Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.02.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на първи
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 569/2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
на И.Й.Л. с ЕГН ********** ***, за поставяне под пълно запрещение на осн.чл.5 ал.1 от ЗЛС на неговата майка Л.Б.Л. с ЕГН **********,
живуща на същия адрес.Ищецът твърди,че през последните няколко години
психичното здраве на майка му започнало да се влошава.Станала агресивна, раздразнителна
и подозрителна, вдигала безпричинно скандали на съпругата и дъщеря му, нощем
вдигала шум.Няколко пъти се изгубвала,не можела да се прибере, не помнела за
какво е излязла.След смъртта на баща му през 2016г. станала тревожна и плачела
често.Била диагностицирана с „дементен
синдром“ ,за който вземала лекарства, но без подобрение.При хоспитализацията и
през 2017г. за соматично заболяване се държала агресивно с персонала е
пациенти.Била поставена диагноза „дементен синдром, лакуларна към глобарна деменция“ и „корова
атрофия“.Поради психическото си състояние не можела да се грижи за себе си и
интересите си.В с.з. на 01.02.2017г. ищецът прави искане за назначаване на
временен попечител на осн.чл.337, ал.2 ГПК.
Особеният представител на ответницата
дава становище за поставяне под ограничено запрещение.
Представителят на СОП прокурор К.
дава становище за уважаване на иска и поставяне на ответницата под пълно
запрещение.
Съдът доби лични впечатления от ответницата
в с.з. на 01.02.2017г. и установи,че е спокойна,знае името и адреса си, познава сина
си,разбира,че е в съдебната палата, но не знае защо, бърка точната си
възраст,но отговаря почти точно на въпроса кога е починал съпруга й,осъзнава
,че е остаряла и „не съм същия човек“, „не съм станала ненормална, но не съм
същия човек“;разбира въпросите и отговаря адекватно на данните по делото
относно ежедневния и живот и обкръжение.Сама казва,че е започнала да
става“неадекватна“, трудно решава дали да излезе, трудно й е да отиде до
магазина, за да напазарува.Затруднява се да отговори на по-сложни
въпроси.Казва,че се разбира добре с ищеца, той се занимава с всичките й дела и
получава пенсията й.Не желае да се вземат решения относно живота и имуществото
й, както и относно местоживеенето и начина, по който да се полагат грижи за нея,без
нейно съгласие“Искам и аз да имам право на решение“.
Представени са 3 броя епикризи от гастроентерологично
отделение в Първа МБАЛ-С., за хоспитализации през 2017г.,от които се установява,че има
множество соматични заболявания, но единствената диагноза, касаеща
душевното й състояние, е „депресивен синдром“; отбелязано е,че е проведена
консултация с невролог,който не установява „отпадна неврологична симтоматика“ , но пациентката била“възбудена“, което според
невролога било „психотична реакция“.Според епикризата от 08.07.2017г. при консултация с невролог била
установена „корова атрофия“.Представено е документ от
д-р М.от 31.08.2017г., на бланка за „направление“, „който да послужи пред
съдебните власти“, с описание на поведението на ответницата със съдържание,
подобно на описаното в исковата молба, и с твърдение, че е било проведено
лечение с антидепресанти като не се посочват нито
медикаментите,нито количествата и периодите на приемането им.При положение, че
не се представят рецепти,рецептурни книжки,амбулаторни
листове и пр.,съдът не следва да изгради убеждението си върху този документ.
Съдебно-психиатричната експертиза
установява,че ответницата е психомоторно спокойна,в ясно съзнание, отзовава се
на поканата за преглед. Има силно нарушена концентрация и превключваемост
на вниманието,забавен мисловен процес,тежки нарушения на паметта, упадък на
интелекта „в рамките на умерена към тежка деменция“.Настъпилите
нарушения са трайни и необратими.Вещото лице не обсъжда никакви конкретни данни
за проведено медикаментозно лечение, повтаря твърденията в горепосоченото
„медицинско направление“.
