Определение по дело №624/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.318 и сл. НПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. К. Г А. в качеството му на защитник на В. Т. С. срещу присъда № 4409/29.05.2012 г., постановена по н.ч.х.д. № 758/2011 година по описа на Районен съд Б..

С обжалваната присъда съдът е признал В. Т. С. за виновен в това, че на 23.04.2011 г., около 19.30 часа, в къща, находяща се в с. Л., кв. “ГЛ.” /М/, Община Б., чрез нанасяне на удари с тояга по тялото на К. И. П., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – престъпление по чл.130, ал.1 НК, за което на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лв. С присъдата В. Т. С. е осъден да заплати на К. П. сумата от 800.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 НК, като за разликата над уважения размер, гражданския иск е отхвърлен като недоказан, както и сумата в размер на 526.60 лв., представляващи направени съдебни разноски за адвокатски хонорар, държавна такса и заплащане на експертизи по делото. С присъдата В. Т. С. е осъден да заплати по сметка на Районен съд Б. сумата в размер на 50.00 лв., представляваща държавна такса по уважената част на гражданския иск на К. П., както и сумата от 5.00 лв.- държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваната присъда е неправилна. Твърди се, че липсва безспорна установеност на виновно поведение на подсъдимия. Иска се от съда атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят се явява лично и с А. Д..

Въззиваемият К. П. се явява лично и с А. Т..

Във въззивната инстанция не са представяни нови доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба. Излага становище за неправилност на присъдата, както и че при постановяването и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до необоснованост на съдебния акт, до явна несправедливост на наказанието. Моли да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подсъдимия. Алтернативно да бъде отменена и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата. Излага становище за неоснователност на същата, сочи, че районният съд е постановил правилно своето решение. От съда се иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е положил нужните усилия за събирането на пълния обем доказателствени материали, необходими за правилното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна. Това е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната им годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярно и подробно Районен съд Б. е обсъдил всички доказателства и доказателствени средства, отделяйки им нужното внимание. В тази насока не е налице нито непълнота на мотивите, нито неяснота. Мотивите на решаващия съд сочат на задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените източници, които съдът е обсъдил не само по отделно, но и в тяхната логическа връзка и съвкупност. В дейността на решаващия съд по оценка на доказателствата, въззивната инстанция констатира правилност, логическа последователност и издържаност, намерила аргументирана обосновка в мотивите към първоинстанционната присъда. Именно тези действия на съда и направената вярна интерпретация на цялостния доказателствен обем, са му позволили да изгради и верни фактически заключения, които изцяло се споделят от въззивната инстанция, именно:

Подсъдимият В. Т. С. и тъжителят К. И. П. се познават. Същите живеят в съседни села. Подсъдимият имал къща в с. Л, махала “Б”, а тъжителя живеел в с. Л., Махала “П” на Благоевградска област. Отношенията между страните се влошили заради междусъседски спорове в посочените села, както и заради негативното отношение на тъжителя към роднина на подсъдимия /леля на неговата съпруга, която живеела сама в селото на П./.

На 23.04.2011 г. подсъдимият отишъл в с. Л., за да занесе продукти и да види леля си, която била тежко болна от диабет и с предстояща операция. Когато се срещнал с нея, подсъдимият видял, че тя е силно изплашена и трепереща. Същата му разказала, че отново е имала спор с К. П. през деня. С. се ядосал и около 19.30 ч. отишъл в къщата на П., намираща се в с. Л., кв. “Горно Л.”, махала “П”. Там заварил подсъдимия да седи на пейка пред къщата си и го попитал защо се е карал с леля му. Тъжителят му отговорил, че той не е никакъв в селото и не може да му иска сметка. Това ядосало С. и той взел пръчка /тояга/, която П. държал ръцете си в този момент и нанесъл с нея удари в областта на тялото и корема на тъжителя, след което си тръгнал.

