Определение по дело №113/2019 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 95
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20194150200113
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 95

                                      гр.Свищов, 2.05.2019 г.

          Свищовския районен съд, в закрито  съдебно заседание на 2.05.2019 год. в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА

 

 като разгледа материалите по ЧНД № 113  по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взема предвид:

Процедура по прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.

          Постъпила  е жалба от Е.К.А. и И.Р.П. против Постановление от 20.03.2019г. на прокурор Калинка Тодорова от  Р.п.С. , с което на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 410/2017г. по описа на РУ Свищов поради недоказаност. В жалбата си твърди, че изводите на прокурора са неправилни.Разследването не било извършено в пълнота, като прокурорът не е изрършил цялостен анализ на събраните доказателства. Освен това счита, че изводът на прокурора, че не е разкрит извършителя е госолсовен, деянието било извършено в съучастие. Моли постановлението за прекратяване на бъде отменено, а делото да се върне на прокурора за продължаване на разследването и спазване на закона. Не сочи конкретни действия , които могат да допринесат за разкриване на фактическата обстановка.

         

                   Съдът като взе предвид постановлението на прокурора и материалите по приложеното досъдебно производство, намери за установено следното: Наказателното производство е образувано на 14.09.2017 г. срещу неизвестен извършител, който на 08. 09. 2017 г. в гр. Свищов,  действайки в качеството си на длъжностно лице - служител на ТП ДСГ- Свищов, при и по пов изпълнение на службата, причинл на Е.К.А. *** и на И.Р.П. ***, леки телесни повреди  - Престъпление по чл. по чл. 131 ал. 1 т.2 и  т. 4, вр. с чл. 130 от НК.

След извършване на определени процесуално следстени действия, с  постановление от 20.07.2018г. производството е прекратено поради недоказаност на обвинението. Това постановление е отменено с Определение от 31.08.2018г. по ЧНД 269/2018г. на СвРС , като са дадени указания за разпит на конкретно посочени свидетели. След извършване на тези действия, с постановление от 12.12.2018 г. производството отново е прекратено поради недоказаност. С определение по  ЧНД 445/2018 г. на РС Свищов, потвърдено с определение№ 20.13.02.2019 г. по ВЧНД № 50/2019 г. на ВТОС, влязло в сила на 13.02.2019 г., това постановление е отменено , поради липса на мотиви, без да са давани указания за събиране на доказателства.

 

С настоящото постановление, от доказателствата, събрани на досъдебното производство наблюдаващият прокурор е възприел следното:

           Св. Е.К.А.  и  Св. И.Р.П. ***.Двамата се познават и се уговорили да отидат да си насекат дърва за зимата в гора, да пътя Русе-Плевен. На 8.09.2017 г. , към 17.00 часа, те отишли в района на с. ******, общ. ******, за да секат дърва без да имат надлежно разрешително за това. Пътували с лек автомобил „*****“, собственост на бащата на И.П., като със себе си носели и моторен трион „*****“. По същото време и поради зачестили случаи на незаконна сеч  в гората, край с.****** и съмнения, че тя се извършва от едни и същи лица, директорът на *******“ – ***** разпоредил на група служители /И. Д.И., М. Г.М., В. И. М., Д. Г. Д. и Т. И. Т./ да отидат на същата дата там и да установят кои са нарушителите. За целта, посочените по-горе служители отишли на мястото. Предварително било уговорено съдействие от страна на полицията при евентуално залавяне на нарушители. Като пристигнали на мястото, служителите на ******* – ***** чули шум от моторен трион, който идвал от гората. За да могат да заловят извършителите, служителите от ***** – ***** преградили със служебен  лек автомобил черния път, водещ от гората до главния път. При тях пристигнал и полицейски автопатрул в състав св. И. А. и  св. С. Й.. Малко след това, около 20.30 часа, от гората излязъл лекия автомобил „******“, в който били св. И.П. и св. Е.А.. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители. Тогава се установило, че в багажника на автомобила и на задната седалка има прясно отрязани дърва и моторен трион „*****“.  Нарушителите били изведени от автомобила, като  св. П. бил от едната му страна, а св. А. от другата страна. По този начин двамата нямали видимост един към друг. По твърдения на двамата П. и А. тогава св. П.  бил удрян от служител на ****** - *****с дървен кол или бухалка в областта на хълбока, а св.  А. бил удрян по гърба с дървен кол или бухалка от друг служител на ***** – ****. Тъй като двамата не  носели документи за самоличност, те били отведени в РУ – Свищов. Св. Д. Д. и св. М. Г. останали в гората, за да проверят от къде са отсечени намерените дърва и установили  няколко места,  от които бил  рязан летен дъб. Същата вечер, след установяване на самоличността на лицата, им били съставени актове за установяване на административно нарушение /АУАН/ по Закона за горите. След това Е.А. и И.  П. си заминали.  По делото са назначени съдебно-медицински експертизи,видно от заключението на които - от нанесените удари  Е.А. е получил две кръвонасядания по-гърба, със срок на оздравителния процес 20 дни, а И.П. е получил кръвонасядане в поясната област със срок на оздравителния процес за около 7 дни.  Тези обстоятелства са установени безспорно и се подкрепят от  показанията на свидетелите, от проведените очни ставки и от приложените по делото 4 бр. АУАН / л. 82 -87/, 2 бр. разписки за отговорно пазене / л. 99-100/, писмо № 1328/20.09.2017 г. / л. 93/ и ежедневна ведомост / л. 101/. 

            Спорно по делото е извършен ли е побой от служители на ***** ****** и от кого, като въпреки извършените многобройни процесуално следствени действия, не може да се обоснове участие в изпълнителното деяние на конкретно лице или лица.      По време на разследването, св. И.П. е заявил, че след като били спрени за проверка, около 5-6 човека „*****“ са ги повалили на земята и са започнали да ги ритат и удрят с бухалка или кол. Твърди, че може да разпознае едно от лицата, което го е удряло с бухалката, като го описва висок около 1,75, със слабо телосложение, с тъмна коса и късо подстриган. Заявил е, че е ритан по външната част на бедрото на десния крак и че е удрян с бухалката в лявата част на хълбока. Според св. П. това е станало в присъствието на полицаи, които са наблюдавали отстрани  и са се смеели на случаващото се. Заявил е, че не видял къде е удрян св. Е.А., тъй като не е имал видимост към него, но че го е чувал да вика, когато го удрят. По даденото от него описание е  извършено разпознаване на лица, като св. П. е посочил И. Д. И. като лицето, което му е нанасяло ударите.

                   Св. Е.А. също е заявил, че „горските“ са били 5-6 човека. Твърди, че първо е бил ударен в гръб с дърво като бухалка  и че след това е бил удрян още няколко пъти в гърба „в лявата и дясната плешка“, както и „в областта на ребрата в лявата част“.  Казал е, че не знае кой го е удрял и че не би могъл да го разпознае. Според А. полицаите са били очевидци на случилото се и са се опитвали да спрат горските служители като са викали „Спрете се! Спрете се!“. Св. А. е заявил, че не е видял, кой е удрял св. П., но че го е чул да вика и че после е видял и раните му на хълбока в дясната част.

                   Всички останали разпитани в качеството на свидетели отричат някой да е нанасял удари на св. Е.А.  и св. И.П.. Разпити в качеството на свидетели, присъствалите на мястото полицаи И. А. и С. Й.  са заявили, че не са видели някой да удря св. Е.А.  и св. И.П.. Между полицаите и пострадалите са проведените очни ставки  относно извършения побой, но противоречията не са били отстранени. Показанията им са коренно различни, като по този начин са отговорите им на въпросите и при проведените очни ставки.

Като свидетели са разпитани и служителите на ****** - *****  Д. Д., И. И., М. М. и В. М., като всеки от тях твърди, че не е нанасял побой на И.П. и Е.А. и че не са виждали някой друг да им е нанасял побой.В този смисъл са и показанията на св.Т. Т. –също служител на ******* - *******  ,присъствал на мастото на проверката , за когото самите жалбоподатели заявяват, че не им е нанасял удари. 

                  В тази връзка правилно прокурорът е оставил без уважение искането на пострадалите И.П. и Е.А. и техният повереник да бъдат проведени очни ставки на всеки един от тях с всеки един от свидетелите Д. Д., И. И., М. М. и В. М.. Съгласно разпоредбата на чл.  143 ал. 4, вр. с ал. 1 от НПК очна ставка може да са направи при съществено противоречие между показанията на свидетелите. В конкретния случай всеки един от свидетелите  Д. Д., И.И., М. М. и В. М. твърди, че не е нанасял побой на И.П. и Е.А. и че не са виждали някой друг да им е нанасял побой. Твърдението, че някой не е видял нещо не може да бъде оборено чрез провеждане на очна ставка, при която един свидетел  евентуално да каже какво  е видял другият свидетел, участващ в нея. Още повече, че в показанията си, двамата пострадали са заявили, че не могат да разпознаят лицата, които са ги удряли, не твърдят че някой от посочените по-горе четирима свидетели ги е удрял, респ. не се констатира противоречие, което да бъде отстранено евентуално чрез провеждане на очни ставки с тях.  Резултатът от извършеното разпознаване, при което  св. П. е посочил И. Д. И.  като лице, което му е нанасяло удари с бухалка, не е достатъчен, за да обуслови повдигане на обвинение. Действително И. Д. И.  е бил на мястото, като част от групата проверяващи  и е възприет от П., но заявеното от П., че му е нанасял удари  не се подкрепя от нито едно от другите събрани доказателства. Всички останали свидетели, които са разпитани като свидетели и са присъствали там /св. А., двамата полицаи и служителите на ****** -   ***** са заявили, че не са видели кой е удрял, не са видели някой да е удрял или нанасял побой на св. П. и А..    

          При тези данни , съдът намира  изводите на прокурора за законосъобразни. Извършени са всички обективно възможни и необходими процесуално-следствени действия, но събраните доказателства, не са достатъчни  за да се направи извод за виновността на определено лице от присъствалите на 8.09.2017 г. петима служители на ****** – ******, в причиняването на телесни увреждания на св. Е.  А. и св. И.П.,  за да се повдигне  обвинение на някой от тях за това деяние, в това число и за деяние, извършено в съучастие.  От доказателствата по делото не може да се установи по безспорен и категоричен начин дали телесните увреждания на  И.П. и Е.А., съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза са причинени от присъствалите на проверката на 8.09.2017г. служители на ******** – ******, как и от кого. Самите жалбоподатели не сочат други процесуално-следствени действия, които биха допринесли за изясняване на фактическата обстановка, а и с оглед извършените множество такива и изминалият продължителен период от време от 8.09.2017г., съдът приема че не се налага продължаване на разследването.

При така установената фактическа обстановка , съдът намира, че прокурорът правилно е приел, че обвинението е недоказано и е прекратил производството.

Предвид изложеното, съдът  счита, че постановлението следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.1  от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 20.03.2019г. на прокурор Калинка Тодорова от  Р.п.С. , с което на основание чл.243 ал.1 т.2  от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 410/2017г. по описа на РУ Свищов, водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.130 от НК, поради недоказаност.

 

Определението  подлежи на протест или обжалване пред Великотърновски окръжен съд в 7 дневен срок от съобщаване на страните .                         

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: