Решение по дело №4746/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 113
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20201720104746
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Перник , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20201720104746 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Община Перник е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3619/2020г. по описа на
районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в град
******, ул. „**** *******“, бл. *, вх. *, ап. ** в размер на 332,28 лева за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително месец юли 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение (17.07.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 59,70 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-
клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет
покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период
и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С
тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
1
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Твърди, че процесният имот е общинско жилище където е
настанено трето по спора лице – В. АС. В., която е действителен ползвател в
качеството си на наемател.
Позовава се на действащите общи условия с ищеца, съгласно които е следвало
да бъде уведомен за текущите задължения, както и за осигуряване на достъп за
отчитане на измервателните уреди.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват. Всяка една от тях поддържа
вече изложените твърдения и възражения, апелирайки към съда да ги уважи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
2
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с
оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са спорни обстоятелствата, че
процесният имот представлява общинска собственост, предназначена за отдаване под
наем за жилищни нужди, като сочените обстоятелства се установяват и от
ангажираните писмени доказателства, което дава основание на съда да приеме, че
ответникът като собственик на процесния недвижим имот е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове.
3
Спорни са останалите елементи от правопораждащия фактически състав относно
доставката на топлинна енергия и нейната стойност.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.
Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като
същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази
услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена
ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество,
като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане
на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен (изравнен), прогнозно
начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при
индивидуалните изравнителни сметки.
Имотът на ответника е свързан към СИ за БГВ и има водомер за топла вода. За
процесния период ФДР е начислявала ежемесечно по време на отоплителните периоди
прогнозна топлоенергия. За от отчетния период не е бил осигурен достъп до
индивидуалния имот, поради което след като са приложени нормативно установени
правила за изчисляване на дължимите се суми за топлоенергия и погряване на вода,
съобразно разход от предходен период е изравнена с разпределената по изчислителен
път за отопление и по норматив за БГВ, което е отразено в индивидуалната
изравнителна сметка. Установено е, че в имота има отоплителен уред – „щранг лира“ в
банята, за който е начислявана прогнозна сметка по норматив, тъй като е технически
невъзможно да се монтира ИРУ. Отоплителното тяло в помещение Кухня и Стая са
демонтирани, като за тях не са начислявани суми.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
332,28 лева.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за отопление,
битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след корекциите, съгласно
изравнителните сметки възлиза на 332,28 лв., а законната лихва е в размер на 59,70
лева.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия на
посочената в исковата молба сума. Липсват твърдения и доказателства за пълно или
частично погасяване на задължението, поради което исковете следва да бъдат уважени
в цялост така, както са предявени.
4
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения.
Конкретните възражения на ответника съдът намира за неоснователни. Без
правно значение, че в имота е настанено трето по спора лице, което е действителен
ползвател както е поддържано в отговора на исковата молба. Както бе разяснено,
задължени лица са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В съдебно заседание е поддържано обратното, че имотът не е обитаван, поради
което потребление не е реализирано. Това обстоятелство е следвало да бъде изложено
своевременно в рамките на рекламационния период, но това не е сторено съгласно
констатациите на вещото лице по СТЕ.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 275,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което също следва да бъде присъдено. При
този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 375,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
При този изход от спора ответната страна няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Община Перник, ЕИК *********, гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилси“ №
1А в размер на 332,28 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ул. „**** *******“,
бл. *, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително месец юли
2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (17.07.2020 г.) до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер 59,70 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3619/2020 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник, ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 375,00 лева
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и сумата от 75,00 лева
5
разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6