Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД - първи състав в публично
заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря: М.М.,
като разгледа АНД № 414/2019 г. по описа на ПРС, първи
състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
ЗЖ-30/30.10.2019г., издадено от д-р З.Х.Д.– Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните Варна, с което на М.П.М., ЕГН ********** с адрес: *** е
било наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на основание чл.
417, ал. 1 от ЗВМД.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и наложеното наказание се явява явно
несправедливо, поради което е иска неговата отмяна. Твърди се, че същото е
издадено от некомпетентен орган при допуснати множество съществени и груби
нарушения на императивните законови разпоредби и при неизяснена фактическа
обстановка. Оспорва се изцяло описаната
фактическа обстановка.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на
храните - Варна, редовно и своевременно призована, се представлява от
юрисконсулт Е.Р.. В пледоарията си заявява, че желае наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна, РП-Варна, ТО-Провадия, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото
по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 12.08.2019г. в с.Х. общ.Провадия обл.Варна била
извършена физическа проверка на животновъден обект, собственост на М.п.М. ***,
при която било установено, че в обекта се отглеждат четири броя свине. Същите
се отглеждали в закрити помещения, като отделните категории били разделени с
метални прегради в отделни боксове. Свинете били в следните категории: четири
подрастващи прасета. Според въззивника, тези прасета били негова собственост.
Установено било, че всички налични прасета в обекта са
без индивидуални средства за идентификация, както и, че собственикът на свинете
в животновъдния обект не е извършил официална идентификация на животните, на
които не са изпълнени мерките по програма за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болести по животните и зоонози.
В следствие на горните констатации св. д-р Р. П.К. приел,
че въззивника не е изпълнил задължението си като собственик да извърши
официална идентификация и да съдейства за изпълнението на мерките по програмата
за официална идентификация и съдействие за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болестите по животните и зоонозите, за което съставил на
собственика на обекта акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
37/12.08.2019 г., който бил връчен и подписан от жалбоподателят на 20.08.2019г.
без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.
44 от ЗАНН, като въз основа на така съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
В хода на делото са представени: удостоверение
за регистрация на животновъден обект № 101/28116 от 11.09.2019 г. квитанция №
3204 от 13.08.2019 г.; фактура №
**********/13.08.2019 г.; договор за предоставяне на ветеринарномедицински
услуги от 17.12.2019 г.; становище с вх. № РД-9400-2510 ОТ 16.08.2019 г. амбулаторен лист № 9 от 13.01. 2020 г.;
разписка № 0400010055108919 от 03.12.2019 г. ведно с фактура; разписка №
0400010244627449 от 07.01.2020 г. ведно с фактура; разписка № 01000009736234680
от 03.10.2019 г. ведно с фактура; разписка № 040009908771683 от 06.11.2019 г.
ведно с фактура; разписка № 040009592278276 от 05.09.2019 г. ведно с фактура;
приложение към разписка № 0400009427734006 за фактура **********.**********;
приложение към разписка № 0400009427734006 за фактура **********.**********;
приложение към разписка № 0400009427734006 за фактура **********.**********;
извлечение от банка ДСК; отчет по сметка за периода от 01.08.2019 до 09.01.2020 г. длъжностна характеристика на
Р.К.актосъставител и длъжностната характеристика на Директора на областна
дирекция по безопасност на храните - Варна /ОДБХ/.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
от свидетелските показания на актосъставителя Р. П.К. и свидетеля по акта, св.К.Н.С.,
както и приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН и представените
в съдебно заседание доказателства.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.
313 и чл.
314 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, настоящият състав на Провадийски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена
в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че в проверения на процесната дата обект находящ се в с. Х. общ.
Провадия, обл. Варна са били отглеждани 4 броя свине, които са били със
съответната официална идентификация.
Установява се от доказателствата по делото и че
собственик на проверявания обект е М.П.М.. Последният не се е ангажирал с
официалната идентификация на констатираните 4 на брой свине, като по този начин
не е съдействал за изпълнение на мерките по програмата за официална идентификация
и съдействие за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по
животните и зоонозите, което се потвърждава от разпита на актосъставителя и
свидетеля по акта и приложените по делото писмени доказателства.
Констатациите в АУАН и НП се потвърждават и от самият
собственик на животните, който не оспорва, че действително същите са били без
ушни марки, поради което е очевидно, че М.П.М. е осъществил състава на
вмененото му във вина административно нарушение.
Независимо от горното, съдът намира, че много общо и
формално са били обсъдени всички обстоятелства имащи значение за
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така както повеляват
разпоредбите на чл.
27 и чл.
53 от ЗАНН. Липсва конкретна мотивировка защо
административнонаказващият орган /АНО/ не приел случая за маловажен. При
получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване
със събраните доказателства и направените от нарушителя възражения, наказващият
орган е длъжен на първо място на основание чл.
53, ал. 1 ЗАНН, да извърши проверка дали не са налице условията за
прилагане на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, и едва след това, ако те не са налице, да издаде наказателното
постановление. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на НК на ВКС
преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на
случая по чл.
28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този казус,
макар и формално да е осъществен съставът на административното нарушение, с
оглед невисоката степен на обществена опасност на извършеното административно
нарушение, предвид липсата на настъпили вредни последици и останалите
установени в хода на производството обстоятелства, случая се явява маловажен и
според становището на съда не е следвало М.П.М. да бъде санкциониран, а е
трябвало да бъде предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложена глоба. Касае се за първо нарушение, което се
явява изолирано и инцидентно за жалбоподателя, като от него не са настъпили
никакви вредни последици. Отделно от това видно от материалите по делото се
касае само за четири животни.
Вино е от материалите по делото, че много скоро след
извършената проверка обекта е бил регистриран, като животновъден обект, за
което е било издадено удостоверение. Заплатени са били съответните такси.
Въззивника е сключил и договор за предоставяне на
ветеринарномедицински услуги от 17.12.2019г.
Видно от представените по делото доказателства,
въззивника е в недобро здравословно състояние и единствените доходи на него и
семейството му се формират от личните им пенсии.
Ето защо настоящата инстанция намира, че със започването
на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН е бил
постигнат целения от закона ефект да се въздейства върху нарушителя
предупредително в насока спазване императивните изисквания на закона.
Жалбоподателят веднага е пристъпил към отстраняване на нарушението, като няма
данни да са настъпили други вредни последици, поради което и административната
санкция в случая не е била необходима. Съдът е на становище, че в конкретния
казус много по-ефективно за индивидуалната превенция спрямо санкционирания
собственик на селскостопански животни, би било именно приложението на чл.
28 от ЗАНН. В нарушение на процесуалните правила, без да бъдат
съобразени горепосочените обстоятелства, наказващият орган, макар и да е
определил административно наказание в минималния размер, е издал на практика
един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ-30/30.10.2019г.,
издадено от д-р З.Х.Д.– Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
Варна, с което на М.П.М., ЕГН ********** с адрес: *** е било наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл. 132, ал. 1, т. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на основание чл.
417, ал. 1 от ЗВМД.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Варна от страните в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: