Решение по дело №988/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №215

16.10.2019г., гр.ПЛОВДИВ

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на 26.09.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

ПЕТКО МИНЕВ

 

при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа ВНЧХД № 988/2019г., докладвано от съдия Розалия Шейтанова, за да се произнесе, прецени следното:

 

Производство по реда на глава ХХІ от НПК

С Присъда № 87/19.03.2019г. по НЧХД № 2107/2018г., Районен съд-Пловдив, ХХ н.с., е признал подсъдимия Д.И.Н., за виновен в това, че на 30.03.2018г. в гр.С. на ул. ****е причинил на И.А.С. умишлено разстройство на здравето – контузия на главата, контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по лицето, както кръвонасядане в областта на гръдния кош  – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер 1000 лева. Подсъдимият е осъден на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД да заплати на И.А.С.  сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди в резултат на престъплението чл.130, ал. /не е посочена/ от НК. Има произнасяне по направените разноски и дължимата държавна такса.

Срещу присъдата, в законоустановеният срок, е постъпила въззивна  жалба от подс.Д.Н., чрез неговия защитник адв.Т.К., които я намират за неправилна, незаконосъобразна и несправедлива и настояват за отмяната й, последвана от оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за приложение института на реторсията, с намален размер на обезщетението в гражданската част. Твърди се, че по делото не са събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимия, а част от доказателствата – свидетелските показания на св.С. са характеризирани като ненадеждни. В допълнение към въззивната жалба се излагат съображения в подкрепа на заявеното искане.   

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от защитника.  

Повереникът на частния тъжител – адв.Д.З., изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли атакуваната с нея присъда на районния съд, да бъде потвърдена. Частният тъжител лично, също моли за оставяне в сила на обжалваната присъда.

        Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция, правилността на постановената присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, констатира следното:

Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:

Разгледана е частна тъжба, подадена от И.А.С. против Д.И.Н. за това, че на 30.03.2018 г. в гр. С., ул. ****, Д.И.Н. е причинил на И.А.С. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по лицето, както и кръвонасядане в областта на гръдния кош – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Разгледан е и предявеният от страна на И.С.А. граждански иск срещу подсъдимия Д.И.Н. за сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, неимуществени вреди.

Частният тъжител И.А.С. е роден на *** ***. Подсъдимият  Д.И.Н. е роден на *** г. и живее на същия адрес, но в отделен вход -  ул. ****А.

Частният тъжител И.А.С. се познавал с Е. С. от дълги години. По настояване на близките на Е. С., частният тъжител и граждански ищец С. заживял в дома на С., която живеела сама и била вдовица, за да й помага.  Домът на С. се помещавал в къща, находяща се в гр.С., на ул. ****. Къщата се  състояла от два етажа със самостоятелни входове всеки един от тях. Единият вход бил предназначен за дома на С., а другия за този, обитаван от подсъдимия Н.. Подсъдимият живеел на втория етаж от къщата, а С. заедно с частния тъжител на първия етаж в същата къща. Докато С. живеел в дома на Е. С., двамата били подложени на музикален и шумов тормоз, причиняван от страна на подсъдимия Н.. Последният непрекъснато тропал, вдигал шум, понякога и в късните часове на деня, което пречело на С. и частния тъжител да живеят спокойно. Въпреки многократно отправяните от страна на С. към подсъдимия забележки, че двамата със С. са възрастни хора и имат нужда от спокойствие и тишина поне във времето, докато трябва да спят, подсъдимият не преустановявал това свое поведение.

Във връзка с това, С. и С. често се обръщали за съдействие към органите на МВР в гр.С.. Независимо от отправените предупреждения, включително от органите на реда, подсъдимият продължавал да вдига шум и да ги безпокои. Това довело до обтягане на отношенията между С. и Н..

