Р
Е Ш Е Н И Е
№
109
Габрово,
24.07.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети юли, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина Церовска и с участието на
прокурор Тихомир Петков за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 102 от 2023 година по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1172 от
30.06.2023 г., подадена от ОД на МВР – Габрово чрез юрисконсулт И. С., против
Решение № 81 от 20.04.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 814 от 2022 г. по
описа на Районен съд – Габрово /РСГ/.
С
атакуваното съдебно решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 6326903 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
/АТС/, чрез който за осъществено на 22.07.2022 г. нарушение на чл. 21, ал. 2,
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Р.Д.П.-К. *** с ЕГН: ********** е наложена
глоба в размер на 50.00лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП.
Нарушението, за което е
издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 22.07.2022 г. в 12.28 ч. в обл. Габрово, общ. Габрово, на
посочен пътен участък извън населеното място с посока на движение към гр.
Габрово с ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, К. е
управлява посочено МПС с 61 км/ч или е налице превишение на максималнодопустимата
скорост от 11 км/ч.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. Оспорва се липса на посочване на точното място на
нарушението, като е посочено само обозначение на пътя, GPS данни за
местоположението на АТСС, но това не е достатъчно. От отдел за контрол на
информацията е получена само една снимка, от която местоположението на АТСС
спрямо посоката на движение на контролираните МПС, но липсва информация за
ограничителните пътни знаци, а именно – разстояние до пътния знак, въвеждащ
ограничението, до АТСС в метри, начало и край на участъка, точно местоположение
на МПС със заснетото нарушение. Не е установено, че МПС вече е навлязло в
зоната на действие на ограничителния знак. От приложената снимка е видно, че
при измерването на скоростта има и друго МПС, движещо се пред управляваното от
жалбоподателката такова, като не е доказано, че нарушението в случая е
извършено точно от нея. В ЕФ не е отчетен толерансът от 3 км/ч, а на снимката
се съдържа друга информация- за засечена скорост на движение 64 км/ч, поради
което ЕФ е с невярно съдържание относно описаното нарушение. Не са налице
доказателства, че средството за измерване отговаря на Закона за измерванията и
наредбата за приложението му. Не са представени данни от паметта на АТСС, от
които да се установи, че то е действало в съответствие с нормативните
разпоредби и че точно посоченият автомобил се е движел с отчетената скорост.
Правят се възражения за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че в
снимковия материал, приложен по делото, няма данни, които могат да наложат
извод за това, че на процесните дата, час и място е било заснето движението на
процесния автомобил с отразената в електронния фиш скорост, той се е движил в
зоната на действие на пътен знак, който е въвеждал конкретна забрана за
участниците в движението, в т.ч. и за движение с по-висока от отбелязаната на
знака скорост. След като такива данни не се съдържат в намиращата се по делото
снимка, двете не могат да послужат като убедително доказателство за
нарушението, описано в ЕФ, т.к. обективната липса на знак В26, заснет на
първата снимка, не дава възможност да се прецени не само дали такъв е бил монтиран
на съответния участък в района на км. 26+930 от посочения път, но и дали
управляваното от жалбоподателката МПС се е приближавало или отдалечавало от
него. Такива заключенията не могат да се извлекат и от вписаните в протокола
данни за разстояние 200 м, което е съществувало между стационарно разположеното
АТСС и този знак към момента на заснемането на автомобила, т.к. писменото
описание в ЕФ не позволява да бъде определено неговото месторазположение спрямо
това средство, но и дали към момента на снимката последното се е намирало преди
или след него. При непълното описание на съответните обстоятелства, които са
свързани със самото нарушение, то не би могло да се счита за доказано. По тези
съображения съдът е отменил процесният ЕФ.
Жалбата против първоинстанционния
съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от
заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с
оглед нейната основателност.
В жалбата си
процесуалният представител на ОД на МВР – Габрово възразява против извода за
недоказаност на фактическата обстановка и самото нарушение на
първоинстанционния съд. С пътен знак В26 е наложено ограничение на скоростта от
50 км/ч, като той е бил разположен при км 26+715 по пътя от гр. Севлиево – гр.
Габрово. МПС е в зоната на действие на този пътен знак при въведеното с него
ограничение. Игнорирайки тези факти, РСГ е издал необосновано и неправилно
решение, за чиято отмяна моли касаторът.
По така
подадената жалба е депозиран отговор на Р.К., с който жалбата се оспорва, като
счита, че касаторът не е възразил против всички мотиви, на които се е базирал
РС.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна не се
явява. Представлява се от
съпруга си ***, който оспорва жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност
на процесното решение на РС се установи следното: В
процесния ЕФ мястото на извършване на нарушението е посочено с описание на пътя
– „в обл. Габрово, общ. Габрово, II –
44 км 26+ 930 извън населено място с посока на движение към гр. Габрово“ и това
описание е достатъчно, за да се установи точното местонахождение на процесното
МПС. ЕФ е формален акт и той следва да съдържа реквизитите, предвидени в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая процесният такъв съдържа
всички изчерпателно изброени в тази разпоредба реквизити. Не е задължителен
такъв посочване местонахождението на пътния знак, въвеждащ ограничение на
скоростта. Въпреки това в тежест на съответната санкционираща администрация е да
представи доказателства за това, за да се установи най-същественото за случая
обстоятелство – дали на посочената дата и час, движейки се със заснетата
скорост, водачът на МПС е попадал в обхвата на действие на този знак или не.
На л. 6 от делото е приложена снимка, която е с лошо
качество и номерът на заснетия на нея автомобил е трудно различим, но макар и с
усилие може да се разчете, че това е ДК№ на процесното МПС, посочено в ЕФ. На
л. 25 също има снимка, но тя е още по-неясна и на нея не личи изобщо ДК № на
автомобила. На двете е посочен записания в ЕФ пътен участък – местонахождението
на превозното средство. Измерената скорост е приблизително 64 км/ч, което
означава, че в ЕФ е приспаднат толерансът от 3 км/ч, поради което правилно в
него е отразена като скорост на движение такава от 61 км/ч. В случая
управлението с 61 или с 64 км/ч не променя фактическата обстановка, нито води
до налагане на различна санкция при доказаност на деянието от обективна и
субективна страна. Снимките съдържат и GPS координати на
заснетото МПС, което улеснява още повече установяването на неговото
местонахождение при заснемането. И на двете снимки е записано разстояние от 106
м. Най-ясна е снимката на л. 31 от делото. Тя съдържа същата информация като
тази от предходните две.
АСГ намира, че заснет е точно процесният автомобил. Пред
него се е движило действително друго МПС, но снимката е направена фронтално на
превозното средство, управлявано от К..
В протокол за използване на АТСС за процесното заснемане
е отбелязано, че посоката за задействане е на приближаващи автомобили и
разстоянието до пътния знак, въвеждащ ограничение от 50 км/ч е 200 м.
Още с
депозираната пред РС жалба се оспорва констатациите от ЕФ и конкретно
твърдението, че процесният автомобил се е намирал в зоната на знак, ограничаващ
скоростта на движение на МПС и че този знак е бил поставен при неспазване на
изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, при несъобразяване с проекта на организация на движението, което
следва да означава, че поставеният пътен знак няма качеството на такъв и не
може да служи за ограничаване на скоростта на движение, ако е бил поставен. Ако
съдът счита, че важни факти по делото са недоказани, в рамките на
производството той следва активно да предприеме действия по изясняването на
спорните обстоятелства. Такива обстоятелства в случая е местоположението на
АТСС и разстоянието между него и процесното МПС в момента на заснемане; дали
измерената скорост на движение на процесния автомобил е била в зоната на
действие на ограничаващия я пътен знак; дали пътният знак В 26 е поставен на
мястото, предвидено в Проекта за организация на движението. Вярно е, че с
наличните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин
дали и къде е бил поставен въпросният ограничителен знак, къде се е намирало
процесното МПС по време на заснемането му спрямо него, но тези факти подлежат
на установяване и в правомощията на съда е да даде указания на страните да ги
установят, като правилно разпредели доказателствената тежест между тях или сам,
по силата на нормата на чл. 107, ал. 2 – 5 от НПК да събере доказателства в
тази насока.
По делото не е
проведено пълно основно доказване на относимите факти, въпреки наличието на
направено още в жалбата конкретно оспорване, поради което нарушението не е
доказано по безспорен начин, а липсата на установеност на съществени факти и
обстоятелства води до невъзможност спорът да бъде решен в настоящата съдебна
инстанция. По тази причина процесният съдебен акт следва да бъде отменен, а
делото да се върне на друг състав на същия съд, който да изясни в пълнота
всички спорни обстоятелства и да се произнесе по правния спор.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2,
във вр. с чл. 22, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 81 от 20.04.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 814 от 2022 г. по описа на
Районен съд – Габрово, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 6326903 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство /АТС/,
чрез който за осъществено на 22.07.2022 г. нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр.
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Р.Д.П.-К. *** с ЕГН: ********** е наложена глоба в
размер на 50.00лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2
от ЗДвП.
ВРЪЩА ДЕЛОТО
за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на дадените в
мотивите на настоящия съдебен акт указания.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.