Решение по дело №9725/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 23.12.2019 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9725 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И.В.М. с ЕГН: **********, с настоящ адрес *** срещу „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, адрес ***, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, с която е предявен  иск с правно основание чл. 124 от ГПК съдът да приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, сумата в размер на 3724,34 лв., начислена с фактура №0280912934 от дата 03.06.2019г. за периода 22.05.2017г. до 21.05.2018 г., издадена на основание Становище за начисление на електрическа енергия на партида с клиентски №1100321150, абонатен №0103706184 за адрес на потребление, находящ се в гр. В..

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

При проверка на текущите си задължения ищецът установил, че има задължение в размер на 3724,34 лева. Абонатът посетил Център за обслужване на клиенти, като при справка на гише му е разяснено от служител на „Енерго-Про“ ЕООД, че въз основа на извършена проверка от служители на „Електроразпределение север“ АД и на база констативен протокол му е начислена допълнителна сума в размер на 3 724,34 лева за периода от 22.05.2017 г. до 21.05.2018 г., за което е издадена фактура.

Ищецът сочи, че средството за търговско измерване (електромер), респ. неговата схема на свързване не е манипулирана от ищеца, нито е потребена начислената ел.енергия, за периода 22.05.2017г. до 21.05.2018 г. на обща стойност 3724,34 лева. Потребителят не е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия. Не е присъствал представител на ищеца на проверката, нито се е запознал със съдържанието на изготвения констативен протокол. Не е присъствал и представител на полицията.

            Оспорва, че по процесния клиентски и абонатен с титуляр ищеца, е изразходвано твърдяното количество ел. енергия. Твърди, че никога на процесния обект не е имало потребление за такива големи суми в такъв кратък период. Счита, че единственият вариант, за да се натрупа такова голямо потребление от СТИ на адреса на потребление, е то да е манипулирано от служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД, тъй като само те имат достъп до уредите за търговско измерване и разполагат със софтуер за дистанционно въздействие върху показанията на СТИ.

Оспорва, че е осъществена каквато и да е нерегламентирана намеса в схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление, респ. че същото е манипулирано софтуерно да отчита по някаква невидима за абоната тарифа. Възразява, че демонтираният електромер не е представен за експертиза на компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил демонтиран.

Оспорва начина, методиката и основанието на процесната фактура като неправилни и незаконни. Оспорва констативния протокол на „Енерго Про Мрежи“АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Твърди липса на компетентност на лицата извършили проверката. Оспорва правното основание, на което електроснабдителното дружество „Е.П.“ АД се позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа енергия, а именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция определени в ПИКЕЕ. Твърди, че дори да се приеме, че ПИКЕЕ са законосъобразни, съставеният констативен протокол не отговаря на изискванията изрично посочени в чл.47 и чл. 48 ПИКЕЕ, поради което същият е негоден да удостовери фактите, отразени в него. Отделно от това твърди, че корекцията на сметка е извършена не съгласно ПИККЕ, а по силата на чл. 19, т. 7 от Общите условия на „Енерго-Про Мрежи“ АД. На следващо място оспорва, че ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.“ АД от 2014г. са влезли в сила по отношение на потребителя, тъй като Решението на КЕВР, с което същите са одобрени, е отменено с окончателно решение на ВАС. Следователно между страните са в сила старите ОУ на ДПЕЕ на „Е ОН България Продажби“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР /КЕВР сега/ от 2009г.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ответното дружество, в качеството си на страна по облигационното правоотношение и в рамките на предоставената му лицензия, добросъвестно осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищеца. Че в изпълнение на чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ, е извършена техническа проверка на 21.05.2018г. на средството за търговско измерване, което обслужва обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1202222. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и ибло установено, че в невизуализирания регистри 1.8.3. има показания. В регистър 1.8.1. били отчетени 4629 квтч. в регистър 1.8.2. - 7988 квтч. в регистър 1.8.3. - 20449 квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508321 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Сочи, че Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, същият е подписан от член на домакинството на клиента - неговата съпруга, че извършената проверка на електромер с фабр. № 1115031500748379, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Твърди, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена и ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.

Твърди, че е извършена Експертизата от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 879/16.05.2019г. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. - 20449.3 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Сочи, че Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда, доказателствена сила. На 23.05.2019г. „Електроразпределение Север“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 20449 квтч.

Твърди, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад. Сочи, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат. На 03.06.2019г. „Е.П.“ АД издало фактура № **********, с което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 3724,34 лв. Към писма от „Електроразпределение Север“ АД (изх. № 52920/28.05.2019г.) и от „Енерго - Продажби“ АД (изх. № 52920/03.06.2019г.) били приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в договорни отношения за доставка на електроенергия за периода на извършената корекция на сметката.

            От съдържанието на Констативен протокол № 1202222/21.05.2018 г. (л.21) се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищеца с клиентски №1100321150, абонатен №0103706184 в присъствието на съпругата на абоната – А. Д. М. е констатирано наличие на показания от 020449 кВТч по тарифа 1.8.3, поради което електромерът е свален за извършване на експертиза от БИМ като е поставен в индивидуална опаковка с пломба №508521.

От Констативен протокол № 879/16.05.2018г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против направомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на електромера се установява, че при продължително включване отчита с грешка в рамките на допустимата. При софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на 020449,3 квтч. по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Като крайното заключение е, че електромерът съответства на техническите характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. (л.24).

От Констативен протокол №11149263/09.07.2015 г., е видно, че електромер с фабр. №1115031500748379 е монтиран на обекта с нулеви показания по първа и втора тарифа. Не са посочени показания по другите тарифи.

            От Становище от 23.05.2019 г. за начисление на електрическа енергия, към Констативен протокол № 879/16.05.2019 г. за клиентски №1100321150 и абонатен №0103706184  е видно, че за периода от 22.05.2017г. до 21.05.2018 г. е начислена електрическа енергия в размер на 20449 кВТч. (л.25).

            От находящата се на л. 31 от делото фактура №**********/03.06.2019г. се установява, че същата е на стойност 3724,34  лв., представляваща левовата равностойност на начислена за електромер фабричен номер № 1115031500748379 електрическа енергия за периода: от 22.05.2017г. до 21.05.2018г.

            От заключението по СТЕ на в.л. Л.С.Б. се установява следното: Електромер тип Carat digitron M02, с фабричен № 1115031500748379 е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г. Метрологичната му годност изтича през 2021 г. Електромерът е демонтиран на 21.05.2018 г. Показанието от 20449 kWh, „прочетено" в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, тип Carat digitron M02, с фабричен № 1115031500748379. Отчитането на консумираната ел. енергия в битов обект с абонатен №0103706184 се извършва по две тарифи. Метрологичните характеристики на електромер тип Carat digitron M02 отговарят на изискванията, за точно измерване на консумираната електроенергия, но техническите характеристики не съответстват - има вмешателство в програмата за параметризация на СТИ - има наличие на показания в тарифа 3, регистър 1.8.3., което не е нормално, тъй като обектът е параметризиран да отчита по две тарифи - битов абонат. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. В настоящия случай е измерена цялата потребена от ищеца-абонат, електроенергия от електромер тип Carat digitron M02, с фабричен № 1115031500748379, монтиран в обекта на потребление на ищеца. Показанията от 20449 kWh, записани в регистър 1.8.3 на електромера, не са фактурирани и не са остойностени през отчетния период. В Констативен протокол 1202222/21.05.2018 г., не е документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. Общо за целия период, левовата равностойност на посочената електроенергия за доплащане от 20449 kWh за битови абонати е 3724,34 лв.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума.

Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищцовото дружество се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума на основание съставен от служители на „Енергоразпределение Север“ АД констативен протокол по повод на извършена техническа проверка на процесния електромер. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество електрическа енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи нейната парична равностойност.

Ответникът, при начисляване на процесното количество електрическа енергия и съответно неговата левова равностойност, се позовава на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, съгласно която операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните в параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни а нея, водещо до неправомерно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

Ноторно известно е обаче, че с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г.  е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, - към момента също отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г., постановено по адм.д.№4785/2018 г. на ВАдС, петчленен състав, І-ва колегия.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.6  от ЗЕ, действаща към датата на проверката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

След влизане в сила на Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г. остава празнота в правото относно реда, по който се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършената процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ се основава на извършена проверка по вече отменени разпоредби, поради което няма правно основание. Поради липсата на законова основа за установяване на случаите на неизмерена електрическа енергия, неотменените норми на ПИКЕЕ стават неприложими. Прилагането на същите би противоречало на смисъла на закона, доколкото наличието на законови правила относно правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване е задължителна предпоставка за законово извършване на корекцията на сметки за електрическа енергия.

Отделно от горното между датата на първоначалното монтиране на електромера и неговия демонтаж е изминал период от време от близо 3 години. Тъй като не е установено как точно и кога се натрупва електроенергията в скрития регистър, не може да се установи от коя дата е започнало натрупването, с оглед отправяне от абоната на възражение за погасяване на вземането по давност.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията, сума му се следва, в посочения размер, поради което ищецът не дължи нейното заплащане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и като такъв  следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 754,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 154,00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

По така направеното възражение за прекомерност съдът намира следното: Съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1 000 до 5 000 лв. е 300 лв. +7 % за горницата над 5 000 лв. Материалният интерес по настоящото дело се равнява на 3724,34 лв. Следователно минималното възнаграждение се формира от 300,00 лв. + 7%х2724,34 лв. и е в размера на  490,70 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За уважаване на молбата на ответника е необходимо той да е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение преди обявяване на делото за решаване. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 21.11.2019 г. процесуалният представител на ответника – адв. Мачева е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В пределите на правомощията на съда е да присъди и по-високо от минималното възнаграждение, при преценка за по-голяма фактическа и правна сложност на спора. От ответника са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар за сумата от 1176 лв. без ДДС, от където следва, че ответникът счита, че съобразно фактическата и правна сложност на спора е съотносимо заплащане за труда именно в този размер. Доколкото той е два пъти по-висок от заплатения от ищеца, то настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на ищеца не е прекомерно, поради което и не следва да бъде намаляван присъждания размер.

Така в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 754,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.В.М. с ЕГН: **********, с настоящ адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, и Георги Коршия сумата от 3724,34 лв., начислена с фактура №0280912934 от дата 03.06.2019г. за периода 22.05.2017г. до 21.05.2018 г., издадена на основание Становище за начисление на електрическа енергия на партида с клиентски №1100321150, абонатен №0103706184 за адрес на потребление, находящ се в гр. В., на осн. чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ на И.В.М. с ЕГН: **********, с настоящ адрес *** сумата от 754,00 (седемстотин петдесет и четири) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: