О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………………………..,
гр.Варна
Варненски
районен съд, XLVІІІ-ми
състав в закрито заседание на 18.06.2018 год.,
в състав:
Районен съдия: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4101 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.
Предявен
е иск от Ю.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Кремена Танева от ВАК срещу „ОТП
Факторитг България „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***- „Княз Александър Дондуков“ № 19,ет.2 с правно
основание чл. 439 от ГПК, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи сумата в размер на 1 451.38 лв., от които
главница в размер на 1 000.00 лв., договорна лихва в размер на 302.28 лв.
за периода от 20.09.2008г. до 21.04.2010г., такса за закъснение в размер на
149.10лв. за периода 20.02.2009г. до 21.04.2010г., по договор за кредит от 27.12.2006г.,
на основание чл. 417 ал.2 от ГПК, в едно с законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.04.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86 ал.І от ЗЗД, както и направените по делото
съдебно деловодни разноски състоящи се от юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева и
платена държавна такса в размер на 29.02 лв. на основание 78, ал. 1 от ГПК, по ч.гр. дело № 5842/2010 г. по описа на Районен съд -
Варна и образувано изпълнително дело № 732 по описа за 2010г. при ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711,
с район на действие ОС – Варна.
В
срока по чл. 119 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 131 ал. 1
от ГПК, ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото, считайки за
местно компетентен съдът според неговото седалище - СРС.
По
така направеното възражение, съдът намира следното:
Съгласно
общото правило на чл. 108 от ГПК искове срещу юридически лица се предявяват
пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. В случая седалището на
ответника е в гр. София. А съгласно чл. 113
от ГПК, искът на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или
постоянен адрес. В случая ищецът няма качеството „потребител” по смисъла на чл.
113 от ГПК и не може да се ползва от уредената в чл. 113 от ГПК специална
местна подсъдност, доколкото в исковата молба не се излагат подобни твърдения,
а и искът е по чл. 439 от ГПК за приемане за установено, че ответникът не разполага
с право на принудително изпълнение, поради погасено по давност вземане, с който
не се търси защита на потребителски права. С оглед на което съдът намира, че
производството пред Районен съд – Варна следва да бъде прекратено, а делото
изпратено по подсъдност на Районен съд – София.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№ 4101/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: