Определение по дело №950/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. С. Р. от Г., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 584/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, против отказ на частния съдебен изпълнител да намали адвокатския хонорар по изпълнителното дело и таксите, събирани по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че по образуваното срещу жалбоподателката изпълнително дело № 584/2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, за да погаси изцяло задължението си, поискала с молба от 16.11.2012 г. да й бъде издадено извлечение за дължимите от нея суми по изпълнителното дело, като бъдат описани коя сума за какво се дължи, както и да бъде намален адвокатския хонорар по изпълнителното дело, поради това, че е прекомерно завишен. На 23.11.2012 г. й била предоставена само разписка с отбелязване, че размерът на задължението й бил 14 630.06 лева, без да е уточнено за какво и какви суми се дължат. За да осуети продажбата на имота й, жалбоподателката била принудена дÓ внесе на 23.11.2012 г. пълната сума, посочена в представената й разписка, като установила, че не бил намален адвокатския хонорар, поради което и предвид издължаване на цялата сума счита, че е налице отказ от извършване на исканото от нея действие. В жалбата излага съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, който не можел да бъде намаляван, бил 385 лева. Твърди също, че всички дължими такси и разноски били определени на база завишения размер на адвокатското възнаграждение, поради което същите не се дължали в този размер. Моли съда да отмени като незаконосъобразни действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в отказ да намали адвокатския хонорар и таксите по изпълнителното дело, и да намали адвокатския хонорар и таксите по изпълнителното дело.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК – тридневен, считано от получаване на препис от жалбата, взискателят не е подал писмени възражения срещу жалбата.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812, е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата. Счита, че жалбата е недопустима, на основание чл.435, ал.3 от ГПК. Алтернативно излага съображения за неоснователност на жалбата, като твърди, че по повод подадена молба, на длъжника била предоставена информация за размера на главницата и лихвата на дължимата сума на 23.11.2012 г. и на същата дата сумата в размер на 14 630 лева била постъпила по сметката на ЧСИ, поради което и на основание чл.491 от ГПК продан не била извършена. Счита извършените действия за правомерни и законосъобразни.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № *0584 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 22.07.2011 г. по молба на взискателя Д. Ф. Н., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 12.07.2011 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателката по настоящото дело Г. С. Р., за сумата от 13 000 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 360 лева, представляващи деловодни разноски, в т.ч. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 12329/22.07.2011 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 е поканил длъжника по изпълнително дело № *0584 Г. С. Р. да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 1. 4 360 лева неолихвяема сума /разноски по изпълнителния лист/, 2. олихвяема сума в размер на 13 000 лева /главница по изпълнителния лист/, 3. лихви към този момент в размер на 40.40 лева /присъдена законна лихва по изпълнителния лист/, 4. 5 300 лева адвокатски хонорар по изпълнителното дело/, 5. 282.80 лева разноски по изпълнителното дело и 6. такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 916.38 лева, в полза на частния съдебен изпълнител, или сума в общ размер на 24 899.58 лева.

От представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие е видно, че взискателят Д. Ф. Н. е упълномощил А. Б. да го представлява пред частния съдебен изпълнител, като за „образуване на изпълнително дело, защита и представителство по него” е било договорено и платено възнаграждение в размер на 5 300 лева.

Видно от констативен протокол от 25.11.2011 г., между взискателя Д. Ф. Н. и длъжника Г. С. Р. е постигнато споразумение, по силата на което длъжникът Г. С. Р. се е задължила до 25.11.2011 г. да внесе първоначална сума в размер на 7 935 лева, представляваща 30% от общото задължение по изпълнителното дело, както и в срок до 9-то число ежемесечно, считано от м.12.2011 г. до пълното издължаване по делото (такси, лихви, разноски и главница) – да внася сума в размер на 500 лева. От материалите по изпълнителното дело се установява, че Г. С. Р. е внесла на 25.11.2011 г. сумата в размер на 7 935 лева, както и че от м.12.2011 г. до м.04.2012 г. е внесла общо сумата в размер на 2 500 лева – по 500 лева за всеки от месеците декември 2011 г., януари, февруари, март и април 2012 г.

Установява се също, че по изпълнителното дело е било насочено прÞнудително изпълнение върху недвижим имот, собственост на длъжника, като е бил извършен опис и е насрочена публична продан на имота.

С молба вх.№ 17748/16.11.2012 г. длъжникът Г. С. Р. представя на частния съдебен изпълнител определение на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, въз основа на която е издаден и изпълнителния лист, на основанието на който е образувано настоящото изпълнително дело, в частта й, с която е разпоредено длъжникът Г. С. Р. да заплати на кредитора Д. Ф. Н. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за разликата от 1 530 лева до 4 100 лева. С цитираната молба длъжникът Г. Р. е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по изпълнителното дело и е поискала неговото намаляване. С молба вх.№ 18402/ 23.11.2012 г. длъжникът Г. Р. е поискала от ЧСИ да й бъде предоставена информация за размера на главницата и лихвата на дължимата от нея сума. Видно от съобщение с изх.№ 38698/23.11.2012 г., частният съдебен изпълнител уведомява длъжника, че размерът на задължението по изпълнителното дело е 14 630.06 лева.

От гореизложеното, в това число – от молба вх.№ 17748/16.11.2012 г. и съобщение с изх.№ 38698/23.11.2012 г. на частния съдебен изпълнител се установява, че длъжникът Г. Р. е направила искане до частния съдебен изпълнител за намаляване на адвокатския хонорар по изпълнителното дело, както и че по същество частният съдебен изпълнител е отказал да намали същия. Последното обстоятелство се установява изрично от обсъденото по – горе съобщение с изх.№ 38698/23.11.2012 г., с което ЧСИ уведомява длъжника, че размерът на задължението по изпълнителното дело е 14 630.06 лева, като от материалите по изпълнителното дело се установява, че в този размер е включен пълния размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

По отношение на жалбата в частта й, с която се обжалва отказ на частния съдебен изпълнител да намали разноските за адвокатски хонорар, които са в размер на 5 300 лева, то настоящия състав счита, че по принцип страните по изпълнителното дело – взискател и длъжник, могат да обжалват актовете на съдебните изпълнители по отношение на разноските, направени в изпълнителното производство. За да е налице акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, следва да е направено искане от длъжника до съдебния изпълнител, каквото в случая е налице, който при наличие на предпоставките, визирани в чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя или да откаже, ако не са налице основанията затова. С други думи, следва да е налице направено до съдебния изпълнител искане за намаляване на претендираните разноски за адвокат и последващ акт на съдебният изпълнител по отношение размера на разноските, който подлежи на обжалване. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима и в настоящия случай, съгласно която по искане на насрещната страна съдът, а в случая – съдебният изпълнител, може да присъди по – нисък размер на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо, доколкото е налице направено от длъжника искане и акт на съдебния изпълнител по отношение размера на разноските, жалбата в тази й част е допустима.

В тази връзка, предвид направеното искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, респективно – отказа същото да бъде намалено, съдът, като съобрази размера на присъдената по изпълнителния лист сума – общо 17 360 лева, от която 4 360 лева – присъдени разноски по изпълнителния лист и 13 000 лева – главница по изпълнителния лист, ведно със законната лихва върху нея, която към момента на поканата за доброволно изпълнение е в размер на 40.40 лева, обстоятелството, че длъжникът е физическо лице с установен адрес и притежаващо имущество, както и липсата на обстоятелства, обуславящи фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, по – голяма от обикновената, намира, че действителната правна и фактическа сложност на делото не обуславя адвокатско възнаграждение в размер, по – голям от трикратния размер на възнаграждението, посочено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. þа минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът приема именно този размер на дължимото адвокатско възнаграждение и предвид разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е: т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Съгласно чл.7, ал.2 от наредбата, минималното възнаграждение за защита при интерес над 10 000 лева, какъвто е в настоящия случай, е 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв., или в случая – в размер на 797.20 лева (650 + 147.20), респективно – 398.60 лева, съобразно разпоредбата на чл.10, т.2 от наредбата.

От горното е видно, че в настоящия случай трикратния размер на възнаграждението за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, в това число – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, е 1 495.80 лева, от които 300 лева е трикратния размер на възнаграждението по чл.10, т.1 от наредбата – за образуване на изпълнителното дело /3 х 100 лева/, и 1 195.80 лева – трикратния размер на възнаграждението по чл.10, т.2 от наредбата – за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /3 х 398.60 лева/.

Ето защо, договореното между взискателя и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 5 300 лева, се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да се отмени отказа на частния съдебен изпълнител да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, обективиран в съобщение с изх.№ 38698/23.11.2012 г., като се намали размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 5 300 лева на 1 495.80 лева.

Що се касае до жалбата на длъжника в останалата й част, с която се обжалва отказ на частния съдебен изпълнител да намали таксите по изпълнителното дело, то същата е недопустима, тъй като липсва акт на частния съдебен изпълнител за разноските, с който на длъжника се възлагат такси по изпълнението, респективно – с който се отказва тяхното намаляване. Тук следва да се посочи, че при изпълнение на паричното вземане длъжникът дължи пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, чийто размер следва да бъде изрично определен от ЧСИ при приключване на изпълнителното дело, като последният съобрази материалния интерес, в това число – размера на дължимото адвокатско възнаграждение за издаване на заповедта за изпълнение, имайки предвид определение № 208 от 13.03.2012 г. по дело № 59/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, както и дължимия размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, определен с настоящия съдебен акт. Тук следва да се посочи, че за длъжника съществува предвидената в чл.441 от ГПК възможност да търси обезщетение от ЧСИ за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

И тъй като в случая липсва акт на частния съдебен изпълнител за възлагане на такси на длъжника, респективно – отказ да бъдат намалени възложени на длъжника такси, жалбата е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. С. Р. от гр. К, У.И. В. № 25, с ЕГН * – длъжник по изпълнително дело № 584/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, против действия на частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело, с които се възлагат на длъжника такси, респективно – с които се отказва същите да бъдат намалени, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 436/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в тази му част.

ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, обективиран в съобщение с изх.№ 38698/ 23.11.2012 г., по изпълнително дело № 584/2011 г., да намали размера на договореното между взискателя Д. Ф. Н. и неговия пълномощник адв. И. Б. от АК – Кърджали, съгласно договор за правна защита и съдействие № 019812, адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 5 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на договореното между взискателя взискателя Д. Ф. Н. и неговия пълномощник адв. И. Б. от АК – Кърджали, съгласно договор за правна защита и съдействие № 019812, адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 584/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, от 5 300 лева на 1 495.80 лева.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.