Р Е Ш Е Н И Е
№ 1457 08.12.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: В.Т.
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1887 по
описа за 2022 година.
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във
вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на А.В.Г.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Г.Д. *** против Решение №
59/23.09.2022 год., постановено по НАХД № 206/2022 г. по описа на Районен съд -
Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0454-
000313 от 27.10.2021 г., издадено от Началник на група към ОД МВР – Бургас, РУ
– Сунгурларе, с което за извършено административно нарушение на разпоредбата на
чл.145, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, на касатора
е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е незаконосъобразно и необосновано, като в протокола от съдебното
заседание, проведено на 20.09.2022 г. не са описани представените с
административно наказателната преписка писмени доказателства, като съдът не е
прочел и записал същите. Сочи се, че Акта за установяване на административното
нарушение е съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН в присъствието на един
свидетел и същият не е очевидец, АУАН е нечетлив, като има разминаване със
съдържанието на наказателното постановление, както и че при прекратяване на
регистрацията на МПС, касаторът не е бил уведомен, за да спре от движение
автомобила си. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на
издаденото НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд -
Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С обжалваното решение
Районен съд - Карнобат е потвърдил наказателно
постановление №
21-0454- 000313 от 27.10.2021 г., издадено от Началник на група към ОД МВР –
Бургас, РУ – Сунгурларе, с което за извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, на касатора е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.
За да постанови оспореното съдебно
решение съд е приел, че при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
обуславящи отмяна на последното. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен в присъствието на един свидетел и жалбоподателя, съобразно
изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието
му, което обстоятелство той е удостоверил с подписа си. Съдът е посочил, че
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно
и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите
констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. РС е приел за безспорно установено, че на
21.10.2021г., в гр.Сунгурларе Г. е управлявал л.а. Фолксваген Венто с рег.№ СН
7614 НН, който автомобил е придобит от него на 12.08.2021г. В предвидения в
чл.145, ал.2 от ЗДвП месечен срок или до 12.09.2021г. Г. не е регистрирал
придобитото от него превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния си адрес и следователно е извършил
административно нарушение, заради което и правилно е ангажирана отговорността
му.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от РС-Карнобат фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания
свидетел и представените писмени доказателства.
Възраженията на касатора за допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения, изразяващи се в
непрочитане и незаписване на представените с преписката доказателства, настоящата
инстанция счита за неоснователни, като намира, че РС е събрал и обсъдил
допустимите и относими доказателства, а административната преписка е била
налична по делото и жалбоподателят е имала възможност да се запознае със
съдържанието й, поради което съдът не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и възраженията, касаещи
пороци при съставянето на АУАН и издаването на НП, тъй като видно от
съдържанието на същите, установеното нарушение е описано по идентичен начин и в
двата акта. АУАН е съставен при спазване на изискванията по чл.40, ал.1, пр.
последно от ЗАНН, а не при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като е подписан
от свидетелите, присъствали при установяване на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН „Актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми органа, когато промени
адреса си.” В конкретния случай посочената разпоредба е спазена и след като касаторът
е удостоверил лично с подписа си, че се е запознал със съдържанието на АУАН, то
обстоятелството дали връченият му екземпляр от акта е четлив или нечетлив е без
значение.
Административнонаказателната отговорност
на касатора е ангажирана на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП. Легална дефиниция за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер.
Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Аналогични са и разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Анализът и тълкуването
на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, водят на
извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното
средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за
регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство
"нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е пряка
последица от неизпълнение в срок на задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Администрацията няма задължение за
уведомяване на собственика, че регистрацията на пътно превозно средство е
прекратена, видно от разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като
прекратяването възниква автоматично по силата на закона. В тази връзка следва
да се посочи, че в чл.18б, ал.1, т.10 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е
регламентирано, че прекратяването на регистрацията по чл.18, т.2 (служебно), се
извършва по чл.143, ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство
на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал. 2 на същата
разпоредба са изрично изложени случаите, при които се уведомява собственика,
като т.10 не е посочена, с оглед на което възражението за неуведомяване на касатора
за прекратената регистрация, се явява неоснователно.
По тези съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във
връзка с чл. 63в ЗАНН, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
59/23.09.2022 год., постановено по НАХД № 206/2022 г. по описа на Районен съд -
Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.