На 30.11.2018 г. /подчертаването не е на районния съдия/, И.А.С. се намирал в дома на Е. С.. На същия ден той имал намерение да отиде до магазина, за да купи храна. До магазина частният тъжител се придвижвал или пеша или с колело. На този ден /подчертаването не е на районния съдия/ колелото му се намирало на стълбището. Той взел колелото и тръгнал да излиза от двора. На пътната врата, която се намирала непосредствено след стълбището и водела към улицата, С. излязъл и оставил колелото, за да затвори пътната врата. В това време подсъдимият Н. изскочил от неговия вход и без да каже каквото и да е на С., се нахвърлил срещу него, като го ударил с юмрук два-три пъти в лицето и го блъснал в стената. Вследствие на нанесените удари С. се облегнал на оградата и докато все още бил наведен, подсъдимият Н. започнал да го рита по тялото – в областта на корема и гърдите. След около няколко минути, след като С. се опомнил, той станал и посегнал към колелото. Тогава подсъдимият Н. отново дошъл при него, блъснал го и С., държейки колелото, паднал на земята заедно с колелото. С. се опитал да се защити, но безуспешно, подсъдимият бил млад и сравнително по-висок от него. Докато го нападал, Н. продължавал да отправя упреци към С., че последният няма работа в дома на С.. След това подсъдимият се прибрал в къщи. /подчертаването не е на районния съдия/.

За случилото се, С. се обърнал за съдействие към полицията. Било образувано досъдебно производство № 134/ 2018 г. по описа на РУП-С.. С постановление на РП-Пловдив от 29.08.2018 г. досъдебното производство било прекратено, като след събиране на всички относими доказателства по случая, наблюдаващия прокурор приел, че осъщественото от страна на Н. разкрива белезите на престъпление от частен характер, което се преследвало по тъжба на пострадалия. След изтичане на законоустановените срокове за обжалване Постановлението на РП-Пловдив влязло в законна сила.

Във връзка с причинените телесни увреждания се наложило С. да отиде на лекар, който след като извършил преглед, издал съдебномедицинско удостоверение, съгласно което, по отношение на С. били констатирани контузия на главата, контузия на гръдния кош, охлузване и кръвонасядане по лицето, кръвонасядане по гръдния кош.

За да приеме за установени така описаните факти, съдът е ползвал  показанията на свидетелите Е. Я. С., П. М. С., П.М. Д., частично показанията на свидетелите Р. П. З., А. М. П., С. Г. П., частично обясненията на подсъдимия, приобщените писмени доказателства, и изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза.

В конкретния случай е необходимо въззивната инстанция да пристъпи към възприемане на нови фактически положения, извлечени, както от наличните по делото доказателства, така и от събраните нови такива от въззивния съд, тъй като първоинстанционният съд е допуснал неяснота при излагането на фактите по причиняване на инкриминираното увреждане, описвайки последователност, която е накъсана и не дава ясна представа за развоя на събитията, напротив губи се момент по евентуално отдалечаване на подсъдимия от пострадалия, при възприето идване отново, не е посочено и как пострадалият се е опитал да се защити от нападението на подсъдимия – описанието, което въззивният съд намери за уместно да подчертае в изложението по-горе, а освен това, при инкриминирана дата 30.03.2018г., районният съд е отнесъл всички приети от него за установени факти по инцидента, към датата 30.11.2018г., /също подчертана по-горе/ която не съответства на нито едно от приложените и анализирани доказателства /има данни и за конфликт през месец ноември 2018г, с приложено СМУ от 09.11.2018г., но този случай не е инкриминиран с частната тъжба, а и отново не съвпада с възприетата от съда дата 30.11.2018г./. Не на последно място, районният съд е интерпретирал неправилно заключението по СМЕ, като при дадено такова за характер на причинената телесна повреда – болки и страдания, без разстройство на здравето /по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/, съдът е приел, че вещото лице дава извод за наличие на признаците на телесно увреждане с разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, в съдебният си акт, посочил тази алинея само в наказателната част, а в гражданската оставил празно място след ал., навявайки съмнения дали се касае за ал.1 или не става въпрос за ал.2 на чл.130 от НК.

Ясно е, че въззивната инстанция има правомощия по приемане на нови фактически положения, и може да действа като втора по ред първа инстанция. Макар и пропуските на първоинстанционния съд да са сериозни, по силата на правомощията които има въззивния съд, те могат да бъдат отстранени, без да се нарушават правата на която и да било от двете страни. Това е така, тъй като датата на вмененото на подсъдимия деяние е ясно посочена в частната тъжба – 30.03.2018г., тя присъства и в приложените документи, съставени по повод инцидента, за нея са разпитвани свидетелите и самия подсъдим, именно тя е цитирана и в диспозитива на проверяваната присъда, поради което и с правилното й възприемане откъм фактическа страна едва във въззивното производство, няма да бъдат засегнати интересите на опонентите по спора. Последователното описване на фактите по възникналия на точната инкриминирана дата конфликт, е свързано с анализа на събраните и налични по делото доказателства, допълнени от показанията на разпитания във въззивното производство св.И. П., поради което това описване също няма да е изненада за страните, тъй като следва хронологията по съобщеното от разпитаните в съдебно заседание лица, съпоставено и с приобщените писмени доказателства и експертното заключение. Св.П. е бил посочен като присъстващ на мястото на инцидента още пред Районния съд от св.З., но не е бил призован. Възприемането на експертното заключение по СМЕ е обвързано от действителното му съдържание, неправилно интерпретирано от районния съд. Техническите неудачи с изписването на текста на престъплението, от което се приема да са причинени неимуществените вреди, също са остраними, включително и предвид взаимната обвързаност на диспозитива и мотивите на присъдата, тъй като в мотивите е посочено, че вредите се дължат за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

   След анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният състав на съда приема, че конфликта, довел до образуване на наказателното производство е възникнал на 30.03.2018г., а не както е приел районния съд – на 30.11.2018г. Събитията на инкриминираната дата – 30.03.2018г. са се случили в следната последователност:

  Частният тъжител излязъл от жилището на св.Е. С. в гр.С., в което живеел и той, около 17.00ч., за да напазарува. На улицата, пред входната врата на това жилище /установява се, че жилището на подсъдимия на същия адрес има отделен вход – от към улицата, а входа на св.С. е покрай стълбището/, тъжителят е забелязан от подс.Н., който се прибирал от работа. Последният се приближил към тъжителя и между двамата възникнал словесен конфликт на висок глас. Разправията била чута от св.Е. С., която погледнала навън, за да види какво става пред дома им, при което възприела подсъдимия да посяга и удря с ръце частния тъжител, като се опитвал и да го рита. Тъжителят се отбранявал също замахвайки с ръце, но въпреки това подсъдимият успял да му нанесе един удар с юмрук в областта на лицето, ритайки го веднъж и с крак в корема, след което отбраната на тъжителя довела до вкопчването на двамата. Виковете им били чути и от техен съсед – св.И. П., който излязъл от двора си и виждайки ги вкопчени един в друг - като всеки от тях правел опити да замахва с ръце към другия, тръгнал натам, за да ги раздели. Докато стигне до мястото на конфликта, подсъдимият и тъжителят се пуснали, но продължили да си викат. Св.П. им казал да преустановят спора си, но участниците в инцидента не му обърнали никакво внимание, при което той се оттеглил и се прибрал вкъщи, забелязвайки междувременно, че С. има драскотина на лицето си. Друга съседка - св.Р. З., също чула виковете на спорещите от двора си, чула и св.И. П. да задава въпроса „Какво правите вие бе?“, и погледнала през оградата да види какво става. Възприела как подсъдимият залита към улицата, а на известно разстояние от него се намирал и тъжителя – зачервен и афектиран. Подсъдимият също бил афектиран. Физически контакт между тях не възприела, напротив – подсъдимият се прибрал.

За случилото се, частният тъжител подал оплакване в полицията веднага след инцидента, където бил посъветван да се освидетелства, но тъй като било след края на работния ден в петък, той успял да направи това на следващия работен ден – понеделник, 02.04.2018г., когато посетил отделението по съдебна медицина към УМБАЛ „Св.Георги“ АД в гр.Пловдив. В деня на инцидента – 30.03.2018г., тъжителят потърсил помощ в Спешно отделение пак към посочената УМБАЛ, където бил прегледан в 21.24ч. и фиша за оказаната му спешна медицинска помощ бил предоставен на съдебния медик, който го освидетелствал на 02.04.2018г. В издаденото СМУ е отразено, че при прегледа на И.С. и от представената медицинска документация за спешната помощ, се установява контузия на главата; контузия на гръдния кош; охлузване и кръвонасядане по лицето; кръвонасядане по гръдния кош. С това са причинени болка и страдание без разстройство на здравето. Предвид това, и с оглед изложеното в частната тъжба, районният съдия е следвало да квалифицира вмененото на подсъдимия деяние по чл.130, ал.2 от НК и по този текст да даде ход на тъжбата. Квалифицирането на извършеното по чл.130, ал.1 от НК от съда, без да е имало данни за такова престъпление, усложнява процеса, но не до степен да затрудни защитата на подсъдимия, тъй като той е бил наясно с вменените факти, които недвусмислено сочат на по-леката алтернатива на чл.130 от НК, макар и тъжителя да е цитирал ал.1 от същия текст.

От заключението по изготвената и приета в съдебно заседание СМЕ, е видно, че при инцидента на 30.03.2018г., на тъжителя са причинени охлузване в областта на лявата скула, с размери 1.5/1 см.покрито с кафеникава коричка над нивото на околната кожа, около което има кръвонасядане с жълто-зеленикав цвят и кръвонасядане с подобна характеристика и с размери 5.5/3 см. в областта на лявата ребрена дъга, по средноключичната линия. Според вещото лице, в конкретния случай може да се приеме, че травматичните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по начин и време, така както се съобщава в тъжбата на И.С., а именно – при нанесен удар с юмрук по лицето и ритане с крак по гърдите отпред и вляво. Тези увреждания са причинили на тъжителя болка и страдание, без разстройство на здравето. В съдебно заседание вещото лице Ш. е разяснил, че нараняванията са причинени най-малко от два удара, като е възможно да има и повече – насложени на същото място.

Предвид това заключение, ясно е, че ако става въпрос за извършено престъпление против телесната неприкосновеност на тъжителя, то същото е по чл.130, ал.2 от НК, а не по чл.130, ал.1 от НК, както е приел районният съд.

Приемането на изложеното по-горе, става възможно в резултат на анализа на свидетелските показания на свидетелите Е. С., И. П. и Р. З., приложеното писмено СМУ, останалите писмени документи, изготвени по повод инцидента и заключението на СМЕ. Именно това са и относимите доказателства за разкриване на обективната истина по случая. Независимо от възраженията на защитата по повод годността на свидетелските показания на св.Е. С., въззивният състав на съда стигна до извод, че не съществуват съмнения в способността на тази свидетелка да дава достоверни показания, тъй като тя подробно и последователно е описала видяното от нея и съобщеното й впоследствие от тъжителя, дава информация и по останалите поставени й в съдебно заседание въпроси, при което независимо от констатациите в приложените епикризи за нея и обстоятелството, че се налага да ползва чужда помощ в домакинството си, то няма основание да се счита, че е възможно да не може да свидетелства. Тази свидетелка съобщава за удар с юмрук в лицето и ритник в корема, нанесени от подсъдимия на тъжителя, последния след прибирането си вкъщи също й разказал за случилото се, точно такива увреждания са констатирани при прегледа в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ АД късно вечерта на 30.03.2018г. и са отразени в съставения фиш, при прегледа от съдебния медик на 02.04.2018г. са констатирани увреждания в посочените две области, драскотина по лицето на тъжителя е видял и приближилият се към мястото на конфликта св.И. П., а заключението по СМЕ описва подробно констатациите по уврежданията в областта на лицето и корема, посочва и най-вероятния механизъм на причиняването им. Св.З. е чула само разправията, като излизайки навън възприела страните по спора на разстояние един от друг, но видимо афектирани.

Показанията на св.А. П. – баба на подсъдимия, са недостоверни, тъй като описания от нея вариант на стечение на обстоятелствата – тъжителя, който бил с колело, ударил подсъдимия под брадичката с юмрук, без подсъдимия да му посяга или отвръща, след което тъжителя паднал сам с колелото си, без да е бутан, а след изправянето си хвърлил тухла по гърба на подсъдимия, е в противоречие с описаните по-горе доказателства за обективно установените увреждания по частния тъжител и видяното от св.П.. По същата причина недостоверни са и обясненията на самия подсъдим, отричащ да е удрял тъжителя, както и дори да го е докосвал, при все че св.П. го вижда буквално вкопчен в пострадалия. Освен това, вещото лице по СМЕ изяснява, че уврежданията са в по-недостъпни места, при което трудно могат да се получат при падане. За колелото се установява, че е било подпряно на оградата на излизане от тъжителя от дома на св.С. и тъжителя не е бил на него или с него при разправията. Твърденията за нападение от страна на тъжителя към подсъдимия не се потвърждават, като липсват и каквито и да било обективни данни за настъпили по последния увреждания.

Св.П. С. дава показания за водени между страните полицейски преписки, но не разполага с конкретна информация за разследвания случай. Св.С. П. не съобщава данни, свързани с инцидента. Св.П. Д. потвърждава, че е издала СМУ на тъжителя.    

 При така събраните доказателства, се налага извода, че на инкриминираната дата, подсъдимият е нанесъл на тъжителя удар с юмрук в лицето и удар с крак в корема, с което му е причинил болка и страдание, като няма данни тъжителя да е отвръщал със същата по вид телесна повреда, което да налага прилагане на реторсия. Твърденията на бабата на подс.Н. за причинени при същия инцидент травми не се потвърждават нито от обективни свидетелски показания, нито от съставени по този повод медицински документи. Установено е, че характера на причинените увреждания съвпада с медикобиологичния признак на леката телесна повреда по ал.2 на чл.130 от НК – болки и страдания без разстройство на здравето. Това налага, атакуваната присъда да бъде изменена, като подсъдимия бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а за това по чл.130, ал.1 от НК, за което районният съд е водил делото – да бъде оправдан. Ще следва да се допълни и цифровото изписване на престъплението, от което са причинени неимуществени вреди, за които е присъдено обезщетение, а именно – ал.2 на чл.130, от НК.

При възприетата от въззивната инстанция правна квалификация на извършеното, прилагането на  института на освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание се явява правилно и законосъобразно. При определяне размера на административното наказание, в достатъчна степен са съобразени данните за личността на подсъдимия, имущественото му положение, извършеното от него, при което е наложено максимално справедливо и съответно на проявата административно наказание – абсолютния минимум по закон. Осъждането по гражданската претенция е съответно на конкретно претърпените вреди. Обезщетението е правилно определено, размера на претенцията, уважена в цялост, се явява съобразен с данните за конкретните болки и страдания преживени от тъжителя – в СМЕ подробно е обяснено, какво е причинено и как е протекъл възстановителния период. В този смисъл принципа на справедливостта при определяне на този вид обезщетения е спазен. При приемането на гражданския иск на тъжителя е допуснат пропуск – съдът го е приел освен за поисканата сума от 800 лева и за непоискана законна лихва, която обаче не присъдил с присъдата, при което корекции в тази насока не се налагат. Липсата на произнасяне по лихви в диспозитива на присъдата не поставя проблем, при положение, че иск за заплащане и на лихви не е бил предявяван изобщо.  Дължимата държавна такса правилно е определена на 50 лева /минимума по относимата тарифа за държавните такси/, като подсъдимия ще следва да заплати и 6 лева държавна такса за въззивно обжалване и съответно разглеждане на жалбата му, тъй като районния съд е пропуснал да събере тази такса. С оглед изхода на делото, подсъдимият ще следва да бъде осъден да заплати на тъжителя направените от последния разноски във въззивното производство в размер на 220 лева /толкова са отразени в договора за правна защита като договорени и изплатени/, независимо, че в списъка с разноски повереника е цитирал сумата от 200 лева.

С оглед изложеното, и след извършената проверка на обжалваната присъда в нейната цялост, при което не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната й, Пловдивският окръжен съд намери, че тя следва да се измени в посочените по-горе части, а в останалата част – да се потвърди.

Предвид изложеното и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК, съдът  

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 87/19.03.2019г. постановена по НЧХД № 2107/2018г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХ н.с., като ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Н., за виновен в това, че на 30.03.2018г. в гр.С. е причинил на И.А.С. контузия на главата, контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по лицето, както кръвонасядане в областта на гръдния кош довели до болка и страдание – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като го признава за НЕВИНЕН в това по същото време, на същото място и със същите увреждания, да е причинил на пострадалия умишлено разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА по така предявеното му с предаването на съд обвинение;

Допълва произнасянето по гражданския иск, като престъплението, в резултат на което са претърпени неимуществените вреди по присъденото обезщетение да се чете чл.130, ал.2 от НК;

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.Н. да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив, държавна такса за въззивно обжалване по наказателно дело от частен характер в размер на 6 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.Н. да заплати на частния тъжител И.А.С. направените от него разноски във въззивното производство в размер на 220 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: