Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 13 24.03.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Северина Монева разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
КАН дело № 4 по описа за 2023
год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с
чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. П. Д. с ЕГН *********, чрез
пълномощник адв. В. В. от АК Русе, срещу решение № 61 от 17.11.2022 год.,
постановено по АНД № 95 по описа за 2022 год. на Районен съд Исперих, в частта
с която е потвърдена т. 1 НП №
20-0275-000562 от 21.01.2021 год. на Началник група към ОДМВР – Разград, РУ –
Исперих. В останала част решението като необжалвано е влязло в сила. С потвърдената част на наказателното
постановление на касационният жалбоподател
са наложени на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП две
административни наказания - глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се
твърди, че съдебното решение в оспорената част е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Касаторът счита, че районният съд необосновано е кредитирал показанията на
полицейските служители, а е игнорирал
показанията на посочените от него свидетели. По същество твърди, че формалната
доказателствена сила на АУАН по
отношение на установените с него факти е оборена и не е доказано, че наказаното
лице е извършило вмененото му във вина нарушение, тъй като на посочената в АУАН
дата, час и място не е управлявал МПС и не е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на
алкохол в кръвта. От съда се иска да
отмени въззивното решение в оспорената част и
наказателното постановление в потвърдената му част. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по
касационната жалба – началник група към
ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, не изпраща представител не заявява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови решението си, районният съд е приел от
фактическа страна, че на 08.08.2020 г. двама младши автоконтрольори при ОДМВР –
Разград, РУ – Исперих – свидетелите Х. и В., били изпратени по сигнал за „въртене на гуми“ от
автомобил „Мерцедес”, сив на цвят, на ул.“Янтра“ в гр. Исперих. По пътя, на ул.“Васил Левски“, до ОУ „Васил
Априлов“, полицейските служители забелязали да се движи срещу тях автомобил,
отговарящ на описанието от дежурния. Св. Х. подал чрез полицейския автомобил светлинен и звуков
сигнал и указал на водача на л.а.“Мерцедес “ да спре вдясно по посоката му на
движение, на място, обособено като паркинг. Автомобилът спрял и полицейските
служители поискали документите на водача – касационния жалбоподател и на
автомобила за проверка, след което го поканили в сградата на РУ МВР – Исперих,
която била в непосредствена близост, за извършване на проби за алкохол и
наркотици. Жалбоподателят Д. ги последвал,
но в последствие отказал да му бъдат направени такива проби. В издадения от св.
Х. Талон за изследване № 078914 от 08.08.2020 г.
жалбоподателят Д. отбелязал собственоръчно отказа
си да бъде тестван както с техническо средство, така и с доказателствен
анализатор, и медицинско изследване. За този му отказ да бъде изпробван за
наличие на алкохол в кръвта св. Х. му съставил
АУАН серия GA № 226587 от 08.08.2020 г. При предявяването му на нарушителя, той
го подписал, като отбелязал, че има възражения, но в дадения му законов
3-дневен срок не депозирал такива. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и
атакуваното НП, в което била отразена същата фактическа обстановка, като
наказващият орган е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, който съдържа и съответната санкционната норма.
Горната фактическа обстановка било установена въз
основа на административнонаказателната преписка и събраните от районния съд
гласни доказателства – свидетелски показания на двамата полицейски служители и
посочените от жалбоподателя свидетели – Р. Г. и И. И.
При така установените факти районният съд е приел от
правна страна, че НП, както и АУАН, са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност
форма и съдържание.
Районният съд приел за установено по безспорен и
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.174, ал.3
пр.1 от ЗДвП. Счел за безспорно между
страните, че при извършената полицейска проверка на процесната дата Д. е отказал да бъде тестван за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство и не е изпълнил предписания за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Спорният момент във въззивното производство е бил дали
към момента на извършване на проверката жалбоподателят е имал качеството „водач
на МПС“ съгласно закона, респективно имал ли е задължението да направи
съответните тестове и изследвания за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му.
Районният съд е разпитал две групи свидетели –
полицейските служители и посочените от касатора двама свидетели. Показанията на
двете групи си противоречат относно два момента - дали при срещата между
полицейските служители и компанията на жалбоподателя автомобилът е бил в
движение или вече паркиран и дали е бил управляван от жалбоподателя Д. или от св. Г.
Решаващият съд е направил задълбочен и прецизен анализ
на всички показания. Кредитирал е показанията на св. Х. и В. като
последователни, непротиворечиви, логични, взаимнодопълващи се и съответстващи на останалите доказателства
по делото. Не е кредитирал показанията на св. Р. Г. и св. И. И. в частите, в
които твърдят, че автомобилът е бил управляван от св. Г. на процесната
дата и че при пристигане на полицейските служители колата вече е била паркирана
и всички са били слезли от нея, като е изложил подробни мотиви защо е приел
това - двамата свидетели са близки приятели на жалбоподателя, а св. Г. е и
негов далечен братовчед. Тези близки отношения предполагат, от житейска гледна
точка, стремеж на свидетелите да дават показания, с които да оневинят
нарушителя или поне да омаловажат извършеното от него.
Районният съд е
отхвърлил и възраженията на жалбоподателя относно часът на нарушението,
посочен в АУАН и в НП, като е изложил подробни мотиви в тази насока.
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за правилно.
Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка след
като е събрал относимите към правния спор
писмени и гласни доказателства,
които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз
основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е
изложил непротиворечиви, подробни и ясни мотиви, като при формирането на
изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и
научното знание. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя.
Неоснователно е твърдението на касационния
жалбоподател, че районният съд необосновано е отхвърлил показанията на св. Р. Г.
и св. И. И. Касационната инстанция споделя доводите на районния съд, с които не
е кредитирал техните показания в
посочените части. Наред с изложените от него доводи следва да се посочи, че
между показанията на св. И. и Г. е налице съществено противоречие относно факта къде е бил спрян за проверка
управлявания от касатора автомобил. Според св. И. когато дошла полицията, те
били паркирали на една поляна и тримата –четиримата били извън колата. Според
св. Г. той паркирал колата пред един
блок на паркинг точно срещу входа на училище „В. Априлов” и когато дошла
полицейската кола, те били извън колата. Налице е противоречие в показанията
относно последователността на действията на компанията на касатора. Тези обстоятелства
хвърлят сериозно съмнение в достоверността на показанията на св. Г. и св. И.,
поради което правилно не са кредитирани от районния съд. Наред с това следва да
се посочи, че съществените нарушения на процесуалните правила са посочени в чл.
348, ал. 3 от НПК, каквито касационната
инстанция намира, че не са допуснати от районния съд.
Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че
решението на районния съд е постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е
неоснователно и недоказано.
Решението съответства и на материалния закон. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
административно наказателна и материално правна по своя характер норма, тъй като
съдържа правилото за поведение и санкция. Правилото за поведение, което се
съдържа в нейната хипотеза е, че
водачите на МПС са длъжни да търпят да бъдат проверени за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози под страх от налагане на
административно наказание. С оглед разпоредбата на чл. 174, ал. 3 водачите
нямат право на отказ да бъдат проверени с техническо средство за употреба на
алкохол, след като този им отказ е обявен за наказуемо деяние.
По делото е безспорно установено, че касационният
жалбоподател е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. По отношение на спорния въпрос
дали касатора е бил водач на процесното МПС, районният съд е изложил
подробни мотиви защо е приел, че е бил
водач на автомобила, които се споделят от касационната инстанция. От събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че касационният
жалбоподател Д. е управлявал посоченото в НП МПС сутринта на 08.08.2020 год. в
гр. Исперих по ул. „В. Левски” до училище
„В. Априлов”, което е възприето от контролните органи, които в последствие
са поискали да му извършат проверка с
техническо средства за употреба на алкохол и същият е отказал. От данните по
делото е видно, че проверката е извършена не на мястото на установяване на МПС,
а в районното управление. Естествено е
да изтече определен период от време от
момента на управлението на МПС, спирането за проверка, отвеждането на
жалбоподателя до управлението, опита да се извърши проверка с техническо
средство и отказът на жалбоподателя.
Това обаче не означава, че Д. е
загубил качеството си на водач на МПС към момента, в който контролните органи
са поискали да му извършат проверка с техническо средство. Именно като такъв
той е проверен и е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с
техническо средство, при което в АУАН и
в НП е посочен часът, в който касаторът фактически е отказал да бъде проверен. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, часът на извършване на нарушението не е
задължителен елемент от съдържанието на АУАН и на НП. Сам по себе си часът на извършване на нарушението не е
съществен елемент от състава на нарушението, ако същото може да бъде
индивидуализирано с дата, място, механизъм и участници. В случая дори да е
налице неточно отразяване на часа на нарушението, то безспорно са доказани
датата, мястото, нарушението и неговият извършител. Затова възраженията на
касационният жалбоподател относно неточното посочване на часа на извършване на
нарушението са без значение за настоящия правния спор.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, предполагащи отмяна на решението
и то следва да бъде оставено в сила
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 17.11.2022 год.,
постановено по АНД № 95 по описа за 2022 год. на Районен съд Исперих в частта,
с която е потвърдена точка 1 от НП №
20-0275-000562 от 21.01.2021 год. на Началник група към ОДМВР – Разград, РУ –
Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/