№ 1508
гр. Варна, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110201964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на П. Ж. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Братя Георгиевич“
№ 36, ет.1, офис 1 против Наказателно постановление № 22-0819-
004210/14.09.2022 г. на Началника на група в сектор "ПП" при ОД-МВР -
Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по
пункт 1 - "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и по пункт 2
– "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че постановлението е издадено при нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което и се
иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въз. П. редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. П.Б. АК
Варна отново пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен
процесуален представител. Постъпили са писмени бележки, в които са
1
изложени съображения за това, че постановлението е правилно, обосновано и
законосъобразно и се иска да бъде потвърдено. Направено е и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 21.05.2022 г. около 18, 43 ч. въз. П. управлявал т.а. "Мерцедес 312
Д Спринтер" с рег. № В 64 55 ВХ, собственост на "ОБЕДИНЕНА
КОМПАНИЯ ВАРНА" ООД, като на кръстовището с ул.“П. Алипиев“ при
маневра ляв завой, блъска намиращото се на платното за движение от лявата
му страна дете- С.С.С. на 13 години, което получава контузия на десен крак,
прегледана и освободена от МБАЛ „Св. Анна“ Варна.Водача не спрял и не
остава на мястото на произшествието до пристигане на компетентните органи
на МВР.
Очевидец на случилото се станал случаен минувач. За инцидента бил
подаден сигнал в сектор "ПП"-Варна като на място пристигнали полицейски
служители. Те разговаряли с пострадалата, която била отведена в МБАЛ "Св.
Анна"-Варна за преглед. В последствие въз. П. бил установен като водач на
автомобила, участвал в ПТП. Той попълнил декларация и написал обяснения.
Такива били изготвени от очевидеца на инцидента. След като било
установено, че пострадалата е получила контузия на десен крак, св. Р. Г. К. -
мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД-МВР-Варна, съставил против въз. П.
акт за това, че като водач на ППС не е бил внимателен и предпазлив към
пешеходците, като е блъснал намиращото се на платното за движение от
лявата му страна дете- С.С.С. на 13 години, което получава контузия на десен
крак, че като участник в ПТП не е изпълнил задължението си да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентен орган
на МВР. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП. При личното предявяване на акта възражения
не били направени.Въззивникът отказал да го подпише, като отказа бил
удостоверен с един свидетел.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН въз. П. депозирал писмени
възражения, в които посочил че не е блъснал пресичащ пешеходец, не е
ставал причина за ПТП, поради което и не е останал на мястото. В
2
заключение било формулирано искане да не бъде издавано наказателно
постановление.
По повод на тези възражения полицейските служители, които били
обслужили произшествието, изготвили докладни записки, в която описали
направените на място констатации. Те, възражението и всички доказателства
събрани по преписката били разгледани от нарочна комисия и с мотивирано
становище било прието, че възражението е неоснователно. В същото е
посочено, че при съставяне на акта е допуснал техническа грешка, като
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следвало да се чете като такова по
чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващия орган възприел описаната в него фактическа
обстановка и квалифицирал нарушенията като такива по чл. 123, ал. 1, т. 2 б.
"б" от ЗДвП и по чл.116 от ЗДвП. За първото от тях на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП на въз. П. било наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1
месец, а за второто, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП
"Глоба" в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Р. К. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че произшествието е
било обслужено от него и от още един негов колега, като той е съставил акта
против въз. П., въз основа на изготвените обяснения, декларация, протокол за
ПТП и др.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
3
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
Наказателното постановление 22-0819-004210/14.09.2022 г. е
издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор "Пътна
полиция" при ОД-МВР Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В
постановлението и в акта се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити и е направено пълно описание на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, мястото на извършването му и
доказателствата, които го потвърждават. Въпреки, че не е изрично посочено в
постановлението, че се издава на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тази норма
дава възможност на наказващият орган да издаде наказателно постановление
и при допусната нередовност в акта, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, както е в настоящия случай. Вменените във вина на въз. П. нарушения
са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Депозираните от него възражения са били разгледани и приети за
неоснователни. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което
той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
По пункт 1 от наказателното постановление:
От доказателствата по делото се установява, че след настъпване на
пътнотранспортното произшествие, въз. П., макар и да е бил участник в него,
го е напуснал. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "б" от ЗДП сочи, че когато
при произшествието са пострадали хора водачът е длъжен да остане на
мястото и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. От
доказателствата по делото се установява, че въз. П. не е изпълнил това си
задължение. Именно напускането на мястото на произшествието е наложило
въззивникът да бъде търсен и установяван допълнително от полицейските
4
служители. Следва да се отбележи, че с оглед механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, обективно не е било възможно въз. П. да
не разбере, че от една страна такова е настъпило, а от друга- че е участник в
него. От приложените по преписката писмени обяснения и докладни записки
е видно, че поведението на въз. П. е било възприето и от други хора, както и
че пострадалото дете е останало на мястото до идване на екип на "Спешна
помощ" и полицейски служители. В този смисъл съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че въз. П. е допуснал нарушение и на чл. 123, ал.
1, т. 2, б."б" от ЗДвП.
Правилно е била наложена и санкционната норма, тъй като именно
чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който наруши
задълженията си като участник в ПТП. На това законово основание на въз. П.
е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месец. Тези наказания като размер и срок
съответстват на обществената опасност на нарушението и нарушителя. Видно
от приложената по делото справка за нарушител е, че въз. П. многократно
санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за множество
извършени нарушения на ЗДвП, включително и за такива от същия вид. От
това може да се направи извод, че случаят не е инцидентен и въззивникът е
системен нарушител на правилата за движение. Поради това и съдът намира,
че наложените наказания са съответни на допуснатото нарушение и в цялост
ще изпълнят целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното
постановление в пункт 1 следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното постановление:
Правилно административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДП предвижда, водача на ППС да е
предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, хората с
трайни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун, слепо-
глухите, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. В случая
от събраните по делото доказателства- показанията на св. Р. К., приложените
по преписката, докладни записки, обяснения, протокол за ПТП и др., се
установява, че при маневра ляв завой, въз. П. блъска намиращото се на
5
платното за движение от лявата му страна дете- С.С.С. на 13 години, което
получава контузия на десен крак. С неизпълнението на вмененото му с чл. 116
задължение, въз. П. безспорно е създал предпоставка за възникване на пътно-
транспорно произшествие, каквото всъщност е и настъпило, доколкото е бил
реализиран удар по тялото на пострадалото дете от автомобила. Именно
нарушението на чл. 116 от ЗДвП е в причинно – следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като именно в
чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДП е предвидена санкция за водач на
МПС, който причини ПТП поради неспазване на правилата за движение,
каквото виновно поведение от страна на въз. П. е налице.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че
случаят не е маловажен. Обстоятелството, че пострадалата е получила лека
телесна повреда не води до извод, че обществената опасност на извършеното
от въз. П. нарушение е по-ниска в сравнение с останалите нарушения от своя
вид. Поради това съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
При индивидуализиране на вида и размера на наказанието,
наказващият орган се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН и правилно е наложил на въз. П. наказание "Глоба" в размер на
200 лв., който е императивно предвиден в закона. Това наказание като вид и
размер е съответно на допуснатото нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното
постановление и в пункт 2 следва да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63 "д" от ЗАНН, съдът намира, че следва на ОД-МВР- Варна да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната
помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Поради това и като
6
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени,
че следва да определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-
004210/14.09.2022 г. на Началника на група в сектор "ПП" при ОД-МВР -
Варна, с което на П. Ж. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Братя
Георгиевич“ № 36, ет.1, офис 1 са наложени следните административни
наказания- по пункт 1 - "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и
по пункт 2 – "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т.
5 пр. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Ж. П. ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна
ОД на МВР-Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7