№ 720
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110136978 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128 от КТ общо за
сумата от 3707,60 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец 01.2020 год.
и сумата от 717,60 лева, представляваща допълнително месечно възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за периода от 25.09.2019 год. до
28.01.2020 год., чл. 224 КТ за сумата от 2990 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни за 2019 год. и чл. 215 от КТ
общо за сумата от 2427 евро, представляваща командировъчни пари за периода от
25.09.2019 год. до 28.01.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на исковете до плащането.
Ищецът-И. Е. И. твърди, че на 24.09.2019 год. е сключил с ответника трудов
договор, по силата на който е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил
(международни превози)“.Излага, че е уговорено трудово възнаграждение в размер на
2990 лева, като в чл. 4, ал.2 е уредено, че „в случай, че работникът има трудов стаж и
професионален опит на същата или сходна позиция от една или повече години,
работодателят ще му заплаща допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,06%“, което се равнява на 179,40 лева. Твърди, че
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения, които се състояли в
превозването на товари с тежкотоварен автомобил в Европа, но поради възникнали
разногласия с работодателя относно несвоевременното и пълно плащане на трудовото
възнаграждение, извънреден труд и командировъчни пари трудовото правоотношение
е прекратено на 28.01.2020 год.. Поддържа, че за периода от 25.09.2019 год. до
1
28.01.2020 год. /126 дни/, през който е изпълнявал трудовите си задължения извън
Република България не е получавал командировъчни пари в размер на 27 евро на ден
на основание НСКСЧ, не е получил трудовото си възнаграждение за месец януари 2020
год., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год.-20
работни дни. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3707,60 лева,
представляваща трудово възнаграждение за месец 01.2020 год. и сумата от 717,60 лева,
представляваща допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% за периода от 25.09.2019 год. до 28.01.2020 год.,
сумата от 2990 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 20 работни дни за 2019 год. и сумата от 2427 евро, представляваща
командировъчни пари за периода от 25.09.2019 год. до 28.01.2020 год., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до плащането
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът-„Т.К.” ООД, в срока по чл. 131 от КТ, е депозирал отговор на
исковата молба, в който не оспорва съществуването на трудово правоотношение между
него и ищеца за сочения в исковата молба период. Твърди, че за процесния период е
платил на ищеца сума общо в размер на 11 420,68 лева, от които 8937,43 лева трудово
възнаграждение и 2483,25 лева, представляващи вноски към ДОО, ДЗПО, ЗО, ДДФЛ.
Сочи, че сумите са изплащани на каса, по банкова сметка с титуляр Е.И.А.-дъщеря на
ищеца и по „И.“ –отново на името на дъщеря му. Оспорва да дължи трудово
възнаграждение за месец 01.2020 год., тъй като ищецът е бил във временна
нетрудоспособност за периода от 23.12.2019 год. до 05.01.2020 год.. Твърди, че му е
платил сумата от 1687,40 лева за 16 отработени дни. По отношение на възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит твърди, че от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, при постъпването му на работа, които да дават основание за
допълнително трудово възнаграждение. Твърди, е платил на ищеца, полагащото се
обезщетение за низползван платен годишен отпуск на каса, в присъствието на двама
свидетели. Оспорва и предявения иск с правно основание чл. 215 от КТ, като твърди,
че по силата на сключения трудов договор ищецът се е съгласил да бъде изпратен в
предприятие ползвател под негов контрол и ръководство, поради което на 25.09.2019
год. е сключил Акт за изпращане в Нидерландия, като се е съгласил да постъпи на
работа в предприятието ползвател-MSI Transport B.V. в Холандия. Излага доводи, че в
случая е налице изпращане на работник от български работодател в предприятие
ползвател в държава от ЕС, а не за командироване, поради което е неприложима
НСКСЧ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
На 24.09.2019 г. между “Т.К.” ООД и И. Е. И. е сключен трудов договор № 042,
по силата на който ищеца е заемал длъжността “шофьор на товарен автомобил
(международни превози)” с основно месечно възнаграждение в размер на 2990 лева,
като е уговорено и допълнително такова, в размер на 0,06%, при условие, че
служителят има трудов стаж и професионален опит на същата или сходна длъжност от
една или повече години. Съгласно чл.2 от договора страните са уговорили, че ищецът
ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под него
ръководство и контрол, при условията и реда предвидени в чл. 3 от договора.
С Акт за изпращане от 25.09.2019 год., подписан от страните по трудовия
договор, И. Е. И., считано от 27.09.2019 год., и изпратен в предпириятието ползвател
MSI Transport B.V. в Холандия, с място на работа-база с адрес: Sluisjesdjik 105q 3087
AE Rotterdam, Нидерландия и работно място кабина.
Приет като доказателство по делото е договор за предоставяне на услуги по
осигуряване на временна работа от 15.10.2019 год. сключен между „Т.К.“ ООД, в качеството
му на предприятие, което осигурява временна работа и VNV Globe Trans B.V., в качеството
му на предприятие ползвател. От представените по делото доказателства не се установява
ищецът да е изпращан в VNV Globe Trans B.V., поради което това доказателство не следва
да бъде обсъждано, като неотносимо към предмета на спора.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през процесния период
ищецът е бил командирован от предприятието ползвател. Установява се, че за периода от
27.09.2019 год. до 17.01.2020 год. на ищеца са начислени и преведени по банков път /по
сметка на Емилия Иванова Ангелова/ командировъчни в размер на 3 274,06 лева. Вещото
лице е дало заключение, че за периода 27.09.2019 год. до 17.01.2020 год., съгласно НЗКСЧ
размерът на командировките възлиза на 6 495,31 лева.Установява е, че размерът на брутното
трудово възнаграждение за м.януари 2020 год. е в размер на 2174,55 лева, както и че за
процесния период ищецът е имал право на 7 работни дни платен годишен отпуск, като
обезщетението за неползването му възлиза на 996,66 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.128, т. 2 от КТ
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор
№042/24.09.2019 год.. По своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй
като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои задължението
на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в законоустановените срокове да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Точното изпълнение на
3
това задължение предполага възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Страните
не спорят, че през процесния период ищецът е полагал труд, за който му е дължимо
трудово възнаграждение. Ответникът, въпреки твърденията, че трудовото
възнаграждение за месец януари 2020 год. е платено, не е ангажирал доказателства в
тази насока, поради котето иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за процесния
период е основателен. Съобразно заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, съдът приема, че искът е основателен за сумата от 2 174,55 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 2990 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът следва да се отхвърли и сумата от 717,60 лева, представляваща
допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
в размер на 0,06 %, тъй като от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че
има трудов стаж и професионален опит на същата или сходна длъжност-една или
повече години.
По иска с правно основание чл. 215 КТ
Съгласно чл. 215, ал. 1 при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския
съвет. Според ал. 2 на същия член при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при
изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени
в наредбата по чл. 121а, ал. 8.
Страните по делото не спорят и от представения по делото трудов договор №
042 от 24.09.2019 г. се установява, че през процесния период същите били обвързани
от валидно трудово правоотношение по срочен трудов договор, по силата на което
ищецът е заемал при ответника длъжността “шофьор на товарен автомобил
(международни превози)”. Страните се съгласили, че ищецът ще бъде изпратен за
изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и
контрол.
Съгласно чл. 212а, ал.2 от КТ изпращане на работници или служители в
рамките на предоставяне на услуги е налице, когато: 1. регистрирано по българското
законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник
или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; 2. предприятие, което
осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава –
членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава,
4
изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на
Република България. Според ал.3 работник или служител може да бъде командирован
или изпратен при условията по ал. 1 и 2, когато за целия период на командироването
или на изпращането съществува трудово правоотношение между него и
командироващия или изпращащия работодател.
Съдът намира, че процесното изпращане попада в обхвата на чл. 121а, ал.2 от
КТ, тъй като "Т.К." ООД е регистрирано по българското законодателство
предприятие, което осигурява временна работа и изпраща работник или служител в
предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския
съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Предвид това, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за
изплащане на дневни командировъчни пари в размер на 27 евро на ден при
приложение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
При командироване в хипотезите на чл. 121а КТ следва да се уговарят финансовите
условия, при които се извършва това командироване, а не се дължи по силата на КТ и
НСКСЧ изплащане на дневни командировъчни. Предназначението на дневните
командировъчни е да компенсират неудобството на работника, когато изпълнява
трудовата си функция извън границите на мястото на работа. При командироване в
рамките на предоставяне на услуги приложението на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина е изключено, тъй като същото е дерогирано
с разпоредбата на чл. 121а КТ и на чл. 215 КТ. При тези случаи работодателят дължи
осигуряване на минималните условия на труд, които са приложими в държавата, в
която се полага труда. Ставките за заплащане на труда в тези държави са такива, че
същите не водят до неудобства за работника при полагане на труд в тези държави и
така основание за начисляване на дневни командировъчни без за същото да е
постигнато изрично съглашение между страните не съществува /в този смисъл
Решение № 224/10.12.2019 г. по гр. д. № 1056/2019 г. на ВКС, 3то Г. О.; Решение №
10/24.01.2019 г. по гр. д. № 2424/2018 г. ва ВКС, 4-то Г. О. /. Това разрешение
кореспондира с Директива 96/71/ЕО относно командироване на работници в рамките
на предоставяне на услуги и Решение на СЕС по дело № С-396/13, в което е
аргументирано становището, че дневните командировъчни са специфични добавки,
свързани с командироването, които са част от минималната работна заплата, поради
което и при заплащане на труда при ставка на приемащата държава, този разход не се
дължи. В случая с трудовия договор страните не са уговорили плащане на суми като
дневни командировъчни.
Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224 от КТ.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл.
177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-
малко 10 работни дни. При прекратяване на трудовото правоотношение правото да
ползва отпуска се трансформира в правото на ищеца да получи парично обезщетение.
Размерът на обезщетението е установен от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, а именно 996,66 лева-7 работни дни. Предвид на изложеното,
предявеният иск следва да бъде уважен, до тази сума и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 2990 лева.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на СРС сумата от 426,85 лева, представляваща дължима държавна такса и депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 249,69 лева, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с уважената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 722,56 лева, представляваща сторените поделото разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.К.” ООД, ЕИК /////, с адрес: гр. София, //// да заплати на И. Е. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, /////, на основание чл. 128, т.2 от КТ сумата от
2 174,55 лева (две хиляди сто седемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща брутно трудово възнаграждение за месец януари 2020 год., като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 3707,60 лева и за сумата от
717,60 лева, представляваща допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, като неоснователен, на основание чл.224 от КТ сумата от 996,66
лева (деветстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 7 работни дни,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 2990 лева и за 13 дни
като неоснователен, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
6
на исковата молба – 25.06.2021 год. до окончателното им плащане и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 249,69 лева (двеста четиридесет и девет лева и шестдесет
и девет стотинки), представляваща сторените в производството разноски съразмерно
с уважената част от претенциите.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Е. И., ЕГН ********** срещу „Т.К.” ООД, ЕИК
/////, иск с правно основание чл. 215 от КТ за сумата от 2427 евро, представляваща
командировъчни пари за периода от 25.09.2019 год. до 28.01.2020 год., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. Е. И., ЕГН ********** да заплати на „Т.К.” ООД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 722,56 лева (седемстотин двадесет и два лева
и петдесет и шест стотинки), представляваща сторените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Т.К.” ООД, ЕИК ///// да заплати по сметка на Софийски районен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 426,85 лева (четиристотин двадесет
и шест лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок, пред
Софийски градски съд от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7