Свидетелката В.,обслужваща ответницата чрез
специализирана агенция по време на обед/около половин час/ през последните 5-6
месеца установява,че според нейните наблюдения ответницата има нужда от помощ
да й се приготви и сервира храната,да и
бъдат дадени предварително подготвените лекарства. Свидетелката установява,че
ответницата общувала спокойно на нормални житейски теми и не се оплаквала от
ищеца и семейството му, но била разстроена след кратките посещения на другия й
син.В битово отношение не можела да се оправи сама „на сто процента“,затова
понякога се налагало да я посещава и в други часове през деня.Често забравяла и
имало моменти,когато не знаела къде се намира, дори веднъж не могла да познае
блока си.
При съвкупната преценка на данните по
делото съдът достига до извода,че ответницата страда от когнитивен дефицит и
нарушения на паметта поради напредналата си възраст,които й пречат да се грижи
за работите си и да взема сложни решения, да защитава интересите си без
подкрепата на доверено лице.Няма убедителни доказателства,че страда от инволутивна психоза или тежко органично увреждане на
мозъка/според данните в епикризите и експертизата не
е прекарала инсулт, нито има данни за клинична инфекция на ЦНС;липсват данни за
черепно-мозъчни травми, а се касае за „хронична мозъчно-съдова болест“.От
личните си впечатления съдът достига до извода,че ответницата няма тежки
личностни промени,комуникативна е, съзнава състоянието си, има доверие в
близките си и не се съпротивлява на усилията им да се грижат за нея. Ето защо
налице са условията за поставяне под ограничено запрещение съгласно чл.5, ал.2
ЗЛС-„Пълнолетните с такива
страдания,чието състояние не е така тежко,за да бъдат поставени под пълно
запрещение,се поставят под ограничено запрещение“.Ответницата живее със
семейството на малкия си син и проявява кооперативност,приема
да бъде подпомагана.Съгласно чл.12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с
увреждания /КПХУ- ДВ бр.37/2012г./,приложима като част от вътрешното ни
право,хората с увреждания/психически ,интелектуални и физически според дефинитивната
норма на чл.1/ имат правоспособност и дееспособност, поради което
ограничаването на правния им статут в обема на пълното запрещение е във
фундаментално противоречие с принципите на КПХУ.Институтът на ограниченото
запрещение има предназначение да осигури възможност на лицата с психични и
интелектуални увреждания да упражняват правата си и да защитават интересите си
чрез мерки на защита и подкрепа,обезпечаващи личния избор на лицето според
неговите желания и предпочитания.Те нямат за цел да ограничат ненужно
възможността им да упражняват правата си чрез лични действия.Съгласно чл.3 от
КПХУ общият принцип е зачитане на вътрешно присъщото
достойнство,самостоятелността на индивида,включително свободата на личен избор
и неговата независимост.От друга страна,Конвенцията признава по смисъла на
чл.1, ал.2 положението,че лицата с трайна физическа,психическа, интелектуална и
сетивна недостатъчност могат да бъдат възпрепятствани от състоянието си да
участват пълноценно, ефективно и равноправно в обществото и да упражняват
правата си без необходимата подкрепа, а така също да станат жертви на
злоупотреба от недобронамерени лица.Тъй като нормативната уредба все още не е
напълно хармонизирана с КПХУ, институтът на ограниченото запрещение може и
следва да бъде прилаган, но само с оглед защита на интересите на хората с
ментални увреждания и съобразно конкретните особености на всеки отделен
случай.По настоящото дело се установява,че ответницата, дори и независимо от
критериите на КПХУ, не следва да бъде поставена под пълно запрещение, тъй като
реалният й когнитивен дефицит и поведенчески отклонения съответстват на т.н.
„медицински“ и „юридически“ критерии на чл.5, ал.2 ЗЛС.Ето защо поставянето й
под ограничено запрещение би осигурило подкрепа при вземане на решения със
значителни последствия, изискващи сложна и обективна преценка.Съдът намира,че
не е налице необходимост от назначаване на временен попечител, тъй като реално
ответницата получава необходимата подкрепа в семейна среда .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на осн.чл.5, ал.2 ЗЛС Л.Б.Л. с ЕГН ********** с адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ искането за поставяне под
пълно запрещение на Л.Б.Л. както НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на
временен попечител на осн.чл.337,ал.2 ГПК на Л.Б.Л.
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила,заверен
препис от него да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството
при С. О., район „В. ,за учредяване на попечителство.
Съдия: