№ 4445
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Н.П.В
като разгледа докладваното от И.Н.П.В Гражданско дело № 20211110158545
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за установяване съществуването на
задълженията на ответниците за потребена топлоенергия /ТЕ/ и суми за дялово
разпределение в условията на разделна отговорност при квоти ½, по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски
по настоящото дело.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ в качеството си на собственици на топлоснабден имот.
Поддържа, че е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечните фактури на
интернет страницата на продавача. След образуване на заповедното производство, твърди,
че част от вземането в размер на 300 лева е погасено, за която част не предявява
установителен иск.
Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер по съображения,
изложени в отговора на ИМ.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение за техните задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ по г. гр. д.
61213/2020 г., с която е разпоредено, длъжниците да заплатят разделно при квоти от ½ на
кредитора сумата от 2980,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от
4.12.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 376,56 лв. за периода от 15.9.2017
г. до 19.11.2020 г., сумата от 7,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.1.2019 г. до 31.3.2019 г. ведно със законна лихва от 4.12.2020
г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,18 лв. за периода от 3.3.2019 г. до
19.11.2020 г.
1
Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства /писмени/ се доказа
наличието на валидно правоотношение между страните. Ответниците в процесния период са били
собственици на топлоснабдения имот, придобит по наследство при квоти ½. По делото се доказа и
изпълнението на задълженията на ищеца по договора – в процесния период е доставена топлинна
енергия, която е отчитана правилно, като стойността на ТЕ за процесния период, изчислена от
вещото лице по СТЕ възлиза на 2 957,43 лева, до която сума исковата претенция за главница за ТЕ
се явява доказана. Вещото лице по СЧЕ експертиза дава заключение за правилно фактуриране на
задълженията, които по счетоводни данни възлизат на претендираното от ищеца и същите не са
погасени.
С исковата молба, ищцовото дружество навежда твърдения, че сумата от 300 лева е
заплатена от ответниците за погасяване на процесните задължения, поради което предявения
установителен иск във връзка със заповедното производство е редуциран с размера на погасената
сума.
Ответниците не доказаха плащане на задълженията си /пълно или частично/, извън
изричното признание на ищцовото дружество в исковата молба за сумата от 300 лева.
Потребителите на ТЕ дължат заплащането на реално доставена ТЕ, чиято стойност от вещото лице
по СТЕ възлиза на 2 957,43 лева, която стойност следва да бъде намалена със погасената от
ответниците в производството сума от 300 лева. Размерът на вземанията на топлофикационното
дружество / съгласно СТЕ, ССчЕ и изчислен с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК/ е както
следна: 2 657,43 лева главница за доставена ТЕ, както и 223,79 лева лихва за забава, 7,17 лева
главница за извършено дялово разпределение, както и 1,18 лева - лихва за забава върху сумите за
дялово разпределение. С оглед дела си в съсобствеността, ответниците дължат по 1/2 част от тях.,
всяка по 1 328,72 лева главница, 111,90 лева лихва за забава, 3,59 лева – за извършено дялово
разпределение и 0,59 лева – лихва за забава върху сумите за дялово разпределение.
Исковете са основателни и доказани в тези размери, в които следва да бъдат уважени.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора, страните имат право на разноски. Ищецът е извършил разходи в
размер на 753,69 лева /държавна такса, депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда/ в исковото и 117,31 лева /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/
в заповедното производство, от които се присъждат 669,52 лева в исковото и 104,21 лева в
заповедното производство, съответна на уважената част от исковите претенции.
Ответниците не са извършили разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че КР. Д. Д., ЕГН **********,
с адрес /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК *************, с адрес /адрес/, сумата от 1 328,72 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до
30.4.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се /адрес/ с аб.№ 100877, ведно със законна лихва от
04.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 111,90 лв. за периода от
15.9.2017 г. до 19.11.2020 г., сумата от 3,59 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. ведно със законна лихва от
04.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,59 лв. за периода от
03.03.2019 г. до 19.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61213/2020г. на СРС, 30 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния им предявен размер.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Н. Д. СТ., ЕГН **********,
с адрес /адрес/. дължи на /фирма/, ЕИК *************, с адрес /адрес/, сумата от 1 328,72 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до
2
30.4.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се /адрес/ с аб.№ 100877, ведно със законна лихва от
04.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 111,90 лв. за периода от
15.9.2017 г. до 19.11.2020 г., сумата от 3,59 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. ведно със законна лихва от
04.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,59 лв. за периода от
03.03.2019 г. до 19.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61213/2020г. на СРС, 30 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния им предявен размер.
ОСЪЖДА Н. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес /адрес/ и КР. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, да заплатят на /фирма/, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, по 376,85 лева всеки от тях – разноски по делото, както и по 52,11
лева всеки от тях – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Техем сървисис ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3