Определение по дело №1814/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2251
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Мирослава Стефанова Тодорова
Дело: 20191100201814
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

   Гр. София, 05.06.2019  г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 29 състав в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

 

Секретар:

Радка Г.

 

Прокурор:

Георги Мирчев 

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия  ТОДОРОВА н.ч.д. № 1814 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.И.Л. – редовно призован се явява лично, доведен от затвора – гр. София със защитника си адв. В.К. и със защитника си  адв. В.Т., с пълномощно от 4.06.2019 г.

 

 НАЧАЛНИКЪТ на затвора - редовно призован, не се явява.

 

За него СЕ ЯВЯВА инспектор М.М.- ІV степен „Режимна дейност“ при затвора – гр. София,  надлежно упълномощен със заповед от 1.08.2019 г.

 

СВИДЕТЕЛИТЕ И.И., Д.Т.и Д.Г.- редовно уведомени от предходното съдебно заседание, се явяват лично.

 

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на явилите се свидетели:

Д.А.Т.- ** години, неосъждан, без дела и родство с подсъдимия;

И.Я. И. -  ** години, неосъждан, без дела и родство с подсъдимия;

Д.Д.Г.- ** години, неосъждана,  без дела и родство с подсъдимия.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.

 

Свидетелите обещаха да говорят истината и свидетелите Т.и Г. се отведоха от залата до техния разпит.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля И.И..

СВИДЕТЕЛЯТ И.: В момента работя в ЗО „Кремиковци“ като дежурен главен надзирател, а към момента на изготвяне на доклада бях ИСДВР в ЗО „Казичене“. Доколкото познавам всички лишени от свобода по това време, около 110 – 115 човека, мога да кажа в общи линии, че познавам и лишения от свобода Б.И.Л.. В моите задължения се включваше извършване на мероприятия във връзка с изпълнението на плана на присъдата на лишения от свобода и на тази основа е изграден и доклада, който се изисква от мен и който съм изготвил. Имаме договорка със всеки един от лишените от свобода, не само с Б.Л., така нареченият план на присъда, който разбира се е страната, която е откъм лишените от свобода, ако спазват нормите, които вътре са договорени, няма пречка да се стигне до предлагането им за условно предсрочно освобождаване. Към момента на изготвяне на доклада това при господин Л. се е случвало, поради което доклада ми е изготвен по този начин, тоест не съм намерил причина да бъде написано отрицателно становище към лишения от свобода. Аз почти ежеседмично се виждам задължително с всеки един от лишените от свобода, най-малкото, защото ние им връчваме и пощата. Отделно от това, когато има някакви спортни мероприятия, лишените от свобода се записват за участие в тях. Също така се виждаме и разговаряме с тях при договаряне плана на присъдата, при изготвяне на поощрителни награди и наказания. В случая при Л. няма наказания, а има само поощрителни награди. С него сме се виждали  и сме разговаряли по плана на присъдата, за предложението му за преминаване от „общ“ в „лек“ режим. Това са две различни неща, едното е аз да го предложа, а второто е комисията и единствено само началника на  СЦЗ може да замени режима. В неговия случай, от тази комисия и от този началник, е сменен режима му от „общ“ в „лек“, малко преди да му изготвя доклада за условното предсрочно освобождаване. Това е което мога да кажа за Б.Л.. Фактически престоя му в местата за лишаване от свобода от момента, в който е под мое наблюдение, като пак казвам, че хората са доста и не можем всеки ден да правим интервю, а още повече, че той е работил на външен работен обект и ежедневните срещи са много трудни, но доколкото можем успяваме да ги провеждаме, най-вече по тяхно желание и от време на време и по наше, когато имаме нещо да питаме. За да мога да кажа, че при него е приключил корекционния процес взимам предвид това, което е договорено по плана на присъдата. Пак се повтарям, но той няма наказания, има само награди, стигнал е донякъде в прогресивната система, като разбира се има още какво да се желае, но предвид времето, което има да доизлежава едва ли може да се стигне до края. Този лишен от свобода е стигнал до двата дни домашен отпуск, замяна на режим, което пак е договорено по плана на присъдата, 7 дни домашен отпуск по режима му идва като право. Няма как да му дам отрицателно становище, макар и предвид престъплението, което е извършил, но мен това не ме касае. Мен ме интересува поведението му в местата за лишаване от свобода. Когато постъпи молба с искане за условно предсрочно освобождаване няма наложена практика инспекторите, които имаме връзка с конкретния лишен от свобода да разговаряме помежду си, тъй като той в момента е в моята група и няма с кой да разговарям, тоест само аз съм там. Следващите вече по йерархична гледна точка, примерно началник сектор, началник на затвора и т.н., също нямаме практика да разговаряме, защото всеки си изказва собственото мнение. По йерархията моите началници са: началника на ЗО „Казичене“ Р.У., след това е началник сектора Д.Г., която сте призовали, след това е господин Т., който също днес е призован и след това началника на затвора господин П.. Началниците изготвят своите становища на база докладите, които ние сме изготвили във времето, когато лишения от свобода е търпял наказанието си. Това са доклади, първоначален текущ доклад. Не мога да кажа дали началниците разговарят с лишените от свобода. Мисля, че е невъзможно при този обем на лишени от свобода, може би над 1000 човека, да разговарят с тях, но с някои може и да разговарят. Доколкото съм  запознат с настоящия случай, г-н Т.също познава лишения от свобода Л., защото той беше началник на това общежитие преди господин Р.У.. Аз изпълнявах тази длъжност един месец след изготвянето на доклада ми. Мисля, че месец май вече бях главен дежурен в ЗО „Кремиковци“. След изготвянето на доклада ми до момента, в който продължавах да работя там няма новонастъпили факти, които не са отразени в доклада и да сочат на различен извод от този, който съм посочил. Всъщност аз нямам и такава информация, тъй като месец след изготвянето на доклада аз вече нямах отношение към лишените от свобода в ЗО „Казичене“. Сега в моята група е друг ИСДВР Г.М..

 

На въпроси на прокурора свидетелят И. отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Планът на присъдата е съгласуван с мен и лишения от свобода на датата, която е посочена в него. Този план на присъда и нито един план на присъда не може да бъде абсолютно изпълнен, предвид остатъка от наложеното наказание към момента на подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.  Някои стигат до два, до три дни предложение за домашен отпуск, защото там има едни условни искания от ръководството през четири месеца, като не може през  по-малко  да се дава и това нещо убива годините напред, така че няма как да се стигне до пълната прогресивна система. При някои лишени от свобода се достига, но в този случай до момента на подаване на молбата му за условно предсрочно няма как да е стигнал по-далече по изпълнение плана на присъдата. До датата, на която съм изготвил плана, корекционният процес е на ниво приключил. Изискванията, които сме договорили са се случили и са се спазили. Нямаме никакви данни за някакви нарушения от страна на лишения от свобода по време на изтърпяването, мисля че беше 1 година и 2 месеца, откакто е дошъл в ЗО „Казичене“.  Доколкото виждам от доклада умението му за мислене от 36 точки е свалено на 35 точки. Причината е упомената, а именно няма данни за импулсивни ситуации в местата за лишаване от свобода. Тука съм визирал престъплението, което е извършено отвън, тъй като вътре го няма като индикация, декларира дългосрочни цели, осъзнава неблагоприятния ефект от действията си. Това, че има някакво снижаване на пунктовете означава, че има някакво развитие в положителна посока. Не зная дали е важно дали снижаването на пунктовете са от 10 на 9 или от 10 на 8 точки, но по-нататъшния процес на работа с лишения от свобода остава на следващия колега или остава на последващ етап, за да има някаква корекционна дейност и по някакъв начин да се отрази дали е в положителна или отрицателна насока. Това мога да кажа за оценката от риска, която е занижена от мен. За определянето на риска в точки ползваме една таблица, на която се базираме. Когато погледна нещата, които са писани по време на първоначалния доклад и първоначалното създаване на оценката на риска, аз там отбелязвам корекционните дейности, които са извършени, както и в случая съм ги отбелязал. Там има две или една точки отметнати. Значи те стават нулички да кажем, но те не могат да станат всички нулички /стават тези две или три нулички/. Правя числото, което после е сумарно отдолу и числото става някакво х. Когато обаче го нанеса в табличката, там където са реално точките, тази точкова система пада с 1, 2, 3, 4 пункта, тоест това, което съм сметнал за необходимо, че е положително по време на престоя му в местата за лишаване от свобода. Точките не ги определям чисто математически от 36 на 35. Примерно нанасям, че преди това е имало данни за импулсивни ситуации, но сега няма такива данни. Преди това е имало данни, че не разпознава проблемите си, а сега от разговорите с него се вижда, че разпознава проблемите си. Преди това е нямал дългосрочни цели, сега обаче има дългосрочни цели. Така се свалят някои пункта, които  в случая излизат на 1 точка.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.

 

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Аз също нямам въпроси към свидетеля.

 

Въпрос на адв. Т.: Бихте ли казали на съда каква е причината по отношение на осъдения Л. да не е приложена нормата на чл. 130, ал. 4 и за периода 2018 г. - 2019 г. за него да не е изготвян текущ доклад, включващ преценка на настъпилите промени. В затворническото досие се намира само първоначалния доклад, който е изготвен в затвора - Бобов дол, където е показан нисък риск в размер на 36 точки.

 

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Не мога да го твърдя това нещо, тъй като не съм погледнал затворническото досие, за да видя дали е прибавен доклада. Ежегодно се изготвят текущи доклади. Възможно е нещо да е станало и чисто физически пощата да не е заминала до досието на текущия доклад, но при инспектора на социална дейност го има. Ето например доклада за промяна на режима на лишения от свобода от „общ“ на „лек“, той също е своего рода доклад, който определя държанието му по време на изготвянето на този доклад. По принцип практиката на ИСДВР, когато аз съм бил е, че не се изготвя замяна на режима, а се изготвя текущ доклад.

 

Въпрос на адв. Т.: А как се отразява изготвения текущ доклад върху схемата за оценяване на вероятността за ново осъждане, така наречените точки?

 

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Пак Ви казвам това е по преценка на ИСДВР. Там, където вижда положителна насоченост от лишения от свобода към присъдата си и към момента на изтърпяването, по негова преценка могат да бъдат нанесени корекции.

 

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към свидетеля И.. Не възразяваме същият да се освободи от съдебна зала.

 

СЪДЪТ, като съобрази процесуалната позиция на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля И. от участието му в съдебно заседание.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля Д.Т., който се въведе в залата.

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Към настоящия момент съм зам. началник на затвора – гр. София РНОД. Във връзка със служебните си задължения познавам лишения от свобода Б.И.Л.. Изготвял съм становища във връзка с промяната на режима на лицето в „лек“ и съм изготвил становище впоследствие за условно предсрочно освобождаване на същото по смисъла на инициирана молба от негово име на основание чл. 437, ал. 2 от НПК. За да изготвя становището се позовах, както на документалната база, която се съдържа в личното досие на осъденото лице, така и на съхранените ми  спомени като началник на ЗО „Казичене“ до 10.09.2018 г. Познавам лицето от момента, в който беше преведен на база заповед на главния директор от затвора – гр. Бобов дол в ЗО „Казичене“. Като цяло мога да споделя впечатления свързани с работата му. Знаете, че идеята на изтърпяването на наказанията в затворническите общежития от открит тип е лишените от свобода да бъдат назначавани на подходяща работа, съгласно здравословното им състояние и уменията им и труда е средство за превъзпитание на същите. Сменил е по мои спомени около две или три длъжности на територията на затворническото общежитие, където не сме имали претенции относно работата му, а дори напротив, били сме доволни. На база моя заповед е изведен и на външен работен обект, предвид характеристиките и поведението му, откъдето доколкото си спомням има и похвали писма. Относно осъждането на лицето, аз не бих могъл да коментирам за извършването на самото деяние, за начините, умисъла и т.н., тъй като не е в моята юриспруденция. Съдът го е осъдил със съответната присъда, мисля, че беше около 5 години лишаване от свобода. Поради което не мога да дам становище относно деянието, колко то е общественоопасно и знам, че не се налага.

За мен в качеството на пенитенциарен служител от около 19 години считам, че са налице предпоставки за депозиране на положително становище относно условно предсрочно освобождаване на осъденото лице. Виждаме, че има известен спад в оценката на риска от рецидив, промяна на режима от „общ“ в „лек“, което е и предпоставка за изпълнение в цялост на прогресивната пенитенциарна система. Налице са отличия и награди свързани с домашен отпуск по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗИНЗС. Същият се е завръщал навреме. Не сме констатирали по време на отпуск да е имало нарушения; не сме уведомявани от съответните служби на МВР по местоизпълнението на домашния отпуск. Поради което като цяло считам, че становището ми е обвързано с качествата на лицето.

 

На въпроси на прокурора свидетелят Т.отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: По спомени снижението на риска от рецидив е около 1 или 2 точки. Не мога да посоча периода на снижението, тъй като нямам документация пред себе си. Снижението естествено, че има вероятност от допълнително намаляване, но по преценка на ИСДВР и в резултат на неговия текущ доклад вероятно е направено то по този начин. Не съм специалист в методологията на изчисляване и снижаване на оценката на риска, а просто констатирам стойности.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към свидетеля Т.. Не възразяваме същият да се освободи от съдебна зала.

 

СЪДЪТ, като съобрази процесуалната позиция на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля Т.от участието му в съдебно заседание.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелката Д.Г., която се въведе в залата.

СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Работя в затвора – гр. София, към настоящия момент изпълнявам функциите НССДВР. Във връзка със служебните ми задължения нямам личен контакт с лишения от свобода Б.И.Л. и никога не съм имала. Имам информация, която е сведена до знанието ми посредством доклад, написан от ИСДВР И.И.. Само въз основа на неговия доклад съм изготвила моето становище. По принцип началник сектора не извършва лично проверка, когато има молба на лишен от свобода за условно предсрочно и замяна на режим или екип. За това е нужно доклад от социалния инспектор, който има пряко наблюдение върху  лишения от свобода на основание, на който се изготвя становището. Личен разговор не съм провеждала с лишения от свобода Л.. Моето становище изготвям само въз основа на доклада на инспектор И.. Формирам отрицателно становище на основание на това, че от първоначалната оценка на риска от рецидив, на входа при влизане на присъдата в сила, е в средните стойности на ниските граници. От 1 до 40 са ниските граници, той е с първоначална оценка 36 точки. За целия период лицето е постъпил с общ режим. Режимът му е заменен на „лек“ режим, като са настъпили промени и оценката на риска е редуцирана с 1 точка и от там нататък няма преразглеждане на поведението, което да бъде отразено в доклада, което пак си остава в средните стойности, дори към високите на ниските граници – имам предвид точките. По принцип за конкретните прояви и поведение на лишения от свобода би следвало да се отрази в доклада. На основание на това, че в доклада няма отразена такава промяна моето мнение е отрицателно, защото е настъпила промяна в графата уменията на мислене, като точките са редуцирани от 10 на 9, което пак е във високите стойности на дефицитите. Представете си една скала, която е: минус 1, а 10 точки е максимума. При занижени 9 точки, тук пак има констатиран дефицит. Точките идват от недостатъчното намаляване на тези точки в графата умения за мислене. По принцип проверката на това, какъв е бил потенциала за по-голямо намаление на точките е работа на  социалния инспектор г-н И..

 

На въпроси на прокурора свидетелката Г. отговори:

СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Според мен корекционният процес  не е приключил, защото има констатирани дефицити, както казах 9 точки в зона умения за мислене, която по принцип индикира риск от повторно осъждане, защото за да промени едно лице  поведението си би следвало промяната да тръгне от уменията за мислене. Целите и задачите в индивидуалния план на присъдата са постигнати в цялост, когато не са констатирани повече дефицити в оценката на риска от рецидив. Когато имаме дефицитни зони това означава, че работата би следвало да продължи по посока на тези констатирани дефицити.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетелката.

 

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Аз също нямам въпроси към свидетелката.

 

На въпроси на адв. Т. свидетелката отговори:

СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Имала съм достъп до затворническото досие на лишения от свобода. Знам, че е награждаван. Във връзка с изготвянето на моето становище не ми влияе характера и вида на осъждането на лишения от свобода. Аз преди да заема тази длъжност съм работила с доживотно осъдените и това по никакъв начин никога не ми е влияело.

                                                                                                           Въпрос на адв. Т.: Тогава защо в становището, което сте

 депозирали във връзка с искането на 4-ти абзац пишете, че не е без значение обстоятелството, че лишения от свобода е осъден за престъпление по чл. 115 от НК, което се характеризира с висока степен а обществена опасност?

 

СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Написала съм това, защото когато се извършва оценка на риска от рецидив се извършва и скрининг на вредите към обществото. Към настоящия момент в доклада, изготвен от социалния инспектор, рискът за вреди към обществото остава среден, тоест там също не е констатирана промяна.

 

Въпрос на адв. Т.: Според вас рискът от вреди за обществото при престъплението убийство и престъплението опит за убийство еднакъв ли е?

 

СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Не мога да отговоря на този въпрос. При убийство е висок риск за известен възрастен в обществото или за значима личност, близък и т.н. Затова казвам, че още при изготвената първоначална оценка на риска от рецидив и скрининг от вреди са отчетени средни стойности, тъй като тук няма убийство, а имаме опит за убийство. Първоначалната оценка на риска от рецидив е в ниските стойности; рискът от вреди е в средните стойности; оценката на риска от рецидив е в ниски към средни стойности. Тук говорим за риск от сериозни вреди, което изхожда само от характера на правонарушението.

 

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към свидетелката Г.. Не възразяваме същата да се освободи от съдебна зала.

 

СЪДЪТ, като съобрази процесуалната позиция на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА свидетелката Г. от участието й в съдебно заседание.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход по същество.

 

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Представям и моля да приемете актуална справка за състоянието на наказанието лишаване от свобода към днешна дата. Нямам други искания по доказателствата.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представената справка. Нямам искания по доказателствата.

 

ЗАЩИТНИЦИТЕ (поотделно): Да се приеме представената справка. Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, на основание чл. 283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

 ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмено доказателство актуалната справка от затвора – гр. София на фактически изтърпяното наказание от лишения от свобода към 5.06.2019 г., от работа и за остатъка от 1 година,  6 месеца и 3 дни.

 

СЪДЪТ, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

 ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, моля да оставите без уважение молбата на Б.И.Л. за условно предсрочно освобождаване, тъй като е това е една възможност, предвидена в закона, когато са налице абсолютно всички предпоставки за това. В настоящия случай от допълнителния разпит на инспекторите от затворническата администрация и в частност на инспектор Д.Г.се установи, че осъденото лице не е дало достатъчно категорични и безспорни доказателства за своето поправяне. В подкрепа на това становище е, че рискът за вреди към обществото е в ниски към средни стойности и снижението за един продължителен период от време, за повече от 2 години, е снижен само с един пункт от 36 на 35 точки, тоест налице са все още дефицити в поведението на осъденото лице, които могат да бъдат преодолени с продължение на корекционната работа, която досега дава положителни резултати, но целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени в тяхната цялост. Тоест налице е единствено първата от закона предпоставка, а именно изтърпял е повече от половината от наложеното му наказание, но досежно втората предпоставка не са налице доказателства. Отрицателно е и становището на началника на затвора – гр. София, както и на инспектор Г.. Намира, че същите са обективни и отразяват актуалната корекционна дейност и състояние на осъденото лице. Поради което моля същите да бъдат кредитирани в цялост.

 

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Уважаема госпожо Председател,  становището на началника на затвора е сходно с това на представителя на СГП и обосноваване на същите мотиви, като бих прибавил към тях и значителния остатък от изтърпяване на наказанието, което се явява близо една трета спрямо общия размер на наказанието. С оглед на което Ви моля да не уважавате молбата за условно предсрочно освобождаване.

 

АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, аз поддържам моето становище от предходното заседание в хода по същество, като в допълнение искам да кажа следното:

 След разпита на свидетелите днес, аз Ви моля да не кредитирате становището на инспектор Д.Г., тъй като същото не е изготвено въз основа на лична преценка и на личен поглед върху поведението на осъдения Б.Л.. Моля Ви да кредитирате становищата на инспекторите Т.и И.. Тези свидетели днес пред Вас заявиха категорично, че плана на присъдата е изпълнен, че са налице абсолютните предпоставки за това по отношение на този осъден да се приложи института на условно предсрочното освобождаване. Обясниха ни начина, по който се оценява риска от рецидив и защо е намален с 1 точка. В крайна сметка, пак ще се повторя, както и в миналото заседание казах, че трябва да се взимат предвид всички обстоятелства свързани с изпълнение на присъдата и отношението на самия осъден към нея; фактът, че работи на външен обект; фактът, че е поощряван и няма нито едно наказание, че се връща навреме от отпуските. В крайна сметка инспекторите И. и Т.са имали лични наблюдения върху поведението на лишения от свобода Л.. Становището на инспектор Д.Г.е изградено само въз основа на становището на инспектор И. без да има поглед на този лишен от свобода, просто заявява, че засега все още корекционната работа с този лишен от свобода не е завършила. Не мисля, че е достатъчно аргументирано и сериозно това становище. По-скоро ми се струва, че трябва да се кредитират становища на хора, които лично са работили с лишения от свобода и имат лично наблюдение върху него. Бившият началник на ЗО „Казичене“ Т.днес пред Вас заяви, че е с положително отношение към този осъден и по отношение на работата, която е извършвал там и без никаква забележка по отношение на дисциплината. Аз не знам какво повече може да се очаква от един лишен от свобода.

 

АДВ. Т.: Уважаема госпожо съдия, аз ще Ви моля с Вашия съдебен акт да постановите, че молбата на осъдения Б.И.Л. за условно предсрочно освобождаване е основателна и да я уважите. Да приемете, че са налице безспорни доказателства за поправяне на лицето и да приемете, че наказанието, което му е наложено е изиграло и превъзпитателната си роля, за което са налице, както писмените доказателства по делото, така и разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели. Установява се по безспорен начин, че заявеното отрицателно становище на инспектор Г., което е споделено и от началника на затвора по своята същност е абстрактно, тъй като те не познават осъдения, нямат впечатления от поведението му, нямат впечатление от процеса на превъзпитание и на поправяне и нямат никаква база въз основа, на която са дали отрицателно становище. Още повече, че се оказва, че по никакъв начин скалата на схемата за оценяване на вероятността от ново осъждане не е актуализирана и в нея не са отразени случаите, в които лишеният от свобода е поощряван за поведението си. Моля Ви да съобразите, че становището на началника на ЗО „Казичене“ е категорично положително и, че по отношение на риска от сериозни вреди той е заявил, че рискът  е снижен до среден, но към момента не е непосредствен, тоест стойността на  риска в никакъв случай не може да се приеме като непосредствен риск за сериозни вреди. Началникът на ЗО „Казичене, също така господин Узунов е заявил, че по отношение на превъзпитателния процес и поправянето той приема, че плана на присъдата е изпълнен в цялост, поради което счита, че и формалните и материални основания за условно предсрочно освобождаване и регламентираните в чл. 439а от НПК обстоятелства са налице при осъдения  Б.И.Л.. За становището на инспектор Т., което писмено е положително, Вие имате и непосредствени впечатления от устния му разпит, поради което ще Ви моля да постановите съдебен акт в този смисъл.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Уважаема госпожо съдия, моля да се съобразите с казаното от адвокатите ми. Инспекторите си казаха за извършената работа с мен.  Срещи с психолог съм имал само в затвора – Бобов дол, като това беше месец януари, 2017 г. После за точките не съм работил с никой. Единствено  срещи съм имал с г-н И.И.. Не съм запознат как се определя сборът от точките и какви са проблемните зони. Наскоро се запознах  с това, което пише в ППЗИН и мислех, че като съм със свален режим и излизам отпуски и всичко изпълнявам, нещата вървят паралелно, но явно не е било така.

В случай че бъда условно предсрочно освободен, ще трябва да се поправя навън, да си намеря работа и да си изплащам глобите, които имам към държавата. Ще живея в София. Имах офис за застраховане и предполагам, че това ще работя. Аз живея в София от 15 години. Моля съда да уважи молбата ми.

 

СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и се запозна с материалите по делото, докладите на специализираната затворническа администрация и материалите от затворническото досие на осъдения, намира за установено следното: 

Производството е по реда на чл. 439 и следващите от НПК.  Инициирано е по искане на осъдения Б.Л. за условно предсрочно освобождаване, като в молбата си и в днешното съдебно заседание той и защитниците твърдят, че  са налице предпоставките на чл. 70 от НК, които допускат условно предсрочно освобождаване.

За да прецени основателността на искането, съдът отечете правното значение на следните обстоятелства.

На първо място, видно от актуалната справка на началника на затвора към 5.06.2019 г., лишеният от свобода е изтърпял фактически 2 години, 9 месеца и 16 дни, а от работа 8 месеца и 11 дни от наложеното му наказание от 5 години лишаване от свобода с влязла в сила присъда по НОХД № 1225/2014 на СГС. Лишеният от свобода е постъпил за първи път в място за изтърпяване на наказание и социална изолация в затвора – гр. Бобов дол на 12.02.2018 г. Това означава, че действително към момента на подаване на молбата е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Видно от становището на началника на затвора и позицията на защитата, налице е спор по отношение на втората предпоставка, допускаща условно предсрочно освобождаване, а именно дали е налице положителна промяна в поведението на Б.И.Л., която да допуска той да бъде освободен преди да е изтърпял целия срок на наказанието си в място за лишаване от свобода по наложеното му осъждане.

За да прецени дали действително поведението на лишения от свобода е такова, че да дава в необходимата степен възможност да бъде формиран извод, че към настоящия момент той е изградил достатъчно устойчив волеви самоконтрол, който да го възпира от противоправно поведение и да го насочва към законосъобразен начин на живот, съдът взе предвид фактическите констатации и оценки в докладите на специализираната администрация, както и фактите за изпълнението на плана на присъдата, които се съдържат в затворническото досие на лишения от свобода. Видно е, че Б.Л. е награждаван 6 пъти и не е наказван до момента. В доклада на ИСДВР ЗО „Казичене“ е посочено, че на обекта, на който е бил назначен извън затвора, е полагал съвестно труд и към изпълнение на служебните му задължения не е имало забележки. Напротив, получени са похвални писма за начина, по който се е справил с поставените му задачи. Установено е, че степента на принуда по отношение на него в мястото за социална изолация постъпателно е била намалявана, като режимът на изтърпяване на наказанието от „общ“ е променен на „лек“ и след това няма данни за нарушаване на режима, нито са налице каквито и да било твърдения за неспазване на затворническата дисциплина.

От доклада на ИСДВР И.И., който беше разпитан и като свидетел в днешното съдебно заседание, се установява, че при изпълнение на плана на присъдата лишеният от свобода е показал качества, които показват значителен ресурс за успешна ресоциализация след изтърпяване на наказанието. В тази насока е отчетено значението на възрастта му, образованието, трудовите навици, които са  проявени и при осигурената възможност на лишения от свобода да работи, липсата на наркотични зависимости и съхранените социални контакти със семейството, които установяват достоверно подкрепяща и улесняваща адаптацията извън затвора среда. На практика, видно от този доклад, както и от следващите становища, всички изложени фактически констатации изясняват  положителни прояви и позитивни характеристики на личността на осъдения, както и това, че той е изпълнил всичко, което се е изисквало от него по начин, който е бил оценен като повече от задоволителен, защото е довел и до награждаване.

Не са налице никакви фактически констатации в докладите, нито има данни в затворническото досие за това, че с поведението си лишеният от свобода е дал основание на специализираната администрация да счита, че корекционната работа до момента е неуспешна. В този смисъл, независимо че не е изтекъл срокът на изтърпяване на наказанието, което несъмнено е обвързано и с това, че планът на присъдата към този момент не би могъл да бъде приключен в цялост, дотолкова, доколкото са планирани мероприятия и за следващия период от време, съдът намира, че лишеният от свобода е показал такова поведение, което в необходимата и достатъчна степен за нуждите на настоящото производство установява наличието и на втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване. Това е така, тъй като доброто му поведение, положителното отношение към труда, коректността към останалите задържани, както и към служителите от специализираната администрация, които са имали достъп до лишения от свобода, спазването на правилата в мястото за лишаване от свобода по същество представляват именно тази положителна промяна, която материалният закон изисква за условно предсрочно освобождаване.

В днешното съдебно заседание съдът разпита свидетелите, които са имали отношение към настоящата процедура на условно предсрочно освобождаване в затвора чрез изготвяне на специализирани становища, и от техните показания установи, че служителите с непосредствени впечатления за Б.И.Л. са свидетелите И. и Т.. От техните показания е видно, че те не изпитват никакви съмнения относно постигнатия положителен ефект на корекционния процес върху поведението на лишения от свобода, както и относно това, че обосновано може да му бъде гласувано доверие  за условно предсрочно освобождаване. В подкрепа на тяхното обосновано с факти становище е и фактът, че снижаването на строгостта на мерките за принуда по отношение на Л. не е показало съществуване на риск от противоправно поведение. Напротив, Б.Л. е оправдал очакванията, когато е работил извън затвора или е бил награждаван с домашен отпуск. Поради това, съдът намира, че фокусирането върху точковото изразяване на ниската степен на риск от рецидив е лишено от резон, доколкото то не кореспондира на каквито и да било факти в докладите, които да сочат на опасности в поведението на лишения от свобода, върху които корекционните мероприятия не са могли да въздействат по достатъчно ефективен начин.

   Същевременно съдът намира, с оглед продължителността на остатъка от наказанието от 1 година, 6 месеца и 3 дни, че за да се постигне успешна ресоциализация на лишения от свобода от мястото за социална изолация в ежедневната му социална среда, за целия този срок следва да бъде наложена пробационна мярка, която от една страна, ще има подкрепящо значение за условно освободения осъден, а от друга стана –  осъществи необходимия контрол върху поведението му за своевременно констатиране на евентуални рискове от противоправно поведение.

   Съдът намира, предвид представените доказателства за семейното положение на лишения от свобода и за предходния му начин на живот и възможностите му за трудова реализация, които са задоволителни, че подходящата пробационна мярка в изпитателиня срок е „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 6 от НК и чл. 440, ал. 1 от НПК

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно осъдения Б.И.Л. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с ЕГН: **********,  от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание по НОХД № 1225/2014 г. по описа на СГС наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, 6 месеца и 3 дни.

 На основание чл. 70, ал. 6  от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието към момента на влизане в сила на определението.

  НАЛАГА в рамките на целия изпитателен срок  пробационна мярка на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК  „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок  от днес по реда на глава ХХІІ от НПК пред Софийски апелативен съд.

Препис от определението да се изпрати на началника на СЦЗ за сведение и изпълнение след влизането му в сила.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в  13:10 часа.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                СЕКРЕТАР: