О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2308 26.11.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1748по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №148 от 16.09.2019г. по
гр.д.№414/19г. на РС- Средец Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да
заплати на Г.П.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1537,95 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.05.2016г.
до 31.12.2018г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално
положения нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.06.2019г. до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да
заплати на ищеца и сумата от 337,66 лв.- разноски по делото, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Средец сумата от 61,52 лв.-
държавна такса, д.т. от 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист, както
и 100 лв. разноски за експертиза.
Отхвърлено е искането за присъждане на адвокатски хонорар за разликата над
присъдения до претендирания от 500 лв.
Решението е връчено на страните
на 24.09.2019г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№2825/1.10.19г.
по описа на РС-Средец, подадена от ОДМВР-Бургас чрез юрисконсулт Димчева. С нея
решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно
поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост- отменителни
основания по чл.271 ГПК.
Изразено е несъгласие с
решаващите изводи на районния съд, че
липсата на изрична нормативна уредба, действала през процесния период не
следвало да се тълкува като законово установена забрана за преобразуване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен чрез
преизчисляването им с коефициент 1,143 и отчитането му и заплащането му като
извънреден, а представлявала празнота в уредбата относно реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно било прието, че при
наличие на такава празнота в специалната уредба субсидиарно следвало да се
приложи чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Неправилно било прието също, че общата и специалната наредби
действали едновременно, а не паралелно и алтернативно и при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Намира, че по отношение организацията на
работната заплата и полагането на нощния труд приложение намират правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбите им действали паралелно по време с
наредбата за структурата и организацията на работната заплата и са уреждали по
специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби
липсвал текст, регламентиращ преизчисляването при сумирано отчитане на
отработеното време по отношение на общия брой часове положен труд между 22.00ч.
и 6.00ч., какъвто бил този на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г./отм./.
Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете
наредби постановявали при работа на смени възможност да се полага нощен труд и
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните смени не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означавало, че съгласно
правната норма, действаща в системата на МВР, за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд било 1 към 1 / т.е. 8 часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд/, а не както по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7
часа нощен труд се приравнявал на 8 часа дневен труд. Изтъква се, че целта на
този коефициент 1,143 била да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8
часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работел
извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Такъв щяло да бъде налице само, ако работниците и
служителите действително работели извън установеното за тях работно време.
Заплащането на положения нощен
труд било в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед
№8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи, съгласно
които за всеки отработен час или за част от него между 22.00 и 6.00ч. на
държавните служители се заплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор на въззивната жалба, въпреки че въззиваемият е уведомен за
тази възможност чрез пълномощника си адв.Ж..
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за
9.12.2019г. от 9.30ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по
чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.