№ 1400
гр. Пловдив , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203865 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 3475800, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. К. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, в допълнителни мотиви и в съдебно заседание се излагат
конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган
не е представена разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е
наличен единствено списък с намерени фишове, съгласно който обжалваният
фиш е връчен на 22.04.2021г. По делото е била изискана от ОДМВР-Пловдив
разписка за връчване на процесния фиш в срок до първото съдебно заседание
1
с указания, че при непредставяне на такава в дадения от съда срок, ще се
счете, че жалбата е подадена в срок. От въззиваемата страна не е представена
в срок разписка за връчване. С оглед гарантиране правата на жалбоподателя,
и доколкото по делото не е налична разписка, съдът приема, че обжалваният
фиш е бил връчен именно на 22.04.2021г., което не се оспорва от страните.
Жалбата е подадена на 27.04.2021г., поради което и същата се явява подадена
в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата се явява подадена от легитимирано
лице (наказаното за административното нарушение лице), против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 13.03.2020г. в 20,24 часа, в
гр. Пловдив, на бул. Санкт Петербург до № 1, посока бул. Кукленско шосе,
при разрешена скорост от 50 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от
измерената скорост, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена
наказуема скорост- 68 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 18 км/ч.
Като собственик/ползвател на МПС-то е посочен жалбоподателят Н. К. Г..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 71 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч,
установената от АНО скорост се явява в размер на 68 км/ч. От справката за
собственост на автомобила се установява, че собственик на процесното МПС
е жалбоподателят.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
2
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
3
В случая обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен не
поради липса на някое от горепосочените условия, а поради грешка в
процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. , като за наложената
глоба се издава фиш.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби
се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на
електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в
размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално
правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по
който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите
правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не
надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на
дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш,
а при оспорването на същия - съответно развиване на административно-
наказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от
административно-наказващия орган.
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39, ал. 2 ЗАНН. Така процесният фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се
4
явява незаконосъобразен.
Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд –
Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение № 2537
от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д.
№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в най-
новата практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от 21.10.2020
г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на Административен съд –
Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална
спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Решение
№ 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година - „Законосъобразният
ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление,а не чрез електронен фиш.“
и др.
Въз основа на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят.
Същият е претендирал заплащането на 300 лева за адвокатски хонорар
съгласно представения договор за правна защита от 16.06.2021г., видно от
който сумата е била изплатена в брой. В случая е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав
намира за неоснователно. Действително делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, която да предполага уговарянето на
адвокатски хонорар във висок размер. Същевременно така уговореният
хонорар в размер на 300 лв. между жалбоподателя и защитника е минимално
предвиденият в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на
забраната на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и под страх от ангажиране
на дисциплинарна отговорност по чл. 132, т. 5 от Закона за адвокатурата,
адвокатът не би следвало да уговаря по-ниско възнаграждение от минимално
предвиденото. В случая процесуалното представителство се е изразило както
в депозирането на жалба и допълнителни мотиви към нея, така и в явяване в
5
съдебно заседание и релевиране на доказателствени искания. Поради това,
както и с оглед обстоятелството, че процесният хонорар се явява в
минимално предвидения размер, следва претенцията за заплащене на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение да бъде уважена в пълен
размер.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3475800, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. К. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Н. К. Г., ЕГН **********
сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6