МОТИВИ/към решение № 126/17.10.2019
г. по а. н. дело № 251/2019г.
Обвинение против А.Ф.О.,***, роден
на *** г., в
това, че от м.
октомври 2017 г. до 23.04.2019 г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да
е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст-с Р. Ангелова Ц. /родена
на *** г./ от гр. Велинград, с което от обективна и субективна страна е осъществил състав
престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият А.Ф.О. не дава
обяснения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следното от фактическа страна:
Досъдебното производство е образувано и
водено срещу А.Ф.О. -
роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, работи, живущ ***, с ЕГН ********** за това, че от
м. октомври 2017 г. до 23.04.2019 г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без
да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – Р.А.Ц. /родена на *** г./ от гр. Велинград, с което от обективна и субективна
страна е осъществил състав на
престъпление по чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в хода на разследването
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че обв. О. и свид. Р.Ц. заживели заедно на семейни начала през м. октомври 2017 г., когато
св. Ц. е била на 14 години, в дома на
О. ***. Обв. А.О. и свид. Р.Ц. нямат сключен граждански брак. Към момента на
извършване на деянието, обвиняемият е знаел, че Цимпарeва няма навършени 16 години.
Обвиняемият
О. в проведеното съдебно заседание се възползва от правото си по чл. 55 НК да
не дава обяснения.
В подкрепа на обвинителната теза са показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели-пострадалата, нейната майка и
социалния работник от „Отдел закрила на детето“ при ДСП гр. Велинград св. И.Т..
Пострадалата Р.А.Ц. установи, че с А.О. се събрали
да живеят като семейство през октомври 2017 г., когато е била на 14 години. Твърди,
че още тогава му е съобщила действителната
си възраст и към този моменти той е имал ясна представа за това
обстоятелство. От октомври 2017 г., до момента двамата живеят съвместно в дома
на О. *** и от съжителството имат родено дете А.Ц.Ц., което не е
припознато от биологичния баща.
Свидетелката А.Ц., майка на пострадалата, установява, че съжителството между обвиняемия О. и нейната
дъщеря е започнало от м. октомври 2017 г. и че от тогава те живеят заедно в
неговия дом. По това време дъщеря й е била на 14 години. И към момента това съжителство продължавало. От
начало реагирала отрицателно на тази проява, предупредила и двамата, че предвид
ранната възраст на момичето трябва да прекратят съжителството си, но по-късно
се примирила.
Свидетелят Т., социален работник, установява, че по повод
получено уведомително писмо от отдел „Социална закрила“ при ДСП гр. Велинград
за депозирано заявление от непълнолетната Р.А.Ц. за отпускане на семейна помощ
за дете и извършено социално проучване, е констатирано съжителство на
непълнолетната с обвиняемия, започнало в края на 2017 г. Предприети са посещения в дома на О., където двамата се
установили да живеят. На някои от тях е
присъствал и обвиняемия, като е консултиран за отговорността, която носи.
Съдът счита, че след направения анализ на
събрания доказателствен материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК и от
показанията на разпитаните свидетели Р.Ц., А.Ц. и И.Т. се установи по несъмнен начин
участието на обв.О. в изпълнителната деятелност от обективна и субективна
страна-авторството на деянието и
виновното поведение, както и обстоятелствата, при които то е било осъществено.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, досежно главния факт от
предмета на доказването за съставомерността на деянието-че обв. О. е заживял на
съпружески начала без брак с лице ненавършило 16-годишна възраст.
От показанията на
разпитания по делото като свидетел-социален работник Т., дадени от позицията на
незаинтересованост от изхода на делото и като последица от прякото изпълнение
на служебните му задължения, се установяват обективните признаци от състава на
престъплението. За достоверността на
гласните доказателства съдът изхожда от тяхната съпоставка с останалия
доказателствен материал от една страна и от друга с тяхната убедителност, която
е последица от последователността и обективността на тези доказателства.
Показанията на социалния работник не се опровергават от останалия
доказателствен материал събран по делото досежно обстоятелството, че обв. О. е заживял на съпружески начала без
брак с лице ненавършило 16-годишна възраст. Показанията на останалите свидетели
са непротиворечиви, в частта относно обективната страна на престъплението. Установените
обстоятелства се подкрепят от дадените в
хода на съдебното дирене показания на
разпитаните свидетели. Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно от
обективна страна и доказателствата в
тази насока са категорични и последователни.
От представените
доказателства се установи и субективното отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното от
него деяние и към обществено опасните последици. Деецът е знаел фактическите
обстоятелства от състава на престъплението, а именно че пострадалата не е
навършила шестнадесет години по време, когато е заживял с нея. Този извод съдът обосновава след анализ на събрания доказателствен
материал. Свидетелските показания са непротиворечиви в тази част. По повод
предприетите мерки от „Отдел закрила на детето“ към „Дирекция социално
подпомагане“, съпроводени с посещения в дома на обвиняемия и проведени
разговори с него, същият е бил информиран за възрастта на Ц.. Данни за това
обстоятелство О. е получил по-рано от
самата пострадала и от нейната
майка. С поведението си по установяване на
съвместното съжителство с Ц., А.О. съзнателно е осъществил деянието, като то е
било негова непосредствена цел. Това говори за наличието на пряк умисъл при
извършване престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
С оглед на горното съдът
намира, че обв. А.Ф.О. *** от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК , а именно:
- от м.
октомври 2017 г. до 23.04.2019 г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да
е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – с Р.А.Ц. ***, поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по делото, събрани по
предвидения в НПК ред в съвкупност от фактическа и правна страна се установи по
безспорен начин авторството на деянието, участието в деятелността на обв.О.,
виновното поведение и обстоятелствата при които е осъществено, както и с оглед
на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна
квалификация.
Деянието е извършено при п р я к
умисъл, тъй като обв.О. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Този извод
следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй
като О. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав на престъплението,
а с извършването на деянието се е
стремял към настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се
касае за единство на цел и на престъпен резултат.
С ъ д ъ т счете, че в случая обв. А.Ф.О. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се
наложи административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието
на които съдът е длъжен приложи института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно
наказание. За извършеното от обв. О. умишлено престъпление по чл. 191, ал. 1 се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до две години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият е с чисто съдебно
минало и добри характеристични данни. Спрямо него не е прилаган института на
чл.78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Наказанието
с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
г л о б а платима в полза на
държавата следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства –
чисто съдебно минало, добрите му
характеристични данни и оказаното съдействие на социалните работници. Съдът
счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия минимум от
1000 лева.
По горните съображения бе постановено
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: