№ 3215
гр. София, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20221100100785 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 4349/26.01.2022 г., предявена от И. В.
М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „****, против ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****.
Ищецът И. В. М. твърди, че е собственик на лек автомобил „Нисан Леаф“, с
peг. № СВ **** PC. На 04.08.2020 г., ищецът сключил с ответника договор за
имуществена застраховка „Каско на ПМС“, с предмет лек автомобил „Нисан Леаф“, с
peг. № ****. Договорът бил сключен във формата на застрахователна полица №
0020165202000136/04.08.2020 г., а застрахователното правоотношение било уговорено
като срочно и валидно през периода от 14.00 ч. на 04.08.2020 г. до 13.59 ч. на
04.08.2021 г. Застрахователната сума била определена на 32 000 лева, а определената
застрахователна премия в размер на 1641.60 лева, била внесена.
Ищецът твърди, че в периода между 20.50 ч. на 11.02.2021 г. и 06.50 ч. на
12.02.2021 г., в гр. София, описаният лек автомобил бил противозаконно отнето от
неизвестен извършител. Веднага след като установил липсата му, ищецът уведомил
органите на МВР и по случая било образувано ДП № 226 3MK-235/2021 г. по описа на
02 РУ при СДВР, пр. пр. № 2996/2021 г. на СРП. Ищецът уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и му предоставил всички необходими
документи, с които разполагал. Ответникът, обаче, отказал да изплати дължимото
застрахователно обезщетение.
1
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 32 000 лева - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие
- кражба на лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № ****, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане,
както и сумата от 2 231.29 лева – мораторна лихва върху сумата от 32 000 лева, за
периода от 20.05.2021 г. до 25.01.2022 г. Претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.
На първо място, ответникът твърди, че ищецът е нарушил част от общите
условия, като значително е увеличил риска от настъпване на застрахователното
събитие.
Ответникът оспорва настъпване на покрит риск по процесната застраховка,
както и наличието на основание за изплащане на обезщетение. Твърди, че в случая е
налице инсценирано застрахователно събитие със застрахованото МПС - общо
изключение, установено в чл. 5, т. 11 от Общите условия, които били неразделна част
от договора за застраховка „Каско” на МПС. Оспорва твърдението на ищеца, че
автомобилът е имал монтиран имобилайзер и е разполагал само с 1 бр. ключ. Твърди,
че процесното МПС е разполагало с повече от 1 бр. ключ, както и че не е разполагал с
фабрично монтиран имобилайзер. По този начин, застрахованият декларирал неверни
обстоятелства, което представлявало неизпълнение на задълженията му и
представлявало основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение,
съгласно чл. 18, ал.4 от Общите условия.
Оспорва и че към датата, на която се твърди да е възникнало на събитието,
автомобилът е бил като съвкупна вещ, в цялост, ведно с всички негови
принадлежности, паркиран на посоченото място.
Оспорва и че са изпълнени всички изисквания на приложимите Общи услови,
включително, че са били спазени установените срокове и че са представени надлежни
доказателства за настъпване на твърдяното събитие, на посочената от заявителя дата.
Ответникът оспорва и размера на предявения иск, като прекомерен и завишен.
Твърди, че към датата, на която се сочи, че е извършена кражбата, процесният автомобил не
е имал действителна стойност в размер на 26 000 лева, предявен размер като частичен от 32
000 лв. Позовава се на разпоредбите на чл. 386, чл. 388 КЗ и чл. 400 КЗ и излага
съображения, че несъобразяването с действителната стойност на увреденото имущество би
довело до неоснователно обогатяване. Процесното МПС било закупено тежко ударено от
Канада за 2 350$, което се установявало от фактура от 18.04.2020 г. Към извършения първоначален
оглед на процесното МПС, при сключване на застраховката, били направени 11 бр. снимки, от
2
които било видно, че автомобилът бил в лошо състояние. Освен това, автомобилът бил
електрически и с него били изминати 31 736 км., което било много за акумулагорната батерия
(същата била амортизирана и била необходима нейната подмяна). Всичко това намалявало
цената на автомобила и липсите и повредите следвало да се приспаднат от евентуално
присъденото застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва и акцесорния иск за лихва.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни: иск с правна
квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и иск с правна квалификация чл. 409 КЗ.
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже 1). възникване на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет
процесното МПС, по което застраховател е ответникът; 2). настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска; 3) причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди,
4) размер на вредите; 5) надлежно уведомяване на застрахователя. В тежест на
ответника е да докаже правоизключващите си възражения - основанията за отказ да се
изплати застрахователно обезщетение, респ. наличието на посочените от него
изключени рискове, предвидени в КЗ и ОУ
Съдът приема за установено по делото, че на 04.08.2020 г., между ЗАД „ОЗК-
З.“ АД и И. В. М. е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо
от договор за имуществено З. - застраховка „Каско“, с предмет лек автомобил „Нисан
Леаф“, с peг. № ****. Това се установява от представената по делото застрахователна
полица № 0020165202000136/04.08.2020 г., във формата на която е бил сключен
договорът за застраховка „Каско“, покрити рискове: Пълно каско (л. 8).
Застрахователното правоотношение е било уговорено като срочно и валидно през
периода от 14.00 ч. на 04.08.2020 г. до 13.59 ч. на 04.08.2021 г. Застрахователната сума
е била определена на 32 000 лева, а застрахователна премия - в размер на 1641.60 лева,
която е била внесена изцяло на същия ден (л. 9).
Не се спори, че договорът за застраховка „Каско“ е сключен при Общи условия
по застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства (без релсови превозни
средства, които са представени по делото (л. 49). Съгласно част „Клауза „Пълно
каско“ от Раздел І „Покрити рискове“ на глава ІІ „Застрахователно покритие“ от
общите условия, по клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива следните рискове:
1.1. Рисковете по клауза „Частично каско“; 1.2. Кражба на цяло моторно превозно
средство: кражба чрез взлом на цялото моторно превозно средство или комплект
двигател на същото;1.3. Грабеж на цялото моторно превозно средство: насилствено
3
отнемане на застрахованото СПС чрез употреба на сила или заплашване по смисъла на
чл. 198 от Наказателния кодекс; 1.4. Умишлен палеж или взрив;
На 04.08.2020 г., застрахователят е извършил оглед на застрахованата вещ, за
което е съставил Талон № 0096205 (л. 10 и л. 56 от делото). В Талона за оглед е
посочено, че лекият автомобил има: алармена система, фабричен имобилайзер, брой
дистанционни – 1 бр., брой оригинални ключове – 1 бр. Относно забележките по
автомобила е посочено „Без забележки“.
Видно и от свидетелство за регистрация № *********, Част І и Част 2 (л. 11-
13), лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № **** е регистриран като собственост на
ищеца И. В. М..
Изложеното сочи, че по делото се установява, че между страните е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет
процесното превозно средство, което е породило действието си и е обвързвало
страните по него към датата на процесното събитие. По силата на застрахователния
договор в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение, а легитимиран да търси и получи изпълнение е именно
ищецът.
Налице е и втората предпоставка: В срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риск:
На 12.02.2021 г., ищецът И. В. М. е подал в 02 РУ-СДВР съобщение за
извършено престъпление. Ищецът е заявил, че на 11.02.2021 г., около 20.50 часа, е
паркирал лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № ****, в гр. София, кв. „Орландовци“,
ул. „**** (т.е. на адреса си). Около 06.50 часа а следващия ден, М. установил, че МПС
липсва от мястото, на което е било паркирано. По случая, на 12.02.2021 г., е било
образувано досъдебно производство № 226 3MK-235/2021 г. по описа на 02 РУ при
СДВР, пр. пр. № 2996/2021 г. на СРП, за това, че за времето между 20.50 ч. на
11.02.2021 г. и 06.50 ч. на 12.02.2021 г., в гр. София, в гр. София, кв. „Орландовци“, ул.
„****, противозаконно е било отнето чуждо МПС – въпросният автомобил, от
владението на И. В. М., без негово съгласие. В този смисъл е и издаденото на
26.03.2021 г. от 02 РУ – СДВР удостоверение (л. 6). Въпреки извършените оперативно-
издирвателни мероприятия, извършителят на престъплението, лекият автомобил,
свидетели – очевидци и камери за видеонаблюдение в района, не са установени. С
Постановление от 16.04.2021 г. на прокурор от СРП, наказателно производство по
досъдебно производство № 226 3MK-235/2021 г. по описа на 02 РУ при СДВР, пр. пр.
№ 2996/2021 г. на СРП, е спряно, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК (л. 19-20).
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, макар и част от
тях да са косвени, съдът приема за установено по делото настъпването на събитие,
което има характер на застрахователно – кражба, осъществена в срока на
4
застрахователно покритие по процесния договор и съставляваща покрит риск.
Действително, няма преки доказателства за осъществената кражба, но е налице верига
от косвени, които водят до еднозначния извод за реализиране на този факт и нито едно
от които не противоречи нито на формалната логика, нито на други събрани по делото
доказателства.
По делото не се доказа наличието на основания за изключване или намаляване
на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 395, ал. 4 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в
договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като
основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
По делото не са събрани каквито и да е доказателства, че е налице
неизпълнение на застрахования договор и че събитието е следствие на това
неизпълнение. Липсват доказателства и че е налице някоя от предвидените в чл. 408,
ал. 1 К хипотези, и в частност – че е била налице застрахователна измама. Липсват
доказателства и че застрахователят е бил заблуден, че са били предоставени
неверни/недостоверни данни или, че е налице обсебване по смисъла на чл. 206 НК.
Съгласно Глава Втора, раздел ІІ „Общи изключения“, чл. 5, т. 11 от Общите условия,
застрахователят не покрива щети, причинени в резултат на „ имитирано
застрахователно събитие със застрахованото СПС или опит за заблуда или
премълчаване от страна на застрахования или негов представител на
действителните обстоятелства, при което е възникнало събитието“. По делото
не са налице каквито и да е данни, че застрахователното събитие е било имитирано или
че е имало заблуда или премълчаване на обстоятелствата, при които е възникнало
събитието, което сочи, че не са налице цитираните предпоставки, представляващи
основание за отказ на застрахователя за изплати обезщетение.
Неоснователно е и възражението на ответника, че автомобилът не е разполагал
с фабрично монтиран имобилайзер. Това се опровергава от Талона за извършения
оглед на автомобила при сключване на застрахователния договор (подписан и от
представител на застрахователя), от писмото на „Н Ауто София“ ЕАД (официален
представител на марката за България), в което е посочено, че автомобилът е с
фабрично монтирана имобилайзерна система (л. 90) и и от заключението по
автотехническата експертиза.
Съгласно чл. 18, ал. 4 от Общите условия, застрахователят не изплаща
застрахователно обезщетение, в случай, че при извършената проверка се установят
5
различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени
посредством техническа експертиза и снимков материал.
При сключване на застрахователния договор, ищецът е заявил наличието на 1
бр. оригинален ключ и липсата на дубликатен ключ – видно от Талона за оглед. В
писмото на „Н Ауто София“ ЕАД е посочено, че фабрично за автомобила е имало два
ключа. По делото, обаче, няма данни, че ищецът е разполагал и с двата ключа, тъй като
видно от представената фактура (л. 48), автомобилът не е бил закупен от
производителя, а от трето лице (от Канада). При това положение не може да се приеме,
че ищецът съзнателно е обявило неточно обстоятелство, при наличието на което
застрахователят не би сключил договора (или би го прекратил) – по смисъл на чл. 363
КЗ. При несъзнателно неточно обявяване, след настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят не може да откаже да изплати застрахователното
обезщетение или сума, като но по делото не се установява, че реалният
застрахователен риск би бил друг.
Не се установи да е налице и неизпълнение на задължение на застрахования,
което да е значително с оглед интереса на застрахователя, да е било предвидено в
закона или в застрахователния договор и да е довело до възникване на
застрахователното събитие.
Поради изложеното съдът приема, че не е налице неизпълнение на съществено
задължение, в причинна връзка с което да са настъпили процесните събития.
Същевременно са предприети достатъчно действия за ограничаване на вредите – чрез
незабавно уведомяване на органите на реда и на застрахователя. Ето защо
застрахователят няма право да откаже или да намали дължимото обезщетение.
Относно размера на дължимото обезщетение:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
В настоящия случай, видно от заключението по автотехническата експертиза,
действителната стойност на лек автомобил „Нисан Леаф“, с peг. № ****, към
12.02.2021 г., определена по пазарен способ, е 34 900 лева, а определена по
застрахователен способ, е 35 350 лева. В крайна сметка, експертизата е приела за
пазарна стойност, стойността на автомобила, определена по първия способ. Така или
иначе, и двете суми са в по-голям размер от уговорената застрахователна сума по
договора и от претенцията по делото.
Поради изложеното, искът е основателен и следва да се уважи за предявения
размер от 32 000 лева. Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
6
Неоснователни са възраженията на ответника, че към извършения
първоначален оглед на процесното МПС, при сключване на застраховката,
автомобилът е бил в лошо състояние. Вещото лице по АТЕ се е запознало подробно с
материалите, съставени при сключване на застрахователния договор и е приело, че не
може да бъде определено с категоричност дали посочените от ответника елементи
липсват. Освен това, вещото лице е констатирало, че в приложения по делото Талон за
оглед на МПС не са описани деформации и увреждания по автомобила. Записан е
текстът „Без забележки".
Неоснователно е и възражението на ответника, че акумулаторната батерия на
автомобила е била амортизирана и е била необходима нейната подмяна. Вещото лице
по АТЕ подробно е обяснило, че акумулаторните батерии са със стандартна гаранция
от 8 години или 160 000 км. От друга страна, обичайният живот на батериите
превишава гаранцията на производителя. В зависимост от техния вид и начин на
експлоатация срокът им на служба е не по-малко от 8-10 години или 160 000 - 240 000
км. Въз основа на това и след като е съобразил данните за батерията на процесния
автомобил - изминат пробег 31 736 км. и период от 3 години и 4 месеца от датата на
първа регистрация до сключването на застраховка „Каско" на СПС, вещото лице е
приело, че към момента на сключване на застраховка „Каско" на СПС, амортизацията
на батерията е била в рамките на амортизацията на автомобила. Следователно,
състоянието на батерията не оказва допълнително влияние върху цената, респективно
застрахователната сума на превозното средство.
Относно иска по чл. 409 КЗ: Ищецът е уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, предал е изискуемите от застрахователя и с писмо от
19.05.2021 г. (л. 26) ответникът е отказал да изплати за застрахователно обезщетение.
С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 409 КЗ и чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ,
ответникът дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, за периода от 20.05.2021 г. до 25.01.2022 г., чиито размер е 2 231.29
лева. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски има ищецът,
който е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил
доказателства за извършени такива.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски в размер 1560 лева -
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен на
лист 110 от делото. В съдебно заседание на 31.10.2022 г. пълномощникът на ответника
е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от
7
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай,
претендираната от ищеца адвокатско възнаграждение почти е равно на минимално
предвиденото такова (1556.94 лв.), поради което и същото не следва да бъде
намалявано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от
3129.25 лева, в т.ч.: платена държавна такса (1369.25 лв.), депозит за АТЕ (200 лв.) и
адвокатско възнаграждение (1560 лв.).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на И. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„****, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 32 000 лева - застрахователно
обезщетение за настъпило в периода между 20.50 ч. на 11.02.2021 г. и 06.50 ч. на
12.02.2021 г., в гр. София, застрахователно събитие - кражба на лек автомобил „Нисан
Леаф“, с peг. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.01.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 409 КЗ, сумата от 2 231.29
лева – законната лихва за забава върху сумата от 32 000 лева, за периода от 20.05.2021
г. до 25.01.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3129.25 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8