Мотиви към Решение №129 от 27.11.2018 г. по АНД №235/2018г. на Районен съд Луковит
Производството пред съда е по реда на
Глава двадесет и осма от НПК и е образувано по повод внесено постановление от прокурор
П. Г. при Районна прокуратура гр.Луковит, с което се прави предложение обвиняемият
М.С.А. *** да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.235
ал.6 вр. ал. 2 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание - глоба.
В
съдебно заседание за Районна прокуратура Луковит не се представлява.
Служебният
защитник адв. Б.Л. пледира за прилагане института на чл. 78а НК с налагане на
минималния размер на административната глоба.
Обвиняемият, редовно призован
не се явява.
Съдът,
след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият М.С.А. е роден на
*** ***, български гражданин, българин, безработен, със средно образование, неженен,
работи временно като общ работник, неосъждан.
На 12.08.2017 г. около 18.00 часа на асфалтов път в с. Тодоричене горските служители
П. Д. и Т. К. спрели за проверка управляваният от обвиняемия лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ С 51-65 ХК, който идвал от посока с.
Дъбен, и установили, че на задните седалки и в багажника има натоварени дърва,
за които обвиняемият не представил превозен билет и същите не били маркирани с
контролна горска марка.
За установеното нарушение
срещу него бил съставен Акт за нарушение №090661/12.08.2017 г., подписан от
нарушителя без възражения, за това, че транспортира 0.7 пространствени кубика
дърва от цер без да са маркирани с КГМ и да са придружени от превозен билет.
С акта са задържани лекият автомобил и дървесината, впоследствие
предадени за съхранение в ДГС Лесидрен.
Точният пространствен обем на дървесината е установен в хода на
съдебното следствие – 1.16 пр.куб.м., с пазарна стойност
Пазарната стойност на дървесината е определена на 57.85 лева чрез
допусната оценителна експертиза.
Обвиняемият
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава двадесет и осма от НПК във вр. с чл.78а НК, не е
санкциониран за нарушения по Закона за горите.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени и
ценени в съответствие с правилото на чл. 378, ал.2 НПК, даващи право на съда в
отклонения на общия принцип за непосредсвеност, да се позове на тези
доказателства.
Главният факт – транспортирането
на дървесината и липсата на маркировка и превозен билет, се установява от
показанията на свидетелите – очевидци, които в кръга на службата си са
възприели деянието, което осъществява признаците и на нарушение на специалния
закон – ЗГ. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, съответни на
събраните писмени доказателства – акт за установяване на нарушение, както и на
приобщеното веществено доказателство – автомобил, с който е транспортирана дървесината,
и самата дървесина, отнети в хода на проверката от служителите.
Показанията на свидетелите са
в съответствие и с обясненията на обвиняемия, депозирани непосредствено пред
състава на съда, а така също и с огледния протокол и приложения към него фото
албум.
Действителният обем на дървесината
и нейната стойност са определени от вещото лице инж. К.С., назначен от съда.
Съдът кредитира това заключение, като намира, че заключението на вещото лице П.Р.,
изготвено в досъдебното производство не следва да се съобразява, тъй като
същият не разполага с необходимите специални знания от областта на горското
стопанство, което опорочава компетентността на експерта.
Социалното положение на
обвиняемия се установява от неговите обяснения, които съдът оцени като
достоверни.
Справката за съдимост
установява, че обвиняемият не е извършвал престъпления.
От справката от Регионална
дирекция по горите – Ловеч е видно, че обвиняемият не е извършвал нарушения на
Закона за горите.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
М.А. е обвинен в
извършването на престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 НК, за това, че е
транспортирал 0.8 пр.м.3 дървен материал незаконно добит от другиго на стойност
40.00 лева, като случаят е маловажен.
Съставът на това престъпление изисква от обективна
страна да се установи – транспортиране на дървен материал (една от формите на
изпълнителното деяние), който да е добит незаконно от другиго.
Транспортирането се доказва по несъмнен начин, като
деянието е извършено чрез лекият автомобил.
Изводът, че дървеният материал е бил добит от
другиго незаконно се налага от отрицателния факт, че върху дървените секции не
е имало поставена контролна горска марка. Маркирането на дървесината още преди
отсичането й е законно изискване, съгласно специалните норми на Закона за
горите и Наредба №8/2011 г. за сечите в горите. Когато то не е спазено, следва,
че добивът, а оттам и всички последващи действия с тази дървесина, са незаконни.
Въпреки, че от обективна страна се установиха
признаците на престъпния състав, съдът достигна до крайния правен извод, че
конкретната обществена опасност в случая е в степен, която не позволява
деянието да бъде оценено като престъпно, поради неговата незначителност и ниска
степен на обществена опасност.
Обществената опасност е обективен признак на
деянието, който следва да бъде оценен през конкретните обстоятелства на случая.
Решаващите изводи на съда, че извършеното деяние от
А. не е престъпление, са мотивирани от следните обстоятелства: стойността на
предмета на нарушението според обвинението представлява по малко от 1/10 от размера
на минималната работна заплата за страната – 460.00 лева за 2017 г.; личността на дееца разкрива
ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност, не е извършвал нарушения по Закона за горите, оказал е
пълно съдействие на контролните органи в хода на извършваната проверка,
изразява разкаяние и съжаление; мотивацията му е била провокирана от нуждата да
задоволява елементарните си екзистенциални потребности.
Затова съдът прие, че в случая не е засегнат в
такава степен общественият интерес в сферата на горското стопанство, тъй като
няма значително засягане нито на околната среда, нито на икономиката, и било
необосновано за това деяние да се използва наказателна репресия.
Законодателят е позволил при прилагане на закона
всякога да се отчитат особеностите на деянието и на неговата обществена
опасност, като в случаите като процесния, когато деянието не е престъпно поради
ниската степен на обществена опасност, деецът следва да бъде оправдан на
основание чл. 9, ал. 2 НК, тъй като извършеното не е престъпление.
Едновременно с извода, че деянието не е престъпно,
съдът оцени с оглед конкретната обществена опасност, че то съставлява нарушение
по смисъла на чл. 6 ЗАНН.
В такъв случай след измененията в НПК от 2017 г.,
когато съдът установи, че по-ниската степен на обществена опасност на деянието
квалифицира същото като нарушение,
следва да оправдае лицето по предявеното обвинение в извършване на
престъпление и при същите факти има възможност да му наложи административно
наказание.
Транспортирането на немаркирана и непридружена от
превозен билет дървесина, в което е обвинен А., нарушава нормите на чл. 213,
ал. 1, т. и т. 2 от Закона за горите, които забраняват транспортирането на
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, и на дървесина, непридружена с
превозен билет.
Липсата на контролна горска марка и на превозен
билет са факти, въведени с обстоятелствената част на обвинителния акт, поради
което няма пречка съдът да ги обсъжда.
В хода на съдебното следствие се установи, че
реалният обем и стойност (1.16 пр.куб.м и 57.85 лева) на дървесината надхвърлят
този по обвинението (0.8 пр.куб.м и 40.00 лева), но съдът следва да се
произнесе в рамките на обвинението, което е доказано в съответните обем и
стойност.
За всяко от двете нарушения е предвидена санкция
съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите – глоба в размер от 50
до 3000 лева.
Въз основа на посочените норми съдът прие, че за
всяко нарушение на А. следва да се наложи административно наказание от по 50.00
лева, което е съобразено с предмета на нарушението и с имущественото и
материално положение на дееца, както и с всички смекчаващи
административно-наказателната му отговорност обстоятелства, свързани с
личността му.
Правилата на чл. 18 ЗАНН изискват и в случаите на идеална съвкупност
да се наложи и изтърпи самостоятелно административно наказание – глоба.
Воден от горното съдът постанови решението си, с
което оправда обвиняемия по повдигнатото обвинение в извършване на
престъпление, като за същото деяние, осъществяващо състава на две нарушения по
Закона за горите, му наложи съответните административни наказания.
Вещите послужили за извършване на нарушението
следва да се отнемат в полза на държавата, както и предмета на нарушението.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ....................................