Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен
състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева
КНАХД №652 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от РД „Автомобилна
администрация”, против решение № 179 от
04.02.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110205088/2021г., по описа на
ВРС, с което е отменено НП
№23-0001406/13.09.2021г. на Директор на РД “АА“ гр. Варна, с което на Д.Й.Д.,
за нарушение на чл.6 ал.1 ЗАвП, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв. С решението са присъдени разноски в полза на Д.Й.Д., в размер на 370
/триста е седемдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че
решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния
закон, поради което се претендира неговата отмяна.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
съставляващо касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК, поради което се
отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на
спора, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
възнаграждение съобразно чл.37 от ЗПП.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по
съществото на спора.
Ответната страна, не се явява, не се
представлява. С писмен отговор, чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Счита,
че твърденията в жалбата са неправилни,
необосновани и недоказани, а постановеното решение за правилно и моли същото да
бъде оставено в сила. Претендира направените разноски.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, като съобрази
депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като
надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, имаща
право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за
основателна, поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред
ВРС е Наказателно
постановление №23-0001406/13.09.2021г.
на Директор на РД “АА“ гр. Варна, с което на Д.Й.Д., за нарушение на чл.6 ал.1
ЗАвП, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
От приетите по делото
доказателства, съдът установил от фактическата страна, че на 27.07.2021г. служители към РД“АА” Варна,
били извикани от служители на РУ А. на място, където били спрели за проверка
л.а. „*** **“ с рег. №*** **управляван от Д., като в него се намирал пътник – Т.,
който познавал от преди Д.. Във времето св.Т. ползвал таксиметрови услуги от Д..
В този ден, докато се намирал на автобусна спирка в гр. И., св. Т. случайно видял
автомобила, управляван от Д. и след подаден от него знак Д. спрял и св. Т. се
качил в автомобила. Между двамата не била постигната уговорка за плащане. В гр.
А., на кръстовището на ул. „К.П.В.“ и ул. „И.“ полицейски служители към РУ А.
ОДМВР Варна, спрели за проверка автомобила, управляван от Д.. След спиране на
автомобила били снети обяснения от лицето, което се возело в него - св. Т.. Въз основа на получения сигнал, дл.лице
пристъпило към съставяне на АУАН. В съдържанието на акта било прието за
установено, че Д. е извършил обществен
превоз на пътници, без да притежава Лиценз за извършване на обществен превоз на
пътници на територията на РБългария, Лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници. Била посочена и правна квалификация на
нарушението. В графата за възражения не били вписани такива. Възражения не
постъпили в тридневния срок. Впоследствие на 13.09.2021г. било издадено НП, като
административнонаказващия орган изцяло възприел фактическата обстановка,
описана в АУАН. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.6
ал.1 от ЗАвП и Д. бил санкциониран на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
За да отмени процесното НП, ВРС е приел, че
е допуснато съществено нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното
лице.
При така установеното
деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, засягащо правото на защита на санкционираното
лице, при неустановеност на авторството на
деянието водещи до отмяна на НП.
В пределите на
касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба, но неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон.
Настоящият състав на съда
приема, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е
безспорно установено, че водачът е извършил нарушение на чл. 6, ал. 1 от
ЗАвП. От
снетите обяснения от св.Т., съдържащи се като сведение в
администратинонаказателната преписка, се установява, че е бил пътник в
автомобила и е пътувал срещу заплащане в размер на 1 лев, които е щял да
заплати като слезе в гр.А., но ги спрели за проверка. Описва, че тъй като няма
често автобуси ползва услугите на Д., който го кара на цената на билета и
услугата е 1 лев. От около една година ползва неговите услуги. Сочи, че се е
случвало да се качват и други хора при него, тъй като обикновено обикаля
спирките в гр.И.. В този смисъл за
процесния превоз на 27.07.2021г. съдът приема, че е имало устна уговорка с
водача, че ще бъде извършено в последващ момент плащане, което не се е
реализирало, поради извършената от дл.лица проверка. Горното не се опровергава
и от показанията на св.Т. дадени в хода на съдебното производство, доколкото не
се установява, между Т. и Д. да е налице родствена връзка, нито последния да е
направил услуга, предвид сочената от Т. обичайна цена на превоза. Дадените по
време на проверката писмени обяснения са годно доказателствено средство по
смисъла на ЗАНН, който не предвижда ограничения относно вида и способите за
събиране на доказателства в административнонаказателното производство. В случая
не се касае и за т. нар. споделено/съвместно пътуване, защото от съдържанието
на писмените обяснения е видно, че между страните не е имало уговорка за
поделяне на разходите за гориво, а за заплащане на услугата превоз.
Правилно и законосъобразно
наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП. В
АУАН и НП точно и ясно е посочено, че Д. е наказан в качеството му на водач,
извършващ обществен превоз на пътници, без да притежава изискуемите по закон
документи. Това деяние се субсимира под хипотезиса на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП,
която е едновременно материалноправна и санкционна разпоредба, а посочената за
нарушена норма на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП пояснява от кого и въз основа на
какви документи може да се извършва обществен превоз на пътници и товари. С
факта на качване на пътниците в автомобила срещу уговорката за заплащане на
услугата превоз вече е бил осъществен фактическият състав на чл. 93, ал. 1,
т. 1, във
вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, поради което правилно
наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на
водача. АНО се е съобразил с действителната фактическа
обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от
закона.
Касационният съдебен
състав приема, че НП е издадено от компетентен органи и в предвидените от ЗАНН
срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По
гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото
НП.
С оглед изхода на
настоящия спор и своевременно направеното искане от касатора следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящият състав на съда приема, че
настоящото производство не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева и доколкото не е направено искане за присъждане на възнаграждение за
двете инстанции, то следва да бъдат присъдени 80 лева единствено за
касационната инстанция.
Водим от горното и на
основание 63в, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2
от АПК,
Административен съд-Варна, Трети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 179 от 04.02.2022г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20213110205088 по описа на ВРС за 2021г. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №23-0001406/13.09.2021г.
издадено от Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр.
Варна.
ОСЪЖДА Д.Й.Д.
ЕГН ********** *** да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: