№ 1007
гр. Б., 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120201540 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от
“Д.“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ************* против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № *************, издаден от МРРБ,
А. „П.и.“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на жалбоподателя е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
В жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, с множество тезисни съображения в сферата на
допуснати съществени процесуални нарушения, които по своя компрометиращ
законосъобразността на EФ ефект обосновават претенцията за цялостна отмяна на електронния
фиш. Твърди се, че ЕФ е съставен и връчен след изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Твърди се, че за посоченото ППС влекач „********“ с рег.№******** е за 13.02.2021 г. е била
валидно закупена маршрутна карта, като са отбелязани изминатите отсечки и финансовите
транзакции за заплащане на дължимите такси.Поддържа се оплакване за непълнота на
индивидуализацията на ППС в съотв. с чл.189ж,ал.1, изр.2 ЗДвП, поради липса на
индивидуализиращи данни относно ремаркето, с некоректно посочване на общата технически
допустима максимална маса – 0. Релевирано е и възражение, че разпоредбата на чл.189ж ЗДвП,
регламентира възможността за издаване на електронен фиш единствено за нарушение по чл.179,
ал.3 ЗДвП, а не и за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП.В евентуалност се отстоява тезата за
маловажност на случая.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.А., която настоява за потвърждаване
на ЕФ като законосъобразен.Моли за присъждане на разноски.Представя и подробни писмени
бележки.
Съдът извърши преценка за процесуална допустимост на сезиращия документ, като подаден в
рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за
доставяне - ЕФ е връчен на жалбоподателя на 16.03.2023 г., а жалбата е депозирана на 30.03.2023
г./ от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след преценка на доказателствата по
делото и в съответствие със закона в контекста на контролно-решаващите си правомощия, намира
за установено следното:
1
На 13.02.2021 г. в 10. 41 часа в Община Б., по път А-1 км. 357+949 с посока – намаляващ
километър, техническо устройство с № ***, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, заснело ППС – В.С.“ ****, с рег.
№******* с технически допустима максимална маса 17990 кг, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 0, който се движел по платената пътна мрежа, като за него изцяло не била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. За нарушението бил
издаден ЕФ № *************, с който на собственика на автомобила – „Д.“ЕООД с
ЕИК:********* за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл.
179, ал. 3б ЗДвП била наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
Видно от представено от пълномощник на АНО в о.с.з. Становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ НТУ, ведно с таблично изложение на получени и
платени тол декларации /л.37-39/, е отразено, че за датата и часа на нарушението, не е получена тол
декларация за сегмента на рамката **********, от която е отчетено нарушението. Отбелязано е,че
за датата и часа на нарушението няма получени валидни маршрутни карти за ППС, като е
приложена таблица с данни за движение на ППС, съдържаща сегменти, за които има получени и
платени тол декларации за датата на нарушението, но в различен времеви диапазон от 11.21 ч. до
18.56 ч. на 13.02.2021 г., но отсъстват данни за получени и платени тол декларации за сегмент
**********, в 10.41 ч. на 13.02.2021 г. /Сегмент ********** попада в териториалните предели на
пътищата, утвърдени в Списъка на републикански пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние-тол такса въз основа на Решение №101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка
на републиканските пътища, за които се събира тол-такса/. В кореспондираща информационна
връзка са и данните в допълнително изисканата детайлна справка от „И.Т.С.“АД,видно от която от
приложения технически запис от системата за мониторинг на бордовите устройства, бордово
устройство, асоциирано към ППС с рег. №*******, не е предавало данни за формиране на тол
декларации към момента на регистриране на нарушението, тъй като е било изключено в периода от
07.33 ч. до 11.21 ч. на 13.02.2021г. Представена е информация в табличен вид относно технически
лог, тол история и справка с GNSS от бордово устройство за посочената дата.
Установената фактическа обстановка черпи своята легитимна основа при интерпретация на
доказателствените източници в тяхната взаимовръзка и взаимообусловеност - от писмените
доказателства, изпратени с административно-наказателната преписка/ в т.ч. доказателствен запис
за нарушението 13.02.2021 г. в 10.41 ч. ,снимки от електронната система за събиране на пътни
такси, които съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от Закон за движение по пътищата,
отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
инкорпорирани в статично изображение /л.22 и 23/,както и от писмените доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, в т.ч. представеното от пълномощник на АНО Становище от
отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ, ведно с таблично
изложение на получени и платени тол декларации, както и детайлна справка от „И.Т.С.“АД вх.
№***** от 17.08.2023 г., които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
електронен фиш относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Обжалвания ЕФ е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10
от Закона за пътищата /ЗП/, посочва, че А. "П.и." осъществява правомощията на държавата във
връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по
управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Определените в закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика
или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
2
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното
й заплащане. Атакуваният ЕФ е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на А.
"П.и.".Ясно е посочено мястото на нарушението път А-1 км. 357+949, с посока намаляващ
километър и установяването му с устройство № ***, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км. 357+949
датата- 13.02.2021 г., точния час на извършване на нарушението- в 10.41 ч., регистрационния
номер на пътното превозно средство-, В.С.“ ****, с рег.№*******, собственика.Съдът констатира,
че действително е допуснат технически пропуск при конкретизиране на общата технически
допустима максимална маса на състава на ППС В.С.“ ****, с рег.№******* с технически
допустима максимална маса 17990 кг, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, екологична
категория ЕВРО 4, като вместо реалната й величина в ЕФ е посочена – 0. Според съда този
пропуск обаче не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото законът не
предявява задължителното му включване в реквизитите на ЕФ. Ето защо техническата грешка при
обозначаване на общата технически допустима маса на състава не е увреждащ дефицит в
структурата и съдържанието на фактическия състав на нарушението, което да засяга правото на
защита на жалбоподателя или да предпоставя процесуална непригодност на ЕФ. Съгласно чл. 189
ж, ал. 1 ЗДвП ЕФ следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания
ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата,
срока и начините за доброволното й заплащане. В чл.10б,ал.1 ЗП са заложени следните ръководни
ориентири при диференциране размера на тол таксите, като е посочено,че те се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. В разпоредбата на чл.10,
т.2 ЗП се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Липсата на конкретизация в
обозначението на величината на общата технически допустима максимална маса на състава на
ППС с ремарке, не нарушава критериите относими към минималния изискуем обем от
правнозначими фактори относно категорията на ППС. Този извод става очевиден при преглед и
сравнителен анализ на чл.25 и чл.27 от приложимата ТАРИФА за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. В чл.25 от Тарифата е регламентирано,
че за ползване на платената П.и. от пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата
се заплаща такса за изминато разстояние – тол такса в размери, диференцирани в две възможни
групи за товарни автомобили при общата технически допустима максимална маса /над 12 т./,
какъвто е процесният, при обособяване, както следва:
- в първа основна група - при 2-3 оси и според допълнителна подгрупа
/подкласификация/ по екологични категории -ЕВРО VI, EEV, ЕВРО V, ЕВРО III и IV, ЕВРО 0, I, II
;
-във втора основна група –при 4 и повече оси според допълнителна подгрупа
/подкласификация/ по екологични категории ЕВРО VI, EEV , ЕВРО V, ЕВРО III и IV, ЕВРО 0, I, II.
При тази регламентация в случая ръководни са минималният праг на общата технически
допустима максимална маса, който в случая е над 12 т., тъй като В.С.“ ****, с рег.№******* е с
технически допустима максимална маса 17990 кг, броя на осите, като в случая съставът с
ремаркето формира брой на осите – 5 оси, и екологичната категория, която в случая е категория
евро 4. Тези данни при сравнителен и граматически анализ на чл.25 от Тарифата напълно резонно
попълват изискуемото фактическо съдържание при описание на нарушението по чл. 189 ж, ал. 1
ЗДвП и отговарят на критериите на чл.10, ал.1, т.2 ЗП, позволяващи да се определи дължимата тол
3
такса.
На това основание съдът приема,че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да компрометират неговата законосъобразност на формално основание.
По отношение на приложимия материален закон следва да се отбележи
неоснователността на останалите възражения в жалбата:
Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя за отсъствието на дата на издаване на фиша.
С оглед процесуалната му природа по отношение на него не намират приложение сроковете на чл.
34 от ЗАНН, като следва да бъде съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се
изчисляват съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН.
Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, към момента не е
изтекъл, а това предстои едва на 13.08.2025 г.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че е недопустимо издаването на ЕФ, тъй като
макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да е направено препращане единствено към
нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП
съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща самият чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, както и тази на чл. 167а,
ал. 4 от ЗДвП, където изрично е посочено "електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3- ал.
3в", сред които се включва и настоящото нарушение по чл. 179, ал. 3б.
При изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП А. "П.и." е установила чрез
заснемане от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б,
поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане
на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда, че собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.
Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер 2500 лв. Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б,
ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а ЗДвП, според който при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В чл.187а,ал. 2 ЗДвП
императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, по т.3, каквато именно е била
наложена на жалбоподателя.
По делото са налице доказателствени данни,че ППС с рег. № ******* е собственост на
жалбоподателя „Д.“ ЕООД, с обща технически допустима максимална маса над 12т., поради което
на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи тол
такса.
В случая все в сферата на писмените доказателства, съдът кредитира писмените доказателства,
установяващи по несъмнен начин фактическия състав на нарушението: Становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ, ведно с таблично изложение на
получени и платени тол декларации, отразяващо, че за датата и часа на нарушението, не е получена
4
тол декларация за сегмента ********** на рамката, от която е отчетено нарушението, както и
данните в допълнително изисканата детайлна справка от „И.Т.С.“АД,видно от която от
приложения технически запис от системата за мониторинг на бордовите устройства, бордово
устройство, асоциирано към ППС с рег. №*******, не е предавало данни за формиране на тол
декларации към момента на регистриране на нарушението, тъй като е било изключено в периода от
07.33 ч. до 11.21 ч. на 13.02.2021г. В този контекст на плоскостта на извода за доказаност на
елементите от фактическия състав на нарушението съдът изцяло възприема практиката по
аналогични по фактическата си специфика казуси в Ре6шение № 1355 от 20.12.2022 г. на АдмС -
С. област по к. а. н. д. № 1010/2022 г. Решение № 1355 от 20.12.2022 г. на АдмС - С. област по к. а.
н. д. № 1010/2022 г.Решение № 996 от 12.10.2022 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 567/2022
г.Решение № 164 от 17.02.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2112/2022 г. „Възраженията, че
отговорността за техническата неизправност (ако има такава) на монтираното в МПС GPS
устройство е на трето лице – страна по тристранния договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на пътни такси, са неотносими за отговорността на собственика, която се
ангажира именно предвид факта на липсваща валидна декларация. С изричната норма на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 ЗДвП, както и чл. 83 ЗАНН е предвидена имуществена отговорност за ЮЛ или ЕТ, ако не
изпълни конкретно установено със закон задължение към държавата, какъвто е настоящият случай.
Ако жалбоподателят твърди, че е налице неизпълнение на задълженията по тристранния договор
от някоя от страните по него, това може да бъде основание за търсене на договорна отговорност,
но този факт не може да се приеме за изключващо отговорността обстоятелство за неизпълнение
на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.“
Предвид гореизложеното досежно процесуалноправната и материалноправна законосъобразност
на ЕФ, единственият обоснован в доказателствата, законосъобразен и закономерен резултат, е да
се потвърди издаденият ЕФ.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е продължило в развитие на четири съдебни
заседания, в които юрисконсултът е взел участие и същото макар и да не представлява фактическа
и правна сложност,е изисквало значителен времеви ресурс, съдът намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение над минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е
от Наредбата, а именно за сумата от 100 лева.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо
лице, от което е част наказващият орган – в случая това е МРРБ – А. „П.и.“.
Така мотивиран, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № *************,
издаден от МРРБ „А. П.и.“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „Д.“ ЕООД с
ЕИК:********* е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с ЕИК:********* да заплати на МРРБ „А. П.и.“, гр.С. разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5
6