Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 232 23.06.2016 година гр. Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………........................пети граждански състав
на тринадесети юни………..………….
две хиляди и шестнадесета година
в публично съдебно заседание в състав :
Съдия : Анна Петкова
секретар ……………….П.Д. …….………...………………………
прокурор ……….…...Розалин Трендафилов…....................……………….......
като разгледа докладваното от ...... съдия Петкова…...…..................………….
гр. дело № 122 ............ по описа за 2016 год., …………...........…………, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от К.Г.М. и М.Г. ***
чрез упълномощен адвокат И. Г.И. от ХАК, с която се предявява иск с правно
основание чл. 336 и сл. от ГПК във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗЛС против П.Х.Д. ***. Ищците твърдят, че ответницата е сестра на
майка им. След кончината на близките си, ответницата останала сама и предвид
напреднала възраст и налични заболявания, не можела да се грижи сама за себе си
и за имуществото си, нямала правилна представа за действителността, имало
опасност да стане жертва на измама. С тези доводи се иска постановяване на
решение, с което ответницата да бъде поставена под пълно запрещение и да й бъде
назначен настойник, който да се грижи за интересите и имуществото й. В съдебно заседание
процесуалният представител на ищците – адв. И., поддържа иска и счита, че
ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.
В
законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от ответницата П.Х.Д..
Ответницата П.Х.Д. се явява лично в
с.з. След разясняване същността на съдебната процедура, нейното процесуално
качество и евентуални последици от уважаване/отхвърляне на иска ответницата показва,
че не разбира обясненото й от съда и не е способна да формира адекватно
становище по делото.
Представителят на ОП-Хасково дава
заключение за основателност на предявения иск и предлага същият да бъде уважен.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от извършените служебно от
съда справки в НБД „Население”, ищците са племенници на ответницата, тъй като П.Д.
е сестра на майка им. По този начин, последната попада в кръга на лицата,
очертан с разпоредбата на чл. 336 ал. 1 от ГПК, процесуално легитимирани да
водят иска по чл. 5 от ЗЛС.
Видно от представената и приета като
доказателство по делото етапна епикриза, издадена на 18.12.2015 година от
семеен лекар д-р Д. Ш. , П.Х.Д. има заболяване с диагноза „Друга съдова
деменция”, което протича със слухови и зрителни халюцинации, липса на
ориентация за място и лицето се нуждае от помощ при придвижване и представяне
пред административни органи.
От препис-извлечение от акт за смърт №
1/02.01.2012 година се установява, че синът на ответницата – И. Ж.И., е починал
на 01.01.2012 година от сърдечна и дихателна недостатъчност.
В съдебно заседание, на основание
чл. 337 ал.1 от ГПК, съдът изслуша ответницата лично. Състоянието й е
относително спокойно, но няма съзнание и преценка за заболяването си. Настоява,
че не живее при племенниците си в град Димитровград, а в дома си в село
Партизанин, че синът й И. вече се е завърнал от работа в чужбина, вече е при
нея и те се грижат един за друг. По тези съображения счита, че няма нужда от
настойник и заявява, че не знае защо племенниците й са завели това дело. Отрича
да е била прегледана от вещото лице д-р М., като заявява, че не познава този
лекар. По време на разпита на св. Я.Г. прекъсва процесуалното действие, като
протестира, че не е погребала сина си, тъй като „те” скрили това обстоятелство
от нея. Освен това твърди, че си има и друго дете – „момченце, малък Ванчо”.
Отрича да познава и съседа й – св. И.Д.. В хода на устните състезания
ответницата прави изявление, че няма нищо общо със съда, има си син и „той да
живее вътре”.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Я.Х.Г. е сестра на ответницата. Твърди, че след като синът на П.Д. е
починал преди четири години, тя останала сама. Тъй като имала нужда от грижи,
преди 6 месеца ищците я прибрали при себе си в град Димитровград. От тогава
ответницата живеела при тях, без прекъсване, но не го съзнавала. Мислела, че си
е в с. Партизанин и молила св. Г. да я заведе „до тях”. Когато излизали, обаче,
всеки път с изненада установявала, че това е град, а не село. Ответницата
забравяла дори елементарните битови обстоятелства – като хранене, обличане,
личен тоалет. Св. Я.Г. обяснява, че погребението на сина на ответницата се
състояло в присъствие на последната, но тя не го помнила и твърдяла, че смъртта
на сина й била скрита от нея. От показанията на св. И.Б.Д. става ясно, че той е
дългогодишен съсед на ответницата и семейството й, по времето, когато те са
живеели в град Димитровград. Свидетелят обяснява, че след смъртта на сина и
съпруга й, П.Д. останала да живее в апартамента сама, като племенницата й К.
идвала да се грижи за нея. Сега, вече от 6 месеца, ответницата живеела в дома
на племенницата си, тъй като била напълно неспособна да се грижи за своите
работи, за жилището си.
За правилно изясняване на делото от
фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-психиатрична експертиза,
чието заключение съдът възприема изцяло като пълно, компетентно и обективно.
Според в.л. М., ответницата страда от съдова деменция от глобарен тип, с
прогресиращ ход на протичане. Състоянието й е трайно и необратимо, Поради
заболяването си не може да се грижи сама за своите работи и интереси. Съдовата
деменция е довела до невъзможност ответницата да се грижи за себе си и за
своите работи. В устния си доклад в с.з. вещото лице допълва, че наличното
заболяване у ответницата е с глобарен и погресиращ характер и води до пълен
разпад на ядрото на личността.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЛС под запрещение се поставя лице,
което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи.
Следователно, за да допусне поставянето под такова запрещение съдът следва да
установи от една страна, че са налице медицинските данни за това /т. нар.
медицински критерий/, а именно, че лицето страда от душевна болест или
слабоумие и от друга страна, че то не е в състояние да съзнава смисъла и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, т. е. да се грижи за своите работи
- /т. нар. юридически критерий/.
След като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, давайки приоритет на
заключението на вещото лице М. - компетентно и безпристрастно, съобразено с
медицинската документация по делото и дадено след извършен непосредствен
преглед на П.Д., а освен това след преценка на отговорите и поведението на
ответницата, възприети от съда в изпълнение на изричната процедура за
разглеждане на исковете с правно основание чл. 5 ЗЛС и задължителните указания
дадени в ППВС № 5/79 г., настоящият състав на съда приема, че при ответницата Д.
е налице такова тежко състояние (глобарна деменция с прогресиращ ход на
протичане и водеща до пълен разпад на личността), при което се нарушават нейните
умения и функциониране като цяло. Това обосновава извода за нейна пълна
недееспособност да може да се грижи за своите работи и оттам - за наличието на предпоставките както на
медицинския, така и на юридическия критерий за поставяне под пълно запрещение.
Съдът приема, че констатираната
при ответницата форма на заболяването „деменция” е вид "слабоумие". Същественото
е, че при нея се наблюдава не само забавяне на мисловния процес, но тя вече има
когнитивни нарушения, а това са болестни нарушения на паметовите възможности и
на вниманието. От съда, по реда на чл. 337 ал. 1 ГПК, а и от вещото лице при психиатричния преглед
на ответницата, са проведени разговори с нея, но само част от отговорите и
поведението й могат да се приемат като адекватни. Тя има известна възможност за
общо разбиране, но е напълно дезориентирана относно време и социални събития,
от които проличава, че страдат психиката и уменията на ответницата, налице е
затруднено съобразяване при нови и по - сложни обстоятелства и е невъзможна
изцяло правилната преценка на обстановката. От гласните доказателства се
установява, че здравословното състояние на ответницата вече не й позволява да
взема решения при обикновени житейски ситуации и да се справя с ежедневните си
нужди, да се самообслужва, да сключва обикновени дребни сделки за задоволяване
на текущите си нужди и да разполага с пенсията си. Т.е. тя не е състояние
напълно сама да се грижи за себе си и не може да разбира напълно свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си. Засегнато е социалното
й функциониране и ответницата изцяло е зависима от подкрепата на близките й, в
това число при извършване на правни сделки, разпореждане с имущество, както и
от непосредствен контрол и съдействие на близък, с който да живее, за да може
да се следи покриването на елементарните й нужди като хранене и бит. Вещото
лице посочи, че прогнозата на заболяването "деменция" е
неблагоприятна, хронична и прогресираща до пълен разпад на ядрото на личността.
От тук съдът стига до извода, че
е налице пълна неспособност на ответницата да преценява и защитава личните и
имуществените си интереси. Предвид което е необходимо, за опазване на
интересите й, да бъде поставена под пълно запрещение и да бъде учредено настойничество
по отношение на нея. Това ще бъде в
единствено в интерес на ответницата Д., тъй като не може да накърни личността й,
а тъкмо обратното, представлява начин да получи безкористна помощ и подкрепа от
лице, на което ще бъде възложено настойничеството. Тук е необходимо да се
отбележи, че настойник ще бъде определен от органа по настойничество и
попечителството към Община – Димитровград, доколкото няма неотложност на случая
- положението на ответницата в момента не застрашава пряко интересите й. Ето
защо не е налице хипотезата, в която съдът може да назначи настойник
привременно (в какъвто смисъл е въведено искането с исковата молба).
След влизане в сила на настоящото
решение следва да бъде уведомен Органът по настойничеството при Община-Димитровград
за назначаване на настойник.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П.Х.Д. с ЕГН *********,***.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на органа по настойничество при Община Димитровград
за изпълнение на процедурата по чл. 153 и сл. от СК.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: