РЕШЕНИЕ
№ 137
гр.
Монтана 4 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 28.02.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор НИНА БОРИСОВА, като разгледа
докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД
№ 25 по описа на АдмС Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от „П*** М” ЕООД, гр. М*** против Решение № 494 от 13.12.2019
г.по АН дело № 1786/2019 г. на Районен съд – М*** , с което е потвърдено НП №
12-001508/07.11.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. М*** . С издаденото НП на „П*** М” ЕООД, гр. С*** е наложено административно
наказание - „имуществена санкция”, за това че дружеството, в качеството си на
работодател е допуснало до работа лицето В*** И*** Д*** , назначен като
работник подръжка пътища, да полага труд като полага бордюри на улицата, без
необходимото безплатно работно облекло и лични предпазни средства /обувки/.
В касационната жалба
се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. При
издаване на Наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което то се явява незаконосъобразно, издадено при нарушаване
на материалния закон. Възразява и срещу преценката на първоинстанционния съд за
„маловажен случай". Доводите на съда, че извършеното нарушение, не е
„маловажен случай" са несъотносими към настоящия съдебен спор, обсъждат се
обстоятелства, които не са предмет на издаденото наказателно постановление. В
тази връзка, счита, че дори в конкретния случай да е извършено нарушение, то
представлява безспорно „маловажен случай" и наказващият орган е следвало
да реализира правомощията си по чл. 28 от ЗАНН като не наложи административно
наказание. Обжалваното наказателно постановление противоречи на материалните
разпоредби на закона, поради което моли същото да бъде отменено изцяло.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда” гр. М*** , чрез ст.юрк. Кръстева оспорва жалбата. Счита нарушението за
безспорно установено с оглед събраните писмени и гласни доказателства, които са
обсъдени от въззивния съд, който въз основа на тях е стигнал до верни правни
изводи. Моли да се постанови решение, с което се потвърди решението на РС М*** ,
като правилно и им се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП М*** дава заключение, че атакуваното решение на РС М*** е законосъобразно
и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд М*** , в качеството
си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като
съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди обжалваното НП
въззивният съд, приема, че фактическата обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, както и че се подкрепя от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства. Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. З от ЗАНН. Вьзраженията в жалбата касаят единствено
наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон, поради маловажност на случая. Отразяването на
обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и
наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. След извършване на служебна проверка, свързана със
законосъобразното провеждане на административнонаказателното производство, не
констатира пороци, които да нарушават правото на защита на наказаното
дружество, респ. да обусловят отмяна на издаденото НП на процесуално основание.
При наличните фактически данни и доказателствена съвкупност съдът намира, че от
обективна страна, със своето бездействие, „П*** - М" ЕООД е извършило административно
нарушение. От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна. Налице е грубо засягане на трудовото законодателство, свързано с
неосигуряване на безплатно работно облекло и лични предпазни средства, а липсата
на такива предполага възможност за настъпване на вредни последици за работника.
От дадените задължителни предписания се установява, че жалбоподателят е
допуснал и други нарушения свързани със
спазване на трудовото законодателство, поради което не може да се приеме, че
настоящото противоправно бездействие се отличава с ниска степен на обществена
опасност. По отношение на размера на наложеното наказание, то същият е съобразен
с тежестта на извършеното нарушение, както и със санкциониращата разпоредба на
чл. 413, ал. 2 от КТ, регламентираща
минимално наказание от 1500 лева, поради което наложеният размер не подлежи на
последващо редуциране.
Предмет на касационен контрол е
въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. В тази връзка настоящият
съдебен състав приема, че
първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното
решение.
В касационната жалба не се сочат
обстоятелства свързани с пороци на обжалваното съдебно решение, а изложените там
възражения са навеждани и във вьззивната жалба и са надлежно обсъдени от първоинстанционния
съд. Фактическата обстановка е
правилно установена от този съд, въз основа
на която са изведени обосновани и логични правни изводи, които изцяло се
споделят от настоящия състав, без да е необходимо тяхното преповтаряне в
настоящото решение и съобразно текста на чл. 221, ал. 1, във връзка с чл. 208 и
сл. от АПК.
За пълнота на изложението и по
отношение на възражението за маловажност на извършеното нарушение, следва да се
има предвид, че касаторът не установява наличието на обстоятелства, които да
отличават извършеното деяние от други подобни на него и които да обусловят
приложението на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка е налице единствено самостоятелно
твърдение за това.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението
за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, направеното
от ст.юрк. Кръстева искане за присъждане на разноските по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно, като същите
следва да се изплатят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" към Министъра на труда и социалната политика, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда".
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – М*** .
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 494 от 13.12.2019 г.по АН дело №
1786/2019 г. на Районен съд – М*** .
ОСЪЖДА „П***
М” ЕООД, гр. М*** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" към Министъра на труда и социалната политика юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.