РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2167
гр. Пловдив 27 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора
РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2029 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от В.П.П., с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адвокат Д.П.,*** партер, против Решение № 959 от 19.06.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ
н.с., постановено по а.н.д. № 1164 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо
Наказателно постановление
/НП/ № 36-0000024 от 08.01.2020 г. на Главен инспектор в Областен
Отдел “Автомобилна администрация” /ОО “АА”/ гр. Пловдив, с което на В.П.П., с
ЕГН **********,***, на основание чл. 178б, ал. 5, т. 3, буква „б“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. “б” от
Наредба № 37/02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (наричана по-долу за
краткост Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС или само наредбата).
Поддържаните
касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и НП да бъдат отменени.
Претендира се присъждане на разноските и пред двете инстанции.
3. Ответникът по касационната жалба - Областен Отдел “Автомобилна
администрация” гр. Пловдив, не взема становище по касационната жалба.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За
допустимостта:
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от В.П.П., срещу НП № 36-0000024
от 08.01.2020 г. на Главен инспектор в ОО “АА” гр. Пловдив, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 178б, ал. 5, т. 3, буква „б“ от ЗДвП, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., за извършено нарушение
по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. “б” от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на АУАН № 272714 от 16.12.2019 г., съставен от К.В.Ш. – старши
инспектор към ОО “АА” гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното:
При извършена
проверка на 23.07.2019 г., около 13:35 часа в гр. Пловдив, на адреса на учебен
център - ж. к. “Тракия”, бл. 15а на „Милко 16“ ЕООД, притежаваща разрешение №
3927 за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство на територията на ОО „АА“ гр.
Пловдив, валидно до 13.05.2021 г., като ръководител на учебния център, извършва
следното нарушение: 1. При организиране на обучението, не е осигурил спазването
на дневната натовареност на преподавателя М.И.Р.с ЕГН ********** от максимум 10
учебни часа, видно от дневник за теоретично обучение, картон за практическо
обучение на Т.Д.К. с ЕГН ********** и справка от декларация за отработени
часове в „Милко 06“ ЕООД за м. юли 2019 г.
В АУАН е
отбелязано още, че същият е съставен на 16.12.2019 г. в ОО „АА“ гр. Пловдив при
извършена комплексна проверка на дружеството в отсъствие на ръководителя на
учебния център.
Така установеното
в АУАН деяние е квалифицирано, като нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. “б”
от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС. Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и
възпроизведена в спорното НП, в което е посочено още, че са изследвани
обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение на чл. 28 от Закона
за административни нарушения и наказания, в резултат на което не са установени
налични предпоставки за това.
7.
За да потвърди процесното НП, Пловдивският районен съд е приел, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. “б” от Наредба №
37/02.08.2002 г. на МТС, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения процесуалните правила. Според решаващия съд наказващият
орган е приложил относимата към нарушението санкционна норма на чл. 178б, ал.
5, т. 3, буква „б“ от ЗДвП, като е наложил глоба в предвидения фиксиран размер
от 500 лв. Подробно е обоснована и липсата на основания за квалифициране на
процесното нарушение като маловажен случай по смисъл на чл. 28 от ЗАНН.
ІV. За правото:
8. Така постановеното решение е неправилно.
9. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния
съд, тъй като същият, при извършената служебна проверка, не е констатирал
допуснати в административнонаказателното производство груби съществени
нарушения на процесуалните правила, което налагат отмяната на НП. Касае за
нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
10. За да предизвика целените с издаването му правни
последици, АУАН, съответно наказателното постановление, като писмено
обективирано волеизявление следва да съдържат отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да обхваща акта и наказателното постановление са посочени в 42 и чл. 57
от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т.
6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, послужили като
основание за съставянето на АУАН и от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат.
11. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на акта и на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същите, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
актосъставителят е пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, съответно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че
тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Впрочем, в този смисъл
следва да бъде съобразено и Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите,
докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.
12. В
обстоятелствената част на акт за установяване на административно нарушение и на
НП, словесното описание на констатираното нарушение се свежда до следното “... При организиране на обучението, не е
осигурил спазването на дневната натовареност на преподавателя М.И.Р.с ЕГН **********
от максимум 10 учебни часа, видно от дневник за теоретично обучение, картон за
практическо обучение на Т.Д.К. с ЕГН ********** и справка от декларация за
отработени часове в „Милко 06“ ЕООД за м. юли 2019 г.....”. Очевидно в конкретния случай липсва
достатъчно ясно описание на твърдяното нарушение, позволяващо на съда да
извърши преценка доколко извода на административнонаказващия орган за извършено
такова е съответен на материалния закон. Ето защо основателни се явяват
доводите наведени в касационната жалба, че разпоредбата
на чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. “б” от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС,
създаваща задължение за ръководителя на учебната дейност в учебните центрове (за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС), при организиране на обучението да
осигури спазването на дневната натовареност на преподавателите, е бланкетна и в този смисъл
актосъставителят и административнонаказващият орган е следвало изрично да
посочат в издадените от тях актове, законовата, съответно подзаконовата
разпоредба, установяваща нормата за дневна натовареност на преподавателите,
която в случая е чл. 24, ал. 1 от наредбата. Освен изложеното, следва да се
добави, че актът за установяване на административно нарушени, съответно и
процесното наказателно постановление, не съдържат никакви данни относно броя на
отработените часове, което е обективна пречка да бъде извършена преценка за
наличието или липсата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както
от административнонаказващия орган, така и от съда. Не се съдържат и данни
какви конкретно са били тези отработени часове (учебни часове по теоретично и/или
практическо обучение или някакви други),
за да се прецени дали изобщо е извършено административно нарушение, доколкото в
тях е възможно да са включени и часове по проведени изпити, които според
настоящия съдебен състав не могат да бъдат квалифицирани като „учебни часове по
теоретично и/или практическо обучение“ по смисъл на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
37/02.08.2002 г. на МТС.
13.
Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Каза се, според чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - АУАН, трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочи законовата
разпоредба която е нарушена. Това
посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба, която е нарушена, описанието на нарушението и
доказателствата, които го потвърждават не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните
такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което
е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и
обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е
административнонаказателната разпоредба, предвиждаща наложеното му
административно наказание, съответно нарушената материалноправна разпоредба.
Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни. В този смисъл наведените в жалбата доводи се явяват основателни.
14.
Освен изложеното за пълнота, следва да се констатира, че първоинстанционният
съд е изградил правните си изводи при неправилна интерпретация на събрание по делото гласни доказателствени
средства. В явно противоречие със дадените в хода на съдебното производството
свидетелски показания, съдът е приел, че „…
св. Ш., съставил акта за административно нарушение, потвърди направените в акта
за установяване на административно нарушение констатации…“, а от тяхното
съдържание (така
Протокол от проведеното с.з. на 19.05.2020 г.), се установява, че за въпросното НП свидетелят няма спомен
и явно е „…говорил за друго НП, което е
съставено от В.П.…“. Неясно при това положение е на какво точно е дал вяра
съда, за да изгради правните си изводи. Следователно изводът на решаващия
съдебен състав, че „…дадените от
свидетеля показания … намират съответствие и с приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства…“, се явява
фактически и правно необоснован.
15. При това положение, настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане
на закона и като такова следва да бъде отменено. Това има за последица отмяна и
на потвърденото с него НП.
V. За разноските:
16. При този изход от спора, на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на касатора следва да се
присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 600.00 лв., сума
представляваща реално платени адвокатски възнаграждения за един адвокат за
всяка съдебна инстанция.
Така
мотивиран, на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, деветнадесети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 959 от 19.06.2020 г. на
Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с. постановено по а.н.д. № 1164 по описа за 2020
г. на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000024
от 08.01.2020 г. на Главен инспектор в Областен Отдел “Автомобилна
администрация” гр. Пловдив, с което на В.П.П., с ЕГН **********,***, на основание
чл. 178б, ал. 5, т. 3, буква „б“ от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. “б” от
Наредба № 37/02.08.2002 г. на
МТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" да заплати на В.П.П., с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 600 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски
за адвокатски възнаграждения.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.