същото престъпление, което му е предявено на
същата дата и е проведен разпит. Ищецът отново не е давал обяснения по
обвинението. За това призоваване също не е приложена призовка. Следва да
се отбележи, че по ДП не се констатират приложени призовки нито за
обвиняемия, нито за свидетелите, като същото може да се приеме като
пропуск на следователя.
На същата дата - 14.02.2019г., следователят е предявил материалите
по разследването на обвиняемия и защитника му. В протокола не е посочено
времето на предявяването, поради което съдът приема, че същото е
извършено непосредствено след приключване на разпита на обвиняемия. При
предявяването ищецът Б. и защитникът му са заели становище, че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и са направили
искане за назначаване на нова комплексна експертиза.
Искането им е отхвърлено с постановление на наблюдаващия
прокурор от ОП-Габрово от 21.02.2019г.
На 28.02.2019г. досъдебното производство е изпратено от
следователя на ОП-Габрово с мнение за предаване на ищеца Б. на съд за
престъпление по чл.248а ал.2 вр.ал.1 от НК.
На 20.03.2019г. ОП-Габрово е внесла делото в ОС-Габрово с
3
постановление, с което е направено предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание за извършено от него на 14.06.2017г. престъпление по чл.248а ал.2,
вр.ал.1 от НК. В съда било образувано АНД № 35/2019г.
На 22.03.2019г. на ищеца била връчена призовка за съдебно заседание
по делото, чрез съдебния призовкар на РС-Трявна.
На 25.03.2019г. ищецът упълномощил адв.Н. М. да го представлява в
съдебното производство, като му платил възнаграждение в размер на 500лв.,
видно от договора за правна помощ на гърба на пълномощното.
Пред ОС-Габрово са проведени съдебни заседания по делото на
22.04.2019г., в което ищецът се е явил лично и със защитника си и е дал
обяснения, в които е оспорил повдигнатото му обвинение, на 24.06.2019г., на
което ищецът се е явил лично и със защитника си, на 04.10.2019г., на което се
е явил само защитникът на ищеца, на 01.11.2019г., на което ищецът се е явил
лично и със защитника си и на 18.11.2019г., на което се е явил само адв.М..
В съдебното заседание на 18.11.2019г. е приключило
пъвроинстанционното производсво. В това заседание прокурорът е заел
становище, на ищеца да бъде наложено наказание глоба в минималния,
предвиден в закона размер.
Съдът е постановил решение №80/18.11.2019г., с което е признал
ищеца за невинен по повдигнатото му обвинение и го е оправдал.
На 02.12.2019г. ОП-Габрово е подала протест срещу оправдателното
решение, въз основа на който е образувано ВАНД № 156/2020г. на ВТАС.
На 05.06.2020г. ищецът е получил призовка за насроченото от
апелативния съд съдебно заседание по делото за 06.07.2020г.
На 23.06.2020г. ищецът е упълномощил адв.Н. М. да го защитава по
делото пред ВТАС и му е заплатил хонорар в размер на 500 лева, за което са
приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
23.06.2020г.
Пред апелативния съд е проведено съдебно заседание на 06.07.2020г.,
на което ищецът не се е явил. Представляван е от адв.М.. Прокурорът е заел
становище за уважаване на протеста.
С окончателно Решение № 100137/20.07.2020г. апелативният съд е
4
потвърдил решението на ОС – Габрово.
Въз основа на документите, приложени по горепосочените дела, се
установява, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск за
имуществени вреди в пълен размер. По несъмнен начин е доказано, че
ищецът е бил обвинен в престъпление, за извършването на което е признат за
невинен и оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Доказва се от приложените
договори за правна помощ, че същият е направил разходи за защитата си по
повдигнатото му обвинение в общ размер на 1500лв., платени на три пъти по
500лв. за досъдебното производство и двете съдебни фази.
Съдът не споделя становището на прокурора, че обезщетението
следва да се редуцира до минималния размер, посочен в чл.13 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. на ВАС. Съгласно, действалата към датата на сключване
на договорите за правна помощ редакция на наредбата, минималното
адвокатско възнаграждение за защита по конкретното обвинение в
досъдебната фаза е било 500лв., съгласно чл.12 ал.1 вр. чл.13 ал.1 т.2, поради
което възнаграждението е определено в минимален размер в конкретния
случай.
В съдебна фаза по адмнистративно-наказателни дела минималното
възнаграждение е било 300лв. за една инстанция. Следва да се има предвид
обаче, че процесът в конкретния случай е проведен в пет съдебни заседания в
първата инстанция, с разпит на немалък брой свидетели и вещи лица.
Защитникът е участвал активно във всички заседания, които са с немалка
продължителност и определено се касае за оказана правна помощ в обем
значително надвишаващ типичния, за производство от административно-
наказателен характер.
Поради това договорените и платени възнаграждения за двете
съдебни инстанции, които не надвишават значително минималните такива,
съдът намира за съответстващи на сложността на делото и на оказаната
правна помощ. Следва да се има предвид, че още при образуване на делото,
прокуратурата е приела, че същото е с фактическа и правна сложност, което е
наложило възлагане на разследването на следовател.
С цел изясняване естеството и характера на причинените с
повдигнатото обвинението неимуществени вреди, в съдебно заседание са
изслушани личните обяснения на ищеца и е проведен разпит на две
5
свидетелки.
От съвкупния анализ на гласните доказателства, заедно с материалите
от воденото наказателно производство се установява, че повдигнатото
обвинение и воденото разследване са причинили на ищеца сериозен стрес и
безпокойство. Касае се за човек, който към датата на първоначалното му
привличане в качеството на обвиняем е бил на 72 години, упражнявал е
медицинска професия, известен е в населеното място в което живее и работи,
никога не е осъждан и се ползва с добро име в обществото. Поради това
обвиняването му в престъпление на една преклонна възраст и създаване на
подозрение сред околните, че същият евентуално е престъпник, не може да не
се отрази крайно негативно на психиката му и на емоционалното му
състояние.
Според свидетелката П. Д., ищецът е претърпял психически срив,
шок и унижение. В определени моменти е вдигал високо кръвно и му е
прилошавало.
Сходни показания дава и свидетелката Д. Ж. – дъщеря на ищеца.
Същата заявява, че баща й е много честен човек и новината, че е призован
като обвиняем, го е шокирала. Бил е много разтревожен, прилошавало му е,
получавал е сърцебиене.
И двете свидетелки твърдят, че ищецът е бил прекарал в предходен
период два инсулта, поради което са били притеснени за здравето му и са се
опитвали да го убедят да остане спокоен, но същият е бил силно притеснен от
повдигнатото му обвинение и воденото производство срещу него.
В личните си обяснения ищецът твърди, че по време на делото се е
чувствал зле, пиел хапчета. В съдебното заседание започнал да заеква. Било
го е срам да каже, че е обвинен.
Съдът счита, че въпреки, че се касае за обвинение, което не е тежко
по смисъла на чл.93 т.7 от НК, същото е причинило сериозно негативно
въздействие върху психиката на ищеца. Касае се за възрастен човек в недобро
здравословно състояние, който през целия си живот е упражнявал хуманна
професия и е изградил име на честен и почтен човек в града и сред близките и
познатите си. Опетняването на името му на една преклонна възраст,
определено му е причинило значителни душевни страдания и се отразило
тежко на психиката му.
6
Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от
време, съдът съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД приема за справедлив
размер на обезщетение за претърпените от ищеца вреди в конкретния случай
сумата от 10 000 лева. За да определи такъв размер на обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази и периода на негативно въздействие
върху психиката на ищеца, съответстващ на времето от първоначалното
повдигане на обвинението до постановяване на окончателното оправдателно
решение, който е около една година и шест месеца.
Съдът счита исковата претенция за неимуществени вреди в пълния й
размер за завишена, тъй като в конкретния случай спрямо ищеца не е
упражнявана процесуална репресия. Същият е бил с най-леката мярка за
неотклонение. Внесено е предложение за наказването му по административен
ред, като прокурорът е направил искане за налагане на глоба в минимален
размер, поради което ищецът не се чувствал под угрозата от евентуално
тежко наказание. Същевременно накърняването на доброто име и
достойнството му не следва да се подценяват, поради което съдът счита, че
размерът от 10 000лв. в най-голяма степен отговаря на критерия
справедливост, при отчитане на всички гореизброени обстоятелства.
Предвид изложеното искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 10 000лв. и отхвърлен за горницата до пълния
претендиран размер от 20 000лв.
Върху така определения размер на обезщетение се дължи и законната
лихва от влизане в сила на оправдателното решение - 20.07.2020г., в какъвто
смисъл е постоянната съдебна практика и т. 4 от ТР 3/22.04.2005 г. по т.гр.д №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху уважения размер
на неимуществените вреди считано от 25.08.2019г. до 19.07.2020г. следва да
бъде оставена без уважение.
Следва да се уважи и искането за присъждане на разноски,
включващи платената държавна такса в размер на 10 лева и разноски за
7
адвокатска защита в настоящото производство. Предвид уважения размер на
исковата претенция от общо 11 500лв., съдът определя размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. на ВАС в редакцията й към датата на съдебното заседание, в
размер на 875 лева.
Водим от горното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да плати на Б. П. Б., с
ЕГН: ********** и адрес гр.Т., ул.“********" № ** сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено
възнаграждение за адвокатска защита, в резултат от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.248а, ал.2, вр.ал.1 от НК, повдигнато му по ДП
№ 89/2018г. на ОСл.О при ОП-Габрово, преписка № 2497/2018г. на ОП -
Габрово, производството по което е приключило с оправдателно решение.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да плати на Б. П. Б., с
ЕГН: ********** и адрес гр.Т., ул.“********" № ** сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.248а, ал.2, вр.ал.1 от НК,
повдигнато му по ДП № 89/2018г. на ОСл.О при ОП-Габрово, преписка №
2497/2018г. на ОП - Габрово, производството по което е приключило с
оправдателно решение, ведно със законната лихва върху сумата от
20.07.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за неимуществени вреди в останалата й част, до пълния
претендиран размер от 20 000 лева, както и претенцията за присъждане на
законна лихва върху уважения размер на обезщетението за времето от
25.08.2019г. до 19.07.2020г. като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да плати на Б. П. Б., с
ЕГН: ********** и адрес гр.Трявна, ул.“********" № ** сумата от 10 лева -
разноски в настоящото производство за платена държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да плати на адв. Н. П.
М. от АК - Габрово, с адрес: гр.Габрово, ул."Успех" № 1 сумата от 875 лева -
адвокатско възнаграждение в настоящото производство на основание чл.38,
8
ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС/в
редакцията й към 26.10.2022г./
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Габрово в двуседмичен срок от получаването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
9