Тъжителят се почувствал зле от тези удари и посетил МБАЛ- Б., където му бил извършен преглед. На 28.04.2011 г. и 29.04.2011 г. отново му били извършени прегледи от медицински специалисти. На 02.05.2011 г. П. посетил и съдебен медик, който му издал медицинско свидетелство № 68/2011 г. с констатирани по тялото му травматични увреждания, както следва: напречно разположено кръвонасядане по средата в горната част на корема с пъстър мораво-зеленикав цвят, овално-издължена форма и с размери 10/20 см. и блездомораво, овално кръвонасядане с бледо-мораво- зеленикав цвят по предно-мишичната линия в долната част на корема в ляво, с размери около 4/7 см.

След инцидента, тъжителят почувствал шум в ушите и за това посетил лекар- специалист, който му направил съответни прегледи и аудиограма, от която се констатирало, че тъжителят е с намален слух и бучене в ушите.

П. уведомил за случая и кварталния полицейски служител. На място за изясняване на случая пристигнал св. С.. При тази проверка св. С. установил, че тъжителят действително се е скарал с лелята на подсъдимия на процесната дата. Повод за скарването било поливане на земеделски имоти. В следствие на скарването между тъжителя и лелята на подсъдимия, здравословно състояние на последната се влошило и била закарана в болнично заведение от подсъдимия. Св. С. твърди, че е разговарял и с двете страни след инцидента, но не си спомня подсъдимият да му е споделял, че е нападнат на процесната дата от П.. Същевременно С. също установява, че тъжителят се чувствал зле след случая и бил закаран в Спешен център и за преглед в МБАЛ Б. .

Пред районния съд е разпитан и св. К., който работи като младши полицейски инспектор, ангажиран за охрана на реда в процесните села. Този свидетел установява, че не знае подробности за случая, но е присъствал на случай, при който именно подсъдимият е помогнал да се угаси пожар в близост до къщата на тъжителя и по този начин и спасил имота му от унищожаване.

От показанията на св. Б, която живее с подсъдимия, се установява, че на процесната дата, тъжителят действително се е карал и разправял с болната й леля, като твърди, че той е конфликтна личност и се кара с всички съседи в селото.

От показанията на св. К, се установява, че тъжителят лично му казал, че е бит от познато момче в селото, след което получил болки в главата.

Пред районния съд са назначени и изпълнени две съдебно- медицински експертизи и е изслушан св. д-р Д.. Последния установява, че е извършил преглед на П. след инцидента в качеството си на лекар –специалист, като му направил и редица изследвания. На база резултатите от тези изследвания, д-р Д. приел, че е налице загуба на слух при тъжителя и увреждане на ушите. Свидетеля обаче е категоричен, че не може от ударите в корема на тъжителя да се стигне до загуба на слуха му. При тъжителя не били констатирани видими белези от удари по главата към датата на прегледа му.

Според изпълнената съдебно- медицинска експертиза, описаните в медицинското свидетелство на тъжителя травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според д-р З., П. е изпитвал умерено силни болки по време на инцидента, които постепенно са отзвучали в период от около 2 седмици. Вещото лице счита, че механизма за причиняване на констатираните травматични увреждания в областта на корема на тъжителя, могат да се получат именно по механизма, описан в тъжбата, чрез нанасяне в тази област на удари с твърди тъпи предмети, в това число и с пръчка /тояга/. Вещото лице твърди също, че описанието на травмите съответства и като давност на причиняването им с инкриминираната дата.

За изясняване на механизма на причиняване на констатираната частична загуба на слуха на П., по делото е изпълнена и втора съдебно- медицинска експертиза от д-р Г. - лекар - специалист “Ушни, носни и гърлени болести ”. Вещото лице по тази експертиза установява, че действително при тъжителя има загуба на слух, но механизмът на причиняване на тази загуба не кореспондира с процесния случай и причинена телесна повреда в областта на корема му. Експертът счита, че тази слухова загуба е с дългогодишна давност, а не е свързана с инкриминираната дата, базира се на друго заболяване на слуховите нерви на тъжителя, което е прогресирало във времето, под влияние на различни катализиращи го фактори като: шум, алкохол, никотин, сърдечни заболявания, интоксикация, грипни заболявания или тежки черепно- мозъчни травми, каквито в казуса няма обективни находки и данни да са причинени на П. от подсъдимия към инкриминираната дата.

Приетата за установена фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия В. Т. С., показанията на свидетелите В. В. С., П. В К., С, д-р Д НД., заключенията на вещите лица по назначените и изпълнени съдебно – медицински експертизи от д-р Я. М. З. и д-р Р. А Г..

От така установената фактическа обстановка по делото се установява по несъмнен начин, че подсъдимият В. Т. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 НК.

От обективна страна, на 23.04.2011 г. в с. Л., кв. “Г Л.” /М/, Община Б., подсъдимият В. Т. С. е нанесъл удари с тояга /пръчка/ по тялото на тъжителя в областта на корема, причинявайки му травматични увреждания, както следва: напречно разположено кръвонасядане по средата в горната част на корема с пъстър мораво-зеленикав цвят, овално-издължена форма, с размери 10/20 см. и блездомораво, овално кръвонасядане с бледо-мораво- зеленикав цвят по предно-мишничната линия в долната част на корема в ляво, с размери около 4/7 см. Тези травми са довели лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на П. и извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл на тъжителя удари по тялото с тояга. Подсъдимият е съзнавал, че извършва акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на тъжителя и че употребява сила, но независимо от това, същият е извършил тези си действия, добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане.

Възраженията във въззивната жалба основно са за недоказаност на обвинението. Съвкупният анализ на събраните доказателства по делото води до извод за доказаност на обвинението. Възприетата фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, както и заключението на вещите лица по изпълнените съдебно- медицински експертизи. Районният съд подробно е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на вещите лица и е направил изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е и възражението за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в лишаване на подсъдимия от правото на последна дума. В раздел V от НПК, озаглавен Последна дума на подсъдимия, е предвидено осигуряване на подсъдимия на последна дума. Последното заседание по делото пред районния съд е проведено на 29.05.2012 г., когато съдът е постановил присъдата си. За това заседание подсъдимият е бил редовно призован, но не се е явил. С оглед на изложеното възражението за лишаване от последна дума е неоснователно, тъй като за упражняването на това право подсъдимия следва да присъства в съдебната зала.

По отношение на наложеното наказание

За извършеното от подсъдимия С. престъпление законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода. Районният съд на основание чл.78а НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева, предвидения от законодателя минимум. Правилно от първостепенния съд са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на дееца, даването на обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина и проверка достоверността на всички ангажирани доказателства в процеса. Отчетено е от районния съд, че самият тъжител също имал неправомерно поведение, като е проявил лошо отношение към лелята на подсъдимия.

Правилно районният съд е освободил подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно наказание глоба, като е определил размера на глобата от 1000,00 лева. Настоящият състав намира, че така наложеното наказание ще способства за изпълнение целите на генералната и индивидуалната превенция.

С оглед на гореизложеното неоснователно се явява и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание.

По отношение на гражданския иск

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия от тъжителя К. И. П.. Районният със с обжалваната присъда е осъдил подсъдимия да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800.00 лв., а над размера уважен от съда, до размера от 5000.00 лв., претендиран по делото, иска е отхвърлен като недоказан. Настоящият състав намира присъдата в тази част за правилна. В резултат на извършеното престъпление, П. е претърпял болки и страдания. Съдът е отчел, че на тъжителя са били причинени болки и страдания в резултат на извършеното деяние.

Предвид изложеното обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4409/29.05.2012 г., постановена по н. ч. х. д. № 758/ 2011 г. по описа на Районен съд Б..

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: