Р Е Ш Е Н И Е
№
260712 / 14.05.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря К.Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 6369 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на „Тодор
транс” ЕООД против „Застрахователна компания Уника“ АД, за осъждане на ответния
застраховател да заплати на ищцовото дружество сумата от 1250 лв. - частична
претенция, чийто пълен размер възлиза на 16000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по сключен между страните застрахователен
договор „Отговорност на автомобилния превозвач“, съгласно полица *****/****.2017
год., за имуществени вреди, причинени на трето лице - товарополучател при
осъществяван на 25.10.2018 год. от ищеца автомобилен превоз на товари, за които
последният е удовлетворил увреденото лице, ведно с мораторна лихва в размер на
199.17 лв., начислена върху частичното застрахователно обезщетение, за периода
от 29.10.2018 год. до 13.10.2020 год. и законната лихва, начиная от 14.10.2020
год. до окончателното плащане.
Така
предявени, искoвете черпят основанието си в чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.435, чл.429 и чл.431 от КЗ и в чл.86, ал.1 от ЗЗД, и
както с определението по чл.140 от ГПК е прието - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския на ищцовото
дружество, който моли за уважаването им и присъждане на разноските. Ангажира
доказателства.
Процесуалният
представител на ответния застраховател оспорва исковете, считайки ги за
неоснователни, по изложените в отговора съображения. Също ангажира
доказателства и претендира деловодни разноски.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства
и техния анализ, приема за установено от фактическа страна следното:
За времето от
00 часа на 14.11.2017 год. до 24 часа на 13.11.2018 год. страните са били
обвързани от застрахователен договор „Отговорност на автомобилния превозвач“,
по силата на който „Уника“ АД е приело да покрие отговорността на ищцовото
„Тодор транс“ ЕООД - превозвач за вреди от цялостна или частична липса на
товари или тяхната повреда при превоза им, осъществяван с товарен автомобил -
влекач с рег. № **** и полуремарке с рег. № ****,
съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари.
Лимитът на отговорност е определен на 250 000 евро за едно събитие.
Страните не спорят, че дължимата застрахователна
премия е била изцяло заплатена.
В срока на
покритие на застраховката - на 23.10.2018 год., „Тодор транс“ ЕООД е приело, по
заявка от спедитора “LKW Walter Internationale transportation” AG, да извърши превоз на 31 палета играчки от гр.Зоненберг
- Германия до гр.Брадфорд - Великобритания.
На 26.10.2018
год. служител от полицейското управление в Западен Йоркшир, Великобритания, е
съставил протокол за посетено събитие - кражба на 56 кашона с играчки от
товарния автомобил на ищцовото дружество.
На същата дата
товарът е разтоварен, но е приет от получателя “Simba smoby
toys (UK)” Ltd. със забележки, за което
свидетелства представената товарителница - ЧМР.
Във връзка с
кражбата на част от превозваната стока, на 08.01.2019 год. получателят е издал фактура към спедитора на
стойност 7755.90 евро, с основание - иск за откраднати стоки при транзитен
превоз от Германия за Великобритания, реф. № 56500/18/1339/LKW.
Така издадената
фактура кореспондира на разписката за платено от спедитора “LKW Walter Internationale transportation” AG обезщетение в същия размер,
с което получателят “Simba smoby toys (UK)” Ltd. се е
съгласил, че вредите му, възлизащи на 10604.16 евро, са напълно репарирани.
От своя страна “LKW Walter Internationale transportation” AG е фактурирало на „Тодор транс“ ЕООД с 4 бр. фактури удръжките
от дължимото превозно навло, в общ размер на 7988.58 евро, като от тях, според справките
за изплатени суми, са удържани 6028.58 евро.
Впрочем, всички
тези документи са налични по застрахователната преписка с № *******, образувана
по зявление от „Тодор транс“ ЕООД, били са изискани
от застрахователя и разгледани от него по повод заведената щета. Същите са му
били представени с претенцията на ищеца от 25.04.2019 год. за изплащане на
застрахователно обезщетение, а впоследствие, макар и избирателно, са
представени по делото от застрахователя, в проведеното на 19.04.2021 год.
съдебно заседание.
Преписката е
приключена на 17.05.2019 год. с отказ да бъде изплатено застрахователното
обезщетение, мотивиран с т.3.15 от общите условия, приложими за сключения между
страните застрахователен договор и също налични по делото, а именно - че застраховката
не покрива отговорността на превозвача, причинена от или вследствие на кражба
от превозното средство, оставено без надзор, докато е под грижата и
отговорността на застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и
обезопасено превозно средство, в района на охраняем паркинг.
Според
показанията на св. Д*, на 25.10.2018 год. тя и водачът на камиона, който е неин
приятел, пътувайки към разтоварния адрес, са паркирали на мястото на инцидента за
задължителната почивка в края на смяната. Ремаркето е било заключено, а щорите
му - затворени/спуснати. Водачът избрал това място - пред местната Пожарна
служба, поради местоположението, осветеността и видеонаблюдението, но въпреки
това, към 03 часа сутринта (на 26.10.2018 год. - б.а.), установили кражбата,
която била извършена посредством разрязване на брезента. Уведомили полицията,
изброили липсващите единици, а спедиторът, който разполагал с пълната
информация, окончателно уточнил липсата.
При така
установените факти, Бургаският районен съд намира иска за основателен.
Към датата на
възникване на застрахователното събитие страните са били обвързани от валидно
застрахователно правоотношение, по силата на договор за имуществена застраховка
„Отговорност на автомобилния превозвач“, уреден в гл.XLI от КЗ, чл.429 и сл. (така Р-27-2016-II т.о.).
Установено е и
настъпването на застрахователно събитие, като по мнението на настоящия състав
процесният случай не попада в изключените рискове, според р. „Общи изключения“,
т. 3.15 от действащите общи условия. За да позове отказа си на посочената
хипотеза, не е достатъчно застрахователят да цитира конкретен текст от общите
си условия, обявявайки бланкетно, че е извършил проучване на документите и че
не е изпълнено условието превозното средство да престоява на охраняем паркинг,
а да посочи в пълнота всички обстоятелства, установени по преписката, даващи му
основание да откаже изплащане на обезщетението. Само по този начин би било
възможно извършване в настоящото производство на проверка за наличие или липса
на посоченото основание, изключващо отговорността на застрахователя в
светлината на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
Но тъй като
нито в производството пред застрахователя, нито в настоящото, се събраха
доказателства подобна насока, а напротив - превозното средство не е било
оставено без надзор (водачът се е намирал в кабината) и е било заключено,
поради което за застрахования не е било налице задължение да го оставя за
престой на охраняем паркинг, неизпълнението на което задължение да обоснове валиден
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Категорично, понятията
„надзор“ - наблюдение, надзираване и „охрана“ - пазене, стража (справка от
„Български тълковен речник“), имат съвсем различен смисъл, което от своя страна,
при тълкуване на въпросната клауза от общите условия, не дава основание на
застрахователя да изисква от застрахования едва ли не и охрана на превозното
средство. В противен случай би се стигнало до неприемливата постановка да се
вменява на превозвача, при осъществяван от него надзор над превозното средство,
да осъществява и непосредствена физическа охрана, с цел отблъскване на всяко
посегателство, дори с риск за живота (в случая кражба от неизвестни лица, в
чужда държава, в тъмната част на денонощието), за да не попадне под посоченото
от застрахователя изключение. Но това пък от своя страна би обезсмислило
застраховката, затова настоящият състав е на мнение, че процесното застрахователно
събитие е сред покритите рискове – р. „Застрахователно покритие“, т. 1.1 от
общите условия и ответникът е дължал обезщетяване на ищеца в срока, определен с
р.“Изплащане на обезщетение“, т.38.
Освен това
превозвачът „Тодор транс“ ЕООД, макар и косвено, е удовлетворил увреденото лице
- товарособственик чрез заплащане на обезщетение от страна на спедитора, който пък
от своя страна е удържал дължимото превозно навло до размера на заплатеното,
поради което съгл. чл.435 от КЗ е легитимиран да получи застрахователното
обезщетение. Същото следва да е в размер на заплатеното такова на увреденото
лице и е в рамките на застрахователната сума, следователно предявеният главен
иск е изцяло основателен.
Основателността
на главния иск има за закономерна последица основателността на акцесорния такъв
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава върху дължимото
обезщетение, за периода от изтичане на 15-дневния срок за плащане, считано от
представяне на изисканите документи (арг. чл.409 вр. с чл.405 и чл.108, ал.1 от КЗ) – от 18.05.2019 год., до деня, предхождащ предявяване на иска - 13.10.2020
год., чийто основателен размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК,
възлиза на 178.82 лв. За горницата над този, до пълния предявен размер и за
периода от 29.10.2018 год. до 17.05.2019 год., искът за мораторна лихва, поради
неговата неоснователност, следва да се отхвърли.
Пак по силата
на посочената разпоредба, на ищеца се следва и законната лихва върху
застрахователното обезщетение, за периода от депозиране на исковата молба - 14.10.2020
год. до окочателното плащане.
При този изход
на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответната страна се възлагат
разноските, понесени от ищеца, в общ размер на 94.89 лв. - държавна такса.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр.С*, ****, представлявано от Н* И* и Д* Т*, на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.435, чл.429 и чл.431 от КЗ, както и в
чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „Тодор транс“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр.Б*, ж/к “******, представлявано от Т* Н*, сумата от
1250 лв. - частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 16000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по сключен между страните
застрахователен договор „Отговорност на автомобилния превозвач“, съгласно
полица ******/13.11.2017 год., за имуществени вреди, причинени на трето лице -
товарополучател при осъществяван на 25.10.2018 год. от ищеца автомобилен превоз
на товари, за които последният е удовлетворил увреденото лице, ведно с
мораторна лихва в размер на 178.82 лв., начислена върху частичното
застрахователно обезщетение, за периода от 18.05.2019 год. до 13.10.2020 год. и
законната лихва, начиная от 14.10.2020 год. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 199.17 лв., касаеща периода от 29.10.2018 год. до 17.05.2019 год.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Уника“ АД да заплати на „Тодор транс“ ЕООД деловодни разноски в размер
на 94.89 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е