Р Е
Ш Е Н
И Е
№
211
гр. Пловдив, 22.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на осми
юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ
ЧАМБОВ ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 260 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Т..“ ООД против Решение №148 от 16.12.2019 г., постановено по търг. дело № 41 по описа за 2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която „Т..“ ООД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на „А-С.“ ЕООД, ЕИК ***:
- следващата се законна лихва върху сумата от 100 000 лв. за периода от 20.03.2019 г. – датата на завеждане на исковата молба до 02.04.2019 г. – датата на извършеното плащане;
- сумата от 17 418.06 лв. – лихва за забава върху сумата от 100 000 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 19.03.2019 г.;
- сумата в размер на 4696,73 лв. за направените по делото разноски, платена ДТ.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Искането е решението в
тази част да
се отмени и вместо това, да се постанови друго, с
което се отхвърлят изцяло предявените искове,
като на ответника да се присъдят направените деловодни разноски .
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „А.– с.“ ЕООД, който чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че решението на Хасковския окръжен съд в обжалваната му част е правилно, поради което следва да се потвърди, като е поискал да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по предявени от
„А-С.“ ЕООД против „Т..“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, за заплащане на сумата от 100 000 лева с включен ДДС,
представляваща частичен иск от цялата сума - 596 065.60 лева с ДДС, представляваща
неизплатен остатък от възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по
Договор от 26.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба - 20.03.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на сумата 18 305.55 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
главното парично задължение от 100 000 лева през периода от 31.05.2017 г.
до 20.03.2019 г.
Във връзка с заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:
Ищецът „А-С.“ ЕООД е извършил в срок възложените му отн ответното дружество СМР, съобразно с уговорения в договора от 26.10.2016 г. между тях предмет - „Енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда“ с административен адрес: гр. Х., ж.к. „О.“ № 3. От дължимото, според уговореното в договора възнаграждение в общ размер 1 096 065.60 лева, от които авансово дължими при условията на чл. 3, ал. 3 от договора – 600 000 лева и остатъчно задължение 596 065.60 лева, ответното дружество е изплатило общо 600 000 лева или авансовото задължение, като от тази сума, 100 000 лева са заплатени след предявяване на исковете, в хода на производството пред Хасковския окръжен съд – на 02.04.2019 г.
С извършеното плащане на авансовия остатък, предмет на предявения като частичен главен иск, Хасковският окръжен съд обосновано е приел, че този иск е неоснователен и го е отхвърлил, като в тази част решението е влязло в сила.
Спорът е дали и в каква част са основателни исковете за мараторна лихва за периода на неизпълнение на главното и погасено в хода на процеса парично задължение за 100 000 лева.
Във връзка с дължимостта на акцесорното вземане, Хасковският окръжен съд е съобразил действителния падеж на задължението за авансово плащане, съобразно с уговореното от страните в чл. 3, ал. 3 от договора и обосновано е приел, че падежът на задължението за това плащане е в тридесетдневен срок от издаването на фактурата т.е. на 30.06.2017 г., поради което и обезщетение за неизпълнение на това главно парично задължение се дължи от тази дата.
Правилен и законосъобразен е и изводът, че обезщетението за неизпълнение на паричното задължение от 100 000 лева, предмет на главния иск, в размер на законната лихва по смисъла на чл .86 ЗЗД, се дължи от датата на подаване на исковата молба до деня на извършеното в хода на първоинстанционното производство плащане - 02.04.2019 г.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни поддържаните във въззивната жалба възражения, както за липсата на договорна уговорка относно падежа на задължението, така и за недоказаност на изпълнението на поетите от изпълнителя по договора „А-С.“ ЕООД задължения за извършване на възложените му СМР.
Преди всичко ответникът не е заявявал подобни възражения в установените процесуални срокове за отговор на исковата молба. Независимо от това, обстоятелствата относно възлагането и своевременното изпълнение на описаните в договора между страните СМР, са приети от първоинстанционния съд като безспорни между страните.
Падежът на авансовото плащане е ясно уговорен от страните в чл. 3, ал. 3 от договора. Основанието за плащане е издадена от изпълнителя фактура № 821/30.05.2017 г. /л.15/, която не само не е оспорена от ответника, но фактурираната сума с посоченото основание – извършени СМР на обекта, предмет на договора, е заплатена изцяло, макар и със закъснение от ответното дружество – възложител.
Неоснователно е и възражението, че не е налице забава на процесното плащане, тъй като липсвала покана за такова плащане от страна на изпълнителя. В конкретния случай страните са уговорили срок за плащане, след изтичането на който длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 84, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
В същия смисъл е постановено и решението
на Хасковския окръжен съд, поради което решението представлява законосъобразен
отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.
Предвид изхода от въззивното производство, въззиваемият
„А-С.“ ЕООД има право на разноски за това производството, възлизащи, според
представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за извършването
им на 1300 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
В
съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148 от 16.12.2019 г., постановено по търг. дело № 41 по описа за 2019 г. на Хасковския окръжен съд, в частта с която „Т..“ ООД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на „А-С.“ ЕООД, ЕИК *** както следва:
- следващата се законна лихва върху сумата от 100 000 лв. за периода от 20.03.2019 г. – датата на завеждане на исковата молба до 02.04.2019 г. – датата на извършеното плащане;
- сумата от 17 418.06 лв. – лихва за забава върху сумата от 100 000 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 19.03.2019 г., като искът в останалата част до пълния предявен размер от 18 305.55 лв. и за периода от 31.05.2017 г. до 30.06.2017 г.;
- направените по делото разноски в размер на 4696,73 лв., платена ДТ.
ОСЪЖДА „Т..“ ООД, ЕИК *** да заплати на „А-С.“
ЕООД, ЕИК ***, сумата 1300 лева - деловодни разноски за въззивното производство по в.т.д. № 260 по описа за 2020
г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: