№ 457
гр. Пазарджик , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200033 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СЛ. СТ. П. от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 36-0000874 от 17.12.2020 год. на директора на РД
”АА” - Пловдив, с което на основание чл.93в ал.17, т.1 от ЗАвП и за
нарушение на чл.36, §1, т.i от Регламент /ЕС/ 165/2014 е наложена глоба в
размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, като устно и
в писмени бележки излага съображения за нейната основателност.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна-АНО, редовно призован, не изпраща
представител, но изпраща писмено становище по съществото на спора, с
което иска НП да се потвърди.
1
Съдът провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, като взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.11.2020 година, около
14:10 часа в гр. Пазарджик, на ул.“Синитевска“ № 4, пред завод „Костал“ е
управлявал автобус „Неоплан“ с рег. № *** от категория М3, собственост на
„Х.“ АД-Пазарджик, като извършвал случаен превоз на пътници па маршрут
с.Мененкьово – гр.Ветрен – с.Звъничево – гр.Пазарджик с пътническа
ведомост за случаен превоз към пътен лист № 0-6774/0-6778 от 23.11.2020г.,
проформа фактура № 100000010120334/23.11.20г., с пътен лист №
6800/27.11.2020 година. Установено било, че водачът е извършил нарушение,
т.к. автобусът бил оборудван с аналогов тахограф, но горният не бил в
състояние да представи тахографски лист текущия ден за и листовете,
използвани от водача през предходните 28 дни.
Всичко това според отразеното в НП съставлявало нарушение на чл.93в
ал.17, т.1 от ЗАвП във вр. с чл.36, §1, т.i от Регламент /ЕС/ 165/2014, поради
което св. И.П. съставил АУАН против жалбоподателя.
Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 30.12.2020 година, а жалбата против него
била подадена чрез АНО на 05.01.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на св.П., обясненията на жалбоподателя и писмените доказателства приети по
делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че жалбата
е основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Основанието за отмяна на НП се свежда до това, че според настоящия
съдебен състав, вмененото административно нарушение не е било извършено.
На първо място следва да се каже, че от събраните по делото писмени
2
доказателства се изясни, че на процесната дата жалбоподателят не е
извършвал случаен, а специализиран превоз, доколкото е возел работници от
дома им до работното им място и обратно. Това не е бил еднократен превоз, а
ежедневно извършвана дейност по силата на договор за пътнически превоз от
20.08.2018г., сключен между работодателя на жалбоподателя – „Х.“ АД и
дружеството възложител на превоза – „К.“ ЕООД, по одобрени от
възложителя маршрути. В конкретния ден превозът е започнал от
с.Мененкьово през гр.Ветрен и е завършил в гр.Пазарджик, т.е. не
осъществяван по цялата маршрутна линия отразена в пътен лист №
6800/27.11.2020г. на страница първа. Тук е мястото да се посочи, че
разстоянието по цялата маршрутна линия описана на страница първа в пътния
лист е под 50 километра, а именно 44.9 километра, което може да бъде
установено при елементарна справка с интернет платформата „Гугъл Мапс“.
От официалното уведомително писмо от работодателя на жалбоподателя
/лист 69 от делото/ пък става ясно, че принципно шофьорът следва стриктно
маршрутът по пътния лист, но когато в някои от населените места няма да се
взимат работници през въпросния ден на превоза, т.к. не са на смяна в завода,
то тогава автобусът не преминава през всички населени места. На гърба на
въпросния пътен лист пък е отразено, че процесният превоз е бил осъществен
по маршрута с.Мененкьово – гр.Ветрен – гр.Пазарджик. Дължината на този
маршрут пък е 33.5 километра, което е видно от официалното уведомително
писмо от сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик.
При това положение е абсолютно основателно възражението на
пълномощника на жалбоподателя, развито в подробните писмени бележки, че
по отношение на конкретния превоз е налице изключението по чл.3, пар. 1, б.
"а" от Регламент 561/2006, при което изискванията на Регламент 165/2014 не
се прилагат, тъй като превозът е по маршрут, който не надвишава 50 км.
Разпоредбата на чл. 3, б. "а" от Регламент 561/2006 въвежда изключение за
приложението на нормите на регламента относно извършването на превоз с
превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на
въпросната линия не надвишава 50 километра. Цитираното изключение касае
редовните пътнически линии, чието определение по силата на препращащата
норма на чл. 4, б. "н" от Регламент 561/2006 се дава от член 2 от Регламент
(ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за
3
международен автобусен превоз на пътници. Съгласно § 1, т. 1. 1 на
цитирания текст, редовни превози са тези превози, които предвиждат превоз с
определена честота и по определени маршрути, като вземането или
оставянето на пътници става на предварително определени места за спиране.
Редовните превози са открити за всички, при условие на задължителна
резервация там, където е необходимо. По надолу в разпоредбата е дадена
характеристиката на специалните редовни превози, които са свързани с
превоза на определени категории пътници, като в чбл.2, § 1, т. 1.2, б. „а“ на
цитирания регламент изрично е посочено, че специалните редовни превози
включват
превоз на работници от и до дома и работното място. В тази връзка не е
случайно, че по силата на съображение № 24 от преамбюла на Регламент (ЕО)
№ 561/2006 е предвидено задължение за държавите-членки да определят
правила за превозни средства, използвани за превоз на пътници по редовна
линия, когато маршрутът не превишава 50 км, които да осигурят достатъчна
защита по отношение на допустимото време за управление и задължителните
почивки в работно време и извън него. Именно поради обстоятелството, че
тези превози са изключени от обхвата на приложение на регламента по силата
на чл. 3, б. "а", възниква необходимост от допълнително регламентиране от
държавите-членки. В настоящия случай водачът е извършвал превоз, попадащ
именно в цитираното изключение.
Една от целите на Регламент 561/2006г за да се гарантира най-вече дали
времето за управление и периодите на почивка се спазват надлежно в деня на
проверката и през предходните 28 дни предвижда въвеждането на данните
или чрез използване на стандартно записващо устройство /тахограф или
други записи/ и предвидената компетентност на контролните органи да
изискват такава информация / чл. 16/. Тахографите, изискуеми от Регламент
165/2014г се монтират и използват в превозни средства, регистрирани в
държава-членка, които се използват за автомобилен превоз на пътници или
товари и за които се прилага Регламент (ЕО) № 561/2006, т.е. приложното
поле изисква и приложимостта на последно посочения регламент. Дори с
оглед на въведените чрез Регламент 165/14 изменения в Регламент 561/2004,
нормата на чл. 3 от Регламент 561/2004 „Настоящият регламент не се прилага
към автомобилен превоз с:
4
а) превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът
на въпросната линия не надвишава 50 километра;“ не е изменяна.
Изложеното налага извода, че в случая с оглед на неприложимостта на
Регламент 561/2004г, поради изключението на чл. 3 б. „а“ и нормите чл. 36, §
1, т. i на Регламент 165/2014 / посочена за нарушена/ не намират приложение.
Поради всичко казано до тук обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то
бе направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева)
жалбоподателят е заплатил в брой на адвоката си. При това положение ИА
„АА“- София следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената агенция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП
във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“, а регионалната
дирекция, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото
решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към агенцията.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
страна на АНО в изпратеното по делото писмено становище, следва да се
каже, че е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производство, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
5
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В чл.7 ал.2,
т.2 от Наредбата пък е посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в
настоящия казус /1500 лева/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая горницата над 100
лева е 500 лева, а 7% от тази горница се равнява на 35 лева, т.е. минималното
възнаграждение е в размера на 335 лева. По-горе бе посочено, че
жалбоподателят в настоящото производство е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., т.е. съвсем малко над минимума, което
значи, че възнагражението не е прекомерно, още повече, че по делото бяха
проведени четири съдебни заседания с явяване на пълномощника на
жалбоподателя.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд, на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 36-0000874 от 17.12.2020 год. на директора на РД ”АА” -
Пловдив, с което на СЛ. СТ. П. от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ЕГН
**********, на основание чл.93в ал.17, т.1 от ЗАвП и за нарушение на чл.36,
§1, т.i от Регламент /ЕС/ 165/2014 е наложена глоба в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на СЛ. СТ. П. от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ЕГН
**********, разноски в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) -
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7