Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.07.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стефанов,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 10 885/18 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ
за сумата от 100 000 лв, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 5 678 лв.
Ищецът К.М.К. твърди в исковата си молба, че на 25.06.2014
г. с постановление на СРП бил
привлечен като обвиняем и задържан за 24
часа в арестното помещение на в сградата на 6-то РУП
– СДВР. Твърди се, че на 03.06.2015 г. СРП внесла обвинителен акт в СРС за
престъпление по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от НК затова,
че на 24.06.2014 г. , в 20.00 часа, в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „*******,
пред ап. 54 ищецът се заканил с убийство на А.Н.И.. По повод внесения
обвинителен акт било образувано нохд 9323/2015 г. на
СРС, който с присъда от 31.03.2017 г. признал ищецът за невиновен по
повдигнатото обвинение. Присъдата била протестирана и
било образувано внохд 3410/2017 г. по описа на СГС,
който с решение 91/18.01.2018 г. потвърдил изцяло присъдата на СРС и същата
влязла в законна сила. Твърди се в исковата молба, че воденото срещу ищеца
наказателно производство му причинило сериозни душевни, емоционални и физически
страдания. Ищецът бил в добро общо здравословно състояние, имал добро
самочувствие и спокоен живот, а наказателното производство срещу него довело до
множество отрицателни промени в здравословен, емоционален, психологически,
личен, социален и професионален план. Твърди се, че задържането и отвеждането
му в ареста било извършено демонстративно, пред повече от 20 човека, ищецът бил
обвиняван и обиждан от органите на МВР, чул критични коментари, почувствал се
унизен и засрамен. В арестното помещение получил
хипертонична криза, задух и прималяване, получил шок и стрес, бил объркан и
уплашен. Твърди се, че било иззето личното му оръжие – газов пистолет, което
било необходимо за упражняване на професията му. За воденото наказателно
производство разбрали съседи и познати, което оказало негативно влияние върху
обществената оценка за личността на ищеца. Твърди се, че имал постоянни
притеснения, започнал да получава хипертонични кризи, усещал сърцебиене, имал
главоболие, прималяване, панически атаки, станал затворен и необщителен,
изпитвал чувство на отчаяние и безнадежност, нарушил
се сънят му, понижила се неговата работоспособност, чувствал се изтощен,
изпитвал притеснение за отношенията в семейството му. Твърди се, че на
21.10.2016 г., сутринта, ден, в който следвало да се яви в съдебно заседание
бил блъснат от лек автомобил и получил счупване на лъчева кост на дясната ръка,
охлузвания по тялото и оток на носа. През първата половина на 2017 г.
здравословното му състояние започнало да се влошава като през месец 05.2017 г.
се наложил прием в болнично заведение, където му били извършени хирургически
интервенции и бил поставен байпас на долен десен крайник, а впоследствие и
бедрена ампутация.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявения иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство. Заявено е и искане за присъждане
на сумата от 5 678 лв. – мораторна лихва за
периода от влизане в сила на присъдата на наказателния съд до предявяване на
настоящия иск, както и законна лихва върху главницата. Претендират се и
сторените в производството съдебни разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. С..
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена присъда от 31.03.2017 г.,
постановена по нохд 9323/2015 г. на СРС, НО, 122
състав, от която се установява, че К.М.К. е признат за невиновен в това, че на
24.06.2014 г., в 20.00 ч., в гр. София, на ул. „*******, пред ап. 54 се заканил
на А.Н.И. с убийство, като деянието е извършено чрез артикулиране с думите „Ще
те убия ма, ще те убия!“ както и чрез ползване и насочване към адресата на
заканата на газов пистолет и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му у Иванова и е оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Представено по делото е и решение № 91/18.01.2018 г. на
СГС, по внохд 3410/2017 г., от което се установява,
че със същото е потвърдена присъдата от 31.03.2017 г., постановена по нохд 9323/2015 г. на СРС, 122 състав. Решението е влязло в
сила на датата на неговото постановяване като необжалваемо,
което се установява и от положения щемпел върху него.
По делото е изслушана СМЕ, изготвена от вещото лице д-р А.Т.М..
Вещото лице е посочило, че К.К. е бил петкратно на
болнично лечение по повод тромбоза на хълбочна артерия и артерии на долните
крайници като в хода на лечението му е ампутиран десния крайник на ниво бедро и
е поставен байпас вляво. Посочено е, че при ищеца са описани придружаващи
заболявания – исхемична болест на сърцето, дислепидемия /метаболитно заболяване/, артериална
хипертония ІІ степен. Обоснован е извод в заключението, че операцията е
свързана с диагнозата дислипидемия, а като помагащ
фактор затова е тютюнопушене. Вещото лице е посочило, че практически не може да
се направи пряка причинно-следствена връзка между тези заболявания и започнато
на 25.06.2014 г. досъдебно производство.
Представен е и трудов договор № 042/15.12.2008 г., от
който се установява, че К.М.К. е бил в трудовоправно
отношение с „Е.Г.“ ЕООД на длъжност „пазач“ и същият е прекратен по взаимно
съгласие, видно от представената заповед за прекратяване на трудов договор №
6/01.03.2017 г., представена по делото.
В съдебно заседание на 13.05.2019 г. са събрани и
свидетелски показания чрез разпит на свидетелката Н.К.К.,
дъщеря на ищеца.
По настоящото дело е приложено и нохд
9323/2015 г. по описа на СРС, 122 състав.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата си
молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от НК. По
делото е представена присъда на СРС, НО, от която е видно, че ищецът е признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение. Представената присъда е влязла в
законна сила.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецъта претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди вследствие
на воденото срещу него наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетел, чийто
показания се кредитират при спазване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищеца наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди,
които по естеството си засягат здравословния статус, психическото и емоционално
равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот. За да
обоснове този извод, настоящият съдебен състав съобрази и съдебната практика на
ВКС, установена с решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО
на ВКС, съгласно която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи
върху честта и достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на
наказателно преследване. Аналогично разрешение е дадено и в решение №
480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС. Още повече, че
разпитания по делото свидетел установява факта на психически срив у ищеца
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищеца, периода от време, в който по отношение на нея
е била приложена наказателна репресия – 3 години и 6 месеца, водено срещу него
наказателно производство /в досъдебна и съдебна фаза /, предприетата срещу него
мярка на неотклонение – „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение – за
извършване на престъпление, притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, доколкото предвиденото в НК наказание за такова
деяние се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години, с оглед съдебната
практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто
ГО. На следващо място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според
стандарта на живот, за да
не се превърне
в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени
от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да
ги посочи в исковата молба и безспорно да ги
докаже. В настоящия случай ищецът е изложил твърдения, че е останал без работа респ. е получил тежка увреда на здравословния си статус. Тези обстоятелства
подлежат при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Същият е
ангажирал писмени доказателства – сключен трудов договор респ. доказателства досежно факта на неговото прекратяване. Соченото правно
основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 325 т.1 от КТ, а именно по
взаимно съгласие не дава основание на настоящия съдебен състав да обоснове
извод относно наличие на пряка причинно-следствена връзка между прекратения
трудов договор и воденото срещу ищеца наказателно производство. Такава причинна
връзка не може да се обоснове и по повод заявените твърдения за тежка увреда на здравословното му състояние, изразяваща се в
ампутация на долен крайник с оглед изводите на вещото лице по СМЕ. Настоящият
съдебен състав не може да обоснове и причинна връзка между воденото наказателно
производство и обстоятелството, че ищецът е претърпял пътно-транспортно
произшествие, съобразно обстоятелствената част на исковата молба, довело до
травматична увреда на горния му крайник. Изложените
твърдения за принудителното му задържане от органите на МВР, факта на
полицейска регистрация и неблагоприятните условия в следствения арест довели до
неблагоприятни изживявания у ищеца са насочени срещу ненадлежен ответник,
доколкото същите са относими към действията на
органите на МВР, а не на Прокуратурата.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 5 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на
ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
Ответникът дължи обезщетение на ищеца в размер на доказаните неимуществени
вреди, както и законна лихва от
датата на увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се
дължат върху размера на обезщетението,
защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита
в забава без покана, т.е. от
датата на увреждането. В този
случай присъждането на законната лихва
е последица от уважаването на главния иск като размерът на законната лихва
ще подлежи на установяване в изпълнителното производство.
В настоящото производство обаче ищецът е заявил
самостоятелна претенция за мораторна лихва за периода
от датата на влизане в сила на присъдата на наказателния съд до датата на
завеждане на исковата молба по настоящото дело в съда. Не съществува пречка ищецът да предяви
като самостоятелен иск обезщетение в размер на законната
лихва по чл.86 ЗЗД, като в този случай съдът ще бъде сезиран
с два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне
по всеки един от тях
с решението, като силата на присъдено
нещо ще се
разпростира и върху притезанието по двата иска. Обезщетението за
забава, от датата на деликта
до датата на предявяване на иска, ще
бъде определено по размер и ще
подлежи на изпълнение така както е установено от съда в съдебното
решение. В този смисъл е определение
406/15.07.2009 г. на ВКС, Първо ТО по ч.т.д. 300/2009 г. Доколкото ищецът е
навел тази претенция като самостоятелен иск и при спазване правилото на чл. 162
от ГПК същият е основателен за сумата от 283, 34 лв. като за горницата до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост
е датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен
т.е. 18.01.2018 г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса, поради което на ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ респ.
припадащата се част от заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска. Припадащата се част от него с оглед уважената част от
исковете възлиза на 185, 68 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “*****на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на К.М.К., ЕГН **********,*** – адв.
М.П. сумата от 5 000 /пет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на водено срещу него наказателно производство по нохд
9323/2015 г. по описа на СРС, 122 състав, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.08.2018 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът
за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 283, 34 лв. – мораторна лихва върху
присъдената главница за периода 18.01.2018 г. – 09.08.2018 г. като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 5 678 лв. като
неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 195, 68 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ :