Решение по дело №128/2020 на Районен съд - Белоградчик

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                               25.11.2020 г.                                   гр.Белоградчик

 

                                        В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                           втори състав

На  трети ноември                                                 две хиляди  и двадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                                   Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Маргарита Николова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 128 по описа за 2020 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Предявените искове са за заплащане на сумата  2 813.00 лв. с пр. осн. чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховенето/КЗ/ и мораторни лихви – с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

               Ищците С.В.А. и М.С.А. излагат в предявената искова молба:

               Сключили са граждански брак с акт за гр. брак № 068/05.12.2009г. на Община Лом. По време на брака – на 08.03.2017г. са закупили в режим на СИО лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с ДК № М 2007 ВХ, понастоящем с прекратена регистрация поради пълно унищожение.

На 06.05.2017г. в с. Т., обл. В., на кръстовището на ул. “..” и ул. “…”, водачът на влекач марка “Мерцедес Акрос” с ДКН 3160 ВК с прикачено полуремарке “Шварцмюлер Ц-серия” с  ДКН СВ 3653 ЕС – Н. А. Д. е причинил ПТП, като вследствие на превишена скорост и неконтролиране управлението на автомобила, загубил управлението на автомобила, напуснал уличното платно и навлязъл в двора на ул. “..” № .., собственост на трети лица. Освен други материални щети в резултат на ПТП е разрушил изцяло намиращия се в имота масивен гараж, с площ 22кв.м., в който в момента на удара се е намирал лекия автомобил на ищците, оставен за пазене, поради роднински връзки със собствениците на имота. Гаража е напълно унищожен при удара, както и автомобила на ищците.

Виновният за настъпилото събитие водач – Н. А. Д. попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховката “ГО” – полица № BG/22/117000995753 с валидно застрахователно покритие от 06.04.2017г. до 05.04.2018г., сключена с ответника ЗД “Лев Инс” АД

На виновния водач е наложена глоба с НП № 17-0242-000189/22.05.2017г., което е влязло в сила. С Разпореждане № 169/01.11.2017г. по НОХД № 215/2017г. на БРС производството по делото е прекратено, поради влязло в сила НП, потвърдено окончателно с Решение № 8/19.02.2018г. по ЧНД № 371/2018г. на ВОС.

Ищците са подали застраховетлна претенция до ответника, получена по пощата на 24.01.2020г., но ответника не им е изплатил обезщетение за причинените повреди на автомобила.

Молят да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата 2 813.00лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017г. до окончателното  и изплащане.

Представят писм. доказателства, претендират разноски.

          

           Проц. представител на Ответника е оспорил предявените искове.

Оспорва правопораждащ факт на правата на ищците – не са представили част първа от свидетелството за регистрация като невалидна, чрез перфориране и надпис „Прекратена регистрация-тотална щета“

Брани се с правни доводи : - претендираното обезщетение надвишава дествителната стойност на причинената вреда/противоречие с чл. 499 ал.2 КЗ/; - наличие на запазени части в увредения автомобил.

               Вещото лице по допуснатата САТЕ  е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

             

               Съдът  преценявайки изложеното в исковата  молба, събраните по делото  писмени  доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност, както и заключението на в. лице по допуснатата САТЕ,  приема следното :

                От фактическа страна:

                Ишците са сключили с граждански брак с акт за гр. брак № 068/05.12.2009г. на Община Лом. По време на брака – на 08.03.2017г. са закупили в режим на СИО лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с ДК № М 2007 ВХ.

                От представения по делото протокол за ПТП № 1315560/06.05.2017г., се установява, че на 06.05.2017г. в с. Т., обл. В., на кръстовището на ул. “…” и ул. “..”, водачът на влекач марка “Мерцедес Акрос” с ДКН 3160 ВК с прикачено полуремарке “Шварцмюлер Ц-серия” с  ДКН СВ 3653 ЕС – Н. А. Д. е причинил ПТП, като вследствие на превишена скорост и неконтролиране управлението на автомобила, загубил управлението на автомобила, напуснал уличното платно и навлязъл в двора на ул. “..” № .., собственост на трети лица. Освен други материални щети в резултат на ПТП е разрушил изцяло намиращия се в имота масивен гараж, с площ 22кв.м., в който в момента на удара се е намирал лекия автомобил на ищците. Проц. представител на ответника е признал този механизъм на настъпилото ПТП.

                На водача на влекач марка “Мерцедес Актрос” с ДКН 3160 ВК с прикачено полуремарке “Шварцмюлер Ц-серия” с  ДКН СВ 3653 ЕС  - Н. А. Д. е наложена глоба с влязло в сила НП № 17-0242-000189/22.05.2017г.  за нарушения по чл. 6 т.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП.          

          Отговорността на виновния водач Н. А. Д. е била застрахована със застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество-застрахователна полица № BG/22/117000995753 с период на действие от 06.04.2017г. до 05.04.2018г .

В резултат на настъпилото ПТП автомобила на ищци е увреден.  Настъпването на процесните щети, така както са претендирани в исковата молба, се потвърждава от представения „Опис на щета № ....“/лист 37 от делото/, извършен от служители на ответника. От заключението на в. лице също се установява, че е налице тотална щета по см. на чл. 390 ал.2 КЗ, както това е признато и ответника в уведомление до ищците/лист 39 от делото/. Действителна пазарна стойност на автомобила на ищците към 06.05.2017г. – датата на ПТП е 2 813.00лв. Не е установено наличие на запазени части, тъй като автомобила е предаден за скрап.

Собствениците са извършили дерегистрацията на автомобила, но в хипотеза на доброволно снемане от отчет за съхранение в частен имот.  

Ответника е уведомен за дерегистрацията на процесния автомобил на 16.01.2019г. – със застрахователна претенция при ответника вх. № 714/16.01.2019г.

               От правна страна

          Съгласно чл. 432 ал.1 КЗ, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и собственик на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.

При застраховката "гражданска отговорност", застрахователят се е задължил да покрие всички вреди от непозволеното увреждане, причинено от застрахования така, както той би обезщетил пострадалите. Доколкото отговорността на застрахователя произтича от факта на непозволеното увреждане, макар неговата отговорност да е договорна, той следва да заплати дължимото се обезщетение така, както би го заплатил делинквента.

               Отговорността на застрахователя по застраховка “ГО” на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител.

При застраховката "гражданска отговорност", застрахователят се е задължил да покрие всички вреди от непозволеното увреждане, причинено от застрахования така, както той би обезщетил пострадалите. Доколкото отговорността на застрахователя произтича от факта на непозволеното увреждане, макар неговата отговорност да е договорна, той следва да заплати дължимото се обезщетение така, както би го заплатил делинквента.

             За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 432 ал.1 КЗ, задължение на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно кумулативното наличие на предвидените две законови предпоставки, а именно: деликт /със съответните предпоставки : извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина/, както и съществуването на валидно застрахователно правоотношение/ЗПО/ по договор за застраховка Гражданска отговорност/ГО/ между ответника-застраховател и делинквента с предмет автомобила, управляван от делинквента.  Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание.Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента  се предполага до доказване на противното.

             Не се спори, че отговорността на водача на влекач марка “Мерцедес Актрос” с ДКН 3160 ВК с прикачено полуремарке “Шварцмюлер Ц-серия” с  ДКН СВ 3653 ЕС  - Н. А. Д., причинител на ПТП е била застрахована при ответника по застраховка "Гражданска отговорност".

             От събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на МПС - влекач “Мерцедес Акрос” с ДКН 3160 ВК  по чл. 20 ал.2 ЗДвП, съгл. който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая се установява, че към момента на настъпване на ПТП, деликвентът Н. А. Д. определено не е изпълнил задълженията си по чл. 20 ал.2 ЗДвП и като краен резултат не е спрял преди да напусне пътното платно и е навлязъл в двора на ул. “…” № .., собственост на трети лица.

Въпросът за доказателствената сила на протокола за пътно-транспортно произшествие, е напълно изяснен в практиката на ВКС.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. /така Решение № 73/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.о., Решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т.о./

Т.е. протокола за ПТП е доказателство, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение.

Материалната доказателствена сила може да бъде оборена, но при съблюдаване процедурата по чл. 193 ГПК и успешно проведено доказване. Възраженията срещу протокола, не могат да бъдат приравнени на оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК. По своето естество оспорването истинността на този документ е предявяване на инцидентен установителен иск по този въпрос и протокола следва да бъде изрично оспорен, за да се открие производство по чл. 193 ГПК. Доказателствената сила на протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. В резултат на ПТП е разрушил изцяло намиращия се в имота масивен гараж, с площ 22кв.м., в който в момента на удара се е намирал лекия автомобил на ищците.

Материалната доказателствена сила на протокола не е оборена, не е и била предмет на оспорване/не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен този протокол/, не е открито производство по чл. 193 ГПК.

Проц. представител на ответника е и признал механизма на настъпилото ПТП.

              Установи се реализирането на имуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увредените лица.

       Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка ГО на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгл. което искът с пр. осн. 432 ал.1 КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

              На основание чл. 499 ал.2 /чл. 273, ал.2 КЗ/отм./ отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинени имуществени вреди е в размер на действителната стойност на вредата, дефинирана в чл. 400 ал.1 КЗ/чл. 203, ал.2 КЗ/отм./ и съответстваща на чл. 386 ал.2 КЗ /чл. 208, ал.3 КЗ/отм/. Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.

Действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените от застрахования разходни документи за извършен ремонт, а при липса на такива /както в случая, тъй като се касае за тотална щета/ – се определя от вещо лице. Това са и мотивите, изложени в Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., ТК. Решението е постановено по реда на чл. 290 ГПК и отразява консолидираната съдебна практика по въпроса.

Действителна пазарна стойност на автомобила на ищците към 06.05.2017г. – датата на ПТП, респ. увреждането е 2 813.00лв.

                По изложените съображения предявеният иск с пр. осн. чл. 432 ал.1 КЗ следва да се уважи изцяло за сумата от 2 813.00 лв.

                Доводът за липса на предпоставка за изплащане на обезщетение поради ненадлежна дерегистрацията на автомобила е неоснователен. Съгласно правилото на чл. 390, ал.1 КЗ, за да може да изисква изплащане на обезщетението, ползвателят на застрахователна услуга следва да представи на застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Установената съдебна практика (решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г., на ВКС, I т.о. и решение № 59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т.о.) свързва значението на това задължение само с поставянето на застрахователя в забава, но категорично отрича отчитането му като елемент на правопораждащия фактически състав. Съответно и в настоящия казус дерегистрацията следва да бъде отчетена само като условие за изискуемостта на обезщетението. Собствениците са извършили дерегистрацията на автомобила, но в хипотеза на доброволно снемане от отчет за съхранение в частен имот.  

Ответника е уведомен за тази дерегистрацията на процесния автомобил на 16.01.2019г. – със застрахователна претенция при ответника вх. № 714/16.01.2019г./ констатация на съда на гърба на лист 67 от делото/, поради което от тази дата - 16.01.2019г. на ищците се следват мораторни лихви.

       С оглед изхода на спора ответника следва следва да плати на ищците направените по делото разноски в размер по 120.00лв. – държавна такса, 100.00лв. – възнаграждение за в. лице и 320.00лв. – адвокатско възнаграждение. На ответника не се следват разноски по делото за възнаграждение за в. лице и юрисконсултско възнаграждение.

                                          Водим  от горното, съдът

 

                                                 Р Е Ш И

 

       ОСЪЖДА ЗД “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх” № 51 Д, да заплати на С.В.А. с ЕГН ********** *** и М.С. А с ЕГН ********** ***, сумата 2 813.00лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, вледствие възникнало на 06.05.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането на осн. чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 86 ал.1 ЗЗД               

             ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на С.В.А. с ЕГН ********** и М.С. А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 120.00лв. – държавна такса, 100.00лв. – възнаграждение за в. лице и 320.00лв. – адвокатско възнаграждение.

              Оставя без уважение искането на  ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* за присъждане на разноски по делото в размер на 300.00лв. - възнаграждение за в. лице и 150.00лв. - юрисконсултско възнаграждение.

              Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                    Районен съдия :