№ 1547
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201664 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4254100,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И. К. К. с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, тъй като не
били спазени изискванията на наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и АТСС не било в
срока на последваща проверка от легитимно лице, не било установено мястото на
извършване на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява се от процесуален
представител.
Въззиваемата страна е взела становище в административно наказателната
преписка. Прави се искане за разноски и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като от въззиваемата страна не са
постъпили доказателства за момента на връчването на електронния фиш, което не
може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, поради което съдът приема, че
жалбата е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.11.2020 г. в 09:51 ч. на път ІІ-64 км. 50+400 в посока от с.Труд към гр.
Пловдив, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч, при
ограничение на скоростта от 90 км./час, лек автомобил марка „Шкода“ Октавия, с рег.
1
№ *** се е движил със скорост от 107 km/h, като е превишил максимално допустимата
със 17 km/h и това е установено с АТСС TFR1- М № 529. Електронният фиш е издаден
на жалбоподателя И. К. К. в качеството му на собственик на процесното МПС.
За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. № 6207р-14033 от
16.11.2020 г., в който е отразено, че заснемането е извършено на път II-64 км 50+400 в
посока с. Труд - гр. Пловдив.
Установява се по делото, че на път II-64 в посока с. Труд - гр. Пловдив има
поставен пътен знак В26 на км. 49+860, който обслужва пътната връзка на Амек Тойс,
която завършва на км. 49+942 и който не обхваща км. 50+000 и е придружен от знак
А27 .
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 529 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
В случая намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал.5 от Закона за Измерванията,
тъй като АТСС е било в употреба и се счита от одобрен тип и след изтичане на срока
на валидност на удостоверението. Същото е минало периодична техническа проверка
на 12.06.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 2-32-20 от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К № 4254100,
който е бил връчен.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010
г. на БИМ и приложение към него, протокол за последваща проверка № 2-32-
20/12.06.2020 г., протокол за използване на АТСС рег. № 6207р-14033/16.11.2020 г.,
разпечатка на фиш серия К № 4254100, разпечатки от база данни за собственост на
автомобил, снимка за местоположението на АТСС и знак, писмо от ОПУ Пловдив, за
местонахождение на знак В(26), справка за нарушител –водач.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3% от
засечената скорост над 100 км.ч. колкото може да е толеранса в полза на нарушителя.
На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката на движението,
регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
2
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, а именно ***. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол. Контролният орган не участва в процеса по установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по
заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, самият
електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Това обаче
не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство
или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Затова и за процесното
АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати
режима на заснемане без това да се отразява на дефиницията за мобилно АТСС и
попадането на издаваните фишове на база на данните заснети от него в хипотезата на
чл. 189 ЗДвП.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е
вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
529, тъй като тя е била в употреба към 14.11.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка. релевантна за
датата на установяване на нарушението на 12.06.2020 г., за което е и представен
3
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система. Еднопосочна е практиката на касационната инстанция, че лабораторията за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар сокоростомери към ГДНП са трета
независима страна и извършваните от тях последващи проверки са законосъобразни и
пораждат действие. Поради което не се споделя направеното в този смисъл
възражение.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото,
специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, посоката на задействане на
АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в
който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо
статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично
изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. АТСС е ползвано съобразно
изискванията на производителя.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че се установява от обективна и субективна страна извършването на
нарушение от страна на жалбоподателя, но не това посочено в електронния фиш, а
именно на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената норма
гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 km/h, а когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено е, че лек автомобил Шкода Октавия с рег. № *** се е
движил на път II-64, км. 50 +400 посока от с. Труд към гр. Пловдив със скорост от 107
km/h. Не се установява обаче поведението на водача на автомобила да е противоправно
на именно основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша място на
извършване на нарушение на път II-64, км. 50+400, което съвпада с това в протокола
по чл. 10 от Наредбата, в посока от с. Труд към гр. Пловдив не е действало въведено
ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно
представеното писмо от ОПУ Пловдив такъв знак действително е поставен на същия
път и в същата посока, но на различно място, а именно км. 49+860, което обслужвало
единствено пътната връзка на Амек Тойс, която съгласно писмо на ОПУ Пловдив, се
намира на км. 49+942 и към мястото на установяване на нарушението не е действала
въпросната забрана.
Във връзка с горното следва да се съобрази и приложимата нормативна база,
като единствено меродавни в случая са разпоредбите на Наредба № 1 от 17 януари
2001 г. за организиране на движението по пътищата, според чл. 4 от която стопанинът
на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за
организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно
пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
4
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата
следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни
знаци.
От гореизложеното е видно, че за да бъде направена организация на движението
и да бъде законосъобразно поставен пътен знак на републикански път Втори клас
(какъвто е процесния) който единствено следва да служи на направената пътна
организация, то е необходимо и достатъчно да е проведена съгласувателна процедура
със съответното Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като видно от
получените писма от същата институция, тези нормативни изисквания не само са
спазени, но даже и са преизпълнени, предвид информацията за проведена
съгласувателна процедура и с ОДМВР-Пловдив.
Видно от справката от ОПУ Пловдив, става ясно, че именно според
законосъобразно приетата организация на пътното движение към км 50 +400
жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 km/h, защото организацията на
движение и избрания от стопанина на пътя скоростен режим под 60 км.ч. се е отнасял
единствено до пътната връзка вход/изход и за водача е действало общото правило на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата скорост е била 90 km/h.
Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението,
такова не е реализирано на основание чл. 21, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДвП, поради липсата
на задължение за съобразяване със знак В26, а на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
заради превишението на общото ограничение за движение в извън населените места от
90 км.ч..
Съдът намира, че въпреки ,че не са се съобразили с постоянната практика на ВС,
че вход/изход към крайпътните обекти не представляват кръстовища, стопанинът на
пътя, ОД на МВР Пловдив и ОПУ Пловдив, са приели организация на пътното
движение, в което са ограничили скоростта на 60 км.ч. със знак В26 само до км.
49+942. За целта и за улеснение на водачите е бил монтиран и знак А27 „Кръстовище с
път без предимство отдясно“.
Съдът намира, че въпреки че не са били изрядни, обективираната воля на
субектите, от които зависи организацията на пътното движение е ясна и
недвусмислена, а именно забрана за движение със скорост по-висока от 60 км.ч.
единствено в зоната на пътната връзка вход/изход Амек Тойс. Поради това липсва и
субективния елемент у водача, че забраната продължава да действа и към км.
50+400.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не е съществувало задължение
за жалбоподателят да се съобразява с указанието на знак и ограничение на скоростта,
освен с общото правило. Следователно не се установява да са осъществени всички
признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП, но се установяват всички признаци на нарушението по чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
Електронният фиш очертава предмета на доказване в административно
наказателния процес, което означава, че административно наказателната отговорност
на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в него се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се определят като
съставомерни за определено нарушение. Отговорността на нарушителя не може да
бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното
следствие, но които не са посочени в електронния фиш, защото те не са надлежно
предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване, такова се
явява и наличието на знак В26 ограничаването на скоростта до 60 км.ч., но пък следва
5
да се приложи общото ограничение на скоростта за извънградски условия от 90 км.ч.,
чието игнориране не може да бъде подминато (Решение 509/21.03.2022 г. по КАНД
228/2022 г. АС –Пловдив ХІХ състав ). По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено
виновното лице за безспорно установено нарушение, а именно превишаване на общото
ограничение от 90 км.ч. със 17 км.ч., а и са спазени задължителните формални
изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация
към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да
се прецени като законосъобразен, но същият съгласно Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд следва да бъде
изменен като се преквалифицира санкционната норма от чл. 182, ал. 2, т. 5 в чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП и размерът на наложеното наказание „глоба“ се намали до размер на
50 лв.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
е изрично уреден в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, а именно по реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна
на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Съдът намира, че
следва да приложи правилата на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от оспорването.
В тази връзка съдът установи, че претенция за разноски от страна на
жалбоподателя не е отправяна в нито един процесуален момент, нито с жалбата, нито в
съдебно заседание, като това препятства възможността за присъждането на такива.
С писменото си становище въззиваемата страна отправя искане за разноски, като
съдът намира че с оглед минималните процесуални усилия следва да се определи
възнаграждение за юрисконсулт в размер на минимума, а именно 80 лв. По
съразмерност следва да бъдат присъдени разноски в полза на ОД на МВР в размер на
10 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4254100, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на И. К. К. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с
ал 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба като
6
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от чл. 21, ал. 1 вр.с ал. 2 в такова по чл. 21, ал.1
от ЗДвП и санкционната норма от чл. 182, ал. 1, т. 5 в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на глобата от 400 лева на 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4254100 в останалата част.
ОСЪЖДА И. К. К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР
Пловдив сумата от 10 лв., представляваща присъдено възнаграждение за юрисконсулт
по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7