Решение по дело №4532/2021 на Районен съд - Бургас

Съдебното производство по НАХД № 4532/2021г. по описа на БРС е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр.Бургас, с което на основание чл. 375
НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия
Е. Л. К., ЕГН: *, роден на ********г., в гр.Бургас , с постоянен адрес: гр.*, ул. „*******,
българин, българско гражданство,неосъждан, за това, че в качеството на управляващ и
представляващ търговско дружество «*“ ЕООД, ЕИК, вписано в търговския регистър на
Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление гр.*, ул.
«**************************, изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл.608,
ал.1 от Търговския закон - не било в състояние да изпълни изискуеми парични задължения с
общ размер на 15242,71лева, установени с влязъл в сила Ревизионен акт № П-
02000217200867003-001 за поправка на Ревизионен акт /№* от 21.08.2017г./ от 17.11.2017г.
на НАП- Териториална дирекция гр.Бургас и в 30-дневен срок от спиране на плащанията в
периода от 02.12.2017г. до 01.01.2018г. включително, не е поискал от Бургаски окръжен съд,
да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият не се
явява лично.
В хода на съдебните прения прокурорът от БРП поддържа предложението, така както
е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци на престъпния състав, което се доказва от приобщените в съдебното производство
доказателства и доказателствени средства. Счита, че са налице предпоставките за
приложението на чл.78а НК, като с оглед всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, предлага на същия да бъде наложено наказание – „Глоба” в размер на 1000
лева.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и прецени
събраните в наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
намира следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Е. Л. К., ЕГН: *, е роден на ********г., в гр.Бургас , с постоянен адрес:
гр.*, ул. „*******, българин, българско гражданство,неосъждан
От 2016г. и в периода от 02.12.2017г. до 01.01.2018г. едноличен собственик на
капитала на «*“ ЕООД, ЕИК, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията,
със седалище и адрес на управление гр.*, ул. «**************************, бил Е. Л. К.,
ЕГН*. Същият е бил и негов управител и го е представлявал.
С Ревизионен акт на ТД НАП -Бургас №Р- * от 21.08.2017г. от 21.08.2017г. били
установени задължения за плащане на ДДС от страна на дружеството за периода
01.03.2016г. до 31.10.2016г.и за периода 01.11.2016г. до 31.01.2017г. ,като посоченото общо
задължение по този акт на процесното дружество било 13762 ,60 лева. Ревизионният
доклад МР-02000216008303-092-001/06.06.2017г., който бил неразделна част от
горепосочения Ревизионен акт, но го предшествал по време бил с посочено задължение на
процесната фирма 13,437, 48 лв. Същият бил връчен след предварително уведомление по
имейл * с приложенията си по електронен път на 12.06.2017г.
Самият Ревизионен акт също бил връчен по електронен на 14.09.2017г. на
задълженото лице „*“ ЕООД. Електронната препратка към съобщението за електронно
връчване на документи изпратено на 21.08.2017г. била активирана на 14.09.2017г. от
IP79.100.99.167 и документът бил изтеглен от електронната услуга ведно с връчените
приложения посочени в удостоверението. Е. Л. К. обжалвал на 28.09.2017г. с жалба
1

подписана с квалифициран електронен подпис, получения ревизионен акт. Бил издаден
Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт от 21.08.2017г. с посочено задължение на
процесната фирма -15242,72 лева. Издаването на Ревизионния акт за поправка на ревизионен
акт било наложително тъй като в акта била допусната очевидна фактическа грешка и бил
отказан данъчен кредит в размер на 1240 лева на дружеството. Според Ревизионен акт
№П- 02000217200867003-001 от 17.11.2017г. за поправка на Ревизионен акт /№* от
21.08.2017г. процесното дружество следва да изпълни изискуеми парични задължения по
ДДС с общ размер 15242,71лева в които се включват главница и лихва, които се дължат към
ТД НАП Бургас. Съобщението за връчване на акта е от * Р.* и е изпратено на 17.11.2017 в
10,50 часа до имейла на процесната фирма във връзка с контролното производство. Актът
бил връчен електронно на 17.11.2017г. на процесното дружество и електронната препратка
към съобщението за електронно връчване на документи изпратено на 17.11.2017г. била
активирана на 17.11.2017г. от IP 212.39.89.94. Документът бил изтеглен от имейл на asbe
****@***.**. Във връченият Ревизионния акт №11-02000217200867003-001 от 17.11.2017г.
за поправка на ревизионен акт/№Р-* от 21.08.2017г било посочено, че задълженията за
довнасяне на основание чл.127 ал.1 от ДОПК подлежат на доброволно плащане в 14-дневен
срок от връчване на акта. Актът за поправка бил неразделна част от ревизионният акт.
Към м.април 2017г. дружеството имало натрупани задължения за осигурителни
вноски и ДОД в размер на 12576,86 лева, за които бил уведомяван своевременно всеки
месец собственика К.. Прилага счетоводен баланс на фирмата към 2016г.с нейния подпис и
подписа на К.. Процесното дружество имало натрупани незаплатени задължения по
издадения ревизионен акт от 21.08.2017г от декларации образец №6, ДОО, ЗО,УПФ и по
ЗДДФЛ към ТД НАП Бургас, като по изпълнителното дело №*********/17г. на ТД НАП
Бургас не били извършени никакви плащания. Дружеството не притежавало движимо и
недвижимо имущество.
Към 24.07.2020 г. в Бургаски окръжен съд нямало подадена молба за обявяване в
неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на „*“ ЕООД, -
вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК *.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите: * (л. 58-59 от Том 1 на
ДП); св. * (л. 60-л. 61 от Том 1 на ДП), св. * (л. 73-74 от Том 1 на ДП), св. * * (л. 112-113 от
Том 1 на ДП) и св. * (л. 114-115 от Том 1 на ДП).
Писмените доказателства: справка съдимост (л. 9 от съдебното производство);
извлечение от търговския регистър (л.28 от Том 1 на ДП); писмо от ОС-Бургас, (л. 86 от Том
1 от ДП); писмо от ТД на НАП-Бургас, ведно с документи (Том 2 и Том 3 от ДП); както и от
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза (л. 76-82 от Том 1 от ДП).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на всички гореизброени свидетели,
доколкото ги намира за логични, последователни и взаимнодопълващи се. Съдът не намира
никакви причини да се съмнява в добросъвестността им, поради което и кредитира
изложеното от тях. Въпросните показания намират своята опора и в приложените по делото
и описани по-горе писмени доказателства, поради което и съдът ги използва при изграждане
на вътрешното си убеждение.
2

Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе писмени доказателства. Против
приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като
достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

От правна страна:

На база на така установените факти, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 227б, ал.2,
вр. с ал.1 НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. по
тълк. д. № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС - управителят и представителят на търговско
дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от
НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението
на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на
управление.
Разпоредбата на чл. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна
деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от
спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са
настъпили вредни последици от него.
Съгласно чл. 607а от Търговския закон производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Според алинея 2 на същата норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
e спрял плащанията, като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията
на отделни кредитори.
Видно от посочените по горе документи към процесния период – декември 2017
година-януари 2018г. представляващ дружеството е бил обвиняемият К..
От фактическа страна по делото се установи, че към 02.12.2017г.- денят следващ
крайният срок за обжалване на ревизионния акт- дружеството е имало публично задължение
по него в размер на 15242,71лева – т.е. било е налице изискуемо, безспорно по основание и
размер и ликвидно задължение. По делото е разпитана свидетелката *, която е предоставяла
абонаментно счетоводно обслужване на процесното дружество от 01.06.2015 до м.април
2017г. Свидетелката потвърждава ,че към м.април 2017г. дружеството имало натрупани
задължения за осигурителни вноски и ДОД в размер на 12576,86 лева, които данни
установила от регистъра на НАП и уведомявала своевременно всеки месец собственика К.
за задълженията му за данъци и осигуровки. Приложен е счетоводен баланс на фирмата към
2016г.с нейния подпис и подписа на К.. Свидетелката * посочва, че процесното дружество
има натрупани незаплатени задължения по издадения ревизионен акт от 21.08.2017г от
декларации образец №6,ДОО, ЗО, УПФ и по ЗДДФЛ към ТД НАП Бургас, като по
изпълнителното дело № *********/17г. на ТД НАП Бургас не са извършени никакви
плащания. Установява се, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество.
Следователно към 02.12.2017 г. може да се приеме, че дружеството е неплатежоспособно и
3

от тази дата е започнал да тече, предвиденият в чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок, в
който обвиняемият е следвало да поиска от съда дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност. От данните по делото се установява, че в този срок – т.е. до 01.01.2018г.
обвиняемият, в качеството си на представляващ, е бездействал и не е изпълнил
задължението си да поиска от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.
Нещо повече, налице са данни, че към 24.07.2020 г. в Бургаски окръжен съд нямало
подадена молба за обявяване в неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност на „*“ ЕООД, -вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията с
ЕИК *.
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Обвиняемият е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Обвиняемият в качеството си на представляващ е съзнавал, че
дружеството, което представлява не е имало възможност да изпълнява свое парично
задължение, установено с ревизионен акт, знаел е, че в такъв случай следва да поиска от ОС-
Бургас откриване на производство по несъстоятелност и е знаел, че с бездействието си ще
застрашил обществени отношения свързани с със запазване интересите на кредиторите, но
от волева страна е искал точно това.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. с ал.1 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба до пет хиляди лева. В
същото време по отношение на обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години,
когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са налице
множество престъпления;
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
криминални прояви, както и че същият е неосъждан (действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер, а лицето не е осъждано
за каквито и да е престъпления). Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице с ниска степен на обществена
опасност, като настоящото престъпно деяние е инцидентна проява в живота му. Поради тези
4

съображения, съдът счита, че спрямо следва да му се определи наказание при наличие на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

Обвиняемият, след като бе признат за виновен, следва на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 164,70 /сто шестдесет и четири лева
и седемдесет стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
Вярно с оригинала: /п/
КС
5

Номер на акта:	729
Дата:	29 октомври 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120204532
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 октомври 2021 г.

Решение по дело №4532/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите