Решение по дело №525/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 83
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 19 май 2020 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20191500500525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е        № 83

 

гр. Кюстендил, 19.05.2020 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на трети декември

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Веселина Джонева

                                                                                                                Евгения Стамова

при секретаря Р. С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                              в. гр. д. № 525

по описа за 2019 г.на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя Ц. Б. М., действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Б.Т., с адрес за призоваване и съобщения: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.***, насочена срещу решение № 454 от 04.07.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр.д.№ 498 по описа на съда за 2019 г.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е признал за установено по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от Ц. Б. М. – управител, че дължи на  „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, представлявано от М.П. – управител сумата в размер на 5 158, 40 лева  - заплатено авансово възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.12.2018 г. / датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда/ до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2591/2018 г. по описа на РС – Дупница.

Осъдил е „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от Ц. Б. М. – управител да заплати на  „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, представлявано от М.П. – управител сумата в размер на 623, 40 лева с вкл. ДДС, платени от ищеца за транспорт при връщането на вратите на ответника, изработени по договор за изработка, сключен между страните, съгласно Фактура № **** от 31.10.2018 г. и 419, 40 /четиристотин и деветнадесет и 0.40/ лева с вкл. ДДС, представляващи стойността на закупените от ищеца брави за процесиите врати, предадени на ответника, съгласно Фактура № **** от 12.09.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Осъдил е „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на ищеца сторените пред заповедния съд и в исковото производство съдебни разноски.

Решението на районния съд се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Излагат се доводи за липса на обективност и безпристрастност в съда, постановил обжалвания акт, както и за липса на равнопоставеност на двете страни в процеса. Твърди се, че в производството не е доказано по безспорен начин, че е постигната уговорка за определен размер на вратите, които е следвало да бъдат изработени от ответника. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, забраняваща чрез свидетелски показания да се установяват и доказват договори на стойност по-голяма от 5 000 лева. твърди се, че представеният по делото писмен документ, именуван „договор“ не представлява постигната договорка между двете страни поради липсата на подпис от страна на ответното дружество, поради което не може да се приеме, че твърдените параметри от страна на ищеца в производството действително са договорени между страните. В тази връзка се приема, че не е следвало да се приемат като доказателства по делото т. нар. „електронни съобщения“, защото ответното дружество не е имало ангажимент към ищцовата страна да получава кореспонденция на посочената електронна поща. Не ставало ясно кой ползва тази ел.поща и дали приложеното съобщение е достигнало до ответното дружество, както и дали същото е идентично по съдържание с приложените към делото такива. Твърди се, че от приложената по делото проформа фактура съдът е следвало да направи извод, че вратите не са върнати от ищцовото дружество, както същото твърди в исковата молба. Налице било и противоречие относно твърдяната дата на сключване на договора за изработка. Сочи се, че доколкото страните по договора за изработка не са успели да договорят параметрите на подлежащото на изработка, ответното дружество е отказало да подпише процесния договор. Счита, че неоснователно съдът не е кредитирал приложения по делото приемо-предавателен протокол като годно доказателствено средство, че вратите са предадени на представител на ищцовото дружество на 03.09.2018 г. Това обстоятелство се потвърждавало и от представения пътен лист.  Излага се, че вината за немонтирането на вратите изцяло била на ищцовото дружество. Оспорва се изложеното от ищцовото дружество, че вратите са върнати на ответника през месец октомври 2018 г., като се твърди, че и към настоящия момент вратите се намират във владение на възложителя по договора за изработка.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „***“ ЕООД, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв.

                                                                               - 2 -

Й. Й., АК-***,  с адрес на извършване на дейността гр. ***, ул. „****” № ***, ет. ***чрез който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. За правилен се приема извода на решаващия съд, че доколкото изработеното не отговаряло на уговореното по параметри, то възложителят правилно е отказал да приеме същото и ответното дружество му дължи връщане на платената цена по договора. Твърди се, че основателно са уважени и предявените осъдителни искове, доколкото неточното изпълнение на договора е било причина за разход на ищцовото дружество за връщане на изработеното и закупуването на брави, които не са вложени. Оспорва се изложения от въззивното дружество довод за липсата на обективност и безпристрастност от решаващия съд. Постановеното решение се приема за валиден съдебен акт. Оспорва се и довода за нарушение на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, като се твърди, че спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение въобще, а е за смисъла на постигнатите договорености. Изложените доводи за неправилност на обжалваното решение се приемат за неоснователни, като се излагат подробни аргументи в тази насока. 

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка по делото е установена пълно и възприета правилно въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства и се споделя изцяло от настоящата инстанция, без да се налага преповтарянето й.

Преценката на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност налага фактическия извод за възникнало между страните правоотношение по силата на договор за изработка.

За преустройвана от ищеца двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***” № ***, чието предназначение е променено в къща за гости  били необходими  шест броя вътрешни врати,  които да отговарят на изискванията за клас  по устойчивост на огън Е160.

Между страните по делото била осъществена комуникация чрез телефонни разговори и по електронен път и след известни уточнения от страна на служител на ответника била изготвена приетата по делото ценова оферта от 27.07.2018 г., в съдържанието на която е посочена крайната дължима сума за тези врати – начин и срок за плащане и за изработка

Кореспонденцията е осъществявана между св. П. Д. – за ищеца и св. А. Т.- В. за ответника.Това обстоятелство изрично е заявено в показанията на двете свидетелки. В показанията си св. В. подробно е изяснила организацията и начина на приемане на заявена от клиента работа изготвяне на оферта и сключване на договор. Свидетелката е пояснила, че бланката на договора от 09.08.2018 г. е попълнена от нея и изпратена на ищеца  като възложител, като на мястото  обозначено а подпис и данни за възложителя, след теста на договора поставила печат, за да не бъде злоупотребено с бланката.Твърди, че размерите на вратите са зададени от възложителя и по-конкретно от св. Д. и така са изработени.кореспонденция попосочения начин е осъществена и след доставката на вратите и при изясняване на въпросите за качеството на същите с оглед различие между зададените размери и размерите, в които са изработени.

Между страните няма спор, че договорът от 09.08.2018 г. изготвен в писмена форма не е подписан двустранно от тях.

Не са спорни и обстоятелствата относно извършени две плащания от страна на ищеца в качеството му на възложител, а и по делото са приети писмени доказателства за издадени от ответника две проформа фактури – от 09.08.2018 г., по която с преводно нареждане от 10.08.2018 г. ищецът е заплатил  посочената в нея сума от 3 158, 40 лева и от 04.10.2018 г. за сумата от 2 526, 72 лева, от която на същата дата ищецът е заплатил сумата от 2 000 лева. Общо заплатената по процесния договор сума от ищеца е 5158, 40 лева.

Не се спори, че ответникът е изработил 6 броя врати и същите са били доставени на обекта  на посочения по-горе адрес и е следвало да бъдат монтирани от св. Д..

Цялостен монтаж на вратите не е извършен, като между страните има спор относно причините за това и от всяка от тях се излагат твърдения в срещуположен смисъл.

Спорни са и обстоятелствата относно това немонтираните врати останали ли са на обекта, за който са били предназначени или са върнати обратно на изпълнителя – ответното ТД.

За изясняване на спорните обстоятелства, всяка от страните е поискала събиране на гласни доказателства. По искане на ответника са разпитани св. Д., св. Д. и св. В., а по искане на ищеца св. Д. и св. Т..

От показанията на св. В., Д. и Д. се установява, че при договаряне на поръчката , размерите на вратите са дадени от възложителя и по-конкретно предоставени от св. П. Д.. същественото в случая обаче е, че в показанията на тримата свидетели се съдържат безпротиворечиви данни за това, че св. Д. е имал договорни правоотношения с ответното ТД и е извършвал монтажи на изработени о ТД врати.конкретно за процесния случай и тримата свидетели сочат, че измерването и вземането на размери за процесните врати са взети от него и зададени на изпълнителя. След изработването вратите са били предадени и получени от св. Д., който е следвало да ги монтира. Този свидетел в показанията си е категоричен, че е имало различие между зададените размери и размерите на вратите във вида, в който са изработени. показанията на свидетелите  на всяка от страните се различават относно броя на ватите с несъответствие в размерите и относно причините, поради които всички врати не са били монтирани. Не е спорно, че при две от вратите е имало различие.

В показанията си св. В.  независимо от пояснението си, че е изпратила св. Д. да вземе размери а вратите поддържа твърденията си, че размерите са взети неправилно от възложителя и по-точно дадени от св. Д., като тези размери не били нито от т.н. зидарски, нито монтажни. В показанията си св. Д. е категоричен,че  при поставена подова настилка е възможно да се пристъпи към монтаж на врати и в конкретния случай  такава настила е била поставена в помещения за две от

                                                                           - 3 -

вратите. По отношение на тях сочи различие между заявени размери и размери на изработените врати. Този свидетел многократно е заявил, че монтаж на вратите бил възможен 4без проблем” в случай, че се постави гипсокартон, тъй като вратите били изпратени в размери по-тесни от зададените. Твърди, че причина за немонтиране на останалите врати била непоставена подова настилка.

Спорни ся  и обстоятелствата относно това немонтираните врати върнати ли са от възложителя на изпълнителя или са задържани от възложителя. Ответникът твърди, че не са му върнати и са останали у ищеца, като се позовава на приемо-предавателен протокол и пътен лист за транспортирането им до обекта на ищеца. за установяване на обстоятелствата по връщане на вратите ищецът е представил писмени доказателства за осъществен транспорт от гр. *** до фабриката за изработване на врати на ответника, направени разходи за превоз. В показанията си св. Т. сочи, че тя е транспортирала обратно вратите на изпълнителя и за осъществяване на тази дейност е била наета от ищеца.заплатените разходи за транспорт са 204 лева.

За процесните врати от ищеца са били закупени брави на стойност 419, 40 лева. . .

С обжалваното решение предявените искове са уважени изяло, като е прието за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника в размер на 5158, 40 лева и ответникът е осъден да  заплати на ищеца сумата от 623, 40 лева.

Решението е обжалвано от ответника. 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

            Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му – решението е обжалвано изцяло, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.По останалите въпроси, т.е. при проверка правилността на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

            Според въззивния съд, решението е правилно в частта, в която е уважен установителният иск в предявения размер от 5 158, 40 лева и в частта, в която са уважени осъдителните искове  и е присъдена сумата от 623, 40 лева /сбор от двете искови претенции./ и следва да бъде потвърдено..

            Съображенията на въззивния съд за формиране на горния краен правен извод, са следните:

            Предмет на разглеждане в случая е един установителен иск предявени по реда на чл. 422 от ГПК, като исковото производство е предшествано от заповедно производство.

В производството по иск по чл.422, ал.1 ГПК се установява дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта е издадена. Поради това следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск. В конкретния случай общият размер на претендираните суми по заповедното и исковото производство съвпада, а също така е налице и съвпадение в основанието

Правопораждащият за съществувалото между страните правоотношение  ЮФ е договор за изработка, сключен между страните. Договорът за изработка, както правилно, подробно и разбираемо е изяснено в обжалваното решение е неформален, т.е. за валидността на договора няма изискване за форма. Договорът в писмена форма от 09.08.2018 г. не е двустранно подписан, но самото му неподписване не обуславя извод за несъществуване на процесния договор. Съгласие по основните елементи на договора е постигнато между страните и всяка от тях е предприела действия по изпълнение на насрещните задължения.

Необходимо е да се посочи, че твърденията на ответната страна за несъществуване на договорно правоотношение и конкретно несключване на договор за изработка от 09.08.2018 г. са вътрешно противоречиви, поддържани в първоинстанционното производство и в същия смисъл и във въззивната жалба. Ответникът отрича съществуване, респективно сключване на договор за изработка между страните. същевременно поддържа, че била постигната „договорка”. До сключването на договор не се стигнало, поради непостигане на съгласие по всички основни елементи от договора./ не се сочат конкретно/. същевременно с това твърди, че по така постигнатата „договорка” ответното ТД като изпълнител започнало изработване на шест броя врати , а конкретно за размерите им спазвайки тези зададени от възложителя и при тези размери вратите били изработени и доставени. Твърди и че са приети, без възражения относно качеството им, позовавайки се на приемо-предавателния протокол, необсъден от първоинстанционния съд,  както се сочи във въззивната жалба. Т.е тези доводи сочат, че ответникът счита себе си като изпълнител за изправна страна по договора, както и че е налице качествено изпълнение.Сочи, че вратите не са монтирани по причини свързани с поведението на възложителя, който не бил осигурил достъп до мястото на монтиране и не бил подготвил помещенията, в които да бъдат монтирани вратите във вид, позволяващ това да бъде сторено.

Събраните по делото доказателства не установяват тези твърдения. Липсват доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да установят качествено изпълнение на възложеното по договора работа, както и приемане на работата от възложителя без възражения.    Както бе посочено и по-горе от гласните доказателства събрани по искане и на двете страни е установено, че вратите са изработени в размери отличаващи се от зададените от възложителя.Не се установи да са допуснати неточности в смисъл на неправилно измерване и задаване на неправилни размери от възложителя  чрез св. П. Д.. Размерите са взети от св. Д.. Изтъкваните от ответника причини за различието свързани с технологични подробности прилагани от изпълнителя за намаляване на зидарски размери при изработване на врати и др. са ирелевантни в случая, след като за тази специфика не се установи възложителят да е предупреден от изпълнителя, при приемане на зададените размери. Изпълнителят не е имал практика  негови служители да взимат размери за вратите,  които ще изработва.

 

                                                                       - 4 -

В обобщение следва да се посочи, че по делото не е установено процесните врати да са изработени съобразно възложеното от ищеца, т.е не е установено качествено изпълнение.Не се установи неполагане на подова настилка в някои от помещенията да е единствената причина , поради която е било невъзможно монтиране на вратите, така че твърдяната от въззивника кредиторова забава  по смисъла на чл. 95 от ЗЗД не е налице. Липсват данни  за неосигуряване на достъп до местата за монтиране на вратите. Освен всичко това ищецът не е бил и длъжен да приема изработеното в предложения вид – т.е. вратите да бъдат монтирани след поставяне на гипсокартон.

Събраните по делото доказателства, включително и приемо-предавателния протокол, на който ответникът се позовава не установяват приемане на работата от стана на възложителя без възражения съобразно чл. 264 от ЗЗД.

Предвид изложеното по-горе за отклоняване на изпълнителя от поръчката  и изработване на врати по зададените размери,  то ищецът като възложител е упражнил правата си по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. За твърдяното от ищеца обстоятелства по връщане на вратите на изпълнителя са събрани гласни  и писмени доказателства, св. Т. сочи, че лично е превозила и върнала вратите във фабриката на ответника, а разходите по траспортирането им са сторени от възложителя. От негова страна са направени  и разходи по закупуване на брави за процесните врати, които не са били вложени, тъй като последните не са монтирани.

В обобщение следва да се приее, че на основание чл. 265, а. 2 от ЗЗД за ищеца съществува вземане на платената по процесния договор сума от 5 158, 40 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по приложеното ч. гр. д. № 2591/2018 г. на ДнРС, а ответникът следва също така да заплати на посоченото правно основание сумите от 204 лева и 419, 40 лева или общо 623, 40 лева.

Решението на ДнРС, с което исковете са уважени е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е неоснователна, поради неоснователност на изложените в нея и обсъдени по-горе доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.

Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението и при разглеждане на делото.

Във въззивната жалба се твърди, че при постановяване на решението са нарушени основните принципи на гражданския процес и съдопроизводство за равенство на страните и безпристрастно и обективно разрешаване на правния спор. Доводите му са основани на начина на изложение становищата на страните  и то още в началните мотиви на решението. Искането на ищеца и каква е исковата молба подадена срещу ответника били посочени обстоятелствено  и пълно, докато на отговора на ответната страна били отделени три реда.По този начин страните не били равнопоставени – различен подход  при преценка исканията и изложенията им, с което бил нарушен принципът на равнопоставеност и за безпристрастно разглеждане на делото и това опорочавало обжалваното решение.така изложените доводи не обосновават извод за нарушаване на горепосочените принципи. За поставяне на страните в неравнопоставено положение не може да се съди по количествен критерий в съдържанието на съдебното решение и това „неравенство” в количествено отношение къде е отразено – дали в началните мотиви или в не.

Съдът в случая подробно и задълбочено е обсъдил всички доводи и възражения на ответната страна, независимо че изложението не е направено изцяло  само в обстоятелствената част.

Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК  В случая гласните доказателства – свидетелските показания не са събрани за установяване на процесния договор и неговото съдържание, т.е. с тях и единствено с тях не са установявани съществените елементи на договора. Внимателният им прочит и начина на обсъждане, включително и в настоящото решение сочат, че с тях са установявани обстоятелства свързани с конкретни фактически положения, а не за доказване на съществуването на договора за изработка, неговото сключване и съдържание.

Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални нарушения с приемане и кредитиране съдържанието на електронните съобщения. За същината на същите, за възможността да бъдат кредитирани като доказателства в исковото производство и др. Подробни мотиви са изложени в обжалваното решение, като в тях са прилагани съответните законови разпоредби от ЗЕДЕП. Не е необходимо повторението им. Що се касае до доводите във въззивната жалба, поддържани и в първоинстанционното производство, че не било давано съгласие по този начин да се осъществява кореспонденция между страните и не се знаело  от кого е ползвана тази електронна поща , то те са неоснователни. Именно в показанията си св. В. поясни, че при работата й във фирмения магазин на ответното ТД в гр. *** установена практика е била оферирането и уточняване съдържанието на поръчката и самото договаряне да се осъществява по електронен пъти чрез телефонни разговори, както и в процесния казус. Електронната поща е ползвана за нуждите и работата на ответника, а кореспонденцията с ищеца чрез св. Д. е водена лично от св. В.., включително е заявила, че е продължила да довършва поръчките и след закриване на фирмения магазин, т.е. след м. 09, 2018 г.

Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните решаващи изводи с тези изложени в обжалвания съдебен акт, решението на ДнРС следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивното ТД не се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство. На въззиваемото ТД се дължат разноските сторени пред въззивната инстанция в размер на 913 лева за адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство въззиваемата страна  е представлявана от адвокат и видно от съдържанието на представения договор за правна помощ уговореното между страните по този договор адвокатско възнаграждение от 913 лева е било заплатено. В този смисъл е волеизявлението обективирано в т. 2 от договора.Неоснователни са доводите на насрещната страна за липса на доказателства установяващи извършено плащане. Като начин на плащане не е посочено по банков път, поради и което  страната не

                                                                                 - 5 -

представя документи  за такъв вид плащане.Обстоятелството, че съдържанието на договора не е обективирано в бланка от кочан не  касае валидността на договора, включително и в частта му имаща характер на разписка, че сумата е заплатена.

Неоснователно е направеното по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.. Договореното и заплатено по горепосочения договор за правна помощ адвокатско възнаграждение е в размер на 913 лева за процесуално представителство във въззивното производство.Предмет на разглеждане са три обективно кумулативно съединени иска, първият от които установителен, предявен по реда на чл. 422 от ГПК и два осъдителни. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно по размер съобразно действителната фактическата и правна сложност на делото.

Решението на въззивния съд е окончателно предвид чл. 280, ал.3, т.1, пр. 2 от ГПК.

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 454/ 04.07.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр.д.№ 498/ 2019 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № *** да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № *** сумата от 913 лева, представляваща сторени разноски по водене на делото във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: