Р Е Ш Е Н И Е № 307
гр.Кюстендил, 13.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРАВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 330 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208
и сл. от АПК.
А.Г.М. ***, чрез пълномощника си адв. М.Б. ***, обжалва решение № 260273 от 20.08.2021г. на Районен съд - Дупница по АНД № 176/2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-5310-001337/17.12.2020г. Релевирани са касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с процесуални нарушения при описание на деянието, а по същество – с липса на противоправно деяние. Сочи приложимост и на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, в представено писмено становище пълномощникът на касатора поддържа доводите и искането в жалбата.
Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно.
Административен съд - Кюстендил, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за основателна.
Предмет на въззивно обжалване е НП № 20-5310-001337/17.12.2020
г. на началник група КПДГПА при ОДМВР -
Кюстендил, с което на А.Г.М. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца.
От събраните по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 10.11.2020 г., в 07,56
часа на автомагистрала № А-3 при км. 50+000 в посока гр. София, нарушителят управлява лек автомобил с рег. № Е1168МТ, който е с
прекратена регистрация /не
пререгистриран в срок/ по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За деянието е съставен АУАН №
333252/10.11.2020г., с който е предявено обвинение за управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, т.е. идентично с обвинението в НП.
По делото пред районния съд ответникът е
представил справка от АИС-МВР в базата
данни за МПС с рег. № Е1168МТ, видно от които на 21.05.2020г. е отразена „служебна промяна на регистрацията“ –
регистриране на договор за продажба - праводаване № 781/21.05.2020г. , нотариус
№ 242, въз основа на заявление, подадено по електронен път, а на 22.07.2020г. е вписано прекратяване на
регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП - непререгистрирано ПС. Няма информация относно собственика на МПС преди
продажбата и за приобретателя на МПС въз основа на договора.
Името на нарушителя фигурира в документ
– Данни за прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № Е1168МТ, в който А.Г.М. е вписан като предстоящ собственик.
Съдът служебно е изискал данни за
собствеността и регистрацията на процесното МПС, с оглед на което е постъпило
писмо рег. №348000-2862/2603.2021г. на началника на РУ-Дупница при
ОДМВР-Кюстендил. Видно от същото, служебното прекратяване на регистрацията на
товарен автомобил с рег. № Е1168МТ е извършено на 22.07.2020г. от сектор Пътна
полиция - Благоевград на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Съдът е разпитал
контролните органи, които потвърждават данните
в справката за прекратената регистрация на МПС.
От така установената фактическа
обстановка съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП. Прието е,
че в процедурата по административно наказване не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, а по същество – че деянието е доказано от събраните
доказателствени средства и не разкрива признаците на маловажен случай. По
изложените доводи е потвърдено НП.
Касационната инстанция,
при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на
чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на
същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение,
както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Решението на въззивния
съд е неправилно, поради което и на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да се
отмени и да се постанови решение по съществото на спора за отмяна на
наказателното постановление. Решаващите правни изводи за законосъобразност на
НП са в противоречие с доказателствата по делото и приложимия закон.
Проверката на
съдържанието на АУАН и НП сочи на липсващи реквизити, вследствие на което
предявеното обвинение е непълно и неясно, а обратните констатации на районния
съд са необосновани и неправилни. Допуснато е нарушение на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които разпоредби са императивни по своя характер. Видно е, че
единственото описано обстоятелство е за прекратената регистрация на МПС на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, което не е достатъчно, за да се направи извод
и повдигне обвинение за осъществено нарушение на правилото по чл.140, ал.1 от ЗДвП за управление по пътищата, отворени за обществено ползване, само на
регистрирани по надлежния ред ППС. Съобразно
правното основание по чл.143, ал.15 от ЗДвП, е било необходимо да се
посочи кога служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, е прекратена регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Липсващите данни създават затруднения
при реализиране на правото на защита на нарушителя, за който е останало неясно кой е субектът на неизпълненото задължение за
регистрация на МПС, кога е изтекъл срокът за регистрация, респ. от кога управлението на МПС е съставомерно
деяние по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изложените
пороци на съдържанието на АУАН и НП съставляват съществени процесуални
нарушения, които са достатъчно основание за незаконосъобразност на НП.
Пропускът на районния съд да ги констатира е довел
до необосновани и неправилни изводи за спазване на процедурните правила.
Извън горното, въззивната инстанция след
като е събрала необходимите за установяване на обективната истина доказателствени средства, е извършила анализ на същите в противоречие с относимите
материалноправни норми на специалния закон. Формираният извод за наличие на съставомерно деяние е несъответен
на доказателствата по делото. Видно е, че в деня и часа на нарушението
нарушителят е бил водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т.25 от ДР
на ЗДвП, което МПС е с прекратена регистрация в хипотезата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията е установено чрез проверка в
масивите на КАТ и е извършено на 22.07.2020 поради нерегистриране
на МПС от новия собственик. Задължение за новия собственик е регистрацията на
МПС в срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП във вр. с правилото на чл.15,
ал.1 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г.,
изм. и доп./. В случая обаче по делото е недоказано и е останало неясно, какво
е качеството на нарушителя - дали е само
водач на МПС или е и собственик. От друга страна, е безспорно, че автомобилът е имал поставени
регистрационни табели, т. е. по външни признаци е отговарял на регистриран
такъв, а и данните за прекратяване на
регистрацията не са вписани в СУМПС, а се съдържат само в АИС на ПП-КАТ и са
станали известни на нарушителя по време на проверката. Липсващите
доказателства не позволяват да се
формират категорични изводи дали водачът на МПС е бил длъжен, респ. дали е
могъл да знае факта, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация, т.е. дали деянието е
извършено виновно. По арг. от чл.6 от ЗАНН, недоказването на субективния
елемент на деянието води до несъставомерност на същото като административно
нарушение. Изводите са за недоказано обвинение и за незаконосъобразност на НП, съотв. за неправилно въззивно решение.
Дължимо е произнасяне от касационната
инстанция при усл. на чл.222, ал.1 от АПК за отмяна на оспорения съдебен акт и
за отмяна на НП.
Водим от горното,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260273
от 20.08.2021г. на Районен съд – Дупница по
АНД № 176/2021г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 20-5310-001337/17.12.2020
г., издадено от началник група КПДГПА при ОДМВР - Кюстендил, с което на А.Г.М., ЕГН **********
***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.