РЕШЕНИЕ № 260086
гр. Враца, 18.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. МАГДАЛЕНА
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря М. Ценова,
като разгледа докладваното от съдия Досов в. гр. дело № 3
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 463/23.05.2019 год. по гр.дело №742/2019 год.
Районен съд-Враца е уважил предявените от Д.И.А., с ЕГН ********** *** срещу
"Офис-България"ООД - гр.Враца, с ЕИК ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр.
чл. 225, ал. 2 от КТ за признаване на уволнението на основание чл. 328, ал. 1,
т.2, пр.2-ро от КТ, извършено със Заповед №5/01.02.2019 год. на управителя на
"Офис-България" ООД - гр.Враца, за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "***“ в "Офис-България" ООД,
както и за заплащане на сумата от 9307.41 лева, представляваща обезщетение за
времето от 02.02.2019 год. до 09.05.2019 год., през което ищцата е
работила на по-нископлатена работа при
друг работодател, като искът по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225, ал.2 от КТ е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 17648.40 лева и за
периода от 10.05.2019 год. до 02.08.2019 год.
Със същото решение съдът е уважил частично и
предявения от ищцата А. иск с правно основание чл.245,ал.1 и ал.2 във вр с чл.128, т.2 от КТ год., като е осъдил
ответника "Офис-България"ООД - гр.Враца да й заплати сумата от 10659.16 лева,
представляваща дължимо и неизплатено основно и допълнително трудово
възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и
януари 2019 г., ведно със законната лихва от 26.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. За разликата над уважения размер от 10659.16 лв. до пълния
предявен размер от 14466.23 лв. този иск
е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Офис-България" ООД - гр. Враца
да
заплати на Д.И.А. *** сумата от 1101.67 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съответни на уважената част от исковете.
Осъдил е на
основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.И.А. *** да заплати на "Офис-България"ООД-гр.Враца сумата от 275.92 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съответни на отхвърлената
част от исковете.
Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК "Офис-България"- гр.Враца да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Враца сумата от 898.66 лева, представляваща държавна такса за образуване
на делото, както и сумата от 161.75 лева - изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, и двете суми съразмерно с
уважената част от исковете.
Постановил е на
основание чл.242,ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудово възнаграждение и
обезщетение по КТ.
С Допълнително решение №597 от 02.07.2019 год. по същото
дело на РС- Враца и на основание чл.250 от ГПК е допълнено Решение №463/23.05.2019
год., като обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.2 от КТ в
размер на 9307.41 лева е присъдено ведно със законната лихва,считано от
подаване на исковата молба - 26.02.2019 год., до окончателното му изплащане.
С допълнително решение №794/04.10.2019 год. по същото
дело и на основание чл.250 от ГПК е допълнено Решение №463/23.05.2019 год.,
като на основание чл.224,ал.1 от КТ "Офис-България"ООД -
гр.Враца, с ЕИК *** е осъдено да заплати на Д.И.А. ***, с ЕГН ********** сумата
от 4392.82 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 30 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 26.02.2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
Постановено е на
основание чл.242,ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение
по чл.224,ал.1 от КТ
Със същото допълнително решение №794/04.10.2019 год. и
на основание чл.78,ал.6 от ГПК "Офис-България"- гр.Враца е осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Враца сумата от
175.71 лева, представляваща държавна такса по
иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.
Съставът на РС-Враца не се е произнесъл по предявения
между същите страни иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на
сумата от 3221.40 лева, представляваща обезщетение за неспазване срока на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.Приел е, че този иск
е предявен като евентуален и при отмяна
на уволнението не дължи произнасяне по
него.
Решение №463/23.05.2019 год. е обжалвано и
от ищцата, и от ответника. Допълнително решение
№794/04.10.2019 год. не е
обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Ищцата Д. А. обжалва решение №463/23.05.2019 год. в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание
чл.
чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.2 от КТ
за разликата над 9307.41 лева до пълния
предявен размер от 17648.40 лева, както и в частта,с която е отхвърлен искът с
правно основание чл.220,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок
на предизвестие в размер на 3221.40 лева.
Не оспорва извода на РС-Враца,че обезщетението по
чл.344,ал.1,т.3 от КТ може да бъде присъдено само за изтекъл период, но
поддържа,че продължава да работи на по-ниско платена работа при друг
работодател и при изтекъл в рамките на въззивното производство шестмесечен срок
има право на обезщетение в пълния заявен размер и за периода от 02.02.2019 год.
до 02.08.2019 год.
Ищцата иска решението да бъде отменено в частта, с която
искът й с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.2 от КТ е
отхвърлен, съответно този иск да бъде уважен чрез присъждане на цялата
претендирана сума, ведно със законна лихва.
Поддържа искането си за присъждане на обезщетение по
чл.220,ал.1,т.1 от КТ в размер на 3221.40 лева в условията на евентуалност.
В срока по чл.263 от ГПК ответникът пред РС-Враца "Офис-България" ООД - гр.Враца не е депозирал отговор по въззивната жалба на ищцата А..
Ответникът "Офис-България"ООД - гр.Враца обжалва решение №463/23.05.2019 год. в частите, с които са уважени исковете с правно
основание чл.344, ал.1,т.1,т.2 и т.3 във вр.с чл.225,ал.2 от КТ, в частта,с
която частично е уважен искът с правно основание чл. чл.245,ал.1 и ал.2 във вр с чл.128, т.2 от КТ, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски. Жалбата е много
подробна, а изложените в нея
доводи касаят изключително неоснователността на иска с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 КТ, съответно
неправилността на правните изводи на първоинстанционния съд за основателност на
този иск. Жалбоподателят намира, че при прекратяване
на трудовото првоотношение са спазени
всички законови изисквания. Налице е реално съкращение на щата, извършено с акт
на компетентен орган, като преди прекратяване на трудовото правоотношение е
извършен законосъобразен подбор по реда на чл.329,ал.1 от КТ. Оспорва решението
и в частта,с която частично е уважен искът с правно основание чл. чл.245,ал.1 и
ал.2 във вр с чл.128, т.2 от КТ, като счита,че този иск е акцесорен и следва да бъде
отхвърлен при липсата на основания за уважаване на главния иск. Допълнително
сочи, че претендираните от ищцата суми са на база неподписан от нея анекс,
който първоинстанционният съд е отказал да кредитира.
Иска решение №463/23.05.2019 год. да бъде отменено в обжалваните от него части,
съответно исковете отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК ищцата пред РС-Враца Д.А. е депозирала отговор, в който също подробно мотивира становище за
неоснователност на въззивната жалба на ответника "Офис-България" ООД - гр. Враца.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивника-ищец,
редовно уведомена, се явява лично и с адв. А., която поддържа въззивната жалба
с направените в нея оплаквания и искания.
Въззивникът-ответник, редовно уведомен, се представляват
в откритото съдебно заседание по делото от управителя И.Д. и адв. Я., които
също поддържат въззивната жалба.
В хода на съдебното дирене пред въззивния съд бяха
представени и приети като доказателство по делото, след извършена служебна
констатация, заверено фотокопие от извадка на стр. 16 от трудова книжка № 13,
серия Р № 447365 и удостоверение изх. № 999/27.01.2020 г. от „Амаран България“
ООД.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по предявени обективно съединени искове, а именно:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 5/01.02.2019 г. на
управителя на ответното дружество и отмяна на същата заповед като
незаконосъобразна;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата
на заемана от преди уволнението длъжност „***“;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на
обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа, следствие на
незаконно уволнение, в размер на 17648,40 лева, представляващо разликата между
трудовото възнаграждение, което ищцата би получила от трудовото си
правоотношение с работодателя и полученото по-ниско трудово правоотношение при
друг работодател за периода от 02.02.2019 г. до 02.08.2019 г.;
- иск по чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ за изплащане на
основно и допълнително трудово възнаграждение в общ брутен размер 14466,23
лева, дължимо за м. 09, 10, 11 и 12.2018 г. и м. 01.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.02.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата;
- евентуален иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от
4392,82 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 30 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 26.02.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- евентуален иск по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от
3221,40 лева, представляваща обезщетение за неспазване на срока за предизвестие
при прекратяването на трудовото правоотношение.
В исковата молба ищцата подържа, че е работила по трудово правоотношение, основано на безсрочен трудов договор с ответника „ОФИС-България“
ООД. Посочва, че трудовото правоотношение датира от 02.10.2006 г., когато е
подписан трудов договор № 2/02.10.2006 г. на основание чл. 111 КТ, по силата на
който ищцата е заемала длъжността „***“, за което имала и длъжностна
характеристика. Заявява, че на следващата година е сключен нов трудов договор -
трудов договор № 3/16.07.2007 г. с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ -
безсрочен. Твърди, че през годините са сключвани няколко допълнителни
споразумения, последното от които е споразумение № 4/01.06.2014 г. към трудов
договор № 111/02.10.2006 г., с което ищцата е назначена на длъжност „***“, но
това споразумение не е подписано от нея, нито е била изготвена и връчена
длъжностна характеристика за тази нова длъжност. Посочва, че със заповед №
1/30.01.2019 г. на управителя на дружеството на основание чл. 141, ал. 1, т. 1,
2 и 7 ТЗ управителят прави промени в щатното разписание „с цел оптимизиране на
дружеството“, както следва - съкращава 1 бр. щат от две налични на длъжността „***“,
считано от 01.02.2019 г. Заявява, че на основание чл. 329, ал. 1 КТ е извършен
подбор, обективиран в протокол за извършен подбор № 2/01.02.2019 г., в който са
изложени неверни обстоятелства относно недостатъчната квалификация на ищцата.
Твърди, че с предизвестие № 4/01.02.2019 г. е била уведомена , че трудовото й
правоотношение се прекратява, без да бъде спазен срокът на предизвестие, за
което ще й бъде начислено съответното обезщетение, за което прекратяване и на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ била издадена и заповед № 5/01.02.2019 г. Ищцата
счита, че така извършеното уволнение и заповедта са незаконни. Като основание
за това посочва, че не съществува разлика в трудовите функции на длъжността „***“
и длъжността „***“ и
че ответникът е следвало преди уволнението й да извърши подбор между всички
свои служители на двете длъжности. Поддържа, че в ответното дружество не е
изготвяно и приемано щатно разписание, че предвид невключването на служителите
на длъжност „***“ в подбора на практика не е извършван подбор до датата на
уволнението й, както и че в протокол № 2 от 01.02.2019 г. за извършен подбор са
отразени неверни обстоятелства, въз основа на които е направена неотговаряща на
действителността преценка, че ищцата работи по-зле от другия служител, включен
в подбора – С. В.. От своя страна подборът не бил извършен по предвидения за
това ред, тъй като не била посочена комисия, която да го извърши, не били
предварително посочени критериите за подбора, не били взети предвид всички
факти и обстоятелства от значение за точното му извършване, не било взето
необходимото решение на общото събрание на ответното търговско дружество за
съкращаване в щата. В подкрепа на твърденията си за добросъвестно и ефективно
изпълнение на служебните си задължения в ответното дружество ищцата е посочила,
че през октомври 2018 г. управителят на ответното дружество издал заповед да се
изплати на ищцата допълнително трудово възнаграждение в размер на
10 000,00 лв., като до датата на подаването на исковата молба същото не е
получено от ищцата. Изтъква се, че липсва разумен срок между извършването на
подбора (30.01.2019 г.) и издаването на заповедта за уволнение (01.02.2019 г.),
което опорочава уволнението. Като порок на заповедта се сочи, че с нея е
прекратен несъществуващ трудов договор - № 111 от 02.10.2006 г., като освен че
липсва трудов договор с такъв номер или номерът да е резултат от техническа
грешка, то счита, че действието на трудовия договор от 02.10.2006 г. между
страните е прекратено с двустранно подписания трудов договор от 16.07.2007 г.,
считано от датата на подписване на последния. След прекратяването на трудовото
й правоотношение с ответното дружество, на 06.02.2019 г. ищцата сключила трудов
договор с „Амарант България“ ООД, но на непълен работен ден и при по-ниско
трудово възнаграждение, от което претърпяла вреди. Твърди се още, че
работодателят не е изплатил в цялост дължимото й трудово възнаграждение за м.
септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и м. януари 2019 г.
В отговора си ответникът „Офис-България“ ООД гр. Враца е
оспорил предявените искове. Изложил е твърдения, че правото на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата е извършено законосъобразно на посоченото в
оспорената заповед правно основание и въз основа на предшестващи уволнението
действително съкращаване на щата, за което е взето решение на компетентен орган
и извършен подбор между служителите, изпълняващи сходни длъжности в
дружеството. Твърди, че е налице разлика в трудовите функции на длъжността „***“
и длъжността „***“, поради което в подбора не са включени служителите на
длъжност „***“; посоченият в заповедта трудов договор е именно този, въз основа
на който между страните е съществувало трудово правоотношение; при подбора е
прието, че ищцата преди постъпването си на работа не е имала трудов стаж в
областта на застраховането поради обстоятелството, че в дружеството не са
представени документи, включително трудовата книжка на ищцата, които да удостоверяват
такъв стаж; в ответното дружество са налични немалко застрахователни полици,
изготвени от ищцата, на които същата саморъчно е изписала името на мъжа си – Д.,
като клиентите по тези полици в рамките на последната година са престанали да
работят с ответното дружество, което според ответника сочи на връзка между тези
отбелязвания и преориентирането на съответните клиенти към други
застрахователни дружества. Оспорва се иска за заплащане на допълнително
възнаграждение в размер на 10 000,00 лв. с твърдения, че ищцата е
подписала ведомостта за съответния месец с признание, че тази сума й е
изплатена, както и с твърдения, че съгласно заповед от 27.11.2018 г. на
управителя на ответното дружество тази сума следва да бъде изплатена едва след
годишното счетоводно приключване и приемането от общото събрание на дружеството
на годишния финансов отчет на същото. Оспорват се и останалите претенции на
ищцата за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения по КТ.
С решението си първоинстанционният съд е признал за незаконно
уволнението на ищцата, отменил е заповедта за уволнение; възстановил я е на
заеманата от него длъжност от преди уволнението; на основание чл. 344, ал. 1
във връзка чл. 225, ал. 1 КТ е присъдил обезщетение за времето, през което е
останала без работа, в размер на 9307,41 лева, представляващо разликата между
трудовото възнаграждение, което ищцата би получила от трудовото си
правоотношение с работодателя и полученото по-ниско трудово правоотношение при
друг работодател за периода от 02.02.2019 г. до 09.05.2019 г., като е отхвърлил
иска до пълния претендиран размер от 17648,40 лева и за периода от 10.05.2019
г. - до 02.08.2019 г.; осъдил е ответникът да заплати на основание чл. 245, ал.
1 и ал. 2 във връзка с чл. 128, т. 2 КТ сумата от 10659,16 лева, представляваща
дължимо и неизплатено основно и допълнително трудово възнаграждение за м.
септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и м. януари 2019 г., като е
отхвърлил иска над този до пълния размер от 14466,23 лева. В тежест на страните
са възложени и сторените по делото разноски.
За да постанови този резултат решаващият състав, след
анализ на събраните по делото доказателства, е заключил, че ответникът, чиято е
тежестта на доказване в процеса, не е представил доказателства за наличието на причини,
обуславящи прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на соченото
основание. По-конкретно е приел, че не е надлежно формирана воля от органния
представител на предприятието за структурна промяна, тъй като не са налице
доказателства за наличието на договор за възлагане на управлението по чл. 137,
ал. 5 от ТЗ, сключен с И.Д., от който да се прецени доколко същият е бил
компетентния орган да вземе решение за съкращаване в щата на длъжности в
дружеството. Отделно е заключил, че ищцата не е подписвала трудов договор или
допълнително споразумение за длъжността „***“ и следователно съкращаването на
една щатна бройка за тази длъжност само по себе си не може да обуслови
законосъобразност на уволнението й. Като порок на уволнението е изтъкнато и обстоятелството,
че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 329, ал. 1 от КТ да
извърши подбор между всички служители със сходна трудово функция, а именно
тези, които заемат длъжност „***“ или „***“. С този мотив е счел уволнението и
заповедта, с която то е извършено, за незаконни и ги е отменил. По отношение на
искането за възстановяване на работа, съдът е приел, че трудовият договор е безсрочен,
и уважавайки главния иск, то следва да бъде уважен и акцесорния иск за
възстановяване на ищцата на заеманата от преди уволнението длъжност. Уважавайки
главния иск, съдът е стигнал до извода, че следва да бъдат уважени и
предявените обусловени от него обективно съединени искове за обезщетение.
По-конкретно за иска за заплащане на обезщетение за времето на принудителна
безработица, следствие на незаконното уволнение, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ първоинстанционният съд е приел за
установено от доказателствата по делото, че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата постъпила на работа при „Амарат България“ ООД, считано от
06.02.2019 г., получавайки основно месечно трудово възнаграждение в размер на
280,00 лева. Съобразявайки това обстоятелство и факта, че към датата на
съдебното дирене е изтекъл период само от пет месеца от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, на база приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза е присъдил обезщетение в размер на 9307,41 лева за периода 02.02.2019
г. - 09.05.2019 г., отхвърляйки иска за останалия период от 10.05.2019 г. - до 02.08.2019
г. и размер над тази сума до 17648,40 лева. По иска с правно основание чл. 245,
ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на основно и
допълнително трудово възнаграждение и отчитайки, че престираният труд е
възмезден, позовавайки се на изслушаното и прието по делото експертно
заключение, съдът е уважил иска, присъждайки нетния размер на обезщетението,
възлизащ в размер на 10659,16 лева. Доколкото не се е било сбъднало условието,
което да постави на разглеждане претенцията по чл. 224, ал. 1 във връзка с чл.
220, ал. 1 КТ, то съдът не се е произнесъл по нея.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на
другата страна и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № 2/02.10.2006 г. ищцата Д.А. е
назначена в ответното „Офис България“ ООД гр. Враца на длъжност „***“ за
неопределено време и на пълен работен ден с основно месечно трудово
възнаграждение от 160,00 лева.
На ищцата е връчена срещу подпис на 02.10.2008 г.
длъжностна характеристика с описание на трудовите функции на заеманата длъжност,
видно от направеното върху същата отбелязване.
Представено е и допълнително споразумение № 3/01.05.2014
г., което не е подписано и от двете страни по трудовия договор и следователно
не е породило действие.
Видно от справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
(л. 34 от делото), ответното дружество е уведомило НАП на 02.06.2014 г., че
ищцата Д.И.А. и С. И. В. заемат в същото дружество длъжността „***“, като по
отношение на ищцата липсват данни въз основа на какво правоотношение е подадена
тази информация, доколкото представените по делото документи от трудовото досие
на ищцата, подписани и от двете страни по трудовия договор, съдържат уговорки
единствено за длъжността „***“.
Представено е длъжностно щатно разписание на ответното
дружество, валидно към 26.01.2018 г., предвиждащо 2 щатни бройки за „***“,
едната от които към онзи момент заемана от ищцата, и 3 щатни бройки за „***“.
Със заповед № 1 от 30.01.2019 г. на управителя на
ответното търговско дружество е съкратен
един щат от двата налични такива за длъжността „***“ в „Офис България“ ООД и е
предвидено да се извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, както и да се извърши
прекратяване на трудовото правоотношение с определения за прекратяване служител
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Представен е протокол № 2/01.02.2019 г. за подбор,
извършен лично от управителя на ответното дружество И.Д..
На 01.02.2019 г. на ищцата е връчено предизвестие №
4/01.02.2019 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Със заповед № 5/01.02.2019 г. на управителя на „Офис
България“ ООД И.Д. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Д.А. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване в щата. Заповедта е
връчена на ищцата срещу подпис на 01.02.2019 г.
Уволнението на ищцата е отразено в длъжностно щатно
разписание на ответното дружество, валидно към 01.02.2019 г.
Видно от дружествен договор на „Офис България“ ООД и от
съдържанието на Търговския регистър, ищцата Д.А. е съдружник в същото търговско
дружество както преди, така и след уволнението й.
Представени са 3 заповеди на управителя на ответника,
съответно от 17.04.2018 г., от 30.08.2018 г. и от 02.10.2018 г., с които е
разпоредено да се заплати на ищцата допълнително трудово възнаграждение в общ
размер на 25 000,00 лв. за месеците април, юли и септември 2018 г.
Видно от заверен препис от трудова книжка на ищцата,
уведомление до НАП (л. 129-134 от делото) и трудов договор от 06.02.2019 г. (л.
56) ищцата след прекратяването на трудовото й правоотношение с оспорената
заповед работи в „Амарант България“ ООД гр. София с ЕИК *** на длъжност „***“ с
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 280,00 лв., като и
към датата на приключване на съдебното дирене заема същата длъжност.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че общият размер на
начислената чиста сума за трудови възнаграждения (основни и допълнителни),
дължими от ответното дружество на ищцата за периода от месец септември 2018 г.
до месец януари 2019 г. е в размер на 20 659,16 лв. За същия период на
ищцата е изплатена обща сума за трудови възнаграждения в размер на
10 000,00 лв. Дължимото и неизплатено на ищцата основно и допълнително
трудово възнаграждение в нетен размер, след приспадане на дължимите от
работодателя данъци и осигуровки, за периода от месец септември 2018 г. до
месец януари 2019 г., е сума в размер на 10 659,16 лв. Начислените като
дължими на ищцата суми са надлежно осчетоводени от ответното дружество.
Дължимото от ответника на ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ за периода от месец февруари до месец юли 2019 г. е в размер
на 17 543,33 лв. Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер
на 4 392,82 лв., а дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ възлиза
на 3 221,40 лв. За периода от 2009 г. до 2013 г. на ищцата е превеждано
трудово възнаграждение по банков път, за периода от 2014 г. до месец септември
2018 г. – в брой, а след месец септември 2018 г. – отново по банков път.
Експертното заключение следва да бъде взето предвид, доколкото е изготвено от
компетентно лице, след проверка на наличните по делото документи и преглед на
документацията при ответника и не е оспорено от страните по делото.
От показанията на разпитания по делото свидетел - С. В. в
относимата им към делото част и приети като обективно и добросъвестно дадени,
се установява, че е извършван подбор, преди който в офиса работели петима
човека, а след уволнението на ищцата – четирима, като всички служители извършвали
една и съща работа, тъй като всички имало достъп до ползваните от ответното
дружество електронни системи и имали право да сключват застраховки. В
останалата част, а именно касаеща личната оценка на свидетеля за влошената
работа на ищцата и поведението на съпруга й не следва да се взимат предвид, тъй
като не са подкрепени от други доказателства и почиват на заинтересованост,
предвид качеството на свидетеля като служител при ответното дружество.
Като доказателство пред въззивния съд се прие и заверено
фотокопие на извадка на стр. 16 от трудова книжка № 13, серия Р № 447365 на
трудовата книжка на ищцата, след извършена от съда служебна констатация с
представената в оригинал трудова книжка. При тази констатация се установи както
идентичност на записванията в трудовата книжка и в представеното фотокопие,
така и обстоятелството, че последното записване е от дата 07.02.2019 г.,
съгласно което работодател е „Амаранд България“ ООД с договорено трудово
възнаграждение от 280,00 лева. Прието като доказателство по делото е и
удостоверение изх. № 999/27.01.2020 г. от „Амаранд България“ ООД, от което е
видно, че на ищцата са изплатени трудови възнаграждения за периода от м. 05 до
м. 08.2019 г. включително.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително.
Произнасянето на съда съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и съдебният акт са допуситими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е частично неправилно,
по следните съображения:
По жалбата на „Офис България“ ООД:
Предмет на проверка по тази жалба е решение № 463/23.05.2019 год., постановено по посоченото по-горе гражданско дело, в
частите, с които са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ, в частта, с която частично е уважен искът
с правно основание чл. 245, ал. 1 и ал. 2 във вр с чл. 128, т. 2 КТ,
както и в частта, с която е осъден да заплати разноски.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Спорното тук е дали работодателят надлежно е упражнил
потестативното си право да прекрати трудовия договор с ищцата, извършвайки
законосъобразен подбор по смисъла на чл. 329 КТ и спазвайки предвидената в
закона процедурата.
Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството
или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре.
При тълкуването на закона (чл. 329, във вр.с чл. 328, ал.
1, т. 2, предл. 2 КТ) с оглед конкретните обстоятелства по настоящото дело,
следва да се изхожда от трайно застъпеното в практиката на съдилищата принципно
положение, че работодателят е задължен да упражни правото си на подбор тогава,
когато се съкращават една или повече, но не всички от няколко еднородни
(еднакви или подобни, сходни) длъжности (щатни бройки). В тези случаи подборът
е задължителен, тъй като работодателят неизбежно следва да извърши преценка -
именно да подбере съобразно двата императивно установени икономически критерия
в чл. 329 КТ, кои от работниците или служителите, осъществяващи еднакви или
сходни трудови функции, да остави на работа на несъкратените щатни бройки и кои
от тях да уволни – според броя на съкратените щатни бройки. В този смисъл е решение
№ 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г.
По делото е установено сходство в трудовите функции на
служителите при ответното дружество, независимо от различното наименование на
тяхната длъжност, като на работодателя са били дадени указания, че в негова
доказателствена тежест е да установи, че е направил подбор по критериите на чл.
329 КТ, каквито по делото не са представени. При тези мотиви съдът намира, че
законността на подбора е останала недоказана, което сочи на порок при
извършване на процесното уволнение.
Действително лицето И.Д. е управител на ответното
дружество, което се установява от доказателствата по делото, а съобразно
разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/ разполага с правомощията да организира и
ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото
събрание. Въпреки това обаче съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 7 ТЗ общото
събрание взема решения по трудови и социални въпроси след изслушване на
становището на представителя на персонала на дружеството. Такова решение в
случая липсва, поради което изводите на първоинстанционния съд се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, а направеното в този смисъл възражение е
неоснователно.
Споделен от настоящата съдебна инстанция е и изводът на
първоинстанционният съд, че уволнението е незаконно и затова, че ищцата не е
подписвала трудов договор или допълнително споразумение за длъжността „***“ и
следователно съкращаването на една щатна бройка за тази длъжност само по себе
си не може да обуслови законосъобразност на уволнението й. В подкрепа на
казаното е и обстоятелството, че по делото няма доказателства ищцата да е
заемала длъжността „***“. По делото е налице трудово договор от 02.10.2006 г.,
съгласно който длъжността на ищцата е „***“. Има сключено последващо
допълнително споразумение от 01.01.2007 г., подписано от двете страни, в което
е налице промяна само в размера на трудовото възнаграждение. По делото има
представен и друг трудов договор от 16.07.2007 г., но, въпреки че той не е
предмет на спора, в него също е посочена като длъжност на ищцата „***“, а
разликата е само в размера на трудовото възнаграждение. След този трудов
договор има сключено още едно допълнително споразумение от 01.01.2011 г., в
което отново промяната засяга само размера на трудовото възнаграждение. По
делото е налице и трето допълнително споразумение, което обаче не е подписано
от страните и съответно не е породило своето действие. Какви са причините за
неподписването на това споразумение и дължи ли се това на виновно противоправно
поведение на ищцата са обстоятелства, които, макар да не са част от предмета на
делото, не са доказани в процеса от твърдялата ги страна - жалбоподателят „Офис
България“ ООД. Това споразумение касае промяна размера на трудовото
правоотношение, като предвижда неговото увеличаване. Въпреки че споразумението
не може да се цени от съда, то не е пречка за приемане на по-голям размер на
трудовото възнаграждение на ищцата, тъй като последното обстоятелство и
фактическото получаване на по-голям и/или по-малък размер от уговорения в
трудовия договор подлежи на доказване с всички допустими доказателства от
страната, която твърди това обстоятелство, включително със справка за
осигурителен доход от НАП, каквато е представена и приета по делото. По тези
съображения направените в тази връзка възражение на жалбоподателят се явяват
неоснователни, а и недоказани, щом като не са представени други доказателства,
които да водят към извод за по-нисък размер на трудовото възнаграждение.
Основателността на главния иск предполага основателността
и на предявените заедно и обусловени от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и
т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ и по чл. 245, ал. 1 и ал. 2 във вр с чл. 128, т. 2 КТ.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2:
Както бе посочено по-горе, основателността на този иск
е обусловена от основателността на главния. Следва да се отбележи, че няма
данни по делото да са налице пречки за възстановяване на служителя на заеманата
от преди уволнението длъжност. Няма спор между страните отностно характера на
сключения между тях трудовия договор. Същият има характер на трудов договор за
неопределено време. Тези доводи обуславят извод за наличието на предпоставките
за уважаване и на този иск.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:
Предпоставките за уважаване на иска са вреди за ищеца за
не повече от шестмесечен период след незаконното уволнение, изразяващи се в
разликата между стойността на трудовото възнаграждение, получавано на
длъжността, заемана преди незаконното уволнение и длъжността, заемана при друг
работодател след уволнението, както и причинна връзка между уволнението и
вредите.
С оглед изложеното по-горе, че уволнението на въззивника,
извършено с оспорваната заповед, е незаконно, е налице първата предпоставка за
уважаване на иска.
Видно от заверен препис от трудова книжка на ищцата,
уведомление до НАП и трудов договор от
06.02.2019 г., ищцата след прекратяване на трудовото й правотношение с
оспорената заповед и до приключване на съдебното дирене по делото е работила в
„Амарант България“ ООД гр. София на длъжност „***“ с уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 280,00 лева, поради което за нея възникват
вреди в размер на разликата от този размер до получаваното основно и
допълнително трудово възнаграждение при ответното дружество. Към момента на
съдебното дирене първоинстанционният съд правилно е определил размера и периода
на припадащото се по този ред обезщетение, позовавайки се на приетата по делото
експертиза, поради което няма основание в тази обжалвана част този размер и
период да бъдат ревизирани. Възражението на жалбоподателя относно размера на
трудовото възнаграждение, което от своя страна обуславя и размера на
обезщетенията по този и следващия иск, бе разгледано по-горе, тъй като е
функционално свързано с друго възражение на жалбоподателя за липса на логическа
връзка в извода на съда за длъжността на ищцата и размера на възнаграждението
й, поради което не следва мотивите за отхвърлянето му да бъдат преповтаряни.
По иска по чл. 245, ал. 1 и ал. 2 във вр с чл. 128, т. 2 КТ:
Установено по делото е, че за претендирания период
страните са се намирали в трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.
242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а нормата на чл. 128, т. 2 КТ указва
задължението на работодателя да заплаща в срок, на работника/служителя,
уговореното трудово възнаграждение. При неизпълнение на това задължение от
страна на работодателя, за работника/служителя възниква право на иск за
заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на
парични средства или друго препятствие, не освобождават работодателя от
задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ, неизплатената част от трудовото
възнаграждение се дължи ведно със законната лихва. От приетото по делото
експертно заключение се доказа, че за месеците септември, октомври, ноември и
декември 2018 г. и януари 2019 г. не е заплатено в цялост полагащото се трудово
възнаграждение, като остатъкът възлиза в нетен размер на 10 659,16 лева.
Изложените мотиви дават основание жалбата на „Офис България“
ООД да се приеме за неоснователна, а решението в тези му обжалвани части да
бъде потвърдено.
По жалбата на Д.А.:
Предмет на проверка по тази жалба е решение
№463/23.05.2019 год., постановено по
посоченото по-горе гражданско дело, в частта, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 225, ал.2 КТ за разликата над 9307,41
лева до пълния предявен размер от 17648.40 лева, както и в частта,с която е
отхвърлен искът с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3221,40 лева.
Останалите оплаквания в жалбата, касаещи иска по чл. 245,
ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 128, т. 2 КТ са счетени като молба по чл. 250 ГПК, доколкото съдът не се е произнесъл по тях, а след постановяване на
допълнителното решение по този иск, няма депозирана в срок жалба срещу него,
поради което няма как да бъдат предмет на разглеждане в настоящото
производство.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.2 КТ
Както бе споменато по-горе предпоставките за уважаването
на този иск са вреди за ищеца за не повече от шестмесечен период след
незаконното уволнение, изразяващи се в разликата между стойността на трудовото
възнаграждение, получавано на длъжността, заемана преди незаконното уволнение и
длъжността, заемана при друг работодател след уволнението, както и причинна
връзка между уволнението и вредите. Прие се за установено в настоящия съдебен
акт, че тези предпоставки са налице, като спорен тук се явява само размерът на
обезщетението.
За определянето му, настоящият съдебен състав съобрази,
че първоинстанционното
решение към датата на постановяването му е правилно, но въззивната инстанция,
предвид събраните в хода на настоящото
производство доказателства, имащи характер на такива по чл.266, ал.2, т.2 ГПК,
и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
която изисква съдът да вземе предвид установените факти и след предявяване на иска, установи, че и след приключване
на устните състезания въззивникът продължава да
търпи вреди от незаконното уволнение, изразяващи
се в разликата между стойността на трудовото възнаграждение, получавано на
длъжността, заемана преди незаконното уволнение и длъжността, заемана при друг
работодател след уволнението, които следва да бъдат овъзмездени до края на исковия
период, за който те се претендират.
Установява се по делото, от представената справка за
осигурителен доход за социално осигуряване от НАП /л. 62/, че начисленият
месечен облагаем доход за последното брутно трудово възнаграждение е в размер
на 3221,40 лева. Този размер се потвърждава и от експертното заключение, в
чиято заключителна част /стр. 20/ е посочено, че брутното трудово
възнаграждение за м. януари 2019 г. е в размер на 3221,40 лева.
Тези обстоятелства дават основание и са база да бъде
определено дължимото по чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за остатъка от претендирания
период /явяващ се вече максималния по закон/ и размер, а именно за периода 10.05.2019
г. - 02.08.2019 г. в размер на 8340,99 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба - 26.02.2019 г., до
окончателното й изплащане.
По
иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ
Цитираната разпоредба предвижда, че страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
За разлика от обезщетението по чл.224, ал.1 КТ,което се
дължи винаги при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от
уважаването на иска за отмяната на уволнението, обезщетението по чл. 220,
ал. 1 КТ е в зависимост от изхода по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна
на уволнението. Доколкото последното е отменено, то такова обезщетение не се
дължи, а и не следва съдът да се произнася по предявеното за него искане, щом
като е заявено при условията на евентуалност, а условието - отхвърляне на иска,
не се е сбъднало.
По изложените мотиви въззивната жалба на Д.А. се явява частично основателна, поради което
решението в частта му, с която е отхвърлен искът по с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.2 КТ за разликата над 9307,41 лева до пълния предявен
размер от 17648.40 лева за периода от 10.05.2019 г. - 02.08.2019 г. следва да
бъде отменено, като се присъди за този период дължимото обезщетение в размер на
8340,99 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба - 26.02.2019 г., до окончателното й изплащане. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата има право на разноски.
Последната в срок е заявила претенцията си за присъждането им, представила е
доказателства за реалното им заплащане, лисва възражение за прекомерност,
поради което съобразно уважената част от иска /8340,99 лева/, обжалваемия
материален интерес /11562,39 лева/ и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът-въззивник
- „Офис България“ ООД, следва да бъде осъден да заплати на ищцата-въззивник - Д.А.,
сумата от 829,60 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата съдебна инстанция.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
въззивникът-ответник „Офис България“ ООД следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Враца държавна такса върху
уважената от въззивната инстанция част от иска по чл. 334, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 333,63 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 463/23.05.2019 г., постановено по гр. д. № 742/2019 г. по описа на
Районен съд - Враца В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения обективно съединен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 225, ал.2 КТ за присъждане на
обезщетение за разликата над 9307,41 лева до пълния предявен размер от 17648,40
лева за периода от 10.05.2019 г. - 02.08.2019 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА на
основание чл. 344, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ „Офис-България“ ООД с ЕИК ***, седалище гр. ***, да заплати на Д.И.А. с ЕГН ********** ***,
сумата от 8340,99 /осем хиляди
триста и четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за вредите,
понесени от оставането й без работа за
периода от 10.05.2019 г. до 02.08.2019 г., следствие на
незаконно уволнение, извършено със
заповед № 5/01.02.2019 г. на управителя на „Офис България“ ООД И.Д., и явяващо
се разликата между трудовото
възнаграждение, която ищцата би получила от трудовото си правоотношение с
работодателя и полученото по-ниско трудово възнаграждение при друг работодате, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба - 26.02.2019 г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Офис-България“ ООД с
ЕИК ***, седалище гр. ***, да заплати
на Д.И.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 829,60
/осемстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Офис-България“ ООД с
ЕИК ***, седалище гр. ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Враца държавна
такса в размер на 333,63 /триста
тридесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му обжалвана
част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2