№ 72
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501387 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С Решение № 2968 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1007/2020 г. на Окръжен съд –
Благоевград /БлОС/, Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е осъдена да заплати на Х. Й.
Д. с ЕГН: ********** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на 13.12.2016 г. ведно с
мораторната лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане, като исковата
претенция е отхвърлена за разликата над 100 000 лв до пълно предявения й размер от
200 000 лв. В резултат от този изход в производството, АПИ е осъдена да заплати сторените
съдебно-деловодни разноски, държавна такса по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК, както и
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в полза на процесуалния
представител на ищцата – адв. Д. от САК. С друг свой съдебен акт – Определение №
205/18.02.2021 г. по същото дело, съдът е оставил без уважение молбата на АПИ за
изменение на решението в частта за разноските, като на агенцията се присъди
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.
Срещу решението и определението на Окръжен съд-Благоевград са подадени въззивна и
частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“. Излагат се доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваните съдебни актове. Твърди се, че по
делото не са събрани достатъчно доказателства относно причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди, както и за това, че, ако такива вреди са
1
налице, то за тях следва да отговаря АПИ по реда на чл. 49 ЗЗД. Прави оплаквания от
заключенията по допуснатите и приети в първата инстанция експертизи, на които се е
позовал БлОС при правораздавателната си дейност, като счита същите за необосновани и в
несъответствие с опитните правила. Сочи, че за пътния инцидент преобладаващата вина е на
майката на починалото дете Х.Д., при което намира съпричиняването, определено от
първостепенния съд на 50% за недостатъчно и несъответстващо на приноса в
произшествието. Релевира още оплаквания по приложението на чл. 52 ЗЗД, като счита, че
обезвредата за болките и страданията е прекомерно голяма. Прави искане към САС да се
отхвърли изцяло исковата претенция на Х.Д., както и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за втората инстанция.
В частната жалба се сочи, че неправилно БлОС е отказал да присъди юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска в първоинстанционното производство,
като се иска от САС отмяна на атакуваното определение и присъждане на възнаграждението
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от ищцата Д. чрез
процесуалния й представител адв. Д.. Намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение на окръжния съд било правилно и трябвало да се потвърди. Не се взема писмено
становище по подадената от АПИ частна жалба.
Жалбите са подадени в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните основания в жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд-Благоевград е бил сезиран с иск за обезщетяване на неимуществени вреди –
болки и страдания от загубата на детето на ищцата при пътен инцидент на мост, като се
твърди, че е налице фактическия състав на деликтната отговорност по този текст закона с
оглед неизпълнението на задълженията на АПИ да поддържа парапетите на процесния мост
в такова техническо състояние, за да не се допуска настъпването на такива инциденти.
Съгласно приетото в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно
дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС когато въззивната инстанция прецени, че е неправилна
дадена от пъроинстанционния съд правна квалификация въззивният съд е длъжен да
обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма и да даде
правилна квалификация на предявения иск, като подведе под правилната правна норма
фактите изложени в исковата молба и доказани в процеса на доказване. В конкретния
случай от обстоятелствената част на исковата молба и от съдържанието на направеното
искане, настоящата съдебна инстанция приема, че правното основание на предявения иск е
нормата на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД - осъдителен иск на пострадалата срещу
2
възложителя на работата за вреди от непозволено увреждане, от което са настъпили
неимуществени вреди. Спорът правилно е квалифициран от окръжния съд, защото когато
вредите са в резултат на допуснати нарушения на предписани или на общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД (в този смисъл, вж. ППВС № 4/1975 г.).
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че на 13.12.2016 г. около 09.15 часа, ищцата Д. е
претърпяла пътен инцидент като водач на собственият си л.а. „Фолксваген" модел „Голф" с
per. № ***, в резултат на който е починало 6-месечното й дете Х. Л., което пътно-
транспортно произшествие е настъпило на републикански път III- 109, в района на стеснен
участък, а именно на моста „Макензен", находящ се в участъка между с. Хотово и гр.
Мелник. Мостовото съоръжение е с дължина от 36 метра и в посоката на движение на
ищеца към гр. Меник трасето му започва с дясна крива, като навлизането в стеснения
участък е регулирано с пътен знак Б6 „Премини ако мостът е свободен". В срещуположната
посока навлизането по моста е регулирано с пътен знак Б5 „Пропусни насрещно движещите
се ППС". Не е спорно, че инцидентът е настъпил след като водачът на л. а. Алфа Ромео с peг.
№ *** Д. Г. се е движил в посока към с. Хотово и е навлязъл в стеснения участък при
действието знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се ППС“ като към този момент мостът
е бил свободен от автомобили., като ищцата пътуваща в противоположна посока (към гр.
Мелник) също навлиза по моста при действието на Б 6 „Премини ако мостът е свободен",
като поради факта, че пътното платно на моста е с ширина около 4,87 метра не е било
възможно разминаване между автомобилите, в резултат на което е настъпил челен, кос удар
между двете МПС, съсредоточен в предните им леви части, като МПС „Фолксваген" модел
„Голф", управляван от Д. се е приплъзнал покрай другото МПС, след което е излетял от
моста в преминаващата под него река. При падането си в реката автомобилът се обръща по
таван, като в резултат на така настъпилото ПТП тежки увреждания, несъвестими с живота е
получил синът на ищцата - 6-месечния Х. Л..
Установява се от Присъда № 486/29.01.2018г. по НОХД № 654/2017 г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград, че въззиваемата Д. е призната за виновна за това, че при
нарушение на правилата за движение - чл. 6, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 45, ал. 2, пр. 6
ППЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП - по непредпазливост е причинила смъртта
на малолетното си дете, като актът е влязъл в сила на 14.02.2018 г. В мотивите съдът е
приел, че за Д. е възникнало задължение да пропусне вече преминаващото по стеснения
участък от пътя (мост „Макензен”) МПС - л. а. Алфа Ромео с peг. № *** при положение, че в
момента, в който последното МПС вече е било навлязло по моста, тя все още не е била в
зоната на действие на знак Б 6 „Премини ако мостът е свободен“, разположен на около 24
метра от началото на моста. В хода на воденото наказателно производство е установено още,
че след настъпване на удара между двете МПС вече със значително по-ниска скорост от
3
около 20 км/ч управляваното от ищеца МПС се е насочило вляво от трасето на моста като
безпрепятствено е пропаднало в преминаващата под него река. Това се е случило тъй като
към момента на настъпване на инцидента предпазната ограда на моста, вляво по посоката на
движение на ищеца е липсвала по цялото му протежение.
Процесният пътен участък (мост „Макензен") от път Ш-109 е част от
републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на
ответната пътна агенция /въззивник в настоящето производство/. Този извод следва и от чл.
19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Приложено е в първоинстанционното дело, писмо изх.
№ 24-00-132/18.04.2017 г., в което пътната агенция признава фактът, че от 12.09.2016 г.
мостът „Макензен" е с разрушена предпазна ограда, като до настъпване на процесния
инцидент на 13.12.2016г. не са предприемани никакви действия, свързани с обезопасяването
му освен поставянето на сигнализация с лента.
Пред първостепенния съд са приети заключения по комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, както и съдебно-техническа експертиза. От тях се установява
следното:
Причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на ищцото, която ако е
намалила скоростта и е спряла, то ПТП е било предотвратимо. Установява се от вещото
лице, че ако правилно са били поставени коланите, главата на детето не би достигнала
тавана при падане на таван на автомобила, тъй като деформациите на тавана не са големи.
Сочи се още, че е настъпил челен кос удар между крайните леви части на двата автомобила с
приплъзване между левите страни на автомобилите, като автомобила на ищеца „Фолксваген
Голф“ е продължил напред, с блокирано предно ляво колело, като достигайки до края на
моста по дъгообразна траектория, поради липса на парапет го напуска вляво и пада на
покрив в коритото на реката. При падане по таван на автомобила, главата на Х. Л. се удря в
него и получава тежка травма в теменната част. Установява се от вещото лице, че тежката
черепно-мозъчна травма се характеризира със синдром на декортикация – пълна липса на
реакция към околната среда, синдром на стволова смърт – изразява се в пълна кома, парализа
на дишането, липсва на всички стволови рефлекси, синдром на мозъчна смърт – липсват
всякакви реакции на каквито и да са дразнители, арефлексия, хипотония. Сочи вещото лице,
че последните два синдрома - синдром на стволова смърт и синдром на мозъчна смърт, са
причина за смъртта на детето, тъй като увреждането на детето, настъпило от удар върху
твърд предмет – удар на главата в тавана на колата, като увреждането на мозъка е
несъвместимо с живота.
От приетата по делото в БлОС съдебно-техническа експертиза, се установява, че по смисъла
на техническите правила на АПИ, процесният мост подлежи на обезопасяване с
ограничителна система „Парапет за пешеходци“. Вещото лице сочи, че след инцидента е
монтирана на процесния мост ограничителна система „Парапет
4
за пешеходци“, като при
добро експлоатационно състояние, е възможно тази система да задържи при малка скорост и
страничен удар процесното МПС в рамките на пътя и да не се стигне до този инцидент.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на АПИ, Апелативен съд-София е
допуснал, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. В.С.,
която да отговори на въпроса дали наличието на пешеходен парапет на процесния мост, би
спрял колата, управлявана от ищцата, от пропадане в коритото на реката при установената
от САТЕ скорост на движение от 21 км/ч, при която автомобилът е напуснал платното за
движение, както и съобразен ли е с техническите изисквания за съоръжението – парапет за
пешеходци?
Вещото лице е отговорило, че в състоянието, което се е намирал моста и
парапетите, то той не би спрял падането на леката кола в коритото на реката, тъй като не
отговаря на техническите изисквания относно обезопасяването на преминаващите
автомобили. Сочи се също така, че ако е бил изграден пешеходен парапет като
ограничителна система, която да служи за задържане на превозните средства, съобразно
изискванията на приложимите „Технически правила за приложение на ограничителни
системи за пътища по „Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г.“, то със сигурност
е щяло да бъде предотвратено падането на автомобила от моста в реката. Това важи в още
по-голяма степен при скорост на автомобила при напускане на мостовата конструкция.
Заключението на в.л. инж. С. се възприема като компетентно и обективно, а същото допълва
експертизите, приети в първоинстанционното производство.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в
обективната действителност да са настъпили следните материални предпоставки: 1)
противоправно деяние (действие или бездействие); 2) вреди (неблагоприятно засягане на
лични нематериални блага на увредения); 3) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди; 4) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 5) вредите да са
причинени при или при повод на изпълнение на възложената работа.
При така установените правнорелевантни факти въззивният съд намира следното от правна
страна:
Налице е противоправно деяние под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение
от страна на пътната агенция на законово вменените й задължения да поддържа пътищата и
пътните съоръжения, в т.ч. мостове, парапети и други, в нужното техническо и безопасно
състояние, така че да не се стига поради това до пътни инциденти. Съдебно-техническите
експертизи и в двете инстанции сочат, че при изпълнение на задълженията на АПИ
съобразно „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по
„Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г.“ за изграждане на пешеходен парапет за
5
задържане на превозното средство, то със сигурност е щяло да бъде предотвратено падането
на автомобила от моста в реката, а от там е нямало да настъпи и леталния край при детето на
въззиваемата. Това важи и при скоростта, при която колата е напуснала платното за
движение и е паднала в коритото на реката. Съоръженията на моста са били в недобро
техническо състояние, което е допринесло за смъртта на детето. Налице са и другите
елементи от фактическия състав – наличие на неимуществени вреди /доказани с гласни
доказателства/, презумпцията за вина не се явява оборена от АПИ, а вредите са причинени
при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Не е налице неспазване на разпоредбата на чл. 300 ГПК, както се твърди във въззивната
жалба, тъй като никой не оспорва обстоятелството, че неспазването на съответните правила
за движение по ЗДвП от страна на Х.Д. е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на ПТП. Нужно е обаче категорично да се посочи, че в рамките на
гражданското дело и посредством експертните знания на вещите лица, се установява и
неизпълнение на законовите задължения на АПИ да поддържа конкретния участък и
парапетите на него в нужното техническо състояние, така че да задържат леки автомобили,
движещи се с определена скорост, от пропадане в речното корито в случай на инцидент и
напускане на платното за движение. Не е налице просто неизпълнение на законово вменено
задължение, но и причинно-следствена връзка между това бездействие и настъпилите
неимуществени вреди от смъртта на детето на въззиваемата. То се установява отново чрез
заключенията на вещите лица-инженери, в т.ч. и във втората инстанция, а именно, че ако
бяха спазени техническите правила и са били изградени в нужното техническо състояние
посочените парапети, то колата е нямало да пропадне в речното корито, вкл. и при
скоростта, при която колата е напуснала платното за движение и е паднала в коритото на
реката. Ето защо, налице е фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД и АПИ
следва да отговаря за причинените на Д. неимуществени вреди от смъртта на детето й.
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД:
Съдът намира, че неправилно преди прилагане на редукцията поради принос от ищцата,
обезщетението за неимуществени вреди е преценено на 200 000 лв. То не е адекватно на
обществено-икономическите условия през 2016 г., както и на събраните доказателства по
делото.
Свидетелят Д. Д. /сестра на пострадалата/ сочи, че на 13.12.2016 г. сестра й, поради факта,
че сама си гледа децата, карала по-големия син на детска градина, като тогава взела с нея
малкото дете, за да не бъде само, като е станало ПТП. Тя живеела сама в с. ***, а в гр. ***
карала големия син на училище. Свид. Д. я е видяла след 2-3 дни след случилото се. Опитала
се да говори с нея по телефона, не можела да говори, плачела, била в депресия, не желаела
да говори за случилото се. Тя през това време била в болницата в „Пирогов“, като била
много зле тогава. Изпаднала в депресия, не можела да говори, само очите й били пълни със
сълзи, не искала да говори за случая. Тя сама си отглеждала децата, била всеотдайна майка.
Нямало кой да й помага, но в почивните дни си общували по телефона, поддържали много
контакти. Малкото дете било на 6 месеца, желано дете било. След тази трагедия била много
6
зле, даже с течение на времето не желаела да живее там, поради което се изместила. Като
минавали през мястото, всеки път се сещала за трагедията, това я карало да се чувства зле,
не й било по силите да живее там, като сега живее в гр. Петрич. Тя не желае да говори по
случая, чувствала се много зле като повдигнат въпроса за случая, и тя отказва да говори. Все
още не може да преодолее случилото се. Изложените показания са логични и
последователни и следва да се вземат предвид. САС в настоящия си състав счита, че тези
неимуществени вреди възлизат на сумата от 140 000 лв. Това отразява и обстоятелството, че
ищцата има и друго дете, освен починалото, а след тази огромна трагедия, е станала майка
отново и сега има две деца /видно от гласните доказателства по делото/.
Относно оплакванията за неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Съдът намира, че установеният от БлОС принос от 50% не отговаря на фактите и
обстоятелствата по делото. На първо място, Х.Д. е осъдена с влязъл в сила съдебен акт на
ОС-Благоевград за процесното ПТП, в който е признато, че тя е виновна за настъпилия
пътен инцидент, довело до смъртта на детето Х. Л.. Ако тя, шофирайки собствения си
автомобил, бе спазила правилата за движение по пътищата, зачитайки кой има предимство
да навлезе пръв на моста и ако бе управлявала колата със съобразена скорост, до инцидента
нямаше да се стигне изобщо. На следващо място, експертизата в първата инстанция /на л.
123/ сочи, че детското столче, в което е било поставено детето, не е било закрепено
неподвижно към дясната седалка. Това също е способствало за смъртта на малкия Х., тъй
като деформациите на тавана на колата не са били големи /така на л. 124/. Сравнено с тези
факти, приносът, към фаталния край в това ПТП, на пътната агенция поради недоброто
състояние на страничния парапет, не е голямо. След съвещание, настоящият състав на съда
прецени, че разпределението на приноса между Х.Д. и АПИ следва да е 90:10.
Следователно, при прилагане на редукцията от 90%, Д. има право да получи обезщетение за
неимуществени вреди от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, а не 100 000 /сто хиляди/ лева,
колкото е преценил първоинстанционният съд.
Поради изложеното, въззивната жалба е частично основателна, като атакуваното решение на
БлОС следва да се отмени частично – за сумата от 86 000 лв., представляваща разликата
между дължимите 14 000 лв. и сумата от 100 000 лв., присъдена от окръжния съд, в която
част исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. В останалата обжалвана част,
решението е правилно и трябва да се потвърди.
Относно подадената от АПИ частна жалба против Определение № 205/18.02.2021 г. по
първоинстанционното дело:
Тя е основателна. Исковата претенция е била основателна частично /100 000 лв. от търсени
200 000 лв./ според вижданията на първостепенния съд. Върху отхвърлената част на иска,
АПИ като ответник има право да получи юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, тъй като са били защитавани от служител с юридическо образование и придобита
правоспособност, а и са били налице предпоставките за това. САС определя това
възнаграждение на сумата от 100 /сто/ лева за първата инстанция.
7
Разноски:
Съобразно, изводите на САС, за първата инстанция, АПИ следва да заплати не 4000 лв.
държавна такса, а такава от 560 лв. Дължимото възнаграждение на адв. Д. от САК по чл. 38
ЗА за първата инстанция възлиза на 950 лв., а не на 3530 лв. Посочи се още, че се дължи и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ.
За втората инстанция, върху уважената част от обжалваемия интерес по жалбата, АПИ има
право на 1935 лв. разноски /при изчисленията, е включена заплатената държавна такса,
депозита от 150 лв. за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, докато върху
неуважената част от обжалваемия материален интерес, в полза на адв. Д. от САК следва да
се определи адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 950 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2968 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1007/2020 г. на
Окръжен съд – Благоевград, в частта, в която Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е
осъдена да заплати на Х. Й. Д. с ЕГН: ********** сумата от 86 000 /осемдесет и шест
хиляди/ лева, представляваща разликата между 14 000 лв. и 100 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на
13.12.2016 г. ведно с мораторната лихва за забава от деня на деликта до окончателното
изплащане, както и в частите, в които АПИ е осъдена да заплати сумата от 3440 лв.
държавна такса /разликата между 560 лв. и 4000 лв./ и сумата от 2580 лв. /разликата между
950 лв. и 3530 лв./, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. Я.Д. от САК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция по чл. 49 ЗЗД от Х. Й. Д. с ЕГН:
********** против Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ за заплащане на сумата от
86 000 /осемдесет и шест хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на 13.12.2016 г. ведно с мораторната лихва за
забава от деня на деликта до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2968 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1007/2020 г. на
Окръжен съд – Благоевград в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение № 205/18.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1007/2020 г. на
Окръжен съд – Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. Й. Д. с ЕГН: ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/ сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Й. Д. с ЕГН: ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
8
/АПИ/ сумата от 1935 /хиляда деветстотин тридесет и пет/ лева съдебно-деловодни разноски
във втората инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ да заплати на адв. Я.Д. от САК сумата
от 950 /деветстотин и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9