Решение по дело №6537/2019 на Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

N ...................

гр.Плевен,  14.01.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на  осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА

при секретаря Анета Христова ................………........................................………

и в присъствието на прокурора  ………………..………………….....................

като разгледа докладваното от съдията Милена томова гражданско дело N 6537 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

           Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

           В Плевенският районен съд е постъпила искова молба ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***против „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че ищецът е лицензиран сервиз  на МПС, към който ответника се обърнал с искане за смяна на ремъци и ролки, ремонт на водна помпа, смяна на семеринг на колянов вал, подмяна на крушка за светлина на номера и проверка на накладки. За целта била изготвена сервизна поръчка №***и МПС с рег.№ ***било прието за извършване на ремонтните работи на 14.01.2019г. Твърди се, че след приключване на поръчката, на ответното дружество била издадена фактура №***за сумата от 2 782,08лв., като дължимото възнаграждение следвало да бъде заплатено в срок до 5 дни по банков път. Твърди се, че плащане не било извършено. Навеждат се доводи, че ответника дължал и мораторна лихва върху неиздължената главница от 2 782,08лв. за времето от 25.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба, която се изчислявала на 195,52лв. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 2 782,08лв., представляваща  възнаграждение за извършената работа, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 195,52лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 25.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба.

                Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С допълнителна молба ангажира становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че извършил плащане на главницата на 18.10.2019г. Навежда доводи, че не му била изпратена покана за плащане преди депозиране на исковата молба.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

            Безспорно е между страните и се установява от представените преписи на Сервизна поръчка №***от 14.01.2019г. и фактура №***., че ответното дружество е възложило на ищеца ***да извърши ремонт на автомобил с рег.№*** с посочени в поръчката всички индивидуализиращи белези, като възложената работа е била по смяна на ремъци и ролки с водна помпа, смяна семеринг колянов вал, подмяна на ел.крушка, която не свети и проверка състоянието на накладки. В съставената сервизна поръчка са отразени очакваните за извършване дейности и необходимите за влагане материали, като е посочено и уговорено възнаграждение в размер на 2 782,08лв.  Срокът за изпълнение на възложената поръчка е бил определен до 19.01.2019г., според отразеното в поръчката.

          Не се спори, че работата е била извършена в определения срок – 19.01.2019г., когато е била издадена от ищеца фактура  №***. Според отбелязаното в същата, окончателното възнаграждение е било определено в размера, посочен и в сервизната поръчка – 2 782,08лв. Падежът на плащане е бил определен в срок 5дни от датата на фактурата, по посочена банкова сметка ***.

          Не се спори и се установява от   приложеното копие на преводно нареждане от 18.10.2019г., че посоченото възнаграждение е било заплатено от ответника след завеждане на исковата молба – на 18.10.2019г.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Отношенията между страните са се развили по сключен между тях договор за изработка. Договора за изработка по същество представлява двустранен възмезден договор, обвързващ страните със задължение едната да изработи, да даде конкретен трудов резултат, а другата да заплати възнаграждение.

Установи се от обсъдените доказателства и не е спорно между страните, че ищеца е престирал в полза на ответния търговец уговорения трудов резултат. При това, в тежест на ответника е останало задължението да заплати уговореното възнаграждение в размер на 2 782,08лв.

Задължението за плащане на възнаграждението по договор за изработка, характеристиките на какъвто има процесния, възниква при приемане на извършената работа, освен ако не е уговорен друг срок. В случая, съдът приема, че работата е била приета на 19.01.2019г., когато е изтекъл уговорения между страните срок и е била издадена  процесната фактура. Страните са уговорили изрично различен срок на плащане  - 5 дневен от издаване на фактурата. Същият е изтекъл на 24.01.2019г. и тогава е настъпил падежът на задължението за плащане.

Ответникът не е изпълнил произтичащото от договора задължение за плащане на датата на падеж и до завеждане на исковата молба, но извършеното в хода на производството по делото плащане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.

С оглед горното, съдът приема, че предявения иск с правно основание чл. 266 ал.1, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане в хода на производството.

           При хипотезата на обективно съединяване на искове, ищеца е предявил и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на главницата от 2 782,02 лв. за периода от 25.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.10.2019г. с цена на иска 195,52 лв. Съдът приема, че е налице забава от страна на ответника за изпълнение на задължението за плащане на уговореното възнаграждение, което задължение е следвало да бъде изпълнено на изрично уговорената между страните дата на падеж – 24.01.2019г. (5-дневен срок след издаване на фактурата). Между страните не е налице спор относно размера на законната лихва върху главницата за процесния период, възлизаща на 195,52лв., а същия се установява и при използване на онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва.  С оглед на това, съдът счита, че разглежданата искова претенция по чл.86 от ЗЗД се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.

           По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски. След като не е изпълнил задължението си за плащане на уговореното възнаграждение на определената в отношенията между страните дата на падеж, ответника е станал причина за предявяване на иска. Поради това не са налице основанията по чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Същото е в минималния размер, определен по правилото на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, при съобразяване и правилото на чл.§2 от Наредбата. Ето защо ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 161,28лв. за държавна такса и 525лв. за адвокатско възнаграждение или общо 686,28лв.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***против „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ИСК с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79 ал.1   от ЗЗД  за сумата от 2 782,08 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка и издадена фактура №***., като погасен чрез плащане в хода на делото.

                ОСЪЖДА  на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на  ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 195,52 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 782,08лв. за периода 25.01.2019г. – 03.10.2019г.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на  ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 686,28лв., представляваща деловодни разноски.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :